ТЕКСТ 1
VERSO 1
Текст
Texto
имам̇ вивасвате йогам̇
проктава̄н ахам авяям
вивасва̄н манаве пра̄ха
манур икш̣ва̄каве 'бравӣт
imaṁ vivasvate yogaṁ
proktavān aham avyayam
vivasvān manave prāha
manur ikṣvākave ’bravīt
Дума по дума
Sinônimos
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност, каза; имам – това; вивасвате – на бога на Слънцето; йогам – науката за връзката на човек с Върховния; проктава̄н – предадох; ахам – Аз; авяям – нетленна; вивасва̄н – Вивасва̄н (име на бога на Слънцето); манаве – на бащата на човечеството (на име Ваивасвата); пра̄ха – разказах; манух̣ – бащата на човечеството; икш̣ва̄каве – на цар Икш̣ва̄ку; абравӣт – каза.
śrī-bhagavān uvāca — a Suprema Personalidade de Deus disse; imam — esta; vivasvate — ao deus do Sol; yogam — a ciência do relacionamento da pessoa com o Supremo; proktavān — ensinei; aham — Eu; avyayam — imperecível; vivasvān — Vivasvān (o nome do deus do Sol); manave — ao pai da humanidade (chamado Vaivasvata); prāha — disse; manuḥ — o pai da humanidade; ikṣvākave — ao rei Ikṣvāku; abravīt — disse.
Превод
Tradução
Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а каза: Аз разкрих на бога на Слънцето Вивасва̄н тази вечна наука за йога, Вивасва̄н я предаде на Ману – бащата на човечеството, а Ману на свой ред я предаде на Икш̣ва̄ку.
A Personalidade de Deus, o Senhor Śrī Kṛṣṇa, disse: Ensinei esta imperecível ciência da yoga ao deus do Sol, Vivasvān, e Vivasvān ensinou-a a Manu, o pai da humanidade, e Manu, por sua vez, ensinou-a a Ikṣvāku.
Пояснение
Comentário
Тук е изложена историята на Бхагавад-гӣта̄, която в дълбока древност е била предадена първо на бога на Слънцето, а после на царете на всички планети. Основен дълг на царете е да защитават поданиците си; те трябва да усвоят науката на Бхагавад-гӣта̄, за да могат да управляват хората и да ги предпазват от материалното робство на похотта. Човешкият живот е предназначен за развитие на духовно знание във вечна връзка с Върховната Божествена Личност и управляващите на всички държави и планети са длъжни да посочват това предназначение на поданиците си със средствата на образованието, културата и предаността. С други думи, правителствата трябва да спомагат за разпространението на Кр̣ш̣н̣а съзнание, така че с помощта на тази велика наука хората да използват правилно човешката форма на живот.
Nesta passagem, encontramos que a história do Bhagavad-gītā remonta a um tempo remoto quando foi entregue à ordem real de todos os planetas, começando com o planeta Sol. Os reis de todos os planetas prestam-se especialmente à proteção dos habitantes, e portanto a ordem real deve compreender bem a ciência do Bhagavad-gītā a fim de governar os cidadãos e protegê-los do cativeiro material em que a luxúria os coloca. A vida humana destina-se ao cultivo do conhecimento espiritual, através do qual a pessoa desenvolve sua relação eterna com a Suprema Personalidade de Deus. Por meio da educação, cultura e devoção, os chefes executivos de todos os Estados e de todos os planetas são obrigados a transmitir esta lição aos cidadãos. Em outras palavras, os chefes executivos de todos os Estados têm a função de difundir a ciência da consciência de Kṛṣṇa para que o povo possa tirar proveito desta grande ciência e seguir um caminho bem-sucedido, utilizando a oportunidade que lhe é oferecida na forma de vida humana.
В тази епоха богът на Слънцето, от което произлизат всички планети в слънчевата система, е известен под името Вивасва̄н. В Брахма сам̇хита̄ (5.52) се казва:
Neste milênio, o deus do Sol é conhecido como Vivasvān, o rei do Sol, que é a origem de todos os planetas dentro do sistema solar. No Brahma-saṁhitā (5.52), declara-se:
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашеш̣а-теджа̄х̣
яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
rājā samasta-sura-mūrtir aśeṣa-tejāḥ
yasyājñayā bhramati sambhṛta-kāla-cakro
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
„Покланям се – казва Брахма̄ – на Върховната Божествена Личност, Говинда (Кр̣ш̣н̣а), който е изначалната личност и по чиято заповед Слънцето, царят на всички планети, излъчва огромна сила и топлина. Слънцето символизира окото на Бога и се движи в орбитата си по неговата воля“.
“Deixe-me adorar”, disse o Senhor Brahmā, “a Suprema Personalidade de Deus, Govinda [Kṛṣṇa], que é a pessoa original e sob cuja ordem o Sol, que é o rei de todos os planetas, assume imenso poder e calor. O Sol representa o olho do Senhor e percorre sua órbita em obediência à ordem dEle.”
Слънцето е царят на планетите, а богът на Слънцето Вивасва̄н е повелител на слънчевата планета, която контролира останалите планети, като им предоставя топлина и светлина. Слънцето се върти в орбита по заповед на Кр̣ш̣н̣а; Бог Кр̣ш̣н̣а прави Вивасва̄н свой пръв ученик и му предава науката на Бхагавад-гӣта̄. Така че Гӣта̄ не е философски трактат, предназначен за незначителни светски учени, а авторитетна книга, в която е изложено знание, идващо от незапомнени времена.
O Sol é o rei dos planetas, e o deus do Sol (atualmente chamado Vivasvān) governa o planeta Sol, que controla todos os outros planetas, fornecendo calor e luz. Ele gira sob a ordem de Kṛṣṇa, e Vivasvān foi o primeiro discípulo que o Senhor Kṛṣṇa aceitou para explicar a ciência do Bhagavad-gītā. O Gītā não é, portanto, um tratado especulativo para o erudito mundano insignificante, mas é um livro de conhecimento padrão, transmitido desde tempos imemoriais.
В Маха̄бха̄рата (Ша̄нти-парва, 348.51 – 52) за произхода на Гӣта̄ се казва следното:
No Mahābhārata (Śānti-parva 348.51-52), podemos fazer a seguinte reconstituição da história do Gītā:
вивасва̄н манаве дадау
мануш ча лока-бхр̣тй-артхам̇
сута̄йекш̣ва̄каве дадау
икш̣ва̄кун̣а̄ ча катхито
вя̄пя лока̄н авастхитах̣
vivasvān manave dadau
manuś ca loka-bhṛty-arthaṁ
sutāyekṣvākave dadau
ikṣvākuṇā ca kathito
vyāpya lokān avasthitaḥ
„В началото на Трета̄ юга науката за връзката с Върховния Бог беше предадена от Вивасва̄н на Ману. Ману, прародителят на човечеството, я предаде на сина си Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, цар на тази планета и основател на династията Рагху, в която се появява Бог Ра̄мачандра“. Следователно Бхагавад-гӣта̄ съществува в човешкото общество от времето на Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку.
“No começo do milênio conhecido como Tretā-yuga, Vivasvān transmitiu a Manu esta ciência da relação com o Supremo. Manu, sendo o pai da humanidade, deu-a a seu filho Mahārāja Ikṣvāku, o rei deste planeta Terra e antepassado da dinastia de Raghu, na qual apareceu o Senhor Rāmacandra.” Portanto, o Bhagavad-gītā existia na sociedade humana desde a época de Mahārāja Ikṣvāku.
В момента са изминали пет хиляди години от началото на Кали юга, която продължава 432 000 години. Преди това е била Два̄пара юга (800 000 години), а преди нея – Трета̄ юга (1 200 000 години). Тоест преди около 2 005 000 години Ману разказва Бхагавад-гӣта̄ на своя ученик и син Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, царя на Земята. Епохата на сегашния Ману се изчислява на 305 300 000 години, от които 120 400 000 години вече са отминали. Ако приемем, че преди раждането на Ману Гӣта̄ е била разказана от Върховния Бог на неговия ученик, бога на Слънцето – Вивасва̄н, то по една приблизителна преценка става ясно, че Гӣта̄ съществува най-малко отпреди 120 400 000 години, а на човешкото общество тя е известна поне от два милиона години. Тя е разказана отново от Господ на Арджуна преди около пет хиляди години. Такава е приблизителната датировка на Гӣта̄ според самата книга и според нейния разказвач, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тя е разкрита пред бога на Слънцето – Вивасва̄н, защото той е кш̣атрия и прародител на всички кш̣атрии, които са негови потомци, сӯря-вам̇ша кш̣атрии. Тъй като Бхагавад-гӣта̄ е изговорена от Върховната Божествена Личност, тя не се отличава от Ведите и знанието в нея е апауруш̣ея, свръхчовешко. Ведическите наставления се приемат такива, каквито са, без човешки тълкувания; би трябвало и Гӣта̄ да се приема такава, каквато е, без да се подлага на светско тълкувание. Светските личности могат да разясняват Гӣта̄ посвоему, но това няма да е истинската Бхагавад-гӣта̄. Ето защо Бхагавад-гӣта̄ трябва да се възприема така, както е предадена по ученическата приемственост. Тук се описва, че Господ я разказва на бога на Слънцето; той от своя страна я предава на Ману, а Ману – на сина си Икш̣ва̄ку.
No momento atual, já se passaram cinco mil anos de Kali-yuga, que dura 432 mil anos. Antes desta, houve a Dvāpara-yuga (800 mil anos), e antes desta, houve a Tretā-yuga (um milhão e 200 mil anos). Então, há aproximadamente dois milhões e cinco mil anos, Manu falou o Bhagavad-gītā a seu discípulo e filho Mahārāja Ikṣvāku, o rei deste planeta Terra. Calcula-se que a idade do atual Manu dure cerca de 305 milhões e 300 mil anos, dos quais já se passaram 120 milhões e 400 mil. Aceitando-se que antes do nascimento de Manu o Gītā foi falado pelo Senhor a Seu discípulo Vivasvān, o deus do Sol, pode-se fazer uma estimativa aproximada de que o Gītā foi falado há pelo menos 120 milhões e 400 mil anos; e na sociedade humana ele existe há dois milhões de anos. O Senhor voltou a falá-lo a Arjuna há cerca de cinco mil anos. Este é um cálculo aproximado da história do Gītā, segundo o próprio Gītā e conforme a versão de seu orador, o Senhor Śrī Kṛṣṇa. Ele foi falado ao deus do Sol Vivasvān porque ele é também um kṣatriya e é o pai de todos os kṣatriyas que são descendentes do deus do Sol, ou os sūrya-vaṁśa kṣatriyas. Porque o Bhagavad-gītā, tendo sido falado pela Suprema Personalidade de Deus, está no mesmo nível dos Vedas, este conhecimento é apauruṣeya, sobre-humano. Como as instruções védicas são aceitas como elas são, sem interpretação humana, o Gītā deve, portanto, ser aceito sem interpretação mundana. Talvez os argumentadores mundanos façam suas próprias especulações sobre o Gītā, mas isto não é o Bhagavad-gītā como ele é. Portanto, o Bhagavad-gītā tem que ser aceito como ele é, através da sucessão discipular, e aqui se descreve que o Senhor falou-o ao deus do Sol, o deus do Sol falou-o a seu filho Manu, e Manu falou-o a seu filho Ikṣvāku.