ТЕКСТ 35
TEXT 35
Текст
Text
пара-дхарма̄т св-ануш̣т̣хита̄т
сва-дхарме нидханам̇ шреях̣
пара-дхармо бхая̄вахах̣
para-dharmāt sv-anuṣṭhitāt
sva-dharme nidhanaṁ śreyaḥ
para-dharmo bhayāvahaḥ
Дума по дума
Synonyms
шрея̄н – далеч по-добре; сва-дхармах̣ – своите предписани задължения; вигун̣ах̣ – дори погрешно; пара-дхарма̄т – отколкото задълженията, определени за други; су-ануш̣т̣хита̄т – изпълнявани съвършено; сва-дхарме – в предписаните задължения; нидханам – разрушение; шреях̣ – по-добре; пара-дхармах̣ – задължения, предписани на друг; бхая-а̄вахах̣ – опасно.
śreyān — far better; sva-dharmaḥ — one’s prescribed duties; viguṇaḥ — even faulty; para-dharmāt — than duties mentioned for others; su-anuṣṭhitāt — perfectly done; sva-dharme — in one’s prescribed duties; nidhanam — destruction; śreyaḥ — better; para-dharmaḥ — duties prescribed for others; bhaya-āvahaḥ — dangerous.
Превод
Translation
Много по-добре е да изпълняваш, макар и с грешки, своите предписани задължения, отколкото безупречно – чуждите. По-добре да се провалиш при изпълнението на собствения си дълг, отколкото да изпълняваш задълженията на друг, защото да следваш чужд път, е опасно.
It is far better to discharge one’s prescribed duties, even though faultily, than another’s duties perfectly. Destruction in the course of performing one’s own duty is better than engaging in another’s duties, for to follow another’s path is dangerous.
Пояснение
Purport
Всеки е длъжен да изпълнява предписаните си задължения в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, а не да се занимава с чужди задължения. От материална гледна точка предписаните задължения се определят в съответствие с психо-физическата природа на човека, обусловена от материалните гун̣и. Духовните задължения се определят от духовния учител за трансцендентално служене на Кр̣ш̣н̣а. Трябва да се придържаме към своите задължения – и материални, и духовни – чак до края на живота си, вместо да изпълняваме задълженията на някой друг. Материалните и духовните задължения могат да бъдат различни, но винаги е добре да се следват авторитетни наставления. Когато е във властта на материалните гун̣и, човек трябва да спазва предписанията, съответстващи на положението му, а не да подражава на другите. Например един бра̄хман̣а в гун̣ата на доброто, не бива да извършва насилие, докато за един кш̣атрия, в гун̣ата на страстта, това е напълно допустимо. Ето защо за един кш̣атрия е по-добре да претърпи поражение, докато следва правилата на насилието, отколкото да подражава на бра̄хман̣а, който следва принципите на ненасилието. Всеки трябва да пречисти сърцето си постепенно, а не изведнъж. Но когато се издигне над гун̣ите на материалната природа и се установи напълно в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек може да извършва всякаква работа под ръководството на авторитетен духовен учител. На този завършен етап в Кр̣ш̣н̣а съзнание един кш̣атрия може да действа като бра̄хман̣а или един бра̄хман̣а да действа като кш̣атрия. Различията в материалния свят не съществуват на трансцендентално равнище. Например Вишва̄митра, който по произход е бил кш̣атрия, по-късно е действал като бра̄хман̣а, докато Парашура̄ма е бил бра̄хман̣а, но после е действал като кш̣атрия. Те могли да направят това, защото били трансцендентално установени. Докато се намира на материално ниво, човек трябва изпълнява задълженията си съобразно гун̣ите на материалната природа; и в същото време да има ясно разбиране за същността на Кр̣ш̣н̣а съзнание.
One should therefore discharge his prescribed duties in full Kṛṣṇa consciousness rather than those prescribed for others. Materially, prescribed duties are duties enjoined according to one’s psychophysical condition, under the spell of the modes of material nature. Spiritual duties are as ordered by the spiritual master for the transcendental service of Kṛṣṇa. But whether material or spiritual, one should stick to his prescribed duties even up to death, rather than imitate another’s prescribed duties. Duties on the spiritual platform and duties on the material platform may be different, but the principle of following the authorized direction is always good for the performer. When one is under the spell of the modes of material nature, one should follow the prescribed rules for his particular situation and should not imitate others. For example, a brāhmaṇa, who is in the mode of goodness, is nonviolent, whereas a kṣatriya, who is in the mode of passion, is allowed to be violent. As such, for a kṣatriya it is better to be vanquished following the rules of violence than to imitate a brāhmaṇa who follows the principles of nonviolence. Everyone has to cleanse his heart by a gradual process, not abruptly. However, when one transcends the modes of material nature and is fully situated in Kṛṣṇa consciousness, he can perform anything and everything under the direction of a bona fide spiritual master. In that complete stage of Kṛṣṇa consciousness, the kṣatriya may act as a brāhmaṇa, or a brāhmaṇa may act as a kṣatriya. In the transcendental stage, the distinctions of the material world do not apply. For example, Viśvāmitra was originally a kṣatriya, but later on he acted as a brāhmaṇa, whereas Paraśurāma was a brāhmaṇa but later on he acted as a kṣatriya. Being transcendentally situated, they could do so; but as long as one is on the material platform, he must perform his duties according to the modes of material nature. At the same time, he must have a full sense of Kṛṣṇa consciousness.