ТЕКСТ 56
VERZ 56
Текст
Besedilo
сукхеш̣у вигата-спр̣хах̣
вӣта-ра̄га-бхая-кродхах̣
стхита-дхӣр мунир учяте
sukheṣu vigata-spṛhaḥ
vīta-rāga-bhaya-krodhaḥ
sthita-dhīr munir ucyate
Дума по дума
Synonyms
дух̣кхеш̣у – в тристранните* страдания; анудвигна-мана̄х̣ – без развълнуван ум; сукхеш̣у – в щастие; вигата-спр̣хах̣ – без да се интересува; вӣта – освободен от; ра̄га – привързаност; бхая – страх; кродхах̣ – и гняв; стхита-дхӣх̣ – чийто ум е устойчив; муних̣ – мъдрец; учяте – се нарича.
duḥkheṣu – sredi trojnih nadlog; anudvigna-manāḥ – nevznemirjenega uma; sukheṣu – v sreči; vigata-spṛhaḥ – brez zanimanja; vīta – osvobojen; rāga – navezanosti; bhaya – strahu; krodhaḥ – in jeze; sthita-dhīḥ – katerega um je stanoviten; muniḥ – modrec; ucyate – se imenuje.
Превод
Translation
Човек, който невъзмутимо търпи тристранните страдания и не се въодушевява от щастието, освободен от привързаност, страх и гняв, е считан за мъдрец с устойчив ум.
Tisti, čigar uma ne vznemirijo niti trojne nadloge, ki ni vzhičen v sreči in ne pozna navezanosti, strahu in jeze, se imenuje modrec stanovitnega uma.
Пояснение
Purport
Думата муни се отнася за човек, който се отдава на свободни размишления, без да достига до окончателен извод. Казват, че всеки муни трябва да има собствена гледна точка, различна от тази на другите муни, иначе той не може да бъде наречен муни в пълния смисъл на думата. На̄са̄в р̣ш̣ир яся матам̇ на бхиннам (Маха̄бха̄рата, Вана-парва, 313.117). Но стхита-дхӣр муни, споменат тук от Бога, се отличава от обикновения муни. Стхита-дхӣр муни е винаги Кр̣ш̣н̣а осъзнат и е изоставил умозрителните размишления. Той е наричан праша̄нта-них̣шеш̣а-мано-ратха̄нтара (Стотра ратна, 43) – преодолял празното философстване и стигнал до извода, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, е всичко (ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣). За него се казва, че е муни с устойчив ум. Напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, той не е обезпокояван от тристранните страдания – приема ги като милост на Бога, считайки, че заслужава много по-сурово наказание за миналите си грехове. Той е убеден, че по милостта на Бога страданията му са сведени до минимум. И когато е щастлив, отдава го на Божията милост, като смята себе си недостоен за това щастие; той осъзнава, че единствено по милостта на Бога се намира в такива благоприятни условия, и ги използва, за да му служи още по-добре. В служенето си той действа смело и решително и не се влияе от привързаност или неприязън. Привързаност означава да приемаме нещо за наслаждение на сетивата си, а непривързаност е отсъствието на подобно сетивно влечение. Но установеният в Кр̣ш̣н̣а съзнание не е нито привързан, нито непривързан; животът му е посветен на служене на Бога. Затова той не се гневи дори когато усилията му завършват с неуспех. В успех или в поражение – решимостта му да служи на Кр̣ш̣н̣а е категорична.
Beseda muni označuje človeka, ki lahko na različne načine vznemiri svoj um in se tako preda razglabljanju, ne pride pa do stvarnega zaključka. Rečeno je, da ima vsak muni svoj pogled na svet, in če se v tem ne razlikuje od drugih munijev, ga ne moremo imenovati muni v strogem pomenu besede. Nāsāv ṛṣir yasya mataṁ na bhinnam. (Mahābhārata, Vana-parva 313.117) Sthita-dhīr muni, ki ga Gospod omenja v tem verzu, pa je drugačen od navadnega munija. Ves čas je zavesten Kṛṣṇe, saj je prenehal brezplodno razglabljati. Imenuje se praśānta-niḥśeṣa-mano-rathāntara (Stotra-ratna 43) ali tisti, ki se je dvignil nad spekulativno umovanje in prišel do zaključka, da je Gospod Śrī Kṛṣṇa ali Vāsudeva vse (vāsudevaḥ sarvam iti sa mahātmā su-durlabhaḥ). To je muni stanovitnega uma. Tak človek, popolnoma zavesten Kṛṣṇe, ni niti najmanj vznemirjen zaradi trojnih nadlog, saj jih ima za Gospodovo milost; prepričan je, da zaradi svojih preteklih slabih dejanj zasluži le še več težav, in ve, da so te po Gospodovi milosti kar najmanjše. Tudi kadar je srečen, pripisuje zasluge za to Gospodu in meni, da sreče ni vreden. Ve, da je samo po Gospodovi milosti v tako udobnem položaju, v katerem Mu lahko bolje služi. Kadar gre za Gospodovo službo, je zmeraj pogumen in dejaven ter ni pod vplivom navezanosti in odbojnosti. Navezanost je sprejemanje stvari za zadovoljitev lastnih čutov, nenavezanost pa je odsotnost take navezanosti. Kdor je neomajno zavesten Kṛṣṇe, pa ni niti navezan niti nenavezan, saj je življenje posvetil služenju Gospodu. Zato se ne jezi, tudi če je pri svojih prizadevanjih neuspešen. Odločnost Kṛṣṇe zavestnega človeka je neomajna tako v uspehu kakor v neuspehu.