ТЕКСТ 56
TEXT 56
Текст
Texte
сукхеш̣у вигата-спр̣хах̣
вӣта-ра̄га-бхая-кродхах̣
стхита-дхӣр мунир учяте
sukheṣu vigata-spṛhaḥ
vīta-rāga-bhaya-krodhaḥ
sthita-dhīr munir ucyate
Дума по дума
Synonyms
дух̣кхеш̣у – в тристранните* страдания; анудвигна-мана̄х̣ – без развълнуван ум; сукхеш̣у – в щастие; вигата-спр̣хах̣ – без да се интересува; вӣта – освободен от; ра̄га – привързаност; бхая – страх; кродхах̣ – и гняв; стхита-дхӣх̣ – чийто ум е устойчив; муних̣ – мъдрец; учяте – се нарича.
duḥkheṣu: par les trois formes de souffrance; anudvigna-manāḥ: sans avoir le mental affecté; sukheṣu: dans le bonheur; vigata-spṛhaḥ: sans prendre d’intérêt; vīta: libre de; rāga: l’attachement; bhaya: la peur; krodhaḥ: et la colère; sthita-dhīḥ: dont le mental est ferme; muniḥ: un sage; ucyate: est appelé.
Превод
Translation
Човек, който невъзмутимо търпи тристранните страдания и не се въодушевява от щастието, освободен от привързаност, страх и гняв, е считан за мъдрец с устойчив ум.
L’être qui n’est pas affecté par les trois formes de souffrance ni enivré par les joies de la vie, qui n’est pas sujet à l’attachement, la crainte et la colère, est qualifié de sage à l’esprit ferme.
Пояснение
Purport
Думата муни се отнася за човек, който се отдава на свободни размишления, без да достига до окончателен извод. Казват, че всеки муни трябва да има собствена гледна точка, различна от тази на другите муни, иначе той не може да бъде наречен муни в пълния смисъл на думата. На̄са̄в р̣ш̣ир яся матам̇ на бхиннам (Маха̄бха̄рата, Вана-парва, 313.117). Но стхита-дхӣр муни, споменат тук от Бога, се отличава от обикновения муни. Стхита-дхӣр муни е винаги Кр̣ш̣н̣а осъзнат и е изоставил умозрителните размишления. Той е наричан праша̄нта-них̣шеш̣а-мано-ратха̄нтара (Стотра ратна, 43) – преодолял празното философстване и стигнал до извода, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, е всичко (ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣). За него се казва, че е муни с устойчив ум. Напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, той не е обезпокояван от тристранните страдания – приема ги като милост на Бога, считайки, че заслужава много по-сурово наказание за миналите си грехове. Той е убеден, че по милостта на Бога страданията му са сведени до минимум. И когато е щастлив, отдава го на Божията милост, като смята себе си недостоен за това щастие; той осъзнава, че единствено по милостта на Бога се намира в такива благоприятни условия, и ги използва, за да му служи още по-добре. В служенето си той действа смело и решително и не се влияе от привързаност или неприязън. Привързаност означава да приемаме нещо за наслаждение на сетивата си, а непривързаност е отсъствието на подобно сетивно влечение. Но установеният в Кр̣ш̣н̣а съзнание не е нито привързан, нито непривързан; животът му е посветен на служене на Бога. Затова той не се гневи дори когато усилията му завършват с неуспех. В успех или в поражение – решимостта му да служи на Кр̣ш̣н̣а е категорична.
Le mot muni désigne celui qui se plonge dans la réflexion spéculative sans jamais aboutir à aucune conclusion réelle. Chaque muni, pour être digne de ce nom, doit voir les choses sous un angle qui lui sera propre, et se faire une opinion différente des autres. Nāsāv ṛṣir yasya mataṁ na bhinnam (Mahābhārata, Vana-parva 313.117). Mais le sthita-dhīr muni dont parle le Seigneur est différent: il est toujours conscient de Kṛṣṇa, car il en a terminé avec la spéculation intellectuelle. On le nomme praśānta-niḥśeṣa-mano-rathāntara (Stotra-ratna 43), c’est-à-dire celui qui a dépassé le stade de la spéculation mentale et qui en est arrivé à la conclusion qu’il n’y a rien en dehors de Śrī Kṛṣṇa, Vāsudeva (vāsudevaḥ sarvam iti sa mahātmā su-durlabhaḥ). On lui donne le nom de muni au mental toujours fixé.
Cet être pleinement conscient de Kṛṣṇa n’est en rien affecté par les trois formes de souffrance, car il les accepte comme la miséricorde du Seigneur. Il se dit que, du fait de ses actes passés, il mériterait de souffrir beaucoup plus. Il réalise que par la grâce du Seigneur ses peines ont été réduites au minimum. Et quand il est joyeux, il remercie le Seigneur, se jugeant lui-même indigne d’être heureux. Il comprend que c’est par la seule miséricorde du Seigneur qu’il se trouve dans une situation favorable qui lui permet de mieux Le servir. Il est toujours audacieux et actif au service de Kṛṣṇa et ne ressent ni attachement ni aversion. Être attaché, c’est utiliser les choses pour son propre plaisir, alors que le détachement implique l’absence de tout attachement au plaisir des sens. Or, celui qui fixe ses pensées sur Kṛṣṇa ne connaît ni l’un ni l’autre du fait qu’il se dévoue au service du Seigneur, et ne se laisse donc pas emporter par la colère, quand bien même ses efforts resteraient infructueux. Dans le succès ou l’échec, celui qui a conscience de Kṛṣṇa demeure toujours ferme dans sa détermination.