ТЕКСТ 27
TEXT 27
Текст
Tekst
амр̣тася̄вяяся ча
ша̄шватася ча дхармася
сукхасяика̄нтикася ча
amṛtasyāvyayasya ca
śāśvatasya ca dharmasya
sukhasyaikāntikasya ca
Дума по дума
Synonyms
брахман̣ах̣ – на безличностното брахмаджьоти; хи – несъмнено; пратиш̣т̣ха̄ – основата; ахам – Аз съм; амр̣тася – на безсмъртния; авяяся – на нетленния; ча – също; ша̄шватася – на вечния; ча – и; дхармася – на органичното състояние; сукхася – на щастие; аика̄нтикася – върховно; ча – също.
brahmaṇaḥ — impersonaalse brahmajyoti; hi — kindlasti; pratiṣṭhā — alustugi; aham — Mina olen; amṛtasya — surematu; avyayasya — hävimatu; ca — samuti; śāśvatasya — igavese; ca — ja; dharmasya — algolemusliku positsiooni; sukhasya — õnne; aikāntikasya — lõpliku; ca — samuti.
Превод
Translation
Аз съм основата на безличностния Брахман – безсмъртния, нетленния, вечния, изначалното състояние на върховно щастие.
Ja Mina olen impersonaalse Brahmani alus. See Brahman on surematu, hävimatu ja igavene ning lõpliku õnne algolemuslik positsioon.
Пояснение
Purport
Природата на Брахман е безсмъртие, нетленност, вечност и блаженство. Брахман е началото на трансценденталното осъзнаване. Втората, междинна степен, е осъзнаването на Парама̄тма̄, Свръхдушата, а Върховната Божествена Личност е висшето осъзнаване на Абсолютната Истина. Следователно и Парама̄тма̄, и безличностният Брахман се намират във Върховната Личност. В седма глава беше обяснено, че материалната природа е проявление на нисшата енергия на Върховния. Бог опложда нисшата материална природа с частици от висшата природа и това представлява духовно докосване. Когато живото същество, обусловено от материалната природа, се заеме с духовно знание, то се издига над материалното съществуване и постепенно достига до Брахман представата за Върховния. Достигането на тази Брахман представа за живота е първият етап от себепознанието. На този етап осъзналата Брахман личност е трансцендентална спрямо материалното съществуване, но все още не е съвършена в разбирането на Брахман. Ако желае, тя може да остане на тази Брахман позиция и постепенно да се издигне до осъзнаване на Парама̄тма̄, а след това и до осъзнаване на Върховната Божествена Личност. Във Ведите има много подобни примери. Четиримата Кума̄ри поддържали безличностната Брахман представа за истината, но след това се издигнали до нивото на предано служене. Всеки, който не може да се издигне над безличностното схващане за Брахман, рискува да пропадне. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че макар някой да е на нивото на безличностния Брахман, без да напредва по-нататък и без да познава Върховната Личност, неговата интелигентност не е напълно чиста. Затова дори да е достигнал Брахман, съществува възможност да пропадне, ако не се заеме с предано служене на Бога. Във ведическата литература също така се казва: расо ваи сах̣, расам̇ хй ева̄ям̇ лабдхва̄нандӣ бхавати – „Ако разбере Божествената Личност, източника на удоволствието, Кр̣ш̣н̣а, човек се изпълва с трансцендентално блаженство“ (Таиттирӣя Упаниш̣ад, 2.7). Върховният Бог притежава шест съвършенства и когато преданият се приближи към него, се осъществява обмяна на тези шест съвършенства. Слугата на царя се наслаждава почти наравно със самия цар. Така и вечното щастие, нетленното щастие и вечният живот съпътстват преданото служене. Реализирането на Брахман, вечността, безсмъртието, е част от преданото служене. То вече принадлежи на личността, заета с предано служене.
Brahmani algne olemus on surematus, hävimatus, igavikulisus ning õnn. Brahmani teadvustamine on transtsendentaalse teadvustamise esimene aste. Paramātmā ehk Ülihinge teadvustamine on selle tee teine, keskmine aste, ning Jumala Kõrgeima Isiksuse mõistmine tähendab Absoluutse Tõe lõplikku teadvustamist. Seega sisalduvad nii impersonaalne Brahman kui ka Paramātmā Kõrgeimas Isiksuses. Seitsmendas peatükis selgitatakse, et materiaalne loodus on Kõigekõrgema Jumala madalama energia avaldumine. Jumal eostab madalama, materiaalse looduse, kõrgema looduse osakestega, ning see on vaimne kokkupuude materiaalse maailmaga. Kui selle materiaalse looduse tingimustest sõltuv elusolend hakkab arendama vaimseid teadmisi, tõuseb ta kõrgemale materiaalse eksistentsi tasandist ning jõuab järk-järgult tasandile, kus ta võib mõista Kõigekõrgema Olendi Brahmani aspekti. Brahmani teadvustamine on vaimse eneseteadvustamise esimene tasand. Sellel tasandil muutub Brahmanit teadvustanud isiksus transtsendentaalseks materiaalse eksistentsi suhtes, kuid ta pole veel täielikult Brahmanit teadvustanud. Kui ta soovib, võib ta teatud ajaks sellele Brahmani tasandile jääda ning seejärel, järk-järgult arenedes, tõusta Paramātmā teadvustamiseni ning lõpuks ka Jumala Kõrgeima Isiksuse teadvustamiseni. Sellisest arenemisteest on vedakirjanduses palju näiteid. Neli Kumārat teadvustasid esmalt tõe impersonaalse Brahmani aspekti, kuid seejärel tõusid nad aegamööda pühendunud teenimise tasandile. See, kes ei tõuse Brahmani teadvustamise tasandilt kõrgemale, riskib ohuga uuesti langeda. „Śrīmad-Bhāgavatamis" öeldakse, et isegi kui inimene tõuseb impersonaalse Brahmani teadvustamise tasandile, ei ole tema arukus täielikult kirgastunud enne kui ta omandab teadmised Kõrgeimast Isiksusest ning areneb edasi Brahmani teadvustamisest. Seepärast võib elusolend Brahmani tasandile tõusnult ikkagi väga kergesti langeda, kui ta ei rakenda end Jumala pühendunud teenimisse. Vedakirjanduses öeldakse: raso vai saḥ, rasaṁ hy evāyaṁ labdhvānandī bhavati – „Kui inimene mõistab Jumala Isiksust, naudingute allikat, Kṛṣṇat, saab ta tõepoolest kogeda transtsendentaalset õndsust." („Taittirīya Upaniṣad" 2.7.1) Kõigekõrgemale Jumalale kuuluvad täielikult kuus küllust, ning kui Jumala pühendunu jõuab Jumalani, saab ka tema neist küllustest osa. Kuninga teener naudib peaaegu samavõrd kui kuningas. Igavene ja hävimatu õnn ning igavene elu käivad pühendunud teenimisega alati kaasas. Seepärast kuulub ka Brahmani ehk igaviku ehk hävimatuse teadvustamine pühendunud teenimise hulka. Isiksus, kes teenib pühendunult Jumalat, omab juba nimetatud omadusi.
Въпреки че по природа е Брахман, живото същество има желание да господства над материалния свят и поради това пропада. В своята органично присъща позиция то се намира над трите гун̣и, но съприкосновението му с материалната природа го оплита в различните ѝ качества – добро, страст и невежество. От това оплитане се появява и желанието му да господства над материалната природа. С предано служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание живото същество незабавно заема трансцендентална позиция и незаконното му желание за господство изчезва. А методът на преданото служене, който започва със слушане, повтаряне на святите имена и помнене – предписаните девет начина за служене – трябва да се изпълнява в общуване с предани. Постепенно в резултат на общуването под влияние на духовния учител материалното желание за господство ще бъде отстранено и човек ще укрепне в трансценденталното любовно служене на Бога. Този метод е описан от двайсет и втория до последния стих на тази глава. Преданото служене е нещо много просто: трябва неотклонно да се служи на Бога; да се яде храна, предложена на Бога; да се вдъхва аромата на цветята, поднесени в лотосовите му нозе; да се посещават местата, където Той е проявил трансценденталните си забавления; да се чете за различните деяния на Бога и за взаимната обмяна на любов с неговите предани, постоянно да се повтаря трансценденталната вибрация Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе; да се спазват дните за пост, които ознаменуват появата и напускането на Бога и неговите предани. Следвайки този метод, човек напълно се откъсва от всички материални дейности. Този, който успее по такъв начин да се установи в брахмаджьоти или в различните аспекти на Брахман реализацията, става качествено еднакъв с Върховната Божествена Личност.
Ehkki elusolend on oma olemuselt Brahman, omab ta soovi valitseda materiaalse maailma üle ning see põhjustabki tema langemise. Oma algolemuslikus positsioonis on elusolend kõrgemalseisev materiaalse looduse kolmest guṇast, kuid puutudes kokku materiaalse loodusega, langeb ta selle erinevate guṇade – vooruse, kire ja teadmatuse mõju alla. Puutudes kokku nende kolme guṇaga, tekib temas soov materiaalse looduse üle valitseda. Asudes aga teenima Jumalat täies Kṛṣṇa teadvuses, tõuseb ta kohe transtsendentaalsele tasandile ning tema õigusevastane iha valitseda materiaalse looduse üle kaob. Seepärast peaks inimene teiste pühendunute seltskonnas praktiseerima pühendunud teenimise protsessi, mis sisaldab kuulamist, laulmist, mäletamist jne. (Pühakirjades on antud üheksa erinevat pühendunud teenimise meetodit.) Teiste pühendunutega suhtlemise läbi ning vaimse õpetaja abiga hävitab inimene endas järk-järgult soovi materiaalse looduse üle valitseda ning rakendab end vankumatult ja armastusega Jumala transtsendentaalsesse teenimisse. Sellist toimimisviisi soovitatakse järgida käesolevas peatükis alates kahekümne teisest värsist. Jumala pühendunud teenimine on väga lihtne: inimene peaks alati teenima Jumalat, sööma jumalusele pakutud toidu jäänuseid, nuusutama Jumala lootosjalgadele pakutud lilli, külastama paiku, kus Jumal ilmutas Oma mänge, lugema Jumala erinevatest tegevustest ning Tema vastastikusest armastusest pühendunutega, ning alati kordama transtsendentaalset vibratsiooni Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare. Samuti peaks ta järgima paaste, mis on mõeldud Jumala ja Tema pühendunute ilmumise ning lahkumise tähistamiseks. Sellist protsessi järgides loobub inimene kõikidest materiaalsetest tegevustest. Kui ta on sel moel jõudnud brahmajyotini või mõistnud mõnd Brahmani aspekti käsitlustest, omab ta samu omadusi, mida Jumala Kõrgeim Isiksuski.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху четиринадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Трите гун̣и на материалната природа“.
Selliselt lõpevad Bhaktivedanta selgitused „Śrīmad Bhagavad-gītā" neljateistkümnendale peatükile, mis käsitlesid materiaalse looduse kolme guṇat.