ТЕКСТ 1
VERŠ 1
Текст
Verš
евам̇ сатата-юкта̄ йе
бхакта̄с тва̄м̇ парюпа̄сате
йе ча̄пй-акш̣арам авяктам̇
теш̣а̄м̇ ке йога-виттама̄х̣
evaṁ satata-yuktā ye
bhaktās tvāṁ paryupāsate
ye cāpy akṣaram avyaktaṁ
teṣāṁ ke yoga-vittamāḥ
Дума по дума
Synonyma
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; евам – така; сатата – винаги; юкта̄х̣ – заети с; йе – тези, които; бхакта̄х̣ – предани; тва̄м – теб; парюпа̄сате – изцяло обожават; йе – тези, които; ча – също; апи – отново; акш̣арам – отвъд сетивата; авяктам – непроявеното; теш̣а̄м – от тях; ке – кой; йога-вит-тама̄х̣ – съвършен в знанието за йога.
arjunaḥ uvāca — Arjuna riekol; evam — takto; satata — vždy; yuktāḥ — zamestnaní; ye — tí, ktorí; bhaktāḥ — oddaní; tvām — Teba; paryupāsate — náležite uctievajú; ye — tí, ktorí; ca — aj; api — opäť; akṣaram — nadzmyselné; avyaktam — neprejavené; teṣām — z nich; ke — kto; yoga-vit-tamāḥ — najdokonalejší v poznaní yogy.
Превод
Překlad
Арджуна попита: Кои са по-съвършени – тези, които винаги ти служат с преданост, или тези, които почитат непроявения, безличностен Брахман?
Arjuna sa spýtal: „Považuješ za najdokonalejších tých, ktorí Ti oddane a svedomite slúžia, alebo tých, ktorí uctievajú neosobný, neprejavený Brahman?“
Пояснение
Význam
Кр̣ш̣н̣а вече описа личностната, безличностната и вселенската форма на Бога и различните предани и йогӣ. Обикновено трансценденталистите се делят на две групи – имперсоналисти и персоналисти. Преданият персоналист служи с цялата си енергия на Върховния Бог. Имперсоналистът също служи на Кр̣ш̣н̣а, но не пряко, а чрез медитация върху непроявения, безличностен Брахман.
Śrī Kṛṣṇa teraz vysvetlil osobné, neosobné a vesmírne rysy a popísal všetky druhy oddaných a yogīnov. Transcendentalisti sa v podstate môžu rozdeliť do dvoch skupín. Prvú skupinu tvoria personalisti a druhú impersonalisti. Oddaný — personalista — venuje všetku svoju energiu službe Najvyššiemu Pánovi, zatiaľ čo impersonalista slúži Kṛṣṇovi nepriamo tým, že medituje o neosobnom, neprejavenom Brahmane.
В тази глава научаваме, че от различните процеси за осъзнаване на Абсолютната Истина, най-висшият е бхакти йога – преданото служене. Ако някой действително желае да общува с Бога, Върховната Личност, трябва да се посвети на предано служене.
V tejto kapitole sa dozvieme, že zo všetkých metód určených na realizáciu Absolútnej Pravdy je bhakti-yoga alebo oddaná služba tou najvyššou. Ak človek túži nadviazať vzťah s Najvyššou Božskou Osobnosťou, musí vykonávať oddanú službu.
Тези, които обожават непосредствено Върховния Бог с предано служене, се наричат персоналисти, а тези, които се занимават с медитация върху безличностния Брахман – имперсоналисти. Арджуна пита чия позиция е по-добра. Има различни начини за осъзнаване на Абсолютната Истина, но в тази глава Кр̣ш̣н̣а посочва, че бхакти йога, преданото служене, е най-висшият. Това е най-прекият и лесен начин да се общува с Бога.
Tí, ktorí uctievajú Najvyššieho Pána priamou oddanou službou, sa nazývajú personalisti a tí, ktorí meditujú o neosobnom Brahmane, sa nazývajú impersonalisti. Arjuna sa pýta, kto z nich je lepší. Existujú rôzne spôsoby realizácie Absolútnej Pravdy, no Kṛṣṇa v tejto kapitole vysvetľuje, že bhakti-yoga, alebo oddaná služba je najvyššou zo všetkých. Je to najpriamejší a najľahší spôsob ako nadviazať vzťah s Bohom.
Във втора глава на Бхагавад-гӣта̄ Върховният Бог обясни, че живото същество не е материално тяло, а духовна искра, частица от Абсолютната Истина. В седма глава Той описа живото същество като неразделна част от върховното цяло и препоръча човек да съсредоточи вниманието си върху Абсолютната Истина. След това в осма глава отново се каза, че всеки, който мисли за Кр̣ш̣н̣а, когато напуска тялото си, веднага отива в духовното небе, в обителта на Кр̣ш̣н̣а. В края на шеста глава Бог ясно обясни, че от всички йогӣ, съсредоточеният върху Кр̣ш̣н̣а в сърцето си, е най-съвършен. Практически всяка глава води до заключението, че човек трябва да се привърже към личностната форма на Кр̣ш̣н̣а, защото това е най-висшата духовна реализация.
Śrī Kṛṣṇa v druhej kapitole vysvetľuje, že živá bytosť nie je hmotné telo, ale duchovná iskra, čiastočka Absolútnej Pravdy čiže duchovného celku. V siedmej kapitole živej bytosti radí, aby svoju pozornosť uprela na absolútny celok, ktorého je súčasťou. V ôsmej kapitole Kṛṣṇa hovorí, že ten, kto na Neho myslí v okamihu smrti, sa ihneď premiestni do duchovného neba, Kṛṣṇovho sídla. A na konci šiestej kapitoly hovorí, že zo všetkých yogīnov je najdokonalejší ten, kto na Neho neustále myslí. Záverom prakticky každej kapitoly je, že človek by mal byť pripútaný ku Kṛṣṇovej osobnej podobe, pretože to je známkou najvyššej duchovnej realizácie.
Въпреки това има хора, които не са привлечени от личностната форма на Кр̣ш̣н̣а. Те са така отчуждени от него, че дори при писане на коментари към Бхагавад-гӣта̄, се стремят да отвлекат вниманието от Кр̣ш̣н̣а и да насочат цялата преданост към безличностното брахмаджьоти. Те предпочитат да медитират върху безличностната, непроявена форма на Абсолютната Истина, отвъд обсега на сетивата.
Napriek tomu jestvujú ľudia, ktorých osobná podoba Kṛṣṇu nepriťahuje. Sú natoľko zaujatí, že už v úvode svojich komentárov k Bhagavad-gīte chcú odviesť pozornosť ostatných ľudí od Kṛṣṇu a všetku ich oddanosť upriamiť k brahmajyoti. Uprednostňujú meditáciu o neosobnej podobe Absolútnej Pravdy, ktorá leží mimo dosah zmyslov a je neprejavená.
И така, съществуват две групи трансценденталисти. Арджуна се опитва да разбере кой метод е по-лесен и коя група е по-съвършена. С други думи, той изяснява собствената си позиция, защото е привлечен от личностната форма на Кр̣ш̣н̣а, а не от безличностния Брахман. Арджуна иска да знае дали разбирането му е правилно. Трудно е да се медитира върху безличностния аспект на Бога, проявен в материалния и в духовния свят. В действителност никой не може напълно да схване безличностния аспект на Абсолютната Истина. Затова с въпроса си Арджуна иска да каже, че от такова губене на време няма полза. В единайсета глава той научи, че е най-добре да бъде привързан към личностната форма, защото в същото време ще разбере и всички останали форми, без това да повлияе на любовта му към Кр̣шна. Арджуна задава важен въпрос, който ще изясни разликата между безличностното и личностното схващане за Абсолютната Истина.
V skutočnosti jestvujú dve skupiny transcendentalistov. Teraz Arjuna očakáva odpoveď na otázku, ktorý z týchto procesov je ľahší, a ktorí zo spomínaných transcendentalistov sú dokonalejší. Inými slovami, objasňuje svoje vlastné postavenie, pretože ho priťahuje Kṛṣṇova osobná podoba. Neosobný Brahman ho neláka, a preto chce vedieť, či je jeho postavenie isté. Meditovať nad neosobným rysom Najvyššieho Pána je obtiažne ako v hmotnom, tak aj v duchovnom svete. Človek si vlastne ani nedokáže predstaviť neosobný aspekt Absolútnej Pravdy, a preto sa Arjuna pýta: „Načo je dobré také mrhanie časom?“ V jedenástej kapitole sa Arjuna presvedčil, že najlepšie je byť pripútaný ku Kṛṣṇovi. Táto dôležitá otázka, ktorú Arjuna položil Kṛṣṇovi, objasní rozdiel medzi osobným a neosobným poňatím Absolútnej Pravdy.