Text 3
ТЕКСТ 3
Texto
Текст
mokṣa-dharma-ratis tathā
mita-medhyādanaṁ śaśvad
vivikta-kṣema-sevanam
мокш̣а-дхарма-ратис татха̄
мита-медхя̄данам̇ шашвад
вивикта-кш̣ема-севанам
Palabra por palabra
Дума по дума
grāmya — convencional; dharma — práctica religiosa; nivṛttiḥ — dejar de hacer; ca — y; mokṣa — para la salvación; dharma — práctica religiosa; ratiḥ — sentir atracción por; tathā — de esa manera; mita — poco; medhya — puro; adanam — comer; śaśvat — siempre; vivikta — apartado; kṣema — pacífico; sevanam — morar.
гра̄мя – общоприети; дхарма – религиозни обреди и ритуали; нивр̣ттих̣ – преустановявайки; ча – и; мокш̣а – за освобождение; дхарма – религиозни обреди и ритуали; ратих̣ – привлечен от; татха̄ – по този начин; мита – малко; медхя – чисто; аданам – хранене; шашват – винаги; вивикта – уединен; кш̣ема – спокоен; севанам – живот.
Traducción
Превод
Debe dejar de ejecutar prácticas religiosas convencionales y sentirse atraído por las que conducen a la salvación. Debe ser muy frugal en sus comidas, y vivir siempre en un lugar apartado, a fin de poder alcanzar la perfección más elevada de la vida.
Човек трябва да спре да изпълнява светските религиозни обреди и ритуали и да съсредоточи вниманието си върху онези, които водят до освобождение. Той трябва да се храни много умерено и да живее в усамотение, за да може да постигне висшето съвършенство на живота.
Significado
Пояснение
Aquí se recomienda evitar las prácticas religiosas que buscan el desarrollo económico o la satisfacción de los deseos de los sentidos. Las prácticas religiosas deben ejecutarse con el único fin de obtener la liberación de las garras de la naturaleza material. Al principio del Śrīmad-Bhāgavatam se afirma que la práctica religiosa suprema es aquella que, sin causa ni motivo, nos permite obtener el trascendental servicio devocional del Señor. No hay obstáculo que pueda impedirla, y brinda satisfacción verdadera a quien la ejecuta. En este verso se recomienda lo mismo; aquí se usa la palabra mokṣa-dharma: la práctica religiosa dirigida a la salvación, es decir, a trascender las garras de la contaminación material. Por lo general, las prácticas religiosas de la gente buscan el desarrollo económico o la complacencia de los sentidos, cosas no recomendadas para quienes deseen progresar en el yoga.
Тук Капиладева препоръчва да се избягват религиозните дейности, които имат за цел да се постигне икономическо благополучие или да се удовлетворят сетивата. Човек трябва да извършва религиозни дейности единствено за да се освободи от плена на материалната природа. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че най-висшата религия е тази, с чиято помощ човек може да се издигне до равнището на безкористното предано служене за Бога. Подобна религиозна дейност не може да бъде възпряна от никакви трудности и препятствия и когато я извършва, човек чувства истинско удовлетворение. В дадената строфа Капиладева нарича този вид дейност мокш̣а дхарма, или религиозна практика, която води към освобождение от материалния плен, или пречистване от материалното замърсяване. Обикновено хората извършват религиозни дейности, за да подобрят материалното си положение или за сетивно наслаждение, но този, който се стреми да напредва по пътя на йога, не бива да си поставя подобни цели.
La siguiente frase importante es mita-medhyādanam. Significa que hay que ser muy frugal en las comidas. En las Escrituras védicas, al yogī se le recomienda que coma solo la mitad en proporción al hambre que tenga. Alguien que tenga tanta hambre como para devorar un kilo de comida, en vez de un kilo, debe comer medio, y completar su comida con un cuarto de litro de agua; una cuarta parte del estómago debe quedar vacía, para facilitar la circulación del aire en el estómago. Quien coma conforme a esta medida, evitará la indigestión y la enfermedad. El yogī debe comer de este modo, como se recomienda en el Śrīmad-Bhāgavatam y en todas las demás Escrituras reconocidas. Debe vivir en un lugar apartado, donde su práctica de yoga no se vea perturbada.
Следващото важно понятие е мита-медхя̄данам, умереност в храненето. Ведическите произведения препоръчват на йогӣте да изяждат само половината от това, което са в състояние да изядат. Ако човек е толкова гладен, че може да погълне един килограм храна, той трябва да изяде само половин килограм и да изпие чаша вода. Една четвърт от стомаха трябва да остане празна, за да може въздухът в него да се движи свободно. Ако човек се храни по този начин, никога няма да страда от лошо храносмилане и от болести. Шрӣмад Бха̄гаватам и всички останали автентични писания съветват йогӣте да се хранят именно така. Освен това един йогӣ трябва да живее в усамотение, за да може никой да не му пречи да се занимава с йога.