Text 15
ТЕКСТ 15
Texto
Текст
mahattamaikānta-parāyaṇasya
harer udāraṁ caritaṁ viśuddhaṁ
śuśrūṣatāṁ no vitanotu vidvan
махаттамаика̄нта-пара̄ян̣ася
харер уда̄рам̇ чаритам̇ вишуддхам̇
шушрӯш̣ата̄м̇ но витаноту видван
Palabra por palabra
Дума по дума
tat — en consecuencia; naḥ — de nosotros; bhavān — tu buena persona; vai — ciertamente; bhagavat — en relación con la Personalidad de Dios; pradhānaḥ — principalmente; mahat-tama — el más grande de todos los grandes; ekānta — exclusivamente; parāyaṇasya — del refugio; hareḥ — del Señor; udāram — imparcial; caritam — actividades; viśuddham — trascendental; śuśrūṣatām — aquellos que son receptivos; naḥ — nosotros; vitanotu — ten la bondad de describir; vidvan — ¡oh, tú, el erudito!
тат – следователно; нах̣ – на нас; бхава̄н – ти; ваи – несъмнено; бхагават – по отношение на Божествената Личност; прадха̄нах̣ – главно; махат-тама – най-великия от великите; ека̄нта – единствено; пара̄ян̣ася – на убежището; харех̣ – на Бога; уда̄рам – безпристрастен; чаритам – дейности; вишуддхам – трансцендентални; шушрӯш̣ата̄м – тези, които искат да слушат; нах̣ – нас самите; витаноту – милостиво опиши; видван – о, учена личност.
Traducción
Превод
¡Oh, Sūta Gosvāmī!, tú eres un erudito y puro devoto del Señor, porque la Personalidad de Dios es el principal objeto de tu servicio. En consecuencia, descríbenos por favor los pasatiempos del Señor, que están por encima de todo concepto material, pues estamos ansiosos de recibir esos mensajes.
О, Сӯта Госва̄мӣ, ти си знаещ и чист предан на Бога, защото цялото ти служене е насочено към Божествената Личност. Молим те да ни опишеш забавленията на Бога, които се извисяват над всички материални представи; ние жадуваме да чуем тези послания.
Significado
Пояснение
El expositor de las actividades trascendentales del Señor debe tener únicamente un objeto de adoración y servicio: el Señor Kṛṣṇa, la Suprema Personalidad de Dios. Y el auditorio de esas narraciones debe estar ansioso de oír hablar de Él. Cuando se logra una combinación de esa índole, es decir, un orador apto y un auditorio apto, en ese preciso momento y lugar es muy idóneo continuar los discursos acerca de la Trascendencia. Unos oradores de profesión y un auditorio absorto en lo material no pueden obtener un verdadero beneficio de esa clase de discursos. Los oradores de profesión hacen un espectáculo de Bhāgavata-saptāha para sostener a la familia, y el público con inclinaciones materiales oye estos discursos de Bhāgavata-saptāha en aras de algún beneficio material, es decir, religiosidad, riqueza, complacencia de los sentidos o liberación. Esa clase de discursos del Bhāgavatam no se encuentran purificados de la contaminación de las cualidades materiales. Pero los discursos que hubo entre los santos de Naimiṣāraṇya y Śrī Sūta Gosvāmī están en el nivel trascendental. No los motiva la ganancia material. En esos discursos, tanto el auditorio como el orador disfrutan de un ilimitado placer trascendental y, en consecuencia, pueden continuar con las narraciones durante muchos miles de años. Ahora, los Bhāgavata-saptāhas se realizan únicamente por siete días, y después de concluir el espectáculo, tanto el auditorio como el orador se dedican como de costumbre a las actividades materiales. Esto se debe a que el orador no es un bhagavata-pradhāna y el auditorio no es śuśrūṣatām, como se explicó anteriormente.
Този, който говори за трансценденталните дейности на Бога, трябва да има само един обект на обожание и служене – Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. А слушателите трябва да имат силно желание да слушат за Бога. Когато са налице и двете условия, т.е. когато и говорителят, и слушателите притежават необходимите качества, е много благоприятно да се водят продължителни беседи върху трансценденталното. Професионалните лектори и слушателите материалисти не могат да извлекат истинска полза от подобни беседи. Професионалните лектори устройват една показна бха̄гавата-сапта̄ха, за да могат да издържат семействата си, а материалистически настроената публика слуша тези беседи, за да постигне някаква материална полза: религиозност, богатство, сетивно удоволствие или освобождение. Този вид беседи върху Бха̄гаватам са подвластни на замърсяванията с материални качества. Разговорите между мъдреците от Наимиша̄ран̣я и Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ обаче са на трансцендентално равнище. Те не преследват никакви материални, користни цели. В тях слушателите и говорещият се наслаждават на безкрайно трансцендентално удоволствие и затова тези разговори могат да продължат десетки хиляди години. В днешно време бха̄гавата-сапта̄хите се провеждат за седем дни и след като представлението свърши, публиката и лекторът отново се връщат към обичайните си материални дейности. Това се получава, защото говорещият не е бхагават-прадха̄на, а слушателите не са шушрӯш̣ата̄м, както обяснихме по-горе.