CHAPTER TWO

ГЛАВА ВТОРА

The Activities of Mahārāja Āgnīdhra

Деянията на Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра

In this chapter, the character of Mahārāja Āgnīdhra is described. When Mahārāja Priyavrata went off for spiritual realization, his son Āgnīdhra became the ruler of Jambūdvīpa, in accordance with Mahārāja Priyavrata’s instructions, and maintained its residents with the same affection a father feels for his sons. Once Mahārāja Āgnīdhra desired to have a son, and therefore he entered a cave of Mandara Mountain to practice austerity. Understanding his desire, Lord Brahmā sent a celestial girl named Pūrvacitti to Āgnīdhra’s hermitage. After dressing herself very attractively, she presented herself before him with various feminine movements, and Āgnīdhra was naturally attracted to her. The girl’s actions, expressions, smile, sweet words and moving eyes were fascinating to him. Āgnīdhra was expert in flattery. Thus he attracted the celestial girl, who was pleased to accept him as her husband because of his mellifluous words. She enjoyed royal happiness with Āgnīdhra for many years before returning to her abode in the heavenly planets. In her womb Āgnīdhra begot nine sons — Nābhi, Kiṁpuruṣa, Harivarṣa, Ilāvṛta, Ramyaka, Hiraṇmaya, Kuru, Bhadrāśva and Ketumāla. He gave them nine islands with names corresponding to theirs. Āgnīdhra, however, his senses unsatisfied, was always thinking of his celestial wife, and therefore in his next life he was born in her celestial planet. After the death of Āgnīdhra, his nine sons married nine daughters of Meru named Merudevī, Pratirūpā, Ugradaṁṣṭrī, Latā, Ramyā, Śyāmā, Nārī, Bhadrā and Devavīti.

В тази глава е представена личността на Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра. Когато Маха̄ра̄джа Прияврата напуснал царството си, за да се посвети на духовно осъзнаване, по негова воля синът му А̄гнӣдхра станал владетел на Джамбӯдвӣпа и се грижел за поданиците си с обичта на баща към своите синове. Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра пожелал да има син и се оттеглил в една пещера в планината Мандара, за да се подложи на сурови въздържания. Щом разбрал неговото желание, Брахма̄ изпратил в отшелническата му обител Пӯрвачитти, девойка от райските планети. Красивите ѝ дрехи и женствени движения веднага привлекли царя. Очарован от жестовете ѝ, изразителното ѝ лице, усмивката, нежните думи и движенията на очите ѝ, той я пленил с красноречието си и тя с радост се съгласила да стане негова съпруга. Много години двамата се наслаждавали на царско блаженство, а после тя се завърнала на райските планети. А̄гнӣдхра заченал с нея девет сина: На̄бхи, Ким̇пуруш̣а, Хариварш̣а, Ила̄вр̣та, Рамяка, Хиран̣мая, Куру, Бхадра̄ш̣ва и Кетума̄ла. Той им дал девет острова, носещи техните имена. Но А̄гнӣдхра се чувствал неудовлетворен и постоянно мислел за небесната си съпруга. Затова в следващия си живот се родил на нейната райска планета. След смъртта на А̄гнӣдхра деветте му сина се оженили за деветте дъщери на Меру, които се казвали Мерудевӣ, Пратирӯпа̄, Уградам̇ш̣т̣рӣ, Лата̄, Рамя̄, Шя̄ма̄, На̄рӣ, Бхадра̄ и Девавӣти.

Text 1:: Śrī Śukadeva Gosvāmī continued: After his father, Mahārāja Priyavrata, departed to follow the path of spiritual life by undergoing austerities, King Āgnīdhra completely obeyed his order. Strictly observing the principles of religion, he gave full protection to the inhabitants of Jambūdvīpa as if they were his own begotten sons.

ТЕКСТ 1:: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: След като Маха̄ра̄джа Прияврата пое пътя на духовния живот с аскетизъм и отречения, неговият син, цар А̄гнӣдхра, изпълни повелята му. Той се придържаше строго към религиозните принципи и закриляше жителите на Джамбӯдвӣпа като свои родни синове.

Text 2:: Desiring to get a perfect son and become an inhabitant of Pitṛloka, Mahārāja Āgnīdhra once worshiped Lord Brahmā, the master of those in charge of material creation. He went to a valley of Mandara Hill, where the damsels of the heavenly planets come down to stroll. There he collected garden flowers and other necessary paraphernalia and then engaged in severe austerities and worship.

ТЕКСТ 2:: Желаейки съвършен син и издигане до Питр̣лока, Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра веднъж обожава Брахма̄ – най-могъщия сред владетелите на материалното творение. Той отиде в долината на планината Мандара, където жените от райските планети слизат на разходка. Там набра градински цветя, приготви необходимите предмети и се зае със суров аскетизъм и обожание.

Text 3:: Understanding King Āgnīdhra’s desire, the first and most powerful created being of this universe, Lord Brahmā, selected the best of the dancing girls in his assembly, whose name was Pūrvacitti, and sent her to the King.

ТЕКСТ 3:: Предусетил желанието на цар А̄гнӣдхра, Брахма̄, първото и най-могъщо създание във вселената, избра Пӯрвачитти, най-добрата танцьорка от свитата си, и я изпрати при царя.

Text 4:: The Apsarā sent by Lord Brahmā began strolling in a beautiful park near the place where the King was meditating and worshiping. The park was beautiful because of its dense green foliage and golden creepers. There were pairs of varied birds such as peacocks, and in a lake there were ducks and swans, all vibrating very sweet sounds. Thus the park was magnificently beautiful because of the foliage, the clear water, the lotus flowers and the sweet singing of various kinds of birds.

ТЕКСТ 4:: Апсара̄та, изпратена от Брахма̄, се разхождаше бавно из красивата градина близо до мястото за медитация на царя. Там растяха дървета с гъсти зелени корони и златни лиани, а между тях се виждаха двойки пауни и най-различни птици. В езерото със сладостни звуци плуваха патици и лебеди. Пищната зеленина, кристалната вода, лотосите и нежните песни на птиците придаваха на градината необикновена прелест.

Text 5:: As Pūrvacitti passed by on the road in a very beautiful style and mood of her own, the pleasing ornaments on her ankles tinkled with her every step. Although Prince Āgnīdhra was controlling his senses, practicing yoga with half-open eyes, he could see her with his lotuslike eyes, and when he heard the sweet tinkling of her bangles, he opened his eyes slightly more and could see that she was just nearby.

ТЕКСТ 5:: Пӯрвачитти вървеше по пътя с грациозната си походка и осанка, а изящните накити на глезените ѝ нежно подрънкваха при всяка нейна крачка. Въпреки че беше овладял сетивата си в йога поза с полузатворени очи, принц А̄гнӣдхра я зърна и щом чу звъна на гривните ѝ, отвори още малко лотосовите си очи и я видя пред себе си.

Text 6:: Like a honeybee, the Apsarā smelled the beautiful and attractive flowers. She could attract the minds and vision of both humans and demigods by her playful movements, her shyness and humility, her glances, the very pleasing sounds that poured from her mouth as she spoke, and the motion of her limbs. By all these qualities, she opened for Cupid, who bears an arrow of flowers, a path of aural reception into the minds of men. When she spoke, nectar seemed to flow from her mouth. As she breathed, the bees, mad for the taste of her breath, tried to hover about her beautiful lotuslike eyes. Disturbed by the bees, she tried to move hastily, but as she raised her feet to walk quickly, her hair, the belt on her hips, and her breasts, which were like water jugs, also moved in a way that made her extremely beautiful and attractive. Indeed, she seemed to be making a path for the entrance of Cupid, who is most powerful. Therefore the prince, completely subdued by seeing her, spoke to her as follows.

ТЕКСТ 6:: Като пчела Апсара̄та вдишваше аромата на цветята. Тя обсебваше очите и умовете на хора и полубогове с игривите си движения, със свенливостта и скромността си, със закачливите погледи, с нежните звуци, леещи се от устата ѝ, и с изящните си форми. Чарът ѝ проправяше път за бога на любовта и стрелите му от цветя, към слуха и сърцата на мъжете. Когато заговореше, сякаш нектар се лееше от устните ѝ. Опиянени от уханието на дъха ѝ, пчелите кръжаха около красивото ѝ лотосово лице. За да ги прогони, апсара̄та се затича, но от движението косата ѝ се разпиля, коланът около ханша ѝ се разхлаби, изящните ѝ гърди се раздвижиха и тя стана още по-привлекателна. Наистина, тя сякаш широко отваряше врати пред могъщия бог на любовта. Покорен от външността ѝ, принцът я заговори.

Text 7:: The Prince mistakenly addressed the Apsarā: O best of saintly persons, who are you? Why are you on this hill, and what do you want to do? Are you one of the illusory potencies of the Supreme Personality of Godhead? You seem to be carrying two bows without strings. What is the reason you carry these bows? Is it for some purpose of your own or for the sake of a friend? Perhaps you carry them to kill the mad animals in this forest.

ТЕКСТ 7:: В объркването си принцът се обърна към Апсара̄та със следните думи: О, святи мъдрецо, кой си ти? Защо си дошъл в тази планина и какво възнамеряваш да правиш? Може би си една от илюзорните енергии на Върховната Божествена Личност? Виждам, че носиш два лъка без тетива. Защо си ги взел със себе си? Заради теб самия или заради някой близък? Вероятно с тях ще убиваш побеснелите животни в гората.

Text 8:: Then Āgnīdhra observed the glancing eyes of Pūrvacitti and said: My dear friend, you have two very powerful arrows, namely your glancing eyes. Those arrows have feathers like the petals of a lotus flower. Although they have no shafts, they are very beautiful, and they have very sharp, piercing points. They appear very peaceful, and thus it seems that they will not be shot at anyone. You must be loitering in this forest to shoot those arrows at someone, but I cannot understand whom. My intelligence is dull, and I cannot combat you. Indeed, no one can equal you in prowess, and therefore I pray that your prowess will be for my good fortune.

ТЕКСТ 8:: След това А̄гнӣдхра погледна в закачливите очи на Пӯрвачитти и каза: Скъпи приятелю, ти имаш две могъщи стрели – твоите игриви очи. Перата им са като листенца на лотос. Те нямат пръчки, но са изключително красиви, с тънки и остри върхове. Изглеждат спокойни, като че ли няма да пронижат никого. Струва ми се, че се разхождаш из гората, за да пуснеш стрелите си по някого, но не разбирам кой е той. Разумът ми е замъглен и не мога да се боря с теб. В действителност никой не може да се мери с твоето могъщество и аз се моля то да е за мое добро.

Text 9:: Seeing the bumblebees following Pūrvacitti, Mahārāja Āgnīdhra said: My dear Lord, the bumblebees surrounding your body are like disciples surrounding your worshipable self. They are incessantly chanting the mantras of the Sāma Veda and the Upaniṣads, thus offering prayers to you. Just as great sages resort to the branches of Vedic literatures, the bumblebees are enjoying the showers of flowers falling from your hair.

ТЕКСТ 9:: Щом забеляза пчелите, жужащи около Пӯрвачитти, Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра каза: Господарю мой, пчелите около тялото ти са като свита ученици, заобиколили великия си учител. С мантрите на Са̄ма Веда и Упаниш̣адите те изразяват почитта си към теб. Както великите мъдреци потъват в дълбините на ведическите произведения, така пчелите се къпят в дъжда от цветя, посипани от косите ти.

Text 10:: O brāhmaṇa, I can simply hear the tinkling of your ankle bells. Within those bells, tittiri birds seem to be chirping among themselves. Although I do not see their forms, I can hear how they are chirping. When I look at your beautiful circular hips, I see they are the lovely color of kadamba flowers, and your waist is encircled by a belt of burning cinders. Indeed, you seem to have forgotten to dress yourself.

ТЕКСТ 10:: О, бра̄хман̣е, чувам звънчетата на глезените ти. Сякаш в тях чуруликат птици титтири. Не мога да ги видя, но ясно долавям трелите им. Забелязвам разкошните ти закръглени бедра с приказния цвят на цветята кадамба, а кръстът ти е обрамчен с колан от живи въглени. Изглежда си забравил да се облечеш.

Text 11:: Āgnīdhra then praised Pūrvacitti’s raised breasts. He said: My dear brāhmaṇa your waist is very thin, yet with great difficulty you are carefully carrying two horns, to which my eyes have become attracted. What is filling those two beautiful horns? You seem to have spread fragrant red powder upon them, powder that is like the rising morning sun. O most fortunate one, I beg to inquire where you have gotten this fragrant powder that is perfuming my āśrama, my place of residence.

ТЕКСТ 11:: После А̄гнӣдхра започнал да превъзнася високите гърди на Пӯрвачитти. Той казал: Скъпи бра̄хман̣е, кръстът ти е тънък и с усилие внимателно носиш два заоблени рога, от които не мога да отместя поглед. Какво има в тях? Поръсил си ги с ароматен червен прах, искрящ като изгряващото слънце. О, честити момко, би ли ми казал откъде имаш този прах, изпълнил жилището ми с благоухание?

Text 12:: O best friend, will you kindly show me the place where you reside? I cannot imagine how the residents of that place have gotten such wonderful bodily features as your raised breasts, which agitate the mind and eyes of a person like me who sees them. Judging by the sweet speech and kind smiles of those residents, I think that their mouths must contain nectar.

ТЕКСТ 12:: О, добри ми приятелю, би ли ми показал откъде идваш? Не мога да си обясня как обитателите на това място са получили такива смайващи телесни форми като твоите заоблени гърди; те покоряват сърцето и погледа на всекиго. Съдейки по сладките слова и мили усмивки на тези обитатели, устите им сигурно са пълни с нектар.

Text 13:: My dear friend, what do you eat to maintain your body? Because you are chewing betel, a pleasing scent is emanating from your mouth. This proves that you always eat the remnants of food offered to Viṣṇu. Indeed, you must also be an expansion of Lord Viṣṇu’s body. Your face is as beautiful as a pleasing lake. Your jeweled earrings resemble two brilliant sharks with unblinking eyes like those of Viṣṇu, and your own eyes resemble two restless fish. Simultaneously, therefore, two sharks and two restless fish are swimming in the lake of your face. Besides them, the white rows of your teeth seem like rows of very beautiful swans in the water, and your scattered hair resembles swarms of bumblebees following the beauty of your face.

ТЕКСТ 13:: Скъпи приятелю, с какво се храниш, за да поддържаш тялото си? От устата ти се носи аромат на бетел. Изглежда ядеш само остатъци от храната, предложена на Виш̣н̣у. Може би ти самият си създаден от тялото на Бог Виш̣н̣у. Лицето ти е ведро като спокойно езеро. Скъпоценните ти обици приличат на две блестящи акули с немигащи очи като обиците на Виш̣н̣у, а твоите очи напомнят две палави рибки. Така в езерото на лицето ти плуват две акули и две палави рибки. Белите ти зъби са ято прекрасни лебеди във водата, а разпилените коси са рояци пчели, омаяни от хубостта на лицето ти.

Text 14:: My mind is already restless, and by playing with a ball, moving it all about with your lotuslike palm, you are also agitating my eyes. Your curling black hair is now scattered, but you are not attentive to arranging it. Are you not going to arrange it? Like a man attached to women, the most cunning wind is trying to take off your lower garment. Are you not mindful of it?

ТЕКСТ 14:: Умът ми вече е развълнуван, а като гледам как си играеш с топка и я подхвърляш с лотосовата си длан, очите ми стават неспокойни. Къдравата ти черна коса е разпиляна, но ти не си правиш труда да я събереш. Няма ли да го направиш? Като мъж, привързан към жените, коварният вятър се опитва да смъкне дрехата ти. Нима не забелязваш това?

Text 15:: O best among those performing austerities, where did you get this wonderful beauty that dismantles the austerities performed by others? Where have you learned this art? What austerity have you undergone to achieve this beauty, my dear friend? I desire that you join me to perform austerity and penance, for it may be that the creator of the universe, Lord Brahmā, being pleased with me, has sent you to become my wife.

ТЕКСТ 15:: О, най-велика сред аскетите, откъде имаш тази необикновена хубост, която разрушава аскетизма на другите? Къде си научила това изкуство? Какви отречения си извършвала, за да станеш толкова красива, приятелко моя? Бих искал да изпълнявам отречения заедно с теб, защото ми се струва, че създателят на вселената, Брахма̄, удовлетворен от мен, те е изпратил да станеш моя съпруга.

Text 16:: Lord Brahmā, who is worshiped by the brāhmaṇas, has very mercifully given you to me, and that is why I have met you. I do not want to give up your company, for my mind and eyes are fixed upon you and cannot be drawn away. O woman with beautiful raised breasts, I am your follower. You may take me wherever you like, and your friends may also follow me.

ТЕКСТ 16:: Брахма̄, почитаният от бра̄хман̣ите, милостиво те е изпратил при мен и това е причината за нашата среща. Аз не искам да те напускам – умът и очите ми не могат да се откъснат от теб. О, девойко с красиви заоблени гърди, аз съм твой слуга. Отведи ме където пожелаеш; нека дойдат и приятелите ти.

Text 17:: Śukadeva Gosvāmī continued: Mahārāja Āgnīdhra, whose intelligence was like that of a demigod, knew the art of flattering women to win them to his side. He therefore pleased that celestial girl with his lusty words and gained her favor.

ТЕКСТ 17:: Шукадева Госва̄мӣ продължи: Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра със своята интелигентност на полубог владееше изкуството да ласкае жените, за да ги спечели. Той се хареса на небесната девица с прелъстителните си слова и извоюва благоразположението ѝ.

Text 18:: Attracted by the intelligence, learning, youth, beauty, behavior, opulence and magnanimity of Āgnīdhra, the King of Jambūdvīpa and master of all heroes, Pūrvacitti lived with him for many thousands of years and luxuriously enjoyed both worldly and heavenly happiness.

ТЕКСТ 18:: А̄гнӣдхра, царят на Джамбӯдвӣпа и господар на всички герои, спечели Пӯрвачитти със своята интелигентност, познания, младост, красота, поведение, богатства и благородство. Те живяха заедно хиляди години и се наслаждаваха в разкош на земно и райско блаженство.

Text 19:: In the womb of Pūrvacitti, Mahārāja Āgnīdhra, the best of kings, begot nine sons, named Nābhi, Kiṁpuruṣa, Harivarṣa, Ilāvṛta, Ramyaka, Hiraṇmaya, Kuru, Bhadrāśva and Ketumāla.

ТЕКСТ 19:: Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра, най-достойният сред царете, зачена с Пӯрвачитти девет сина, които се казваха На̄бхи, Ким̇пуруш̣а, Хариварш̣а, Ила̄вр̣та, Рамяка, Хиран̣мая, Куру, Бхадра̄шва и Кетума̄ла.

Text 20:: Pūrvacitti gave birth to these nine sons, one each year, but after they grew up she left them at home and again approached Lord Brahmā to worship him.

ТЕКСТ 20:: Всяка година Пӯрвачитти раждаше по един син, но когато деветимата пораснаха, тя ги остави вкъщи и се завърна при Брахма̄, за да му служи.

Text 21:: Because of drinking the breast milk of their mother, the nine sons of Āgnīdhra naturally had strong, well-built bodies. Their father gave them each a kingdom in a different part of Jambūdvīpa. The kingdoms were named according to the names of the sons. Thus the sons of Āgnīdhra ruled the kingdoms they received from their father.

ТЕКСТ 21:: Откърмени с майчино мляко, деветте сина на А̄гнӣдхра имаха силни, добре сложени тела. Те получиха от баща си девет царства в различни области на Джамбӯдвӣпа. Царствата носеха техните имена. Така синовете на А̄гнӣдхра управляваха земите, наследени от баща им.

Text 22:: After Pūrvacitti’s departure, King Āgnīdhra, his lusty desires not at all satisfied, always thought of her. Therefore, in accordance with the Vedic injunctions, the King, after his death, was promoted to the same planet as his celestial wife. That planet, which is called Pitṛloka, is where the pitās, the forefathers, live in great delight.

ТЕКСТ 22:: Когато Пӯрвачитти си замина, похотливите желания на цар А̄гнӣдхра съвсем не бяха утолени и той постоянно мислеше за нея. И естествено, както повеляват Ведите, след смъртта си царят отиде на същата планета, където бе небесната му съпруга. Тази планета се нарича Питр̣лока и на нея щастливо живеят питите, прадедите.

Text 23:: After the departure of their father, the nine brothers married the nine daughters of Meru named Merudevī, Pratirūpā, Ugradaṁṣṭrī, Latā, Ramyā, Śyāmā, Nārī, Bhadrā and Devavīti.

ТЕКСТ 23:: След смъртта на баща си деветимата братя се ожениха за деветте дъщери на Меру, които се казваха Мерудевӣ, Пратирӯпа̄, Уградам̇ш̣т̣рӣ, Лата̄, Рамя̄, Шя̄ма̄, На̄рӣ, Бхадра̄ и Девавӣти.