Text 2
ТЕКСТ 2
Devanagari
Деванагари (азбука)
एतौ तौ पार्षदौ मह्यं जयो विजय एव च ।
कदर्थीकृत्य मां यद्वो बह्वक्रातामतिक्रमम् ॥ २ ॥
Text
Текст
etau tau pārṣadau mahyaṁ
jayo vijaya eva ca
kadarthī-kṛtya māṁ yad vo
bahv akrātām atikramam
етау тау па̄рш̣адау махям̇
джайо виджая ева ча
кадартхӣ-кр̣тя ма̄м̇ яд во
бахв акра̄та̄м атикрамам
Synonyms
Дума по дума
śrī-bhagavān uvāca — the Supreme Personality of Godhead said; etau — these two; tau — they; pārṣadau — attendants; mahyam — of Mine; jayaḥ — named Jaya; vijayaḥ — named Vijaya; eva — certainly; ca — and; kadarthī-kṛtya — by ignoring; mām — Me; yat — which; vaḥ — against you; bahu — great; akrātām — have committed; atikramam — offense.
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; етау – тези двамата; тау – те; па̄рш̣адау – служители; махям – мои; джаях̣ – на име Джая; виджаях̣ – на име Виджая; ева – несъмнено; ча – и; кадартхӣ-кр̣тя – пренебрегвайки; ма̄м – мен; ят – което; вах̣ – срещу вас; баху – голямо; акра̄та̄м – извършиха; атикрамам – оскърбление.
Translation
Превод
The Personality of Godhead said: These attendants of Mine, Jaya and Vijaya by name, have committed a great offense against you because of ignoring Me.
Божествената Личност каза: тези мои служители, Джая и Виджая, извършиха тежко оскърбление срещу вас, защото ме пренебрегнаха.
Purport
Пояснение
To commit an offense at the feet of a devotee of the Lord is a great wrong. Even when a living entity is promoted to Vaikuṇṭha, there is still the chance that he may commit offenses, but the difference is that when one is in a Vaikuṇṭha planet, even if by chance one commits an offense, he is protected by the Lord. This is the remarkable fact in the dealings of the Lord and the servitor, as seen in the present incident concerning Jaya and Vijaya. The word atikramam used herein indicates that in offending a devotee one neglects the Supreme Lord Himself.
Да се извършват оскърбления в нозете на предан на Бога, е голям грях. Дори когато живото същество се е издигнало до Вайкун̣т̣ха, пак съществува възможността то да извърши оскърбление. Разликата е само в това, че на Вайкун̣т̣ха то е под Божията закрила дори когато случайно е допуснало такава грешка. Това е важна особеност в отношенията между Бога и неговия слуга, пример за която е произшествието с Джая и Виджая. Думата атикрамам, която е използвана тук, означава, че когато оскърбява някой предан, човек пренебрегва самия Върховен Бог.
By mistake the doormen held the sages from entering Vaikuṇṭhaloka, but because they were engaged in the transcendental service of the Lord, their annihilation was not expected by advanced devotees. The Lord’s presence on the spot was very pleasing to the hearts of the devotees. The Lord understood that the trouble was due to His lotus feet not being seen by the sages, and therefore He wanted to please them by personally going there. The Lord is so merciful that even if there is some impediment for the devotee, He Himself manages matters in such a way that the devotee is not bereft of having audience at His lotus feet. There is a very good example in the life of Haridāsa Ṭhākura. When Caitanya Mahāprabhu was residing at Jagannātha purī, Haridāsa Ṭhākura, who happened to be Muhammadan by birth, was with Him. In Hindu temples, especially in those days, no one but a Hindu was allowed to enter. Although Haridāsa Ṭhākura was the greatest of all Hindus in his behavior, he considered himself a Muhammadan and did not enter the temple. Lord Caitanya could understand his humility, and since he did not go to see the temple, Lord Caitanya Himself, who is nondifferent from Jagannātha, used to come and sit with Haridāsa Ṭhākura daily. Here in Śrīmad-Bhāgavatam we also find this same behavior of the Lord. His devotees were prevented from seeing His lotus feet, but the Lord Himself came to see them on the same lotus feet for which they aspired. It is also significant that He was accompanied by the goddess of fortune. The goddess of fortune is not to be seen by ordinary persons, but the Lord was so kind that although the devotees did not aspire for such an honor, He appeared before them with the goddess of fortune.
Пазачите сгрешили, като не допуснали мъдреците да влязат във Вайкун̣т̣халока, но понеже отдавали на Бога трансцендентално служене, напредналите предани знаели, че те няма да бъдат погубени. Присъствието на Бога изпълнило с радост сърцата на всички предани. Богът знаел, че всички неприятности са произтекли от факта, че мъдреците били лишени от възможност да видят лотосовите му нозе, и затова поискал да ги зарадва, като сам дойде при тях. Богът е толкова милостив, че дори когато преданите се натъкват на препятствия, Той прави така, че да им даде възможност да виждат лотосовите му нозе. Много подходящ пример във връзка с това е животът на Харида̄са Т̣ха̄кура. Когато Чайтаня Маха̄прабху се установил в Джаганна̄тха Пурӣ, там заживял и Харида̄са Т̣ха̄кура, мюсюлманин по рождение. В индийските храмове, и особено в ония дни, можели да влизат само индуси. Макар че с делата си Харида̄са Т̣ха̄кура бил по-велик от всеки индус, той скромно смятал себе си за мюсюлманин и не смеел да влезе в храма. Бог Чайтаня познавал смирението му и като виждал, че Харида̄са Т̣ха̄кура не посещава храма, Той самият, който не се различава от Джаганна̄тха, всеки ден лично ходел при него. В дадения случай Богът отново постъпил по същия начин. Когато преданите му не били допуснати да видят лотосовите му нозе, Той сам дошъл при тях, със същите тези лотосови нозе, към които те се стремели. Важно е да отбележим също така, че Богът бил придружаван от богинята на щастието. За обикновените хора тя е невидима, но Той бил толкова великодушен, че макар преданите му да не се стремели към подобна чест, се явил пред тях заедно с нея.