Шрӣмад бха̄гаватам 3.16.2
Текст
етау тау па̄рш̣адау махям̇
джайо виджая ева ча
кадартхӣ-кр̣тя ма̄м̇ яд во
бахв акра̄та̄м атикрамам
Дума по дума
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; етау – тези двамата; тау – те; па̄рш̣адау – служители; махям – мои; джаях̣ – на име Джая; виджаях̣ – на име Виджая; ева – несъмнено; ча – и; кадартхӣ-кр̣тя – пренебрегвайки; ма̄м – мен; ят – което; вах̣ – срещу вас; баху – голямо; акра̄та̄м – извършиха; атикрамам – оскърбление.
Превод
Божествената Личност каза: тези мои служители, Джая и Виджая, извършиха тежко оскърбление срещу вас, защото ме пренебрегнаха.
Пояснение
Да се извършват оскърбления в нозете на предан на Бога, е голям грях. Дори когато живото същество се е издигнало до Вайкун̣т̣ха, пак съществува възможността то да извърши оскърбление. Разликата е само в това, че на Вайкун̣т̣ха то е под Божията закрила дори когато случайно е допуснало такава грешка. Това е важна особеност в отношенията между Бога и неговия слуга, пример за която е произшествието с Джая и Виджая. Думата атикрамам, която е използвана тук, означава, че когато оскърбява някой предан, човек пренебрегва самия Върховен Бог.
Пазачите сгрешили, като не допуснали мъдреците да влязат във Вайкун̣т̣халока, но понеже отдавали на Бога трансцендентално служене, напредналите предани знаели, че те няма да бъдат погубени. Присъствието на Бога изпълнило с радост сърцата на всички предани. Богът знаел, че всички неприятности са произтекли от факта, че мъдреците били лишени от възможност да видят лотосовите му нозе, и затова поискал да ги зарадва, като сам дойде при тях. Богът е толкова милостив, че дори когато преданите се натъкват на препятствия, Той прави така, че да им даде възможност да виждат лотосовите му нозе. Много подходящ пример във връзка с това е животът на Харида̄са Т̣ха̄кура. Когато Чайтаня Маха̄прабху се установил в Джаганна̄тха Пурӣ, там заживял и Харида̄са Т̣ха̄кура, мюсюлманин по рождение. В индийските храмове, и особено в ония дни, можели да влизат само индуси. Макар че с делата си Харида̄са Т̣ха̄кура бил по-велик от всеки индус, той скромно смятал себе си за мюсюлманин и не смеел да влезе в храма. Бог Чайтаня познавал смирението му и като виждал, че Харида̄са Т̣ха̄кура не посещава храма, Той самият, който не се различава от Джаганна̄тха, всеки ден лично ходел при него. В дадения случай Богът отново постъпил по същия начин. Когато преданите му не били допуснати да видят лотосовите му нозе, Той сам дошъл при тях, със същите тези лотосови нозе, към които те се стремели. Важно е да отбележим също така, че Богът бил придружаван от богинята на щастието. За обикновените хора тя е невидима, но Той бил толкова великодушен, че макар преданите му да не се стремели към подобна чест, се явил пред тях заедно с нея.