ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Качествата на Р̣ш̣абхадева, Върховната Божествена Личност

В тази глава Р̣ш̣абхадева, синът на Маха̄ра̄джа На̄бхи, зачева сто сина; по време на тяхното царуване хората били щастливи във всяко отношение. Когато се родил, Р̣ш̣абхадева бил признат от всички за най-великата и красива личност по онова време. Неговата уравновесеност, достойнство, сила, ентусиазъм, цялостно излъчване и други трансцендентални качества били несравними. Думата р̣ш̣абха означава „най-добър, върховен“. Маха̄ра̄джа На̄бхи кръстил сина си Р̣ш̣абха заради изключителните му качества. Неговото въздействие било единствено по рода си. Когато настъпила суша, Р̣ш̣абхадева не потърсил помощта на небесния цар Индра, отговорен за валежите. Чрез собствената си енергия той залял Аджана̄бха с проливни дъждове. Щом приел Р̣ш̣абхадева, Върховната Божествена Личност, за свой син, цар На̄бхи го отгледал грижовно. След време му поверил царската власт, оттеглил се от семейния живот и заживял в Бадарика̄шрама, потопен в обожание на Ва̄судева, Върховния Бог. В духа на общоприетите норми, Бог Р̣ш̣абхадева посещавал гурукула, а когато се завърнал у дома, изпълнил волята на своя гуру и се оженил за Джаянтӣ, изпратена му от небесния цар Индра. Той заченал с нея сто сина. Най-големият от тях се казвал Бхарата. След неговото царуване тази планета започнала да се нарича Бха̄рата-варш̣а. Другите синове на Р̣ш̣абхадева се казвали Куша̄варта, Ила̄варта, Брахма̄варта, Малая, Кету, Бхадрасена, Индраспр̣к, Видарбха и Кӣкат̣а. Негови синове били и Кави, Хави, Антарикш̣а, Прабуддха, Пиппала̄яна, А̄вирхотра, Друмила, Чамаса и Карабха̄джана. Вместо да управляват царството, тези девет братя станали странстващи отшелници, проповядвали Кр̣ш̣н̣а съзнание и следвали религиозното учение на Бха̄гаватам. Техните качества и дейности са описани в Единайсета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, в разговора на Ва̄судева и На̄рада при Курукш̣етра. Цар Р̣ш̣абхадева извършил много жертвоприношения, за да даде пример на обикновените хора, и завещал на синовете си принципите на държавно управление.

ТЕКСТ 1:: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Щом се роди като син на Маха̄ра̄джа На̄бхи, Бог прояви отличителните белези на Върховната Божествена Личност, като знаците по стъпалата си (знаме, мълния и пр.). Той бе безпристрастен и много спокоен. Владееше ума и сетивата си и притежавайки всички богатства, не жадуваше за материално наслаждение. Надарен с тези качества, от ден на ден синът на Маха̄ра̄джа На̄бхи ставаше все по-могъщ. Затова неговите поданици, учените бра̄хман̣и, полубоговете и министрите искаха Р̣ш̣абхадева да бъде провъзгласен за владетел на Земята.

ТЕКСТ 2:: С появата си синът на Маха̄ра̄джа На̄бхи показа всички добродетели, възпявани от великите поети – Той имаше добре сложено тяло с отличителните белези на Върховната Личност; бе могъщ и силен, красив, прославен, влиятелен и енергичен. Щом видя неговите качества, Маха̄ра̄джа На̄бхи си помисли, че синът му трябва да е най-съвършеното човешко същество или върховното същество. Затова го нарече Р̣ш̣абха.

ТЕКСТ 3:: Небесният цар Индра, притежаващ несметни материални богатства, завидя на цар Р̣ш̣абхадева и спря да излива дъжд над планетата Бха̄рата-варш̣а. Върховният Бог, Р̣ш̣абхадева, господарят на мистичните сили, разбра намерението на Индра и леко се усмихна. Със собственото си могъщество, чрез йога-ма̄я̄ (вътрешната си енергия) Той предизвика проливни дъждове над своите земи, наричани Аджана̄бха.

ТЕКСТ 4:: Получил съвършен син според желанието си, цар На̄бхи бе обзет от трансцендентално блаженство и обич към него. С разтреперан, преливащ от екстаз глас, той се обръщаше към момчето с думите „скъпи сине, любими мой“. Това отношение се дължеше на йога-ма̄я̄; чрез нея царят бе приел Върховния Бог, върховния баща, за свой син. В знак на върховно благоразположение Бог стана негов син и се отнасяше към всички, сякаш бе обикновен човек. Цар На̄бхи отгледа трансценденталния си син с много обич, завладян от трансцендентално блаженство, радост и преданост.

ТЕКСТ 5:: Цар На̄бхи видя, че синът му Р̣ш̣абхадева е обичан от поданиците и уважаван от управниците и министрите. Заради неговата слава царят го провъзгласи за император на света, който да закриля населението съгласно ведическата религиозна система. Той повери сина си на учени бра̄хман̣и, за да го напътстват в държавното управление. След това Маха̄ра̄джа На̄бхи и съпругата му Мерудевӣ се отправиха към Бадарика̄шрама в Хималаите; там царят с радост се посвети на сурови отречения. Потопен в сама̄дхи, той обожаваше Върховната Божествена Личност, Нара-На̄ра̄ян̣а, цялостно въплъщение на Кр̣ш̣н̣а. Така след известно време Маха̄ра̄джа На̄бхи се издигна до духовния свят Ваикун̣т̣ха.

ТЕКСТ 6:: О, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, древните мъдреци съчиниха стихове, възхваляващи Маха̄ра̄джа На̄бхи. Първият от тях гласи следното: „Кой може да постигне съвършенството на Маха̄ра̄джа На̄бхи? Кой може да извърши неговите дейности? Заради преданото му служене Върховната Божествена Личност се съгласи да стане негов син“.

ТЕКСТ 7:: Вторият стих е следният: „Кой почита бра̄хман̣ите повече от Маха̄ра̄джа На̄бхи? Напълно удовлетворени от неговото преклонение, с брахминското си могъщество те му показаха самия На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност“.

ТЕКСТ 8:: След като На̄бхи Маха̄ра̄джа замина за Бадарика̄шрама, Върховният Бог, Р̣ш̣абхадева, прие царството си за свое поле на действие. За да даде пример на хората и да покаже задълженията на семейните, най-напред Той стана брахмачаря, започна да изпълнява наставленията на духовните учители и отиде да живее в гурукула, техния дом. Когато завърши образованието си, Той им поднесе дарове (гуру дакш̣ин̣а̄), а после създаде семейство. Ожени се за Джаянтӣ и зачена с нея сто сина, които не му отстъпваха по могъщество и достойнства. Джаянтӣ му бе предложена за съпруга от небесния цар Индра. Р̣ш̣бхадева и Джаянтӣ живееха като образцови съпрузи и изпълняваха обредите, препоръчани в шрути и смр̣ти ша̄стра.

ТЕКСТ 9:: Най-големият от стоте сина на Р̣ш̣абхадева се казваше Бхарата. Велик предан, той бе надарен с най-възвишени добродетели. В негова чест планетата Земя бе наречена Бха̄рата-варш̣а.

ТЕКСТ 10:: След Бхарата имаше още деветдесет и девет сина. Сред тях деветимата най-възрастни бяха Куша̄варта, Ила̄варта, Брахма̄варта, Малая, Кету, Бхадрасена, Индраспр̣к, Видарбха и Кӣкат̣а.

ТЕКСТОВЕ 11 – 12:: Освен тях трябва да споменем и Кави, Хави, Антарикш̣а, Прабуддха, Пиппала̄яна, А̄вирхотра, Друмила, Чамаса и Карабха̄джана. Те бяха възвишени предани и признати проповедници на „Шрӣмад Бха̄гаватам“. Хората ги възхваляваха заради безусловната им преданост към Върховната Божествена Личност Ва̄судева. Те наистина бяха много велики. За твое пълно удовлетворение аз (Шукадева Госва̄мӣ) ще опиша качествата им по-късно, когато ти предам разговора между На̄рада и Ва̄судева.

ТЕКСТ 13:: Освен споменатите деветнайсет, Р̣ш̣абхадева и Джаянтӣ имаха още осемдесет и един по-малки сина. По волята на баща си те получиха добро възпитание и обноски, съблюдаваха пълна чистота в дейностите си и овладяха ведическото знание и ритуали. По този начин станаха достойни бра̄хман̣и.

ТЕКСТ 14:: Като въплъщение на Върховната Божествена Личност, Бог Р̣ш̣абхадева бе напълно независим, защото притежаваше духовна, вечна, изпълнена с трансцендентално блаженство форма. Той нямаше нищо общо с четирите принципа на материално страдание (раждане, болести, старост и смърт) и бе освободен от материални привързаности. Винаги уравновесен, Той гледаше на всички по един и същи начин. Желаещ само доброто на живите същества, беше нещастен да вижда другите нещастни. Макар и съвършена личност, всевластен Върховен Бог, Той действаше като обикновена обусловена душа. И строго се придържаше към принципите на варн̣а̄шрама дхарма. С течение на времето тези принципи бяха пренебрегнати; затова с личните си качества и поведение Той показваше на невежите как да изпълняват предписаните им задължения. Бог Р̣ш̣абхадева утвърди правилата на семейния живот, благодарение на които хората почитат религията, осигуряват си благосъстояние и добро име, раждат синове и дъщери, постигат материално щастие и накрая – вечен живот. Със своите наставления Той разясни как човек може да бъде семеен и същевременно да стане съвършен, следвайки принципите на варн̣а̄шрама дхарма.

ТЕКСТ 15:: Каквото направи една велика личност, това правят и обикновените хора.

ТЕКСТ 16:: Бог Р̣ш̣абхадева познаваше всички тънкости на поверителното ведическо знание, включващо различните предписани задължения, но се държеше като кш̣атрия и следваше наставленията на бра̄хман̣ите за овладяване на ума и сетивата, за търпимост и пр. Така Той управляваше според системата варн̣а̄шрама дхарма, която изисква бра̄хман̣ите да ръководят кшатриите, а кшатриите да се грижат за държавните дела с помощта на вайшите и шӯдрите.

ТЕКСТ 17:: Бог Р̣ш̣абхадева изпълни по сто пъти различните жертвоприношения, описани във ведическата литература. С това напълно удовлетвори Бог Виш̣н̣у. Церемониите бяха пищни и всичко използвано в тях бе превъзходно. Изпълняваха ги млади, всеотдайни жреци, в подходящо време и на свято място. Така бе почетен Бог Виш̣н̣у, а праса̄да беше предложен на полубоговете. Всички жертвоприношения и празненства преминаха успешно.

ТЕКСТ 18:: Никой не се стреми към блуждаещ огън или цвете в небето; всеки знае добре, че такива неща не съществуват. Когато Бог Р̣ш̣абхадева управляваше планетата Бха̄рата-варш̣а, дори обикновените хора никога не молеха за каквото и да било. Никой не копнее за несъществуващото. С други думи, всички бяха напълно удовлетворени и нямаха причина да молят за нещо. Хората хранеха голяма обич към царя. Обичта им постоянно нарастваше и те не се нуждаеха от нищо.

ТЕКСТ 19:: Веднъж, докато пътуваше по света, Върховният Бог, Р̣ш̣абхадева, стигна до местността Брахма̄варта. Там се бяха събрали учени бра̄хман̣и и царските синове внимателно слушаха поученията им. На това велико събрание, където можеха да го чуят и неговите поданици, Р̣ш̣абхадева напътстваше синовете си, въпреки че те бяха добре възпитани, предани и достойни. Той им даде наставления как съвършено да управляват света. Бог каза следното.