ГЛАВА ТРЕТА

Появата на Р̣ш̣абхадева от утробата на Мерудевӣ, съпругата на цар На̄бхи

Тази глава описва светлата личност на цар На̄бхи, най-големия син на цар А̄гнӣдхра. Маха̄ра̄джа На̄бхи се подложил на сурови въздържания, за да създаде добри синове. Заедно със съпругата си той извършил много жертвоприношения и обожавал Бог Виш̣н̣у, господаря на всички жертвоприношения. Бог, Върховната Личност, изключително милостив към своите предани, бил много доволен от отреченията на Маха̄ра̄джа На̄бхи. Той лично се появил пред царя в четириръката си форма и жреците на жертвоприношенията отправили молитвите си към него. Те молели за син като Бога и Виш̣н̣у се съгласил да се появи от утробата на Мерудевӣ, съпругата на цар На̄бхи, и да се въплъти като цар Р̣ш̣абхадева.

ТЕКСТ 1:: Шукадева Госва̄мӣ продължи разказа си: Маха̄ра̄джа На̄бхи, синът на А̄гнӣдхра, искаше да има синове, затова посвети цялото си внимание на молитви и обожание на Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у, господаря и наслаждаващия се на всички жертвоприношения. Съпругата на Маха̄ра̄джа На̄бхи, Мерудевӣ, която още не бе раждала, също обожаваше Бог Виш̣н̣у заедно със съпруга си.

ТЕКСТ 2:: При жертвоприношението има седем трансцендентални стъпки към милостта на Върховната Божествена Личност: (1) предлагане на ценни предмети или ястия, (2) действия според мястото, (3) действия, съобразени с времето, (4) пеене на химни, (5) наемане на жреци, (6) възнаграждаване на жреците, (7) спазване на правилата и предписанията. И все пак човек невинаги постига Върховния Бог по този метод. Но Той обича своите предани. И когато Маха̄ра̄джа На̄бхи, един истински предан, обожаваше Бога и му се молеше с голяма вяра и преданост, с чист, освободен от замърсявания ум; докато извършваше ягя според принципите на праваргя, тогава милостивият Бог се появи пред него в непостижимата си, пленителна форма с четири ръце. Така, за да изпълни желанието на своя предан, Върховната Божествена Личност разкри прекрасния си образ. Този образ изпълва с щастие ума и очите на преданите.

ТЕКСТ 3:: Бог Виш̣н̣у се появи пред цар На̄бхи с четири ръце. Върховен измежду живите същества, Той целият сияеше. Жълта копринена дреха покриваше бедрата му. На гърдите му се виждаше знакът Шрӣватса, излъчващ красота. В ръцете си държеше раковина, лотос, диск и боздуган; носеше гирлянд от горски цветя и скъпоценния камък Каустубха. Имаше прекрасен шлем, обици, гривни, колан, перлена огърлица, накити над лактите, звънчета на глезените и множество украшения с искрящи скъпоценни камъни. Щом видяха Бога пред себе си, цар На̄бхи, жреците и всички останали се почувстваха като бедняци, неочаквано попаднали на огромно богатство. Те посрещнаха Бога, почтително склониха глави пред него и му предложиха предмети за обожание.

ТЕКСТОВЕ 4 – 5:: Жреците започнаха да се молят на Бога: О, най-достойни за преклонение, ние сме просто твои слуги. Макар и цялостен сам по себе си, молим те, по безпричинна милост приеми малко служене от вечните ти слуги. Ние не познаваме добре твоята трансцендентална форма и можем само да ти поднесем хилядите си дълбоки почитания; така ни учат ведическите писания и великите а̄ча̄рии. Материалистичните живи същества, силно привързани към проявленията на материалната природа, са далеч от съвършенството, но Ти си отвъд материалните схващания. Твоето трансцендентално име, форма и качества са извън обсега на емпиричното познание. Наистина – кой би могъл да те разбере? В материалния свят ние възприемаме само материални имена и качества. Не ни остава нищо друго, освен да отправим смирените си почитания и молитви към теб, трансценденталната личност. Прославата на твоите благотворни качества отмива греховете на цялото човечество. За нас това е благодатна дейност, която ни помага отчасти да разберем свръхестествената ти същност.

ТЕКСТ 6:: О, Върховни Господи, Ти си съвършен във всяко отношение. И без съмнение оставаш доволен от преданите, които се молят с треперещи гласове и в екстаз ти предлагат листа от туласӣ, вода, клончета с млади листа и свежа трева. Това наистина те удовлетворява.

ТЕКСТ 7:: Ние ти предлагаме много неща и извършваме жертвоприношения за теб, но може би не са нужни толкова сложни церемонии, за да бъдеш удовлетворен.

ТЕКСТ 8:: Всички богатства и съвършенства непрекъснато нарастват в теб – от само себе си, непосредствено и безкрайно. Ти си самата радост и блажено битие. А ние, о, Господи, вечно жадуваме за материално наслаждение. Ти нямаш нужда от тези жертвоприношения, те са предназначени за нас – ние търсим твоята благословия. Извършваме жертвените церемонии за наше добро, а Ти не се нуждаеш от тях.

ТЕКСТ 9:: О, Бог на боговете, ние нямаме никаква представа от дхарма, артха, ка̄ма и мокш̣а – процеса на освобождението, – защото не знаем истинската цел на живота. Ти се появи лично пред нас като някого, който моли за обожание, но в действителност си тук само за да можем да те видим. С безкрайната си и безпричинна милост Ти изпълняваш нашите молби и желания и ни благославяш със собственото си величие, наречено апаварга, освобождение. Ти дойде, макар че поради невежество ние не те обожаваме както подобава.

Text 10:: О, най-достойни за обожание, Ти си най-великият от всички благодетели. Твоята поява на мястото, където святият цар На̄бхи извършва жертвоприношения, е за наше благословение. Само с това, че те видяхме, Ти ни дари най-голямата благодат.

ТЕКСТ 11:: Скъпи Господи, великите мъдреци и святи личности неуморно говорят за духовните ти качества. Те вече са изпепелили безбройните си замърсявания с огъня на знанието и са укрепнали в своята непривързаност към материалния свят. Себеудовлетворени, те са постигнали твоите качества. Но дори за тях, духовно блажените, възпяващи твоите достойнства, личното ти присъствие е нещо много рядко.

ТЕКСТ 12:: Скъпи Господи, може да сме неспособни да помним твоето име, форма и качества поради объркване, глад, пропадане, прозяване или окаяно болестно състояние със силна треска в предсмъртния ни час. Ето нашите молитви, о, Господи, нежно привързан към своите предани. Помогни ни да те помним и да славим святите ти имена, качества и деяния – те ще унищожат последиците от греховното ни съществуване.

ТЕКСТ 13:: Скъпи Господи, това е великият цар На̄бхи, чието най-съкровено желание е да има син като теб. Той прилича на онзи бедняк, който отишъл при един голям богаташ и помолил само за шепа ориз. Маха̄ра̄джа На̄бхи копнее да има син и те обожава само за това, въпреки че Ти можеш да му предложиш всичко, включително издигане на райските планети или пълно освобождение.

ТЕКСТ 14:: Скъпи Господи, ако не се покланя в лотосовите нозе на великите предани, човек ще бъде объркан и победен от илюзорната енергия. Кой не е бил завличан от отровните вълни на материалното наслаждение? Твоята илюзорна енергия е непобедима. Неведоми са нейните пътища и никой не може да разбере как действа тя.

ТЕКСТ 15:: О, Господи, Ти извършваш големи чудеса. А нашият единствен стремеж с това пищно жертвоприношение бе да измолим син от теб; явно интелигентността ни не е много висока. Ние не можем да определим крайната цел на живота. Безспорно извършихме голямо оскърбление в лотосовите ти нозе, като те поканихме на тази незначителна церемония, водени от материални подбуди. Затова, о, Боже на боговете, безпристрастен и безкрайно милостив, молим те да ни простиш прегрешението.

ТЕКСТ 16:: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Жреците, почитани от самия цар На̄бхи, императора на Бха̄рата-варш̣а, отправиха молитвите си в проза (обикновено те са в стихотворна форма) и се поклониха в лотосовите нозе на Върховния. Богът, властелинът на полубоговете, бе много доволен от тях и им каза следното.

ТЕКСТ 17:: Върховната Божествена Личност отговори: О, велики мъдреци, Аз наистина съм много доволен от молитвите ви. Вие сте напълно прави. Помолихте ме да благословя цар На̄бхи със син като мен, а това е много трудно. Аз съм Върховната Личност, единствен и неповторим, никой не е равен на мен и затова е невъзможно да се намери друго подобно същество. Но вие сте достойни бра̄хман̣и и думите ви трябва да се сбъднат. Бра̄хман̣ите, надарени с истински брахмински качества, са все едно собствената ми уста.

ТЕКСТ 18:: След като не намирам равен на себе си, Аз самият, в своя цялостна част, ще се появя от утробата на Мерудевӣ, съпругата на Маха̄ра̄джа На̄бхи, сина на А̄гнӣдхра.

ТЕКСТ 19:: Шукадева Госва̄мӣ продължи: След тези думи Богът изчезна. Царица Мерудевӣ стоеше до съпруга си цар На̄бхи и чу всичко, изречено от Върховния Бог.

ТЕКСТ 20:: О, Виш̣н̣удатта (Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа), Върховният Бог бе доволен от великите мъдреци, присъстващи на жертвоприношението. Ето защо реши лично да покаже как трябва да се спазват религиозните принципи (следвани от брахмача̄рӣ, сання̄сӣ, ва̄напрастхи и гр̣хастхи в техните ритуали) и да изпълни желанието на Маха̄ра̄джа На̄бхи. Той се появи като син на Мерудевӣ в изначалната си духовна форма, която е отвъд проявленията на материалната природа.