Шрӣмад бха̄гаватам 5.20.36
Текст
лока̄лока ити сама̄кхя̄ яд анена̄чалена лока̄локася̄нтарвар-тина̄вастха̄пяте.
Дума по дума
лока – със светлина (или с обитатели); алоках̣ – без светлина (или без обитатели); ити – по този начин; сама̄кхя̄ – обозначение; ят – което; анена – от това; ачалена – планина; лока – на земята, населявана от живи същества; алокася – и на опустялата земя; антарвартина̄ – която е по средата; авастха̄пяте – се намира.
Превод
Между необитаемите земи и земите, населени с живи същества, се издига голямата планина, наречена Лока̄лока, защото разделя тези земи.