Шрӣмад бха̄гаватам 5.1.23
Текст
Дума по дума
ити – така; ха ва̄ва – наистина; сах̣ – той; джагатӣ-патих̣ – император на вселената; ӣшвара-иччхая̄ – по волята на Върховната Божествена Личност; адхинивешита – изцяло погълнат; карма-адхика̄рах̣ – от материални дейности; акхила-джагат – на цялата вселена; бандха – робство; дхвам̇сана – унищожавайки; пара – трансцендентално; анубха̄вася – чието влияние; бхагаватах̣ – на Върховната Божествена Личност; а̄ди-пуруш̣ася – изначалната личност; ан̇гхри – върху лотосовите нозе; югала – два; анаварата – постоянна; дхя̄на-анубха̄вена – с медитация; парирандхита – унищожи; каш̣а̄я – всички нечисти неща; а̄шаях̣ – в сърцето си; авада̄тах̣ – съвсем чисто; апи – въпреки; ма̄на-вардханах̣ – само за да почете; махата̄м – по-старшите; махӣталам – материалния свят; анушаша̄са – управляваше.
Превод
По нареждане на Върховната Божествена Личност Маха̄ра̄джа Прияврата се зае със световните дела, но винаги мислеше за лотосовите нозе на Бога – единственото спасение от материалните привързаности. Въпреки че бе напълно свободен от материални замърсявания, царят управляваше света само за да уважи волята на по-старшите от него.
Пояснение
Думите ма̄на-вардхано махата̄м („само за да уважи по-старшите“) са особено важни. Маха̄ра̄джа Прияврата вече бил освободена личност и нищо материално не го привличало, но все пак посветил всичките си сили на държавните дела само от уважение към Брахма̄. Арджуна постъпил по същия начин. Той не желаел да участва в политиката или в битката при Курукш̣етра, но когато Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а му наредил да го направи, съвестно изпълнил задълженията си. Несъмнено този, който постоянно мисли за лотосовите нозе на Бога, е над замърсяванията на материалния свят. В Бхагавад-гӣта̄ е казано:
мад-гатена̄нтара̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м̇
са ме юктатамо матах̣
„От всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.47). Маха̄ра̄джа Прияврата бил освободена личност, един от най-издигнатите йогӣ, но външно изпълнявал задълженията си на вселенски император по волята на Брахма̄. Този израз на уважение към по-старшите е също едно от необикновените му достойнства. В Шрӣмад Бха̄гаватам (6.17.28) се казва:
на куташчана бибхяти
сварга̄паварга-наракеш̣в
апи туля̄ртха-даршинах̣
Издигнатият предан не се бои от нищо, стига да има възможност да изпълнява волята на Върховната Божествена Личност. Това обяснява защо освободената личност Прияврата се заел със светски дела. Поради същата причина един маха̄-бха̄гавата, който няма нищо общо с материалното съществуване, слиза на второто равнище в преданото служене, за да проповядва по цял свят величието на Бога.