В Четвърта песен Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ казва, че На̄рада Муни задълбочено обяснил на цар Прияврата мисията на човешкото съществуване – да осъзнаем собственото си „аз“ и постепенно да се върнем при Бога. Щом На̄рада Муни дал изчерпателни наставления на царя по този въпрос, защо той все пак приел семейния живот, който е главната причина за материалното робство? Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил изумен, че цар Прияврата останал семеен, защото той бил не просто себеосъзнала се душа, но и велик предан на Бога. Преданият не изпитва никакво влечение към семейния живот, но за всеобща изненада цар Прияврата му се радвал с голямо удоволствие. Някой може да възрази: „Какво лошо има в радостта от семейния живот?“. Лошото е, че семейният се обвързва с последиците на плодоносните си дела. Същината на семейния живот е сетивното наслаждение. И докато вниманието ни е погълнато от изнурителния труд за сетивни наслади, ще бъдем обвързани с последиците на материалната си дейност. Това невежество по отношение на себепознанието е най-тежкото поражение в живота. Човешката форма предоставя възможност на живото същество да се освободи от робството на плодоносните дейности, но този, който пренебрегва мисията на живота и действа като обикновено животно – яде, спи, съвкупява се и се защитава – ще продължи обусловеното си материално съществуване. Такъв живот се нарича сварӯпа висмр̣ти, забрава на истинската същност. Затова във ведическото общество още от ранно детство мъжът е обучаван като брахмача̄рӣ. Един брахмача̄рӣ води аскетичен живот и съблюдава полово въздържание. Този, който е обучен според принципите на брахмачаря, обикновено не става семеен. Той се нарича наиш̣т̣хика брахмача̄рӣ – спазващ пълно безбрачие. Цар Парӣкш̣ит бил удивен, че великият цар Прияврата, подготвен за наиш̣т̣хика брахмачаря, станал глава на семейство.

В този стих думите бха̄гавата а̄тма̄ра̄мах̣ заслужават особено внимание. Този, който е себеудовлетворен, като Върховната Божествена Личност, се нарича бха̄гавата а̄тма̄ра̄мах̣. Има различни видове удовлетворение. Кармӣте се задоволяват с плодоносните си дейности, гя̄нӣте са удовлетворени, когато се слеят със сиянието Брахман, а преданите – когато служат на Бога. Бог е себеудовлетворен, защото притежава всички съвършенства, и този, който е щастлив, докато му служи, се нарича бха̄гавата а̄тма̄ра̄мах̣. Мануш̣я̄н̣а̄м̇ сахасреш̣у: измежду хиляди хора един се стреми към освобождение, а от хилядите, които се опитват да се освободят, само един постига вътрешно удовлетворение и свобода от страданията на материалното съществуване. Но дори това не е висшето удовлетворение. Гя̄нӣте, кармӣте и йогӣте имат желания, но преданите нямат никакви желания. Щастието от служенето на Бога се нарича ака̄ма, липса на желания и то е висшето удовлетворение. Затова Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се чуди как е възможно човек, изпитал висшето духовно щастие, да се задоволява със семейния живот?

Думата пара̄бхавах̣ също е важна. Хората, задоволени със семейния живот, са обречени, защото вече са забравили връзката си с Бога. Прахла̄да Маха̄ра̄джа описва как семейните дела завличат човека. А̄тма-па̄там̇ гр̣хам андха-кӯпам – семейният живот е като дълбок кладенец и който падне в него, е обречен на духовна смърт. В двайсет и трети стих от тази глава се обяснява как Прияврата Маха̄ра̄джа останал освободен парамахам̇са дори като семеен.

В Бхакти-раса̄мр̣та синдху се казва, че с предано служене човек осъзнава трансценденталната позиция на живото същество и на Върховната Божествена Личност. Върховният Бог може да бъде осъзнат единствено чрез бхакти. Той утвърждава това в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.14.21). Бхактя̄хам екая̄ гра̄хях̣: „Само като отдава предано служене, човек може да ме оцени“. А в Бхагавад-гӣта̄ (18.55) Бог Кр̣ш̣н̣а казва: бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти – „Като ми служи предано, човек ще ме разбере“. Не е възможно един бхакта да се привърже към семейните дела, защото той и спътниците му са освободени личности. Всеки търси а̄нанда, блаженство, но в материалния свят не съществува никакво блаженство. Блаженство има само в преданото служене. Влечението към семейните дела е несъвместимо с желанието за предано служене. Затова Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се учудил, като разбрал, че Махара̄джа Прияврата бил привързан едновременно към преданото служене и към семейния живот.

В една песен на Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура се казва: нита̄й пада-камала, кот̣ӣ-чандра сушӣтала, йе чха̄я̄я джагат джуд̣а̄я. Той описва сянката от лотосовите нозе на Бог Нитя̄нанда толкова прекрасна и прохладна, че материалистите, горящи в огъня на своите дейности, могат да се подслонят в нея и да получат пълно облекчение и покой. Всеки, преминал през трудностите на семейните отношения, може да разбере разликата между семейния и духовния живот. Този, който се подслони в лотосовите нозе на Бога, никога не се привързва към семейството. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (2.59): парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате – човек изоставя нисшите занимания, когато изпита по-висш вкус. Приел подслон в лотосовите нозе на Бога, той се освобождава от влечението към семейния живот.

Цар Парӣкш̣ит не можел да разбере как човек, така привързан към съпругата, децата и дома си, може да стане съвършено Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Прахла̄да Маха̄ра̄джа е казал:

Гр̣хаврата – този, който е дал обет да изпълнява семейни задължения, няма шанс да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание. Повечето гр̣хаврата се ръководят единствено от сетивното наслаждение и постепенно пропадат в най-мрачните владения на материалното съществуване (ада̄нта-гобхир вишата̄м̇ тамисрам). Как могат да станат съвършени? Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит помолил Шукадева Госва̄мӣ да разсее това голямо съмнение.

Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ приел и двете твърдения на царя – напредналият в Кр̣ш̣н̣а съзнание не би се върнал отново към материалния живот, а пристрастеният към материалното не би поел по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание на никой етап от съществуването си. Но макар да приел думите му, Шукадева Госва̄мӣ пояснил, че човек, чийто ум е погълнат от величието на Бога, може да се сблъска с препятствия, но няма да изостави възвишената си позиция в преданото служене.

Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура има два вида препятствия по пътя на преданото служене. Първият вид е оскърблението към лотосовите нозе на ваиш̣н̣ава. Това се нарича ваиш̣н̣ава апара̄дха. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху предупредил своите предани да не допускат това оскърбление и го сравнил с побеснял слон. Когато такъв слон влезе в красива градина, той я опустошава напълно и я превръща в гола поляна. Силата на ваиш̣н̣ава апара̄дха е също толкова голяма; дори напредналият предан загубва почти напълно духовните си постижения, извършвайки такова оскърбление. Кр̣ш̣н̣а съзнание е вечно и не може да бъде унищожено, но духовното развитие може да спре за определено време. Ваиш̣н̣ава апара̄дха е единият вид препятствие по пътя на преданото служене. Понякога обаче преданото служене е възпрепятствано по желание на Върховния Бог или негов предан. Така например Хиран̣якашипу и Хиран̣я̄кш̣а някога били Джая и Виджая, пазачи при портите на Ваикун̣т̣ха, но по волята на Бога станали негови врагове за три живота. Тоест желанието на Бога е друг вид препятствие. Но и в двата случая чистият предан, веднъж издигнат в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не може да пропадне. Прияврата се подчинил на волята на по-старшите от него (Сва̄ямбхува и Брахма̄), но не загубил позицията си в преданото служене. Кр̣ш̣н̣а съзнание е съвършено и вечно, то не може да бъде загубено при никакви обстоятелства. Материалният свят е изпълнен с препятствия за напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание и може да ни се струва, че трудностите са прекалено много, но Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, заявява в Бхагавад-гӣта̄ (9.31): каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – този, който веднъж се е приютил в лотосовите нозе на Бога, не може да бъде погубен.

Тук думата шиватама̄м заслужава особено внимание. Шиватама̄м значи „най-благотворният“. Пътят на преданото служене е толкова благотворен, че преданият не се проваля при никакви обстоятелства. Самият Бог посочва това в Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄. Па̄ртха наивеха на̄мутра вина̄шас тася видяте – „Скъпи Арджуна, преданият не може да бъде погубен нито в този живот, нито в следващия“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.40). А в стих 6.43 Той нагледно обяснява как става това.

По волята на Бога съвършеният предан понякога се появява в материалния свят като обикновен човек. Благодарение на заниманията си в миналото той развива естествено влечение към преданото служене, на пръв поглед без никаква причина. Въпреки трудностите, предизвикани от заобикалящата го среда, спонтанно и с постоянство, той продължава преданото си служене и постепенно отново постига съвършенството. Билваман̇гала Т̣ха̄кура бил извисен предан в миналия си живот, а в настоящия пропаднал и се влюбил в една проститутка. Но в един момент той коренно променил поведението си под влияние на същата тази проститутка и станал велик предан. Множество подобни примери в живота на възвишените предани доказват, че който веднъж е намерил подслон в лотосовите нозе на Бога, няма да бъде погубен (каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти).

Все пак не бива да забравяме, че човек става предан едва когато се освободи напълно от последиците на греховните си дейности. Както казва Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (7.28):

„Личностите, вършили благочестиви дела в този и в предишни животи, напълно прекратили греховните дейности, се освобождават от двойственостите на илюзията и с решителност се заемат да ми служат“. От друга страна, Прахла̄да Маха̄ра̄джа е казал:

Силно привързаният към материален живот – към дом, семейство, съпруга, деца и пр. – не може да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание.

По милостта на Върховния Бог тези видими противоречия намират разрешение в живота на предания и той никога не губи позицията си по пътя към освобождението, описан в този стих като шиватама̄м̇ падавӣм.

Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: чха̄д̣ия̄ ваиш̣н̣ава-сева̄ ниста̄ра па̄йечхе кеба̄ – „Никой никога няма да постигне окончателно освобождение от материалното робство, ако не служи в лотосовите нозе на чист ваиш̣н̣ава или духовен учител“. Принц Прияврата неотклонно служел в лотосовите нозе на На̄рада и затова успял да проникне в трансценденталното знание (са-таттвах̣). Думата са-таттвах̣ значи, че Прияврата знаел всичко за душата, за Върховната Божествена Личност и за взаимоотношенията между тях. Освен това той познавал материалния свят и връзката на душата и Върховния в този свят. Затова принцът решил да се посвети единствено на служене на Бога.

Когато Сва̄ямбхува Ману, бащата на Прияврата, го помолил да поеме управлението на света, принцът не се зарадвал на предложението му. Това е характерно за освободения велик предан. Дори да е потънал в светски занимания, той не намира удоволствие в тях, а остава съсредоточен в служенето на Бога. И светските дела не му въздействат. Например без да е прекомерно привързан към децата си, той се грижи за тях и ги възпитава като предани. Говори на съпругата си с нежни думи, но не е привлечен от нея. Със своето служене преданият придобива добродетелите на Върховния Бог. Бог Кр̣ш̣н̣а имал шестнайсет хиляди съпруги, всички те необикновено красиви. Той бил нежен и любящ съпруг, но не бил увлечен по никоя от тях. Така и преданият може да се ожени и да бъде много мил с жена си и децата си, но да не е привързан към семейния живот.

В този стих се казва, че като служел в лотосовите нозе на духовния си учител, принц Прияврата много бързо постигнал съвършенството на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е единственият начин за напредък в духовния живот. Както твърдят Ведите:

„На този, който има непоколебима вяра във Върховния Бог и в духовния си учител, се разкрива същината на цялото ведическо знание“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.23). Преданият постоянно мисли за Бога. Когато повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, думите Кр̣ш̣н̣а и Харе веднага му напомнят за деянията на Бога. Той е посветил целия си живот в служене на Бога и не може да го забрави нито за миг. Обикновеният човек непрекъснато мисли за материални дейности, а мислите на предания са насочени към духовни дейности. Това се нарича брахма-сатра, постоянна медитация върху Върховния Бог. Принц Прияврата изучил до съвършенство тази медитация от Шрӣ На̄рада.

Бог Виш̣н̣у, Върховният Аз (а̄тма̄), е източник на всичко, както се обяснява във Веда̄нта сӯтра: джанма̄дй ася ятах̣. Брахма̄ е роден от самия Бог Виш̣н̣у и затова се нарича а̄тма-йони. Той е наричан още и бхагава̄н, въпреки че обикновено бхагава̄н се отнася до Върховната Божествена Личност (Виш̣н̣у или Бог Кр̣ш̣н̣а). Понякога велики личности като Брахма̄, На̄рада или Шива също са наричани бхагава̄н, понеже изпълняват мисията на Върховната Божествена Личност. Брахма̄ е наречен бхагава̄н, като вторичен създател на вселената. Той постоянно се грижи да подобри положението на обусловените души, дошли в материалния свят, за да се наслаждават на материални дейности. Затова Брахма̄ разпространява из вселената ведическото знание за ръководство на всички.

Ведическото знание е разделено на две части: правр̣тти-ма̄рга и нивр̣тти-ма̄рга. Нивр̣тти-ма̄рга е пътят на отречение от сетивното наслаждение, а правр̣тти-ма̄рга дава на живото същество възможност да се наслаждава, но по определени правила, така че да се завърне у дома, при Бога. Управлението на вселената е голяма отговорност, затова Брахма̄ заставя различни Ману в различните епохи да поемат този пост. На всеки Ману са подчинени много царе, които също изпълняват волята на Брахма̄. От предишните текстове стана ясно, че цар Утта̄напа̄да, бащата на Дхрува Маха̄ра̄джа, управлявал вселената, защото по-големият му брат Прияврата се посветил на аскетизъм още от ранно детство. Така до поколението на Прачетасите, всички вселенски царе били потомци на Утта̄напа̄да. След Прачетасите нямало други достойни царе и Сва̄ямбхува Ману отишъл до планината Гандхама̄дана, за да доведе най-големия си син Прияврата, който медитирал там. Сва̄ямбхува Ману го помолил да поеме властта над вселената и когато Прияврата отказал, Брахма̄ слязъл от висшата планетарна система Сатялока, за да го склони да изпълни молбата. Брахма̄ не дошъл сам, с него били Марӣчи, А̄трея, Васиш̣т̣ха и други велики мъдреци. За да убеди Прияврата в необходимостта да се подчини на ведическите повели и да приеме поста на световен владетел, Брахма̄ довел със себе си и олицетворените Веди, негови постоянни спътници.

В този стих е важна думата сва-бхавана̄т, която посочва, че Брахма̄ слязъл от личната си обител. Царят на полубоговете, Индра, също има своя обител, както и Чандра, владетелят на Луната, и Сӯря, божеството на Слънцето. Полубоговете са милиони и обитават многобройните звезди и планети. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това:  я̄нти дева-врата̄ дева̄н – „Тези, които почитат полубоговете, ще отидат на различните им планети“. Обителта на Брахма̄, най-висшата планетарна система, се нарича Сатялока или Брахмалока. Обикновено под Брахмалока се разбира духовният свят. Домът на Брахма̄ е Сатялока, но понеже той пребивава там, понякога тя се нарича и Брахмалока.

Това описание ни разкрива междупланетните пътешествия на полубоговете. Трябва да отбележим и съществуването на планета, почти изцяло покрита от високи планини, една от които е Гандхама̄дана. Три велики личности – Прияврата, На̄рада и Сва̄ямбхува Ману – се намирали в подножието ѝ. Според Брахма̄ сам̇хита̄ във всяка вселена има безброй планети и всяка от тях се отличава с неповторимите си богатства. Например обитателите на Сиддхалока притежават изключително развито мистично могъщество. Те могат да летят от една планета на друга без самолети и други летателни апарати. Жителите на Гандхарвалока са изкусни музиканти, а тези на Са̄дхялока са велики светци. Междупланетните пътища наистина съществуват и по тях полубоговете посещават различни планети. Но земните жители още не са изобретили машина, която да лети от една планета до друга; имаше само неуспешен опит за пътуване до Луната.

Както бе казано в предишния стих, Брахма̄ бил придружен от други полубогове, но той самият летял на гърба на голям лебед. Затова щом видял лебеда, На̄рада Муни разбрал, че баща му Брахма̄, известен още като Хиран̣ягарбха, е пристигнал. Той веднага се изправил заедно със Сва̄ямбхува Ману и сина му Прияврата, за да посрещне Брахма̄ и да му отдаде почитания.

Идването на Брахма̄ от Сатялока, за да се срещне с Прияврата, разкрива сериозността на положението. На̄рада Муни бил дошъл, за да обясни на Прияврата ценността на духовния живот, знанието, отречението и бхакти и Брахма̄ знаел, че наставленията му са силно въздействащи. Той разбирал, че ако сам не отиде до планината Гандхама̄дана и не помоли Прияврата, принцът нямало да приеме волята на баща си. Целта на Брахма̄ била да сломи решителността на принца. Затова го погледнал с разбиране. Състрадателната усмивка на Брахма̄ показвала, че молбата да стане семеен нямало да откъсне Прияврата от преданото служене. Всичко е възможно по милостта на ваиш̣н̣авите. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху това се нарича кр̣па̄-сиддхи, съвършенство, постигнато просто с благословията на издигната личност. Обикновено човек постига освобождение и съвършенство, като спазва правилата, изложени в ша̄стрите. Но много хора са постигали съвършенството единствено с благословията на духовния учител или друга велика личност.

Прияврата бил внук на Брахма̄. И както понякога внукът и дядото се борят на шега, в случая Прияврата бил твърдо решен да продължи медитацията си, а Брахма̄ настоявал той да управлява вселената. Нежната усмивка и поглед на Брахма̄ сякаш казвали: „Скъпи Прияврата, ти си решил да не ставаш семеен, но аз пък съм решил да те убедя, че трябва да създадеш семейство“. Всъщност Брахма̄ дошъл да похвали Прияврата за неговите големи отречения, аскетизъм и преданост и да го увери, че дори да се ожени, няма да се отклони от пътя на преданото служене.

В стиха думата сӯкта-ва̄кена (с ведически химни) заслужава внимание. Във Ведите откриваме следната молитва към Брахма̄: хиран̣ягарбхах̣ самавартата̄гре бхӯтася джа̄тах̣ патир ека а̄сӣт. Приветстван с подходящи ведически химни, Брахма̄ бил много доволен, защото го посрещнали по ведически обичай.

Пред Прияврата се намирали четирима от дванайсетте велики авторитети в преданото служене – Брахма̄, синът му На̄рада, Сва̄ямбхува Ману и Шива. Съпровождали ги и множество влиятелни мъдреци. Брахма̄ искал най-напред да внуши на Прияврата, че макар да са водачи, тези велики личности не могат да пренебрегнат волята на Бога, Върховната Личност, наречен тук дева, „вечно славен“. Могъществото, величието и енергиите на Върховната Божествена Личност никога не намаляват. В Ӣшопаниш̣ад Бог е наречен апа̄па-виддха; това посочва, че Той е недокоснат от материални грехове. А Шрӣмад Бха̄гаватам, описвайки неговото изключително могъщество, утвърждава, че нищо отвратително и отблъскващо в нашите очи не е в състояние да му въздейства. Понякога Върховният е сравняван със слънцето, което изпарява урина от земната повърхност, но винаги остава чисто. Бог никога не може да бъде обвинен в грях.

Когато отишъл да убеждава Прияврата да поеме управлението на вселената, Брахма̄ не направил това своеволно, а изпълнил повелята на Върховния Бог. Брахма̄ и другите истински авторитети никога не правят нищо без негово разрешение. Върховният се намира във всяко сърце. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам е казано: тене брахма хр̣да̄ я а̄ди-кавайе – Бог вложил ведическото знание в сърцето на Брахма̄. Колкото повече живото същество се пречиства в преданото служене, толкова повече се приближава до Върховната Божествена Личност. И Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄ потвърждава:

„На тези, които постоянно ми служат и с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“ (Бхагавад-гӣта̄, 10.10). Така че Брахма̄ не бил дошъл при Прияврата по своя собствена приумица. Той получил тази задача от Бог, Върховната Личност, чиито дейности са неразбираеми с материални сетива и затова е наречен апрамея. Ето защо Брахма̄ най-напред посъветвал Прияврата да изслуша думите му внимателно и без завист.

Тук откриваме какво принуждава човека да извършва определени дейности, противно на желанието му да действа другояче. Той не може да отхвърли заповедите на Върховния Бог, дори да е могъщ като Шива, Брахма̄, Ману или великия мъдрец На̄рада. Въпреки могъществото си те нямат право да пренебрегнат волята на Върховната Божествена Личност. След като дошъл при Прияврата по желание на Върховния Бог, Брахма̄ искал да предотврати и най-малкото съмнение, че идва като негов враг. Брахма̄ изпълнява заръката на Бога и най-доброто за Прияврата е да приеме волята му, защото такова е Божието желание.

В Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад (3.8.9) Я̄гявалкя казва на Га̄ргӣ, дъщерята на Гарга Муни: етася ва̄ акш̣арася праша̄сане га̄ргӣ сӯря̄-чандрамасау видхр̣тау тиш̣т̣хатах̣ – „Скъпа Га̄ргӣ, всичко е във властта на Върховната Божествена Личност. На Бога са подчинени дори слънцето, луната и всякакви владетели или полубогове като Брахма̄ и цар Индра“. Обикновеният човек или животно, въплътени в материални тела, не могат да престъпят властта на Върховната Божествена Личност. Материалното тяло е изградено от сетива. Но сетивните дейности на така наречените учени, които опитват да се освободят от законите на Бога, тоест от природните закони, са напълно безполезни. Бхагавад-гӣта̄ (7.14) утвърждава това. Мама ма̄я̄ дуратяя̄ – невъзможно е да се преодолее властта на материалната природа, защото зад нея стои Върховният Бог. Понякога сме горди със своите отречения, аскетичен живот или мистични сили, но тук изрично е казано, че никой не може да превъзмогне законите и властта на Върховната Божествена Личност нито с мистично могъщество, нито с научни постижения, нито със строги въздържания. Това е невъзможно.

Думата манӣш̣ая̄ („с интелект“) заслужава особено внимание. Прияврата би могъл да отхвърли молбата на Брахма̄ да стане семеен и да поеме отговорността за цяло царство, понеже На̄рада Муни вече го е посъветвал да не се жени и да не се въвлича в материални дейности. Трудно би решил кого да послуша, тъй като и Брахма̄, и На̄рада Муни са авторитетни личности. При тези обстоятелства думата манӣш̣ая̄ е много подходяща; тя показва, че Прияврата не би трябвало да пренебрегва нито На̄рада Муни, нито Брахма̄, защото те са упълномощени да учат другите, а интелигентно да изпълни съветите и на двамата. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ е дал много точно определение за интелигентност; то може да се използва за разрешаването на подобни дилеми. Той казва:

Виш̣ая̄н, материалните дела, трябва да се приемат без привързаност и всичко да се съгласува със служенето на Бога. Това е истинска интелигентност. Няма нищо лошо да създадеш семейство или да станеш цар в материалния свят, стига да използваш всичко в служене на Кр̣ш̣н̣а. За това е необходима чиста интелигентност. Философите ма̄я̄ва̄дӣ казват: брахма сатям̇ джаган митхя̄ – този материален свят е илюзорен, единствено Абсолютната Истина е реална. Но интелигентният предан, следващ примера на Брахма̄ и великия мъдрец На̄рада – тоест, принадлежащ на Брахма-сампрада̄я – не намира материалния свят за илюзорен. Сътвореното от Върховната Божествена Личност не може да бъде илюзорно, илюзия е да го използваме за наслаждение. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (5.29), всичко е създадено за наслаждение на Върховната Божествена Личност. Бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇ сарва-лока-махешварам – Бог, Върховната Личност, е върховният собственик и наслаждаващ се и всичко трябва да се използва в негово служене и за негово удоволствие. Независимо дали обстоятелствата са благоприятни, или не, човек трябва да използва всичко в служба на Бога. Това е съвършеното приложение на интелекта.

Всяко живо същество, попаднало в материалния свят, търси наслаждение, но по силата на собствената си карма, т.е. дейности, е принудено да приеме тялото, което му е определила материалната природа по волята на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (3.27) се казва: пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣ – всичко се осъществява от пракр̣ти, материалната природа, под ръководството на Върховния Бог. Съвременните учени не знаят защо съществуват 8 400 000 различни форми на живот. Истината е, че Бог е отредил тези тела за живите същества според желанията им. Той им дава свободата да действат, както пожелаят, но от друга страна, като следствие от делата си, те са принудени да приемат определено тяло. Затова има такова многообразие от тела. Някои живи същества живеят кратко, а други необикновено дълго. Но всяко от тях, като се започне от Брахма̄ и се стигне до мравката, действа под ръководството на Върховния Бог, който се намира във всяко сърце. Бхагавад-гӣта̄ (15.15) утвърждава:

„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Но не бива да мислим, че Върховната Божествена Личност дава различни указания на живите същества. Всяко живо същество има определено желание и Върховният му дава възможност да го изпълни. Следователно най-добрият начин на действие е да се отдадем на Бога и да изпълняваме неговите желания. Този, който прави това, е освободен.

В този стих думите тантя̄м̇ гун̣а-карма-да̄мабхих̣ изискват особено внимание. Всеки от нас получава тяло според връзката си с гун̣ите, т.е. качествата или проявленията на материалната природа, и ние действаме съобразно това тяло. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, четирите обществени класи – бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра – са обособени от гун̣а и карма, качествата на хората и работата им. Но този въпрос е спорен, защото някои твърдят, че щом човек получава тялото си според гун̣а и карма от миналия си живот, тогава неговото раждане определя общественото му положение. Други казват, че произходът не е най-важното съображение, защото може да промениш своята гун̣а и карма дори в този си живот. Те твърдят, че четирите обществени подразделения – бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра –  трябва да са обособени според качествата и дейностите на хората в сегашния им живот. В Шрӣмад Бха̄гаватам На̄рада Муни подкрепя тази гледна точка. От наставленията му към Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира става ясно, че характеристиките на гун̣а и карма определят обществената подредба. С други думи, ако роденият в брахминско семейство има качествата на шӯдра, трябва да бъде считан за шӯдра. И ако един шӯдра има брахмински качества, трябва да бъде признат за бра̄хман̣а.

Обществената система варн̣а̄шрама е научнообоснована и ако приемем ведическите разделения варн̣а и а̄шрама, животът ни ще бъде подреден и успешен. Обществото не може да бъде съвършено, ако не е организирано по този начин. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (3.8.9) е казано:

„Хората почитат Върховната Божествена Личност, Бог Виш̣н̣у, като съвестно изпълняват задълженията си в системата варн̣а̄шрама. Това е единственият начин да бъде удовлетворен Върховния. Всеки трябва да действа според позицията си в четирите варн̣и и а̄шрами“. Предназначението на човешкото общество е да обожава Бог Виш̣н̣у. Но съвременното общество няма представа, че това е крайната цел и висшето съвършенство на живота. Затова вместо да обожават Бог Виш̣н̣у, те се учат как да обожават материята. В съвременната цивилизация хората приемат за прогрес използването на материята за строеж на небостъргачи, големи магистрали, коли и пр. Безспорно такава цивилизация е материалистична, защото никой не знае каква е целта на живота. Целта на живота е да се постигне Виш̣н̣у, но вместо да се стремят към Виш̣н̣у, хората попадат под влияние на материалната енергия. Ето защо материалният прогрес води до духовна слепота и неговите водачи са само безпомощни слепци. Те просто объркват последователите си.

Най-доброто в случая е да приемем ведическите предписания, упоменати в стиха с думата яд-ва̄чи. Според тях всеки трябва да определи дали е бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя или шӯдра и да получи съответното образование. Тогава животът му ще бъде пълноценен. Иначе цялото човешко общество се обърква. Ако то се подреди според автентичната система варн̣а̄шрама и хората следват указанията на Ведите, всеки, независимо от общественото му положение, ще постигне целта на живота. Не е вярно, че само бра̄хман̣ите ще се издигнат до трансцендентално равнище, а шӯдрите – не. Спазвайки ведическите предписания, всички – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри – ще достигнат трансценденталността и животът им ще бъде успешен. Предписанията на Ведите са ясно изразени насоки от самата Върховна Божествена Личност. В този стих е даден пример за волове, които вървят накъдето ги насочи коларят с въжетата, промушени през ноздрите им. Ако следваме по същия начин наставленията на Ведите, пред нас се открива съвършеният път. Но ако действаме според собствените си прищевки, ще провалим и объркаме живота си и ще стигнем до дълбоко отчаяние. Всъщност в днешно време хората са объркани, защото не следват наставленията на Ведите. Би трябвало да приемем думите на Брахма̄ към Прияврата като истинско научно указание; то ще ни доведе до успех. Бхагавад-гӣта̄ (16.23) потвърждава това:

Ако не живеем според предписанията на ша̄стрите, на Ведите, никога няма да постигнем успех, да не говорим за щастие или по-висше жизнено равнище.

Не е възможно с материални средства да се избегнат щастието и нещастието, съпътстващи тялото. Съществуват 8 400 000 телесни форми и всяка е обречена да страда или да се наслаждава в точно определена степен. Не можем да променим това, защото щастието и нещастието са предоставени от Бога, Върховната Личност, и по негово решение сме получили телата си. Щом не можем да избегнем Божията воля, би трябвало с готовност да го следваме така, както слепецът следва зрящия. При всички обстоятелства, ако останем в отреденото ни от Върховния положение и следваме неговите наставления, ще станем съвършени. Главната цел на живота е да изпълним повелята на Върховната Божествена Личност. Тази повеля представлява истинската религия и дълг на всекиго.

Затова в Бхагавад-гӣта̄ (18.66) Бог Кр̣ш̣н̣а казва: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Остави всички други занимания. Отдай ми се и ме следвай“. Процесът на отдаване и следване на Върховната Божествена Личност не е предназначен за хора от определена каста или вероизповедание. Както един бра̄хман̣а може да се отдаде, така може и един кш̣атрия, вайшя или шӯдра. Всеки може да следва този процес. Тук е казано: чакш̣уш̣мата̄ндха̄ ива нӣяма̄на̄х̣ – човек трябва да следва Бога така, както слепецът следва зрящия. Ако следваме Върховния и изпълняваме указанията му, изложени във Ведите и в Бхагавад-гӣта̄, ще постигнем съвършенство. Затова Той казва:

„Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел“ (Бхагавад-гӣта̄, 18.65). Това наставление е предназначено за всички – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри. Ако хората от различните класи се отдадат на Върховната Личност и следват наставленията на Бога, животът им ще бъде съвършен.

Предишният стих предложи аналогията с воловете, които вървят в посоката, определена от коларя. Те са напълно зависими от него – стоят там, където ги остави, и ядат това, което им дава. Ние също, отдадени напълно на Върховната Божествена Личност, не бива да се стремим към щастие, нито да оплакваме нещастието си; трябва да сме доволни от отреденото ни положение. Нека просто следваме пътя на преданото служене без неудовлетворение от щастието или нещастието, които Бог ни е дал. Обикновено хората в материалните гун̣и на страстта и невежеството не разбират замисъла на Върховния, създал 8 400 000 форми на живот. Но човешката форма предоставя на живото същество уникалната възможност да разбере този замисъл, да служи предано и да се издигне до висше съвършенство, следвайки наставленията на Бога. Целият свят действа под влияние на материалните проявления, особено на невежеството и страстта, но ако хората слушат и възпяват величието на Върховния Бог, животът им ще се осмисли и те ще постигнат крайната цел. В Бр̣хан-на̄радӣя Пура̄н̣а е казано:

„В епохата на Кали няма друг път, няма друг път, няма друг път към духовно съвършенство освен святото име, святото име, святото име на Бога“. Всеки трябва да получи възможност да слуша святите имена на Върховната Божествена Личност, постепенно да разбере истинското си положение и да се издигне на трансцендентално равнище, отвъд гун̣ата на доброто. По този начин ще изчезнат и всички препятствия по пътя му. В заключение можем да кажем: нека да сме удовлетворени от положението, в което ни е поставил Върховният Бог, и да се опитаме да му служим. Тогава животът ни ще бъде пълноценен.

Разликата между обусловената и освободената душа е в това, че едната е приела телесната жизнена концепция, а другата знае, че е различна от тялото. Вероятно Прияврата си мислел, че обусловените души са естествено принудени да действат според природните закони, но защо той, така напреднал духовно, трябва да приема същото робство и препятствия за духовно развитие? В отговор на съмненията му Брахма̄ обяснил как дори освободените безропотно приемат последиците от миналите си дейности. Докато спи, човек сънува какви ли не нереални сънища, но когато се събуди, ги пренебрегва и се заема с действителния си живот. По същия начин освободената личност – този, който е разбрал, че не е тялото, а душата – не обръща внимание на миналите си дейности, извършени в невежество, и действа така, че делата му да не предизвикат никакви последици. Това е описано в Бхагавад-гӣта̄ (3.9). Ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣ – ако някой се стреми да удовлетвори Върховната Личност, ягя-пуруш̣а, действията му не носят последици, докато кармӣте, работещи за себе си, се обвързват с резултата от своята работа. Затова освободената личност не се занимава с миналите си невежествени дейности; вместо това действа с мисълта как да не получи ново тяло по силата на нови плодоносни дейности. В Бхагавад-гӣта̄ ясно е казано:

„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“ (Бхагавад-гӣта̄, 14.26). Каквото и да сме правили в миналите си животи, ако се посветим на чисто предано служене в този живот, винаги ще се намираме в брахма-бхӯта, освободено състояние – свободни от кармичните последици и необходимостта да се раждаме отново в материално тяло. Тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети со 'рджуна (Бхагавад-гӣта̄, 4.9). Когато напусне тялото си, този, който е действал по такъв начин, няма да приеме ново материално тяло, а ще се върне у дома, при Бога.

В една своя песен Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пее: гр̣хе ва̄ ванете тха̄ке, 'ха̄ гаура̄н̇га 'бале д̣а̄ке – където и да се намира човек, в гората или вкъщи, ако служи предано на Бог Чайтаня, той е освободен. Това се казва и тук. Ако не си овладял сетивата си, няма смисъл да отиваш в гората, за да ставаш псевдойогӣ. Непокорният ум и сетива ще дойдат с теб и няма да постигнеш нищо, дори да изоставиш семейния си живот. Преди време много търговци от вътрешността на Индия пътували до Бенгал и оттам идва известната поговорка: „И в Бенгал да отидеш, съдбата ти ще дойде с теб“. Ето защо първата ни грижа е да овладеем сетивата си; но това е възможно само ако ги използваме в предано служене на Бога, така че най-важният ни дълг е да служим с тях. Хр̣ш̣ӣкен̣а хр̣ш̣ӣкеша-севанам̇ бхактир учяте – бхакти означава служене на Бога с пречистени сетива.

Тук Брахма̄ посочва, че вместо оттегляне в гората с неовладени сетива е по-добре и по-безопасно сетивата да бъдат заети в служене на Бога. За действащия по такъв начин себеовладян човек дори семейният живот не е пречка и не го въвлича в материално робство. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ също описва това състояние:

„Независимо от обстоятелствата този, който изцяло посвети своите дейности, ум и слово на предано служене на Бога, е освободена личност“. Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура заемал отговорна правителствена длъжност, бил глава на семейство, но въпреки това приносът му за разпространение на мисията на Бог Чайтаня Маха̄прабху е единствен по рода си. Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ Т̣ха̄кура пише: дурда̄нтендрия-ка̄ла-сарпа-пат̣алӣ проткха̄та-дам̇ш̣т̣ра̄яте. Сетивните органи са най-големият ни враг. Те са сравнени с отровни змии. Но змията не представлява никаква заплаха, ако се изтръгнат отровните ѝ зъби. Така е и със сетивата – ако служат на Бога, няма защо да се боим от дейностите им. Преданите от Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание живеят в материалния свят, но понеже сетивата им са изцяло заети в служене на Бога, те са отвъд този свят. Намират се на трансцендентално равнище.

Ведическата обществена система от четири варн̣и и четири а̄шрами е строго научна и цялата ѝ насоченост е към контрола над сетивата. Преди да започне семеен живот (гр̣хастха-а̄шрама), ученикът минава цялостно обучение, за да стане джитендрия, господар на сетивата. Добрият ученик е готов да стане семеен и знаейки как да владее сетивата си, когато бурните вълни на младостта отминат и наближи прага на старостта, малко над петдесетте, той се оттегля от семейния живот и става ва̄напрастха. След като получи още по-сериозно обучение, приема сання̄са. Вече е напълно образован, отрекъл се от света и може да пътува навсякъде, без страх от робството на материалните желания. Сетивата са мощни врагове. Но както царят в здравата крепост побеждава враговете си, така и семейният гр̣хастха може да победи похотливите желания, присъщи на младостта, и да намери сигурно убежище във ва̄напрастха и сання̄са.

В материалния свят има три категории хора. Едните, наречени кармӣ, опитват максимално да се наслаждават със сетивата си; по-висши от тях са гя̄нӣте –  те се опитват да обуздаят поривите на сетивата; а над тях са йогӣте, които вече са победили сетивата. Но никой от тях не се намира на трансцендентално ниво. Трансцендентални са само преданите, които не принадлежат към нито една от описаните по-горе групи. В Бхагавад-гӣта̄ (14.26) е казано:

„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“. Брахма̄ съветва Прияврата да остане трансцендентален не в крепостта на семейния живот, а в лотосовите нозе на Бога (абджа-на̄бха̄н̇гхри-сароджа). Когато пчелата влезе в разцъфналия лотос, за да пие мед, листенцата му напълно я закриват. Нито слънчевите лъчи, нито неприятели отвън могат да ѝ попречат. Така и търсещият подслон в лотосовите нозе на Божествената Личност е защитен от всички опасности. Затова в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.14.58) се казва:

За подслонения в лотосовите нозе на Бога всичко става много лесно. И наистина, да се прекоси безбрежния океан от невежество (бхава̄мбудхи), е като да се прекрачи следата от копитото на теленце (ватса-падам). Този предан никога няма да попадне там, където на всяка крачка дебне опасност.

Същинският ни дълг е да изпълняваме върховната повеля на Божествената Личност. Твърдо решени да следваме Божията воля, ние винаги ще бъдем в безопасност, независимо къде се намираме: в ада или в рая. Тук думите пракр̣тим̇ бхаджасва са особено важни. Пракр̣тим се отнася до естественото ни състояние. Всяко живо същество е вечен слуга на Бога – това е естественото му, органично присъщо положение. Затова Брахма̄ посъветвал Прияврата: „Установи се в присъщото ти положение на вечен слуга на Бога; ако следваш волята му, никога няма да пропаднеш дори сред материално удоволствие“. Има разлика между материалното наслаждение, получено от плодоносна дейност, и наслаждението, предоставено от Върховната Божествена Личност. Понякога преданият живее в голям разкош, но той приема това положение, за да изпълни повелята на Върховната Божествена Личност. И не се замърсява от материалните влияния. Преданите от Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание проповядват навсякъде по света, следвайки волята на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Налага им се да срещат много кармӣ, но по милостта на Бог Чайтаня остават незасегнати от материалното. Те имат неговата благословия, описана в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 7.129):

Искреният предан, който служи на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и проповядва посланието му по целия свят, няма да стане жертва на виш̣ая-таран̇га, материалното влияние. Нещо повече, когато му дойде времето, той ще се подслони отново в лотосовите нозе на Бог Чайтаня и вечно ще общува с него.

Шрӣ Прияврата бил внук на Брахма̄ и според обществената етика – по-нискостоящ. Дълг на нискостоящите е смирено да изпълняват волята на по-старшите. Прияврата незабавно отговорил: „Да, господарю. Ще изпълня волята ви“. Прияврата е описан като маха̄-бха̄гавата, велик предан. Негов дълг е да изпълнява наставленията на духовния учител или на учителя на духовния си учител в системата парампара̄. В Бхагавад-гӣта̄ (4.2) е казано: евам̇ парампара̄ пра̄птам – човек трябва да получи наставленията на Върховния Бог по веригата от духовни учители. Преданият на Бога винаги се мисли за слуга на слугата на слугата на Бога.

Несъмнено Ману останал много доволен, че Брахма̄ убедил сина му Прияврата да поеме управлението на света. Прияврата и На̄рада също били доволни. Въпреки че Брахма̄ принудил Прияврата да се заеме със светски дела, като с това нарушил обета му да остане брахмача̄рӣ, На̄рада и Прияврата не били недоволни. На̄рада не съжалявал, че не направил Прияврата свой ученик. Като възвишени личности, те знаели как да почетат Брахма̄. Затова вместо да изпитват неприязън, сърдечно му се поклонили. Тогава Брахма̄ се завърнал в небесната си обител, наречена Сатялока, спомената тук като съвършена и неописуема.

В този стих се казва, че Брахма̄ се завърнал в обителта си, която е не по-малко значима от собствената му личност. Брахма̄ е създателят на вселената, най-великата личност в нея. За продължителността на неговия живот се говори в Бхагавад-гӣта̄ (8.17). Сахасра-юга-парянтам ахар яд брахман̣о видух̣. Общото времетраене на четирите юги е 4 300 000 години и когато това число се умножи по хиляда, получаваме дванайсет часа от един ден на Брахма̄. Трудно е да си представим дори тези дванайсет часа от деня на Брахма̄, какво да говорим за стоте години на живота му. И как бихме разбрали неговата обител? Според ведическите писания на Сатялока няма раждане, смърт, старост и болести. След като Сатялока се намира непосредствено до Брахмалока, до сиянието Брахман, тя е почти равностойна на Ваикун̣т̣халока. В сегашното ни положение е практически невъзможно да си представим обителта на Брахма̄. Затова тук тя е наречена ава̄н̇-манаса-гочара, т.е. това, което не можем да опишем с думи, отвъд въображението ни. Шрӣмад Бха̄гаватам (2.2.26 - 27) представя по следния начин тази обител: яд дваи пара̄рдхям̇ тад у па̄рамеш̣т̣хям̇ / на ятра шоко на джара̄ на мр̣тюр на̄ртир на чодвегах̣: „На Сатялока, където продължителността на живота е милиони и милиарди години, няма скръб, старост, смърт и грижи, нито заплаха от неприятели“.

Сва̄ямбхува Ману почти бил загубил надежда, след като великият На̄рада наставлявал сина му Прияврата да не става семеен. Но сега се зарадвал, че намесата на Брахма̄ заставила Прияврата да поеме управлението на вселената. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме за Вайвасвата Ману, син на бога на Слънцето, и неговия син Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, цар на Земята. Но явно Сва̄ямбхува Ману, като владетел на цялата вселена, поверил на сина си Маха̄ра̄джа Прияврата поддържането и защитата на всички планети. Дхара̄-ман̣д̣ала значи „планета“. Например Земята се нарича дхара̄-ман̣д̣ала. Акхила означава „всичко“ или „вселенски“. Трудно е да определим каква точно била позицията на Маха̄ра̄джа Прияврата, но от писанията става ясно, че с поста си той превъзхождал Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, защото отговарял за всички планетарни системи във вселената.

Друг важен момент е това, че Сва̄ямбхува Ману с голяма радост се отказал от властта над вселената. Съвременните политици се стремят с всички сили да направят кариера и техните хора обикалят от врата на врата за гласовете на населението, с които ще станат президенти или ще спечелят друг подобен висок пост. А тук откриваме как Брахма̄ трябвало да увещава цар Прияврата да приеме трона на император на вселената. И баща му Сва̄ямбхува Ману изпитал облекчение, щом му поверил вселенското управление. Очевидно във ведически времена царете и държавниците не приемали длъжности за свое наслаждение. Святите царе, ра̄джарш̣ите, управлявали, поддържали и защитавали царството единствено за благото на поданиците си. Историята на Прияврата и Сва̄ямбхува Ману илюстрира как примерните и отговорни монарси са изпълнявали задълженията си безкористно, отвъд замърсяванията с материални привързаности.

Материалните дейности тук са сравнени с океан от отрова. В една от песните си Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура прави подобно сравнение:

„Сърцето ми непрестанно гори в огъня на материалното съществуване и аз дори не се опитвам да се освободя от него“.

„Единственото спасение е хари-на̄ма сан̇кӣртана, повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, донесена от духовния свят, от Голока Вр̣нда̄вана. О, колко злочест съм аз, защото нямам влечение към нея.“ Ману търсел убежище в лотосовите нозе на Бога и когато синът му Прияврата поел управлението, той изпитал голямо облекчение. Такъв е редът във ведическата цивилизация. В края на живота си човек трябва да се освободи от светските дела и напълно да се посвети в служба на Бога.

Думата сурарш̣и-вара-ануматена също заслужава внимание. Ману възложил управлението на своя син с позволението на великия мъдрец На̄рада. Това е изрично упоменато. Макар да искал Прияврата да се освободи от материалните дела, когато той станал владетел на вселената по молба на Брахма̄ и Ману, На̄рада също много се зарадвал.

Думите ма̄на-вардхано махата̄м („само за да уважи по-старшите“) са особено важни. Маха̄ра̄джа Прияврата вече бил освободена личност и нищо материално не го привличало, но все пак посветил всичките си сили на държавните дела само от уважение към Брахма̄. Арджуна постъпил по същия начин. Той не желаел да участва в политиката или в битката при Курукш̣етра, но когато Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а му наредил да го направи, съвестно изпълнил задълженията си. Несъмнено този, който постоянно мисли за лотосовите нозе на Бога, е над замърсяванията на материалния свят. В Бхагавад-гӣта̄ е казано:

„От всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.47). Маха̄ра̄джа Прияврата бил освободена личност, един от най-издигнатите йогӣ, но външно изпълнявал задълженията си на вселенски император по волята на Брахма̄. Този израз на уважение към по-старшите е също едно от необикновените му достойнства. В Шрӣмад Бха̄гаватам (6.17.28) се казва:

Издигнатият предан не се бои от нищо, стига да има възможност да изпълнява волята на Върховната Божествена Личност. Това обяснява защо освободената личност Прияврата се заел със светски дела. Поради същата причина един маха̄-бха̄гавата, който няма нищо общо с материалното съществуване, слиза на второто равнище в преданото служене, за да проповядва по цял свят величието на Бога.

Маха̄ра̄джа Прияврата не само изпълнил волята на Брахма̄, като поел държавното управление, но се оженил за Бархиш̣матӣ, дъщерята на Вишвикарма̄, един от праджа̄патите. Царят до съвършенство владеел трансценденталното знание и би могъл да се прибере у дома и да води управленските дела като брахмача̄рӣ. Но вместо това, щом се върнал в двореца, той се оженил. По правило, когато стане гр̣хастха, човек трябва да бъде образцов глава на семейство, т.е. да живее в сговор и съгласие със съпругата и децата си. Когато първата жена на Чайтаня Маха̄прабху починала, майка му го помолила да се ожени за втори път. Той бил двайсетгодишен и само след четири години щял да приеме сання̄са, но изпълнил молбата на майка си и се оженил. Казал ѝ: „Щом живея вкъщи, трябва да се оженя. Семейният живот не означава само да живееш в къща. Истинският семеен живот означава къща и съпруга“.

Три думи в този стих заслужават внимание: у ха ва̄ва. Те са израз на удивление. Прияврата Маха̄ра̄джа бил дал обет за отречение, но се оженил и заченал деца – това няма нищо общо с пътя на отречението; тези дейности са присъщи за пътя на наслаждението. Затова поведението на Прияврата Маха̄ра̄джа, който следвал пътя на отречението, но по-късно тръгнал по пътя на наслаждението, предизвикало истинско удивление.

Понякога ме критикуват, че вземам участие в сватбените церемонии на своите ученици, въпреки че съм сання̄сӣ. Ще обясня накратко: ние сме основали Обществото за Кришна съзнание и тъй като в едно общество са нужни образцови семейства, макар да сме приели пътя на отречението, е необходимо да участваме в брачната церемония на някои от неговите членове, за да бъде то наистина образцово. Това може да изглежда учудващо за хора, които не се интересуват от установяването на даива варн̣а̄шрама, трансценденталната система от четири обществени и четири духовни подразделения. Но Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура искаше да възстанови тази система. В даива варн̣а̄шрама общественото положение не се определя от произхода, защото според Бхагавад-гӣта̄ определящите фактори са гун̣а и карма – качествата и работата на хората. Даива варн̣а̄шрама трябва да се установи в цял свят, за да превърне човешкото общество в Кр̣ш̣н̣а осъзнато. Недалновидните критици може да намират тази цел за невероятна, но тя е неизменна част от дейността на Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

В стиха думата ӯрдхва-ретасах̣ заслужава внимание. Ӯрдхва-ретах̣ се отнася за този, който контролира сексуалните инстинкти и вместо да изхвърля семето си, използва това изключително важно вещество, натрупвано в тялото, за обогатяване на мозъка. Човекът, овладял сексуалното желание, развива удивителни умствени способности, особено паметта. В древността учениците просто слушали обясненията на учителите върху Ведите и ги запомняли дословно. Те не се нуждаели от книги, които затова и не съществували в онези времена.

Важна е и думата арбха-бха̄ва̄т, която означава „от ранно детство“. Другото ѝ значение е „от обич към децата“. Животът на парамахам̇сите е посветен на благосъстоянието на другите. Както бащата прави много жертви от обич към сина си, така и великите светци жертват личните си удобства за благото на човечеството. Във връзка с това можем да цитираме един стих, посветен на шестимата Госва̄мӣ:

От състрадание към бедните паднали души шестимата Госва̄мӣ напуснали високите си министерски постове и приели обета на странстващи отшелници. Свели телесните си нужди до минимум, те носели само набедреници и канчета, с които просели. Така живеели във Вр̣нда̄вана, изпълнявайки повелята на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху да съставят и публикуват редица ваиш̣н̣авски произведения.

Равнището парамахам̇са е най-висшата позиция в отречението. Животът в отречение, сання̄са, има четири степени: кут̣ӣчака, бахӯдака, паривра̄джака̄ча̄ря и парамахам̇са. Според ведическата традиция, когато приеме отшелническо отречение, човек заживява в колиба извън селото си, а семейството му осигурява храна и всичко необходимо. Тази степен се нарича кут̣ӣчака. Като напредне още, сання̄сӣ вече не приема нищо от дома си и сам събира храна от различни места. Обичаят се нарича ма̄дхукарӣ – „занаятът на пчелите“. Както пчелите събират нектар от разни цветя по малко от всеки цвят, така един сання̄сӣ трябва да проси от врата на врата, но без да приема много храна наведнъж от една къща, а по малко от всяка. Тази степен се нарича бахӯдака. Щом отшелникът придобие още повече опит, започва да пътува по света, за да проповядва величието на Бог Ва̄судева. Тогава става известен като паривра̄джака̄ча̄ря. Със завършване на проповедническата си дейност, той се установява на едно място, посветен изцяло на духовното си развитие; това е степента парамахам̇са. Истинският парамахам̇са напълно владее сетивата си и служи на Бога с чиста преданост. И тримата сина на Прияврата – Кави, Маха̄вӣра и Савана – се намирали на равнището парамахам̇са още от самото начало. Ето защо в стиха за тях се казва: упашама-шӣла̄х̣. Упашама значи „напълно покорили“. Покорили сетивата си, те били смятани за велики мъдреци и светци.

Щом обуздали сетивата, тримата братя съсредоточили съзнанието си върху лотосовите нозе на Ва̄судева, Бог Кр̣ш̣н̣а. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.19): ва̄судевах̣ сарвам ити. Лотосовите нозе на Ва̄судева са всичко. Бог Ва̄судева е вместилището на всички живи същества. Когато настъпи унищожението на космическото проявление, живите същества влизат във върховното тяло на Бога, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който се слива с тялото на Маха̄-Виш̣н̣у. Двамата виш̣н̣у-таттва са ва̄судева-таттва и затова мъдреците Кави, Маха̄вӣра и Савана постоянно мислели за лотосовите нозе на Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. По този начин разбрали, че Свръхдушата в сърцето е Бог, Върховната Личност, и осъзнали единството си с него. Техният пример показва, че просто с чисто предано служене човек може напълно да осъзнае себе си. Парама-бхакти йога, спомената в този стих, означава, че по силата на чистото предано служене живото същество няма друг интерес извън Бога, както е описано в Бхагавад-гӣта̄ (ва̄судевах̣ сарвам ити). Благодарение на парама-бхакти йога – висшето равнище на любовно служене, човек лесно се освобождава от телесното разбиране за живота и вижда Върховната Божествена Личност лице в лице. Брахма̄ сам̇хита̄ утвърждава:

Извисеният предан смятан за сат, светец, постоянно вижда в сърцето си самата Върховна Божествена Личност. Кр̣ш̣н̣а, Шя̄масундара, се проявява в сърцето в пълното си разширение и така преданият може да го съзерцава постоянно.

Във всеки ден на Брахма̄ се сменят четиринайсет манвантари. Продължителността на една манвантара, т.е. животът на един Ману, е седемдесет и една юги, а всяка юга трае 4 320 000 години. Почти всички Ману, избрани за управници на манвантарите, били от рода на Маха̄ра̄джа Прияврата. Тук са назовани трима от тях: Уттама, Та̄маса и Раивата.

В този стих думата дхарма-пратипакш̣ах̣ („противници на религиозните принципи“) не се отнася до определено вероизповедание, а до варн̣а̄шрама-дхарма, т.е. до социалното и духовно разделяне на обществото на четири варн̣и (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра) и четири а̄шрама (брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са). Принципите на варн̣а̄шрама са необходими, за да се поддържа общественият ред и хората постепенно да напредват към целта на живота – духовното знание. От стиха научаваме как Маха̄ра̄джа Прияврата толкова строго се придържал към варн̣а̄шрама-дхарма, че всички, които я пренебрегвали, веднага се разбягвали, щом той ги заплашвал със сила или с по-леко наказание. Дори нямало нужда от употреба на сила: поради неговата решителност те не смеели да нарушават предписанията на варн̣а̄шрама-дхарма. Ако не е структурирано според варн̣а̄шрама-дхарма, човешкото общество е животинско общество. Затова Маха̄ра̄джа Прияврата защитавал варн̣а̄шрама-дхарма с цялото си необикновено, несравнимо могъщество.

За да се справи с такава тежка отговорност, мъжът има нужда от помощта на съпругата си. В системата варн̣а̄шрама-дхарма някои класи, например бра̄хман̣ите и сання̄сӣте, не се нуждаят от поощрението на противоположния пол. Но кш̣атриите и гр̣хастхите наистина имат нужда от съпругите си при изпълнението на своите задължения; иначе едва ли биха се справили. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху лично е казал, че гр̣хастхите трябва да живеят със съпруги. На кш̣атриите дори е позволено да имат много жени, които да ги насърчават в управленските дела. Общуването с добра съпруга е необходимо за онзи, чийто живот е подчинен на карма и политика. В изпълнение на задълженията си и Маха̄ра̄джа Прияврата се осланял на добрата си жена Бархиш̣матӣ. Тя винаги успявала да удовлетвори своя велик съпруг, като се обличала красиво, усмихвала се и разкривала женските си прелести. Царицата поощрявала и вдъхновявала Маха̄ра̄джа Прияврата съвестно да изпълнява дълга си. В стиха думата ива, използвана два пъти, ни показва, че Маха̄ра̄джа Прияврата постъпвал като подчинен на жена си съпруг и сякаш бил изгубил чувството си за отговорност. В действителност той напълно съзнавал духовната си същност, макар външно да се държал като послушен кармӣ съпруг. Така Маха̄ра̄джа Прияврата управлявал вселената в продължение на единайсет арбуди, а една арбуда се състои от 100 000 000 години.

Според една бенгалска поговорка, ако си наистина могъщ, ще можеш да превърнеш нощта в ден и деня в нощ. Тази поговорка е възникнала заради мощта на Прияврата. Неговите дела показват каква сила е придобил чрез обожание на Върховната Божествена Личност. Едно от имената на Бог Кр̣ш̣н̣а е Йогешвара, господарят на всички мистични сили. В Бхагавад-гӣта̄ (18.78) се казва, че там, където е господарят на мистичните сили (ятра йогешварах̣ кр̣ш̣н̣ах̣), там са победата, богатството и всички други съвършенства. Такава е силата на преданото служене. Преданият постига желаната цел не благодарение на своята мистична сила, а по милостта на господаря на мистичната сила, Бог Кр̣ш̣н̣а. С негова помощ преданият може да върши чудеса, които са извън представите и на най-могъщия учен.

От предложеното тук описание става ясно, че Слънцето се движи. Според съвременните астрономи Слънцето стои на едно място, заобиколено от Слънчевата система, но тук откриваме, че то не е неподвижно, а следва определена орбита. Този факт намира потвърждение в Брахма̄ сам̇хита̄ (5.52). Яся̄гяя̄ бхрамати сам̇бхр̣та-ка̄ла-чакрах̣: Слънцето се движи по орбита, определена от Върховната Божествена Личност. Според Джьотир Веда, произведение, в което е изложена ведическата астрономия, Слънцето пътува шест месеца в северната част на планината Сумеру и шест месеца в южната ѝ част. От опит знаем, че когато в северната част на нашата планета е лято, в южната е зима и обратното. Съвременните материалистични учени си въобразяват, че познават изцяло строежа на Слънцето, но не могат да създадат второ Слънце, както направил Маха̄ра̄джа Прияврата.

Той създал могъща колесница, сияеща като слънце, но нямал желание да съперничи на бога на Слънцето; един ваиш̣н̣ава не се стреми да заеме мястото на друг ваиш̣н̣ава. Целта му била да предостави изобилни блага в материалното съществуване. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че през месеците април и май лъчите на яркото слънце на Маха̄ра̄джа Прияврата били меки като лунни лъчи, а през октомври и ноември, сутрин и вечер, неговото слънце давало повече топлина от истинското слънце. Накратко, Маха̄ра̄джа Прияврата бил изключително могъщ и неговите деяния разпрострели властта му във всички краища на творението.

Понякога планетите се наричат острови в космическото пространство. Знаем за различни по големина острови в океана, а различните планети, разделени на четиринайсет локи, са острови в космическия океан. Докато следвал с колесницата си Слънцето, Прияврата създал седем океана и планетарни системи под общото название Бхӯ-ман̣д̣ала или Бхӯлока. Мантрата Га̄ятрӣ започва с думите ом̇ бхӯр бхувах̣ свах̣ тат савитур варен̣ям. Над планетарната система Бхӯлока се намира Бхуварлока, а над нея е Сваргалока, райската планетарна система. Богът на Слънцето Савита̄ управлява всички тези планетарни системи. Този, който повтаря Га̄ятрӣ рано сутрин веднага щом стане от сън, отдава почит на бога на Слънцето.

Във всяка планетарна система океанът е от различен вид течност. Тяхното разположение е описано в следващия стих.

Става ясно, че всички двӣпа, т.е. острови, са заобиколени от различни океани и тук се казва, че ширината на всеки океан е същата като на острова, който заобикаля. Но дължината на океаните не може да е равна на дължината на островите. Според Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря ширината на първия остров е 100 000 йоджани. Една йоджана е равна на тринадесет километра, следователно ширината на първия остров е 1 300 000 километра. Океанът, който го заобикаля, би трябвало да има същата ширина, но дължината му е различна.

Шукадева Госва̄мӣ разказвал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит за делата на цар Прияврата и за да разсее евентуалните му съмнения в чудните, невероятни подвизи на Маха̄ра̄джа Прияврата, обяснил: „Скъпи царю, не се съмнявай в необикновените деяния на Прияврата. За предания на Върховната Божествена Личност няма нищо невъзможно, защото Върховният е наричан Урукрама“. Урукрама е име на Бог Ва̄манадева, който извършил чудо, като прекрачил трите свята с три стъпки. Той помолил Маха̄ра̄джа Бали да му даде три стъпки земя и когато царят се съгласил, Ва̄манадева прекосил целия свят с две крачки, а с третата стъпил на главата на Бали. Шрӣ Джаядева Госва̄мӣ пише:

„Слава на Бог Кешава, приел образа на джудже! О, владетелю на вселената, Ти премахваш всичко неблагоприятно за преданите! О, прекрасни Ва̄манадева! Ти измами великия демон Бали Маха̄ра̄джа с крачките си. Водата, докоснала ноктите на лотосовите ти нозе, с които проби покривалото на вселената, пречиства всички живи същества под формата на река Ганг“.

Тъй като Върховният Бог е всемогъщ, Той може да прави чудеса, изглеждащи невероятни в очите на обикновения човек. Преданият, подслонен в лотосовите нозе на Бога, също може да извършва удивителни неща, невъобразими за обикновените хора, по милостта на праха от Божиите лотосови нозе. Затова Чайтаня Маха̄прабху ни съветва да се подслоним в лотосовите нозе на Бога:

„О, сине на Нанда Маха̄ра̄джа, аз съм твой вечен слуга, но по някакъв начин съм паднал в океана на раждането и смъртта. Моля те, спаси ме от този океан и ме постави като една прашинка в лотосовите ти нозе“. Бог Чайтаня ни учи как да се докоснем до праха от лотосовите нозе на Бога, защото само така ще постигнем пълен успех.

Заради материалното си тяло всяко живо същество страда от ш̣ад̣-гун̣а, шестте бича на материалното битие – глад, жажда, скръб, илюзия, немощ и смърт. Други ш̣ад̣-гун̣а са умът и петте сетива. Не само чистият предан, дори чан̣д̣а̄ла, извънкастовият недокосваем, незабавно бива освободен от материалното робство, ако дори само веднъж произнесе святото име на Бога. Понякога кастовите бра̄хман̣и твърдят, че докато не смени тялото си, човек не може да бъде признат за бра̄хман̣а; защото, след като сегашното тяло е получено в резултат на минали действия, този, който в миналия си живот е действал като бра̄хман̣а, се ражда в брахминско семейство. Затова те смятат, че без брахминско тяло не можеш да бъдеш бра̄хман̣а. Но тук се обяснява как дори един видӯра-вигата, един чан̣д̣а̄ла – недокосваем от петата класа – се освобождава, ако произнесе веднъж святото име на Бога. Освобождение означава, че той сменя тялото си. Сана̄тана Госва̄мӣ потвърждава това:

Ако някой, бил той и чан̣д̣а̄ла, получи от чист предан посвещение във възпяване на святото име на Бога и следва наставленията на духовния си учител, тялото му се променя. Въпреки че не сме в състояние да установим тази промяна, би трябвало да се доверим на авторитетното твърдение на ша̄стрите и да го приемем без възражения. Стихът ясно казва: са джаха̄ти бандхам – „Той прекратява материалното си робство“. Тялото е символ на материално робство според личната карма. В повечето случаи не можем да видим как се променя грубото тяло, но възпяването на святото име преобразява финото тяло и така живото същество незабавно се освобождава от материалното робство. В крайна сметка промените на грубото тяло са предизвикани от финото. След смъртта на грубото тяло финото тяло отвежда живото същество в ново тяло. Господар на финото тяло е умът и ако човек постоянно помни дейностите на Бога или лотосовите му нозе, той вече е променил своето сегашно тяло и се е пречистил. Следователно безспорен факт е, че един чан̣д̣а̄ла, или пропаднал човек с низко потекло, може да стане бра̄хман̣а чрез автентичния процес на посвещението.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17) се казва:

„Човекът, изоставил материалните си занимания, за да се посвети в предано служене на Бога, понякога може да падне, ако още не е достатъчно зрял, но в този неуспех няма нищо страшно. От друга страна, лишеният от преданост, дори да изпълнява стриктно предписаните си задължения, пак няма да постигне нищо“. Ако някой по някакъв начин срещне велик ваиш̣н̣ава и приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание от сантименталност или по убеждение, но след известно време пропадне от неопитност, той не е пропаднал в истинския смисъл на думата, защото дейностите, извършени в Кр̣ш̣н̣а съзнание, са негово вечно достояние. С това падение развитието му може да спре за известно време, но ще се възобнови в подходящ момент. Макар че служел предано под ръководството на На̄рада Муни с цел да се завърне у дома, при Бога, Прияврата Маха̄ра̄джа по молба на баща си отново се заел с материални дейности. Но постепенно по милостта на духовния му учител На̄рада неговата нагласа за служене на Кр̣ш̣н̣а се пробудила.

В Бхагавад-гӣта̄ (6.41) се казва: шучӣна̄м̇ шрӣмата̄м̇ гехе йога-бхраш̣т̣о 'бхиджа̄яте. Неуспелият да завърши процеса на бхакти йога получава живот сред разкоша на полубоговете и като се насити на материални наслади, се ражда в благородно семейство на чист бра̄хман̣а или в заможно семейство, за да пробуди своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Именно това се случило с Прияврата – той е най-яркият пример за тази истина. Постепенно царят загубил желание да се наслаждава на материалното си богатство, на съпругата, царството и синовете си и поискал да ги изостави. Ето защо, след като описа материалните богатства на Маха̄ра̄джа Прияврата, Шукадева Госва̄мӣ говори за склонността му към отречение.

Думите деварш̣и-чаран̣а̄нушаяна посочват, че Маха̄ра̄джа Прияврата, отдаден на великия мъдрец Деварш̣и На̄рада, строго спазвал неговите наставления и принципите на предаността. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва следното за стриктното следване на предписанията: дан̣д̣ават-пран̣а̄ма̄с та̄н анупатитах̣. Ученикът, който винаги отдава почитания на духовния си учител (дан̣д̣ават) и неизменно изпълнява указанията му, напредва духовно. Маха̄ра̄джа Прияврата съвестно правел всичко това.

Докато се намира в материалния свят, човек ще бъде подвластен на природните гун̣и (гун̣а-висарга). Не може да се каже, че Маха̄ра̄джа Прияврата бил освободен от материалното влияние, защото притежавал несметни материални богатства. В материалния свят и бедният, и богатият са подчинени на материалната природа, защото богатството и бедността са нейни творения. В Бхагавад-гӣта̄ (3.27) се казва: пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣. Материалната природа ни предоставя условия за наслаждение според гун̣ите, които сме придобили.

От поведението на Маха̄ра̄джа Прияврата бихме могли да разберем колко жалко е развитието на материалното знание. Царят извършил истински чудеса, като създал второ слънце, светещо през нощта, и построил невероятна колесница, чиито колела образували огромни океани. Тези дейности са толкова необикновени, че съвременните учени не могат дори да си представят как са били осъществени. Маха̄ра̄джа Прияврата имал изключителни постижения в материалната област, но тъй като се занимавал със сетивно наслаждение – да управлява царството си и да задоволява капризите на красивата си жена – сам осъдил себе си. Извършеното от Маха̄ра̄джа Прияврата ни дава представа за упадъка на съвременната цивилизация, чиято цел е материалният прогрес. Съвременните т.н. учени и прочее материалисти са крайно самодоволни, защото могат да построят големи мостове, пътища и съоръжения, но това е нищо в сравнение с постиженията на Маха̄ра̄джа Прияврата. И щом той се презирал въпреки всичките си подвизи, колко по-достойни за презрение сме ние с нашия материален „прогрес“. Можем да направим заключението, че този прогрес няма нищо общо с проблемите на живото същество, пленника на материалния свят. За съжаление съвременният човек не разбира своето пленничество и жалкото си положение и няма представа какво тяло ще получи в следващия си живот. От духовна гледна точка великото царство, красивата жена и удивителните материални дейности са препятствия за духовното развитие. Маха̄ра̄джа Прияврата искрено служил на великия мъдрец На̄рада; и независимо че по-късно приел материалния разкош, това не го отклонило от истинската цел. Той отново възвърнал своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава:

„Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори малкият напредък по този път закриля човека от най-големите опасности и страхове“ (Бхагавад-гита̄, 2.40). Отречението на Маха̄ра̄джа Прияврата било възможно само по милостта на Върховната Божествена Личност. Обикновено хората, сдобили се с власт, с красива жена, разкошен дом и материална слава, пропадат все повече и повече. Но Прияврата Маха̄ра̄джа, добре обучен от На̄рада Муни, съживил своето Кр̣ш̣н̣а съзнание въпреки всички превратности.

Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху пише в Шикш̣а̄ш̣т̣ака: чето-дарпан̣а-ма̄рджанам̇ бхава-маха̄-да̄ва̄гни-нирва̄пан̣ам – когато сърцето се пречисти, бушуващият огън на материалното съществуване веднага изгасва. Сърцата ни са създадени за забавленията на Върховната Божествена Личност. Това означава да сме в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание с мисълта за Кр̣ш̣н̣а така, както Той самият ни съветва (ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру). Това би трябвало да е единственото ни занимание. Без да е пречистил сърцето си, човек не може да мисли за трансценденталните забавления на Бога, но ако отвори сърцето си за Върховната Божествена Личност, лесно ще се освободи от материалните привързаности. Философите ма̄я̄ва̄дӣ, йогӣте и гя̄нӣте се опитват да се отрекат от материалния свят, като просто казват: брахма сатям̇ джаган митхя̄ – „Този свят е илюзорен. От него няма смисъл. Нека се устремим към Брахман“. Подобно теоретично знание няма да ни помогне. Ако вярваме, че Брахман е истината, трябва да поставим в сърцата си лотосовите нозе на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както направил Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а (са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣). Тогава ще станем достатъчно силни, за да се освободим от материалния плен.

Маха̄ра̄джа Прияврата бил способен да изостави своето великолепно царство и да прекъсне отношенията с красивата си съпруга, сякаш тя била мъртво тяло. Колкото и да е красива и привлекателна една жена, никой не се интересува повече от нея, след като тялото ѝ умре. Ние ласкаем хубавата жена заради тялото ѝ, но щом душата напусне същото това тяло, то престава да буди възторг и у най-похотливия мъж. По милостта на Бога Маха̄ра̄джа Прияврата бил толкова силен, че успял да се раздели с красивата си съпруга, все едно била мъртва. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е казал:

„О, всемогъщи Господи, не искам нито богатства, нито красиви жени, нито последователи. Искам само да ти служа безкористно и предано живот след живот“. За напредъка в духовния живот привързаността към материално богатство и красива съпруга са две големи препятствия. Всеки, който иска да се издигне над материалното невежество, трябва с милостта на Кр̣ш̣н̣а да се освободи от привързаността към жени и пари. След като преодолял тези привързаности, Маха̄ра̄джа Прияврата могъл отново спокойно да следва наставленията на великия мъдрец На̄рада.

„Никой друг освен Върховната Божествена Личност не би могъл да направи това, което направи Маха̄ра̄джа Прияврата. Той прогони нощния мрак и с колелата на огромната си колесница издълба седем океана.“

За дейностите на Маха̄ра̄джа Прияврата са написани множество изящни стихове, прочути в цял свят. Неговата слава е толкова голяма, че постъпките му се сравняват с делата на Върховната Божествена Личност. Понякога искреният слуга и предан на Бога също е наричан бхагава̄н. Шрӣ На̄рада е наричан бхагава̄н, Шива и Вя̄садева в определени случаи също се наричат бхагава̄н. Понякога, по милостта на Бога чистият предан получава титлата бхагава̄н, която предполага големи почести. Маха̄ра̄джа Прияврата бил такъв предан.

Моделът на Маха̄ра̄джа Прияврата за определяне на границите между държавите е следван и днес. Както се посочва тук, на различните хора е съдено да живеят в различни земи и затова реките, горите и планините трябва да определят границите между отделните късове земя, наречени тук острови. Това се споменава и в повествованието за Маха̄ра̄джа Пр̣тху, който се родил от мъртвото тяло на баща си, благодарение на вещината на велики мъдреци. Баща му бил голям грешник и затова от мъртвото му тяло най-напред се родил черен човек на име Ниш̣а̄да. Хората от народността наиш̣а̄да се заселили в гората, понеже по природа са крадци и разбойници. Както на животните са предоставени горите и планините, така и подобните на тях хора са осъдени също да живеят там. Природата предопределя условията на живот според гун̣ите и кармата, така че, докато не развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек не може да стане истински цивилизован. Ако искат да живеят в мир и съгласие, хората трябва да поемат пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание; в противен случай, погълнати от телесната жизнена концепция, те не могат да се издигнат до висшето равнище. Маха̄ра̄джа Прияврата разделил земната повърхност на острови така, че различните народности да живеят спокойно, без да враждуват помежду си. Съвременната идея за отделни нации води началото си от разделенията на земята, които направил Маха̄ра̄джа Прияврата.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ е определил позицията на предания като толкова възвишена, че никакви материални богатства не могат да го съблазнят. На земята, на райските планети и дори в нисшата планетарна система, наречена Па̄та̄ла, има различни богатства. Но преданият знае, че всички те са материални и не проявява никакъв интерес към тях. В Бхагавад-гӣта̄ е казано парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате. Понякога йогӣ и гя̄нӣ доброволно се отказват от всякакви материални богатства, за да следват своя процес на освобождение и да изпитат духовно блаженство. Но често пъти пропадат, защото изкуственото отречение от материалните богатства е нетрайно. Човек трябва да изпита висшия вкус на духовния живот; тогава ще може да се откаже от материалното богатство. Маха̄ра̄джа Прияврата познавал вкуса на духовното блаженство и затова не се стремял към никакви материални придобивки, достъпни на нисшите, висшите или средните планетарни системи.