Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 5.1.17

Текст

бхаям̇ праматтася ванеш̣в апи ся̄д
ятах̣ са а̄сте саха-ш̣ат̣-сапатнах̣
джитендрияся̄тма-ратер будхася
гр̣ха̄шрамах̣ ким̇ ну каротй авадям

Дума по дума

бхаям – страх; праматтася – на заблудения; ванеш̣у – в горите; апи – дори; ся̄т – трябва да бъде; ятах̣ – защото; сах̣ – той (този, който не е овладял себе си); а̄сте – живее; саха – с; ш̣ат̣-сапатнах̣ – шест съпруги; джита-индрияся – този, който вече е победил сетивата; а̄тма-ратех̣ – вътрешно удовлетворен; будхася – за такъв учен човек; гр̣ха-а̄шрамах̣ – семеен живот; ким – какво; ну – наистина; кароти – може да направи; авадям – вреда.

Превод

Дори ако тръгне да броди из горите, този, който не е овладял себе си, е обречен на материално робство, защото живее с шест съпруги: ума и петте сетива за придобиване на знание. От друга страна, дори семейният живот не може да навреди на вътрешно удовлетворената, образована личност, победила сетивата си.

Пояснение

В една своя песен Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пее: гр̣хе ва̄ ванете тха̄ке, 'ха̄ гаура̄н̇га 'бале д̣а̄ке – където и да се намира човек, в гората или вкъщи, ако служи предано на Бог Чайтаня, той е освободен. Това се казва и тук. Ако не си овладял сетивата си, няма смисъл да отиваш в гората, за да ставаш псевдойогӣ. Непокорният ум и сетива ще дойдат с теб и няма да постигнеш нищо, дори да изоставиш семейния си живот. Преди време много търговци от вътрешността на Индия пътували до Бенгал и оттам идва известната поговорка: „И в Бенгал да отидеш, съдбата ти ще дойде с теб“. Ето защо първата ни грижа е да овладеем сетивата си; но това е възможно само ако ги използваме в предано служене на Бога, така че най-важният ни дълг е да служим с тях. Хр̣ш̣ӣкен̣а хр̣ш̣ӣкеша-севанам̇ бхактир учятебхакти означава служене на Бога с пречистени сетива.

Тук Брахма̄ посочва, че вместо оттегляне в гората с неовладени сетива е по-добре и по-безопасно сетивата да бъдат заети в служене на Бога. За действащия по такъв начин себеовладян човек дори семейният живот не е пречка и не го въвлича в материално робство. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ също описва това състояние:

ӣха̄ яся харер да̄сйе
карман̣а̄ манаса̄ гира̄
никхила̄св апй авастха̄су
джӣван-муктах̣ са учяте

„Независимо от обстоятелствата този, който изцяло посвети своите дейности, ум и слово на предано служене на Бога, е освободена личност“. Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура заемал отговорна правителствена длъжност, бил глава на семейство, но въпреки това приносът му за разпространение на мисията на Бог Чайтаня Маха̄прабху е единствен по рода си. Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ Т̣ха̄кура пише: дурда̄нтендрия-ка̄ла-сарпа-пат̣алӣ проткха̄та-дам̇ш̣т̣ра̄яте. Сетивните органи са най-големият ни враг. Те са сравнени с отровни змии. Но змията не представлява никаква заплаха, ако се изтръгнат отровните ѝ зъби. Така е и със сетивата – ако служат на Бога, няма защо да се боим от дейностите им. Преданите от Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание живеят в материалния свят, но понеже сетивата им са изцяло заети в служене на Бога, те са отвъд този свят. Намират се на трансцендентално равнище.