Шрӣмад бха̄гаватам 5.1.27
Текст
Дума по дума
тасмин – в парамахам̇са-а̄шрама; у – несъмнено; ха – прославен; ва̄ – наистина; упашама-шӣла̄х̣ – на равнището на отречението; парама-р̣ш̣аях̣ – великите мъдреци; сакала – всички; джӣва – на живите същества; ника̄я – съвкупност; а̄ва̄сася – жилище; бхагаватах̣ – на Върховната Божествена Личност; ва̄судевася – Бог Ва̄судева; бхӣта̄на̄м – на изплашените от материалното съществуване; шаран̣а-бхӯтася – този, който е единственият подслон; шрӣмат – на Върховната Божествена Личност; чаран̣а-аравинда – лотосовите нозе; авирата – постоянно; смаран̣а – помнещи; авигалита – напълно пречистен; парама – върховен; бхакти йога – на мистичното предано служене; анубха̄вена – с могъществото; парибха̄вита – пречистени; антах̣ – вътре; хр̣дая – сърцето; адхигате – виждаха; бхагавати – Върховната Божествена Личност; сарвеш̣а̄м – на всички; бхӯта̄на̄м – живи същества; а̄тма-бхӯте – която се намира в тялото; пратяк – непосредствено; а̄тмани – с Върховната Свръхдуша; ева – несъмнено; а̄тманах̣ – на аза; та̄да̄тмям – качествено равенство; авишеш̣ен̣а – без различия; самӣюх̣ – осъзнаха.
Превод
От раждането си тримата водеха живот в отречение и напълно владееха сетивата си; така станаха велики светци. Съзнанието им бе съсредоточено върху лотосовите нозе на Бога, Върховната Личност, вместилището на живите същества, наричан Ва̄судева. Бог Ва̄судева е единственият подслон за онези, които се страхуват от материалното съществуване. Като постоянно мислеха за лотосовите му нозе, тримата сина на Маха̄ра̄джа Прияврата достигнаха висоти в чистото предано служене. Благодарение на служенето си, те видяха непосредствено Върховния Бог, намиращ се в сърцето на всекиго като Свръхдуша, и осъзнаха качественото си единство с него.
Пояснение
Равнището парамахам̇са е най-висшата позиция в отречението. Животът в отречение, сання̄са, има четири степени: кут̣ӣчака, бахӯдака, паривра̄джака̄ча̄ря и парамахам̇са. Според ведическата традиция, когато приеме отшелническо отречение, човек заживява в колиба извън селото си, а семейството му осигурява храна и всичко необходимо. Тази степен се нарича кут̣ӣчака. Като напредне още, сання̄сӣ вече не приема нищо от дома си и сам събира храна от различни места. Обичаят се нарича ма̄дхукарӣ – „занаятът на пчелите“. Както пчелите събират нектар от разни цветя по малко от всеки цвят, така един сання̄сӣ трябва да проси от врата на врата, но без да приема много храна наведнъж от една къща, а по малко от всяка. Тази степен се нарича бахӯдака. Щом отшелникът придобие още повече опит, започва да пътува по света, за да проповядва величието на Бог Ва̄судева. Тогава става известен като паривра̄джака̄ча̄ря. Със завършване на проповедническата си дейност, той се установява на едно място, посветен изцяло на духовното си развитие; това е степента парамахам̇са. Истинският парамахам̇са напълно владее сетивата си и служи на Бога с чиста преданост. И тримата сина на Прияврата – Кави, Маха̄вӣра и Савана – се намирали на равнището парамахам̇са още от самото начало. Ето защо в стиха за тях се казва: упашама-шӣла̄х̣. Упашама значи „напълно покорили“. Покорили сетивата си, те били смятани за велики мъдреци и светци.
Щом обуздали сетивата, тримата братя съсредоточили съзнанието си върху лотосовите нозе на Ва̄судева, Бог Кр̣ш̣н̣а. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.19): ва̄судевах̣ сарвам ити. Лотосовите нозе на Ва̄судева са всичко. Бог Ва̄судева е вместилището на всички живи същества. Когато настъпи унищожението на космическото проявление, живите същества влизат във върховното тяло на Бога, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който се слива с тялото на Маха̄-Виш̣н̣у. Двамата виш̣н̣у-таттва са ва̄судева-таттва и затова мъдреците Кави, Маха̄вӣра и Савана постоянно мислели за лотосовите нозе на Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. По този начин разбрали, че Свръхдушата в сърцето е Бог, Върховната Личност, и осъзнали единството си с него. Техният пример показва, че просто с чисто предано служене човек може напълно да осъзнае себе си. Парама-бхакти йога, спомената в този стих, означава, че по силата на чистото предано служене живото същество няма друг интерес извън Бога, както е описано в Бхагавад-гӣта̄ (ва̄судевах̣ сарвам ити). Благодарение на парама-бхакти йога – висшето равнище на любовно служене, човек лесно се освобождава от телесното разбиране за живота и вижда Върховната Божествена Личност лице в лице. Брахма̄ сам̇хита̄ утвърждава:
сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти
ям̇ шя̄масундарам ачинтя-гун̣а-сварӯпам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
Извисеният предан смятан за сат, светец, постоянно вижда в сърцето си самата Върховна Божествена Личност. Кр̣ш̣н̣а, Шя̄масундара, се проявява в сърцето в пълното си разширение и така преданият може да го съзерцава постоянно.