В Бхагавад-гӣта̄ (7.26) Богът казва: веда̄хам̇ саматӣта̄ни вартама̄на̄ни ча̄рджуна – „Аз зная всичко, което е станало в миналото, и всичко, което ще се случи в бъдещето“. Бог Виш̣н̣у е всезнаещ и затова знаел какво ще се случи на жертвената арена. Понеже предвиждали как ще завърши великото жертвоприношение на Дакш̣а, нито На̄ра̄ян̣а, нито Брахма̄ отишли там.

Брахма̄ обяснил на полубоговете, че Дакш̣а е бил лишен от възможността да се наслаждава на плодовете от своите жертвоприношения, защото оскърбил велик предан като Шива. И това, че е загинал в сражението, е благоприятно за него, тъй като ако беше останал жив, отново и отново щеше да оскърбява лотосовите нозе на великите личности. Според законите на Ману убиецът, за негово собствено добро, трябва да бъде наказан, защото ако бъде оставен жив, може да извърши и други убийства и в бъдещите си животи ще трябва тежко да плаща за тях. Затова дълг на царя е да наказва убийците. Когато по милостта на Бога убиват престъпниците, това е за тяхно собствено благо. С други думи, Брахма̄ обяснил на полубоговете, че смъртта на Дакш̣а е била за негово собствено добро.

Понякога Шива е наричан А̄шутош̣а. А̄шу значи „много бързо“, а тош̣а – „ставам доволен“. Брахма̄ посъветвал полубоговете да отидат при Шива и да го помолят за прошка, и тъй като той много бързо се смилява, те със сигурност ще постигнат целта си. Брахма̄ добре познавал нрава на Шива и бил убеден, че полубоговете, които оскърбили лотосовите му нозе, ще успеят да смекчат вината си, като отидат при него и искрено му се предадат.

Като посъветвал полубоговете да отидат при Шива и да го помолят за прошка, в същото време Брахма̄ им подсказал как да се обърнат към него така, че да го спечелят. Той заявил, че никоя обусловена душа, в това число и самият той, и всички полубогове, не знае как може да бъде умилостивен Шива. Но едновременно с това Брахма̄ добавил: „Известно е обаче, че той много бързо се успокоява, затова нека се опитаме да спечелим милостта му, като паднем в лотосовите му нозе“.

Тези, които са в зависимо положение, винаги трябва да се подчиняват на Върховния. Това е съветът на Бхагавад-гӣта̄. Богът призовава всички да изоставят измислените си задължения и просто да му се отдадат. Така обусловените души ще бъдат защитени от всички последици на греховните си деяния. В дадения случай Брахма̄ предложил на полубоговете и мъдреците да отидат при Шива и да се предадат в лотосовите му нозе. И тъй като Шива бил добросърдечен и лесно прощавал, имало надежда те да постигнат целта си.

В следващите четиринайсет строфи се описва обителта на Шива, известна под името Каила̄са.

Според коментара Шрӣ-Бха̄гавата-чандра чандрика̄ водите на езерото, в което Сатӣ се къпела, били водите на Ганг. С други думи, Ганг тече през Каила̄са-парвата. Това твърдение е логично, като се има предвид, че водите на Ганг се стичат от косите на Шива. Тъй като Ганг пада най-напред върху главата на Шива и оттам се отправя към всички останали части на вселената, напълно възможно е благоуханните води на езерото, в което Сатӣ се къпела, да са водите на Ганг.

Понякога Алака̄ се нарича Алака̄-пурӣ, а под това име е известна и обителта на Кувера. Но от Каила̄са не може да се види обителта на Кувера. Следователно местността Алака̄, за която става дума в тази строфа, не е Алака̄-пурӣ на Кувера. Според Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря алака̄ значи „необикновено красива“. В местността Алака̄, която се открила пред погледа на полубоговете, растял лотосът саугандхика, който излъчва особено приятно благоухание.

От тези стихове става ясно, че съзнанието на обитателките на райските планети също е замърсено от мисли за полово наслаждение, затова те идват с въздушните си кораби да се изкъпят в реките Нанда̄ и Алакананда̄. Тук е важно да отбележим, че двете реки Нанда̄ и Алакананда̄ са осветени от прахта в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. Както водите на Ганг са свещени, защото извират от пръстите на краката на Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а, така и всяка друга вода или предмет, който по някакъв начин е свързан с преданото служене за Върховната Божествена Личност, е пречистен и свят. Това е принципът, залегнал в основата на всички правила в преданото служене: онова, което влезе в допир с лотосовите нозе на Бога, мигновено се освобождава от материалните замърсявания.

Тъй като съзнанието на райските нимфи било осквернено от мисли за полови наслаждения, те слизали при святите реки, за да се изкъпят и да се позабавляват със съпрузите си, като се пръскат с вода. Във връзка с това трябва да обърнем внимание на думите рати-каршита̄х̣, които посочват, че след като утолят сладострастието си, жените изпадат в униние. Макар че считат половите забавления за телесна потребност, след като задоволят тази „потребност“, те не се чувстват щастливи.

Друг важен момент е, че в тази строфа Говинда, Върховната Божествена Личност, е наречен Тӣртхапа̄да. Тӣртха значи „свято място“, а па̄да – „лотосовите нозе на Бога“. Хората посещават святите места, за да изкупят греховете си. С други думи, ако се посвети на лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, човек мигом се пречиства от всички грехове. Лотосовите нозе на Бога се наричат тӣртха-па̄да, защото дават подслон на стотици хиляди светци, които с присъствието си очистват от грехове местата за поклонение. Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, велик а̄ча̄ря от Гауд̣ӣя Ваиш̣н̣ава-сампрада̄я, ни съветва да не ходим по святите места. Да се пътува от място на място, е твърде трудно, затова разумният човек просто приема подслон при лотосовите нозе на Говинда и така веднага се пречиства от всичките си грехове. Този, който е изцяло погълнат от служене в лотосовите нозе на Говинда, се нарича тӣртха-па̄да; за такъв човек не е необходимо да ходи по поклонения, защото като служи в лотосовите нозе на Бога, той се сдобива със същото благо, каквото носи посещаването на святи места. Чистият предан, който има непоколебима вяра в лотосовите нозе на Бога, с присъствието си е в състояние да превърне в свято място всяко кътче на света. Тӣртхӣ-курванти тӣртха̄ни (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.13.10). Святите места са святи, защото в тях живеят чисти предани. Всяко място става свято, ако в него отседне или се засели Богът или негов чист предан. С други думи, в която и част на вселената да се намира чистият предан, изцяло посветил се на служене на Бога, това място веднага се превръща в свещено и той спокойно може да служи на Върховния така, както самият Върховен желае.

Въздушните кораби, за които се говори в тази строфа, се различават от самолетите, познати на хората. В Шрӣмад Бха̄гаватам, както и във всички ведически произведения често става дума за вима̄ни, „въздушни кораби“. Въздушните кораби, които се използват на различните планети, са различни. Примитивните земни самолети се издигат във въздуха с помощта на механични двигатели, но на други планети във вселената въздушните кораби нямат двигатели; те се придвижват в пространството с помощта на мантри. Обитателите на райските планети използват въздушните кораби най-вече за развлечение, за да пътешестват от една планета на друга. А жителите на планетите Сиддхалоки могат да се придвижват в междупланетното пространство без помощта на летателни апарати. Прекрасните въздушни кораби на райските обитатели тук са сравнени с небето, защото летят в небето, пътниците им са сравнени с облаци, а прекрасните съпруги на райските обитатели – с мълнии. С други думи, въздушните кораби и пътниците им, долетели на Каила̄са от райските планети, представлявали много живописна гледка.

Якш̣ешвара е известен и под името Кувера. Той пази съкровищата на полубоговете. Когато ведическите произведения говорят за него, те го описват като приказно богат. От дадената строфа следва, че Каила̄са е разположена близо до обителта на Кувера. Тук се казва още, че в гората Саугандхика растат много дървета на желанията. От Брахма сам̇хита̄ знаем, че дърветата на желанията растат в духовния свят, и най-вече на Кр̣ш̣н̣алока, в обителта на Бог Кр̣ш̣н̣а. Ала от тази строфа става ясно, че по милостта на Кр̣ш̣н̣а такива дървета има и в Каила̄са, обителта на Шива. Следователно Каила̄са е много особена планина; тя е почти като обителта на Бог Кр̣ш̣н̣а.

Многобройните езера правели гората още по-хубава. Тук се казва, че езерата били покрити с лотоси, а сред лотосите се гмуркали лебеди, чиито викове се сливали с песните на птиците и с жуженето на пчелите. Можем да си представим колко прекрасно било това място и какво удоволствие доставяло то на полубоговете, които прелитали над него. На земята има прекрасни кътчета и паркове, създадени от човека, но нито едно от тях не може да се мери с Каила̄са, която е описана в тези стихове.

Когато материалистът се озове на някое прекрасно място в материалния свят, у него веднага се събуждат полови желания. Така е не само на земята, а навсякъде в материалната вселена – дори обитателите на висшите планетни системи притежават подобна склонност. В духовния свят обаче същата атмосфера оказва напълно различно влияние върху живите същества. Там жените са стотици и хиляди пъти по-красиви от тези в материалния свят, а обстановката, сред която живеят, не може дори да се сравнява с условията в материалния свят. И въпреки това, независимо от предразполагащата към наслаждения атмосфера, обитателите на Вайкун̣т̣ха остават спокойни, защото там, в духовния свят, одухотворените умове на всички са изцяло погълнати от духовните звуци на химните за величието на Бога. Това носи на обитателите на духовния свят такава наслада, че всички останали наслаждения, дори сексуалното, което е най-висшето наслаждение в материалния свят, губят смисъл. С други думи, въпреки благоприятните условия, у живите същества в света на Вайкун̣т̣ха не възниква желание за любовни наслади. Както е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (2.59): парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате – обитателите на Вайкун̣т̣ха са толкова извисени духовно, че пред лицето на висшите им духовни преживявания плътските наслади губят всякаква привлекателност.

Обикновено по всяко дърво има птичи гнезда и вечер, когато се връщат в гнездата си, птиците вдигат голяма врява. Но по баняновото дърво, описано в тази строфа, нямало гнезда, затова наоколо царяла безметежна, умиротворяваща тишина. Нито звуци, ни жега нарушавали покоя на това място и то било много подходящо за медитация.

В тази строфа много важна е думата маха̄-йогамайе. Йога означава медитация върху Върховната Божествена Личност, а маха̄-йога – предано служене за Виш̣н̣у. Медитацията значи помнене, смаран̣ам. Преданото служене има девет различни форми. Една от тях е смаран̣ам – при нея медитиращият йогӣ задържа паметта си върху образа на Виш̣н̣у, който се намира в сърцето му. И така, под огромното баняново дърво седели много предани, които медитирали върху Бог Виш̣н̣у.

Санскритската дума маха̄ произлиза от представката махат. Тази представка се употребява, за да се означи голям брой или количество. Следователно думата маха̄-йога показва, че под дървото се били събрали много йогӣ и предани, които медитирали върху образа на Бог Виш̣н̣у. Обикновено този вид медитация цели освобождение от материалното робство и с нейна помощ човек се издига до духовния свят, до една от Вайкун̣т̣хите. Освобождението означава край на материалното робство и на невежеството. Тъй като се отъждествяваме с тялото си, живот след живот ние страдаме в материалния свят, но освобождението слага край на тези страдания.

Личностите, които седели редом с Шива, не са случайни. Четиримата Кума̄ри били освободени още от самото си раждане. Тук му е мястото да припомним, че след като те се родили, баща им ги помолил да се оженят и да създадат потомство, за да населят току-що създадената вселена. Но Кума̄рите отказали да изпълнят волята му и Брахма̄ страшно се разгневил. В резултат от този гняв се появил Рудра, Шива. Следователно Кума̄рите и Шива са много тясно свързани помежду си. А Кувера, пазителят на съкровищата на полубоговете, е приказно богат. Фактът, че Шива бил в обкръжението на Кума̄рите и на Кувера, доказва, че той притежавал всички трансцендентални и материални богатства. Всъщност Шива е инкарнация на Върховния Бог, която управлява една от гун̣ите на материалната природа; това означава, че той заема много издигнато положение.

Шива е необикновено мъдър и склонен към тапася (аскетизъм). Само този, който познава всички форми и механизми на дейността, може да върви по пътя на преданото служене за Върховната Божествена Личност. Човек не може да служи на Върховния Бог, без да познава до съвършенство начините и средствата за отдаване на предано служене.

В тази строфа Шива е наречен адхӣшвара. Ӣшвара значи „господар“, а адхӣшвара – „господар на сетивата“. Нашите сетива, замърсени от материята, обикновено са заети с дейности, с които целят да постигнат наслаждение, но когато с помощта на знанието и на отреченията се усъвършенстваме, сетивата ни се пречистват и започват да служат на Върховната Божествена Личност. Шива е истинско олицетворение на това съвършенство, затова в писанията се казва: ваиш̣н̣ава̄на̄м̇ ятха̄ шамбхух̣ – Шива е ваиш̣н̣ава. С примера си той учи обусловените души как могат всеки миг, денонощно да служат на Бога. По тази причина Шива е наречен лока-ман̇гала – „който носи благо на всички обусловени души“.

Аскетизмът на Шива външно се проявява по-различно от аскетизма на ваиш̣н̣авите. Несъмнено Шива е най-великият ваиш̣н̣ава, но външността и поведението му имат за цел да привлекат определена категория хора – тези, които не могат да следват ваиш̣н̣авските принципи. Шиваитите, преданите на Шива, обикновено се обличат като своя кумир и често приемат опиати или пушат. Последователите на ваиш̣н̣авизма обаче категорично отхвърлят подобна практика.

Шива седял на сламена постелка, защото тези, които се подлагат на отречения, за да разберат Абсолютната Истина, седят на такива постелки. В разглежданата строфа специално се отбелязва, че Шива разговарял с великия мъдрец На̄рада, прославения предан на Бога. На̄рада задавал на Шива въпроси за преданото служене и той, като най-великия сред ваиш̣н̣авите, му давал наставления. С други думи, Шива и На̄рада обсъждали учението на Ведите, но конкретен предмет на техния разговор било преданото служене. Тук може да се отбележи, че Шива е най-добрият наставник, а великият мъдрец На̄рада – най-добрият слушател. Следователно учението на бхакти йога е най-висшият раздел на ведическото знание.

В системата аш̣т̣а̄н̇га йога седящата поза, която е описана в тази строфа, се нарича вӣра̄сана. Практиката на йога се състои от осем степени, като се започне с яма и нияма (самоконтрол и следване на определени правила и забрани), практикуване на телесни пози и пр. Освен вӣра̄сана, има и редица други пози, такива като падма̄сана, сиддха̄сана и т.н. Но практикуването на тези а̄сани само по себе си, без осъзнаване на Свръхдушата, на Виш̣н̣у, не е съвършената степен на йога. Шива е наричан йогӣшвара, повелител на всички йогӣ, а Кр̣ш̣н̣а е известен като йогешвара. Думата йогӣшвара означава, че никой не може да превъзхожда Шива в практикуването на йога, а думата йогешвара – че йогийското съвършенство на Кр̣ш̣н̣а е ненадминато. Друга важна дума в тази строфа е думата тарка-мудра̄. С нея се назовава жестът, при който човек повдига ръка с изпънат показалец, когато се стреми да привлече вниманието на слушателите си към това, което се кани да каже. Този жест всъщност има символично значение.

В тази строфа особено внимание заслужава думата брахма̄нанда. Смисълът на думата брахма̄нанда, или брахма-нирва̄н̣а, е обяснен от Прахла̄да Маха̄ра̄джа. Човек се намира в брахма̄нанда, когато е погълнат от мисли за адхокш̣аджа, Върховния Бог, който е недостъпен за сетивното възприятие на материалистите.

Битието, името, формата, качествата и забавленията на Върховната Божествена Личност са непостижими, защото Върховният Бог е трансцендентален и не се вмества в тесните рамки на материалните концепции. Тъй като не са в състояние да си представят или да разберат Върховната Божествена Личност, материалистите смятат, че Богът е мъртъв, ала на практика Той винаги съществува в своята сач-чид-а̄нада-виграха, във вечната си форма. Постоянната медитация върху формата на Бога се нарича сама̄дхи, т.е. екстаз или транс. Думата сама̄дхи по-специално значи „съсредоточеност на вниманието“, следователно този, който постоянно медитира върху Божествената Личност, е в постоянен транс и винаги се наслаждава на брахма-нирва̄н̣а, или брахма̄нанда. Шива се намирал точно в такова състояние, затова тук се казва, че бил потънал в брахма̄нанда.

Друга дума, на която трябва да обърнем внимание, е думата йога-какш̣а̄м. Йога-какш̣а̄м е медитативна поза, при която лявото бедро е покрито от здраво пристегнатата шафранена дреха. Важни са и думите манӯна̄м а̄дям, с които се назовава човекът философ, т.е. мислителят, мъдрецът. Такъв човек се нарича ману. В тази строфа се казва, че Шива е главният сред всички мислители. Това, разбира се, не означава, че Шива се занимава с безплодно умозрително философстване; както се каза в предишните стихове, той постоянно мисли как да помогне на демоните да се измъкнат от плена на жалкото си съществуване. Казва се, че по времето на Бог Чайтаня Сада̄шива се въплътил в образа на Адвайта Прабху, чиято главна тревога била, как да издигне падналите души до преданото служене за Бог Кр̣ш̣н̣а. Виждайки, че хората са погълнати от безсмислени дейности, които ги приковават към материалното съществуване, Шива в облика си на Адвайта призовавал Върховния Бог да се появи като Бог Чайтаня и да дойде на Земята, за да спаси тези заблудени души. Всъщност Бог Чайтаня се появил в отговор на молбата на Адвайта. Със същата цел Шива е основал своя сампрада̄я, известна под името Рудра-сампрада̄я. Той винаги мисли за освобождението на падналите души, както виждаме от живота на Адвайта Прабху.

Кашяпа Муни спадал към категорията на живите същества, но имал трансцендентален син, Ва̄манадева, който бил инкарнация на Виш̣н̣у. И макар че Бог Виш̣н̣у е Върховната Божествена Личност, Той отдал почит на Кашяпа Муни. По същия начин, когато бил дете, Кр̣ш̣н̣а изразявал смирените си почитания пред родителите си Нанда и Яшода̄. А по време на битката при Курукш̣етра Бог Кр̣ш̣н̣а докоснал нозете на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, защото царят бил по-възрастен от него. Тези факти показват, че въпреки висшата си позиция Божествената Личност, Шива и останалите предани с личен пример учат живите същества да почитат тези, които са по-старши от тях. Шива почтително се поклонил на Брахма̄, защото Брахма̄ бил негов баща, също както Кашяпа Муни бил баща на Ва̄мана.

Брахма̄ се усмихвал, защото знаел, че колкото е лесно да спечелиш Шива, толкова е лесно и да го разгневиш. Той се боял, че след като Шива е загубил съпругата си и е бил оскърбен от Дакш̣а, все още може да е ядосан. И за да прикрие страха си, Брахма̄ се усмихнал и се обърнал към него със следните думи.

Въпреки че Шива посрещнал Брахма̄ с най-големи почести, Брахма̄ съзнавал, че Шива заема по-висша позиция от самия него. Позицията на Шива е описана в Брахма сам̇хита̄, където се казва, че Бог Виш̣н̣у и Шива заемат еднакво положение, макар че Шива е различен от Виш̣н̣у. Това се илюстрира с такъв пример: киселото мляко по същност не се различава от прясното мляко, от което е получено.

В тази строфа е важна думата шива-шакти. Шива значи „благотворен“, а шакти значи „енергия“. Върховният Бог притежава безброй енергии и всички те са благотворни. Брахма̄, Виш̣н̣у и Махешвара се наричат гун̣а-авата̄ри, въплъщения на материалните качества. В материалния свят ние гледаме на трите гун̣а-авата̄ри по различен начин, защото смятаме едно материално качество за по-добро, а друго – за по-лошо, но в действителност всички качества на природата са благотворни, защото са еманации на върховното благо. Гун̣ата на невежеството, тамо-гун̣а, се смята за по-низша от останалите, но в по-висш смисъл тя също е благотворна. За да изясним това, можем да си послужим със следния пример. При всяко правителство има и министерство на образованието, и дирекция на полицията. Обикновеният човек може да изпитва естествена неприязън към дирекцията на полицията, считайки я за нещо злокобно, но за правителството и двете институции са еднакво важни, затова то субсидира и двете, без да прави разлика между тях.

Хората не бива да разрушават ведическата система, която разделя обществото на варн̣и и а̄шрами, тъй като тя е създадена от самия Върховен Бог, за да регулира социалния и религиозния живот. Бра̄хман̣ите, като най-интелигентни в обществото, трябва да поемат обет неотклонно да следват принципите на варн̣а̄шрама. Стремежът на хората в епохата на Кали да построят безкласово общество, като отхвърлят варн̣ите и а̄шрамите, е химера. Унищожаването на съсловията и на духовните подразделения няма да изведе до осъществяване на идеята за безкласово общество. Дълг на всеки е да следва неотклонно принципите на системата варн̣а̄шрама, за да удовлетвори създателя ѝ, защото в Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а сам казва, че четирите обществени класи – бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите и шӯдрите – са създадени от самия него. Хората трябва да действат в съответствие с регулиращите принципи на тази система, за да удовлетворят Бога, както различните части на тялото служат на цялото тяло. Богът, Върховната Личност, във формата си вира̄т̣-рӯпа, вселенската форма на Бога, е цялото тяло, а бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите и шӯдрите са неговите уста, ръце, стомах и крака. Докато служат на пълното цяло, те са защитени, но престанат ли да служат на цялото, губят позициите си и започват да деградират.

Понякога хората наричат Върховната Божествена Личност „върховната воля“. Всичко, което се случва, се случва по върховната воля, затова се казва, че без върховната воля не може да потрепне дори стръкче трева. Като правило, тези, които извършват благочестиви дейности, попадат на висшите планети във вселената, преданите постигат планетите във Вайкун̣т̣ха, т.е. духовния свят, а умозрителните философи имперсоналисти потъват в безличностното сияние Брахман. Но понякога се случва грешниците да попаднат на Вайкун̣т̣халока заради това че са произнесли името на На̄ра̄ян̣а. Така станало с Аджа̄мила. Въпреки че когато произнасял името „На̄ра̄ян̣а“, той викал сина си На̄ра̄ян̣а, Бог На̄ра̄ян̣а приел това сериозно и взел Аджа̄мила на Вайкун̣т̣халока въпреки греховното му минало. И обратното, цар Дакш̣а бил много благочестив и постоянно извършвал жертвоприношения, но заради дребната си вражда с Шива бил сурово наказан. Следователно върховната воля на Бога е окончателната присъда, която никой не може да отмени. Затова чистият предан във всички обстоятелства се подчинява на върховната воля на Бога и не се съмнява, че каквото и да направи Богът, то е за негово добро.

Смисълът на тази строфа е, че когато изпадне в беда, преданият приема това като милост от страна на Върховния Бог и е уверен, че причина за страданията му са неговите собствени грехове, извършени в миналото. Сред сполетелите го нещастия той остава спокоен и с още по-голям ентусиазъм се посвещава на преданото служене. Човек, който живее в такова настроение и служи с преданост на Върховния Бог, е най-достойният за духовния свят. С други думи, той със сигурност ще се върне в духовния свят, независимо от обстоятелствата.

Когато Върховният Бог дава воля на гнева си или убива някой демон, от материална гледна точка може да изглежда, че този демон е сполетян от зла участ, но в духовно отношение това е безценна благословия за него. Затова чистите предани не правят разлика между гнева на Бога и неговата благословия. Те разбират, че всички постъпки на Бога носят благо и на самите тях, и на другите. Преданият никога не търси недостатъци в поведението на Бога.

Грубите материалисти, които чрез труда си се стремят към материални облаги, не могат да гледат спокойно, когато някой друг преуспява. Светът е пълен със завистливи хора, които нямат покой, защото са твърде привързани към материалното тяло и не разбират истинската си същност. Изключение правят само тези, които са постигнали Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тъй като завистливите са с вечно неспокойни сърца, те все едно че вече са убити от провидението. Затова Брахма̄ съветва Шива, себепозналия се ваиш̣н̣ава, да не убива Дакш̣а. Ваиш̣н̣авите са наричани пара-дух̣кха-дух̣кхӣ, защото въпреки че самите те никога не униват, чуждите страдания ги карат да страдат. Затова един ваиш̣н̣ава не се опитва да унищожи друго същество нито физически, нито морално. Напротив, воден от състрадание, той се старае да пробуди у всички останали тяхното Кр̣ш̣н̣а съзнание. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание бе започнато, за да спаси завистливите хора по света от капана на ма̄я̄, и въпреки че понякога преданите срещат най-различни трудности и препятствия, те търпеливо продължават да разпространяват философията на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Бог Чайтаня съветва:

„Човек трябва да повтаря святото име на Бога със смирен ум, като се смята за по-низш и от сламката на улицата. Той трябва да е по-търпелив от дърво, да е лишен от лъжлив престиж и винаги да е готов да отдава почит на другите. Само в такова настроение човек може да повтаря святото име на Бога непрекъснато“ (Шикш̣а̄ш̣т̣ака, 3).

Един ваиш̣н̣ава трябва да следва примера на ваиш̣н̣ави като Харида̄са Т̣ха̄кура и Нитя̄нанда Прабху, а също и примера на Господ Исус Христос. Какъв смисъл има да убиваме някого, който така или иначе вече е убит? Но трябва да отбележим и друго: въпреки че един ваиш̣н̣ава е длъжен да понася търпеливо всички оскърбления, насочени към него лично, той никога не бива да търпи, когато в негово присъствие хулят Виш̣н̣у или ваиш̣н̣авите.

Казва се, че един тапасвӣ, свят човек, е прекрасен заради своето великодушие. Духовната история на света знае множество примери за светци, които незаслужено са били оскърбявани и измъчвани, ала не са се противопоставили или защитили, въпреки че са били в състояние да го направят. Например Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил несправедливо проклет от едно момче бра̄хман̣а. Това много огорчило бащата на момчето, но самият Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит покорно приел проклятието и се приготвил да умре след седем дена, както пожелало момчето. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил император и притежавал изключително духовно и материално могъщество, но от жалост към момчето и от уважение към общността на бра̄хман̣ите не предприел нищо, за да се защити от проклятието на малкия бра̄хман̣а, а се съгласил да умре след седем дни. Всъщност самият Кр̣ш̣н̣а желаел Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа да приеме проклятието, за да може Шукадева Госва̄мӣ да открие на света учението на Шрӣмад Бха̄гаватам. Ето защо Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил посъветван да не предприема нищо в отговор. За доброто на другите един ваиш̣н̣ава е готов да понесе всякакви страдания и несгоди. Това, че не показва могъществото си, не означава, че не го притежава, а че смирено търпи за благото на човечеството.

Един ваиш̣н̣ава никога не изпада под влиянието на външната енергия, защото е погълнат от трансцендентално любовно служене за Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (7.14) Богът казва:

„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“. Вместо да се гневят на хората, заблудени от ма̄я̄, ваиш̣н̣авите трябва да се грижат за тях, защото без ваиш̣н̣авската милост тези хора никога не биха могли да се освободят от плена на ма̄я̄. Осъдените от ма̄я̄ постигат спасение само чрез милостта на ваиш̣н̣авите.

„Отдавам смирената си почит на всички ваиш̣н̣ави, преданите на Бога. Изпълнени със състрадание към падналите обусловени души, те са като дървета на желанията, които изпълняват желанията на всеки“. Живите същества, попаднали под влиянието на заблуждаващата енергия, са привързани към плодоносните дейности, но ваиш̣н̣авите проповедници събуждат в сърцата им привързаността към Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност.

Жертвоприношението е обред, който се извършва, за да бъде удовлетворена Върховната Божествена Личност. Във втора глава от Първа Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че човек трябва да се старае да разбере дали Върховната Божествена Личност е доволна от това, което той прави. С други думи, цел на всичките ни дейности трябва да бъде удоволствието на Върховната Божествена Личност. Както дългът на служителя в някоя фирма е да работи така, че собственикът или президентът на фирмата да е доволен от него, по същия начин дълг на всеки е да удовлетворява с дейностите си Върховната Божествена Личност. Как човек може да удовлетвори Върховния Бог, е описано във ведическите произведения, а извършването на дейности за удовлетворението на Бога се нарича ягя. Иначе казано, ягя е дейност, извършена в името на Върховния. Човек трябва да си даде сметка, че всяко действие, което не е ягя, става причина за материално робство. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (3.9): ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣. Карма-бандханах̣ означава, че ако дейностите ни нямат за цел да удовлетворят Върховния Бог, Виш̣н̣у, последствията им ще ни обвържат. Човек трябва да работи не в името на собственото си сетивно наслаждение, а за да удовлетвори Бога. Такъв начин на действие се нарича ягя.

Полубоговете очаквали, че след като Дакш̣а извърши ягята, те ще получат праса̄д, остатъци от храната, предложена на Виш̣н̣у. Шива, който бил един от полубоговете, също очаквал своя дял от праса̄да, ала Дакш̣а, изпълнен с неприязън към него, нито го поканил на ягята, нито пък му отредил дял от праса̄да. И сега, след като слугите на Шива били опустошили жертвената арена, Брахма̄ започнал да успокоява Шива и да го уверява, че ще получи полагащия му се дял от праса̄да. За тази цел обаче Шива трябвало да възстанови всичко, което слугите му разрушили.

В Бхагавад-гӣта̄ (3.11) се казва, че като извършваме жертвоприношения (яги), удовлетворяваме всички полубогове. Жертвоприношенията са необходими, защото полубоговете очакват праса̄д, на който да се насладят. Тези, които са погълнати от материални дейности и са привързани към сетивните наслаждения, задължително трябва да извършват яги, иначе ще бъдат обвързани от последствията на дейностите си. По тази причина Дакш̣а, родоначалник на човешкия род, започнал ягя, и Шива очаквал своя дял от праса̄да. Ала тъй като Дакш̣а не поканил на жертвоприношението Шива, се стигнало до произшествие и само благодарение намесата на Брахма̄ всичко свършило благополучно.

Да се извърши ягя, не е никак просто, защото трябва да бъдат поканени всички полубогове. В Кали юга подобни скъпи жертвени церемонии са неосъществими, нито пък е възможно на тях да бъдат поканени полубоговете, затова свещените писания препоръчват: ягяих̣ сан̇кӣртана-пра̄яир яджанти хи сумедхасах̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.5.32). Разумните хора разбират, че в Кали юга е невъзможно да се извършват ведически жертвоприношения. Но от друга страна, ако хората престанат да извършват яги и се лишат от благосклонността на полубоговете, нормалният ход на годишните времена ще се наруши и няма да падат достатъчно дъждове – всичко това се намира във властта на полубоговете. Ето защо, за да има мир и благоденствие в обществото, всички разумни хора трябва да извършват сан̇кӣртана-ягя, т.е. да повтарят святите имена Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Трябва да каним хората, да пеем заедно с тях Харе Кр̣ш̣н̣а и после да ги гощаваме с праса̄д. Тази ягя ще удовлетвори всички полубогове и по целия свят ще се възцари мир и материално благополучие. Извършването на ведически обреди има и друг недостатък: ако човек не успее да удовлетвори дори един-единствен полубог сред стотиците хиляди полубогове (както Дакш̣а разсърдил Шива), всичко свършва зле. Но в днешната епоха процедурата на жертвоприношенията е максимално опростена. Сега е достатъчно човек да повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, за да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а, а заедно с него – и всички полубогове.