Skip to main content

ТЕКСТ 8

ТЕКСТ 8

Текст

Текст

анятха̄ карма курва̄н̣о
ма̄на̄рӯд̣хо нибадхяте
гун̣а-права̄ха-патито
наш̣т̣а-прагьо враджатй адхах̣
анйатха̄ карма курва̄н̣о
ма̄на̄рӯд̣хо нибадхйате
гун̣а-права̄ха-патито
нашт̣а-праджн̃о враджатй адхах̣

Дума по дума

Пословный перевод

анятха̄ – иначе; карма – плодоносни дейности; курва̄н̣ах̣ – докато действа; ма̄на-а̄рӯд̣хах̣ – под влияние на измамното самомнение; нибадхяте – човек се обвързва; гун̣а-права̄ха – под влиянието на материалните качества; патитах̣ – паднал; наш̣т̣а-прагях̣ – лишен от всякакъв разум; враджати – така отива; адхах̣ – надолу.

анйатха̄ — в противном случае; карма — кармической деятельностью; курва̄н̣ах̣ — занимаясь; ма̄на-а̄рӯд̣хах̣ — под влиянием самомнения; нибадхйате — человек запутывается; гун̣а-права̄ха — под влиянием материальных гун; патитах̣ — падший; нашт̣а-праджн̃ах̣ — полностью лишенный разума; враджати — так он опускается; адхах̣ — вниз.

Превод

Перевод

А този, който действа на своя глава, пропада заради лъжливото си самомнение. Така той става зависим от законите на природата, в чиято основа стоят трите качества (добро, страст и невежество). Живото същество изгубва естествения си разум и потъва завинаги в кръговрата на раждането и смъртта. Така то се издига и отново пропада, от микроб в изпражненията до обитател на най-висшата планета в творението, Брахмалока.

В противном случае, действуя по собственной прихоти, человек становится жертвой самомнения и падает. Так он оказывается во власти законов природы, то есть во власти трех гун [благости, страсти и невежества]. В результате живое существо лишается истинного разума и навеки попадает в круговорот рождений и смертей. Оно то возвышается, то деградирует, рождаясь то полубогом на Брахмалоке, то микробом в испражнениях.

Пояснение

Комментарий

В тази строфа има много думи, на които трябва да обърнем внимание. Първата от тях е думата анятха̄, „иначе“ – с нейната употреба се има предвид човекът, който не зачита ведическите норми и правила. Нормите и правилата, съдържащи се във Ведите, се наричат ша̄стра-видхи. Бхагавад-гӣта̄ категорично отсъжда, че който не зачита ша̄стра-видхи (ведическите норми и правила) и действа според собствените си разбирания или подтикван от безпочвена гордост, никога не може да постигне съвършенството на живота, нито постига щастие или пък освобождение от материалния свят.

В этом стихе много слов, заслуживающих внимания. Первое из них, анйатха̄ («в противном случае»), относится к тому, кто пренебрегает правилами и предписаниями Вед. Изложенные в Ведах правила и предписания называются шастра-видхи. В «Бхагавад-гите» ясно говорится, что тот, кто отвергает шастра- видхи, правила и предписания Вед, и действует как ему заблагорассудится или под влиянием самомнения, в этой жизни никогда не достигнет совершенства и не обретет ни счастья, ни освобождения из материального плена.

ях̣ ша̄стра-видхим утср̣джя
вартате ка̄ма-ка̄ратах̣
на са сиддхим ава̄пноти
на сукхам̇ на пара̄м̇ гатим
йах̣ ш́а̄стра-видхим утср̣джйа
вартате ка̄ма-ка̄ратах̣
на са сиддхим ава̄пноти
на сукхам̇ на пара̄м̇ гатим

„Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел“ (Бхагавад-гӣта̄, 16.23). И така, който съзнателно нарушава правилата и предписанията на ша̄стрите, все повече затъва в материално съществуване във властта на трите гун̣и на материалната природа. Ето защо хората трябва да следват ведическите принципи на живот, които са обобщени в Бхагавад-гӣта̄, иначе ще са принудени да останат в материалния свят. Лишените от разум не знаят, че душата минава пред осем милиона и четиристотин хиляди вида живот. Когато чрез постепенна еволюция живото същество най-накрая стигне до човешката форма на съществуване, то трябва да следва правилата и предписанията на Ведите. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва, че от незапомнени времена живото същество е подложено на тристранните страдания в материалния свят заради демоничната си нагласа, т.е. заради своя дух на неподчинение спрямо Върховната Божествена Личност. Кр̣ш̣н̣а утвърждава същото нещо в Бхагавад-гӣта̄ (15.7):

«Тот, кто, пренебрегая указаниями шастр, действует по собственной прихоти, не достигнет ни совершенства, ни счастья, ни высшей цели» (Б.-г., 16.23). Таким образом, человек, сознательно нарушающий правила и предписания шастр, только еще больше запутывается в сетях материальной жизни, оставаясь во власти трех гун природы. Поэтому жизнь человеческого общества должна строиться в соответствии с ведическими принципами, суть которых изложена в «Бхагавад-гите». Иначе человек будет продолжать влачить материальное существование. Глупцы не знают, что душа проходит через 8 400 000 форм жизни. Когда в результате длительной эволюции живое существо наконец получает человеческое тело, оно должно придерживаться предписаний Вед. Шри Чайтанья Махапрабху говорит, что живое существо, с незапамятных времен находящееся в царстве материальной энергии, испытывает тройственные страдания из-за своей демонической природы, заставившей его восстать против власти Верховной Личности Бога. О том же говорит Кришна в «Бхагавад-гите» (15.7):

мамаива̄м̇шо джӣва-локе
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣-ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
мамаива̄м̇ш́о джӣва-локе
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣-шашт̣ха̄нӣндрийа̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни каршати

„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“. Всяко живо същество е неразделна частица от Бога. Няма никаква друга причина то да трябва да води жалко съществуване в материалния свят, пълен с тристранни страдания, освен тази, че доброволно е избрало материалното битие, надявайки се, че така ще може да се наслаждава само. За да го спаси от това мъчително положение, Богът в инкарнацията си като Вя̄садева му е дал ведическата литература. Във връзка с това в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 20.117) е казано:

«Живые существа в этом обусловленном мире — Мои вечные частицы. Находясь в обусловленном состоянии, они ведут отчаянную борьбу с шестью чувствами, к числу которых относится и ум». Каждое живое существо является неотъемлемой частицей Бога. Оно испытывает тройственные материальные страдания только потому, что по собственной воле пришло в материальный мир, движимое иллюзорной надеждой стать наслаждающимся. Чтобы вывести живое существо из этого ужасного состояния, Господь воплотился в образе Вьясадевы и дал людям все ведические писания. Об этом сказано в «Чайтанья-чаритамрите»:

кр̣ш̣н̣а бхули' сеи джӣва ана̄ди-бахирмукха
атаева ма̄я̄ та̄ре дея сам̇са̄ра-дух̣кха
кр̣шн̣а бхули’ сеи джӣва ана̄ди-бахирмукха
атаэва ма̄йа̄ та̄ре дейа сам̇са̄ра-дух̣кха

„Тъй като е забравило Кр̣ш̣н̣а, от незапомнени времена живото същество тъне в материализъм. Затова илюзорната енергия на Кр̣ш̣н̣а му причинява различни страдания в материалния свят“.

«Забыв Кришну, живое существо с незапамятных времен ведет материалистический образ жизни. Поэтому иллюзорная энергия Кришны причиняет всем, кто находится в материальном мире, бесчисленные страдания» (Ч.-ч., Мадхья, 2.117).

ма̄я̄-мугдха джӣвера на̄хи сватах̣ кр̣ш̣н̣а-гя̄на
джӣвере кр̣па̄я каила̄ кр̣ш̣н̣а веда-пура̄н̣а
ма̄йа̄-мугдха джӣвера на̄хи сватах̣ кр̣шн̣а-джн̃а̄на
джӣвере кр̣па̄йа каила̄ кр̣шн̣а веда-пура̄н̣а

„Омагьосано от външната енергия, живото същество не може само да възроди изначалното си Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова Кр̣ш̣н̣а милостиво му дава ведическите писания – четирите Веди и осемнайсетте Пура̄н̣и“ (Чайтаня Чарита̄мр̣та, Мадхя, 20.122). Следователно човек трябва да се възползва от наставленията на Ведите, в противен случай няма да има кой да го води и той ще бъде поробен от независимите си действия.

«Околдованное внешней энергией, живое существо не способно собственными силами возродить изначально присущее ему сознание Кришны. Поэтому Кришна милостиво дал ему ведические писания, к числу которых относятся четыре Веды и восемнадцать Пуран» (Ч.-ч., Мадхья, 20.122). Таким образом, каждый человек должен следовать предписаниям Вед; в противном случае, лишенный ориентиров, он будет действовать по собственной прихоти и запутается в последствиях своей деятельности.

В тази строфа важно значение има и думата ма̄на̄рӯд̣хах̣. Като се правят на велики философи и учени, хората по целия свят следват собствения си ум. Обикновено те не са поклонници на Върховния Бог, защото не зачитат наставленията, които Той е дал на първото живо същество, Брахма̄. Във връзка с това в Бха̄гаватам (5.18.12) се казва:

Очень важным в этом стихе является и слово ма̄на̄рӯд̣хах̣. В мире есть очень много людей, которые, желая стать великими учеными и философами, полагаются исключительно на собственный ум. Как правило, такие люди не являются преданными, поскольку пренебрегают наставлениями, которые Господь дал первому сотворенному существу, Господу Брахме. Поэтому в «Бхагаватам» (5.18.12) сказано:

хара̄в абхактася куто махад-гун̣а̄
мано-ратхена̄сати дха̄вато бахих̣
хара̄в абхактасйа куто махад-гун̣а̄
мано-ратхена̄сати дха̄вато бахих̣

Който не е предан на Бога, не притежава добродетели, защото следва собствения си ум. Човек, който следва ума си, трябва периодично да коригира своите познания и възгледи. Така ще видим един философ да не се съгласява с друг философ, а един учен да доказва теория, противоречаща на теорията на друг учен. Всичко това произтича от факта, че те се опират на собствения си ум и нямат общоприет еталон за знание. Според наставленията на Ведите обаче съществува еталонно, общоприето знание, макар понякога част от твърденията да изглеждат противоречиви. Самите Веди са еталонът за знание, затова дори понякога да ни се струват противоречиви, трябва да ги приемаме. Човек, който не приема знанието на Ведите, остава в плен на материалните обстоятелства.

У непреданного нет никаких хороших качеств, потому что он руководствуется в своих действиях только собственным умом. Такому человеку приходится периодически менять свои взгляды и убеждения. В результате один философ расходится во мнениях с другим, а ученый выдвигает теории, противоречащие теориям другого ученого. Причина этого в том, что они доверяют только своему уму, не имея авторитетного источника знаний. Но, согласно ведическим принципам, знание должно быть получено из авторитетного источника, даже если оно порой содержит кажущиеся противоречия. Поскольку этим авторитетным источником знаний являются Веды, мы должны следовать всем изложенным в них наставлениям, несмотря на наличие кажущихся противоречий. Тот, кто нарушает указания Вед, становится рабом материальных условий.

В тази строфа материалните обстоятелства са наречени гун̣а-права̄ха – поток, състоящ се от трите гун̣и на материалната природа. Във връзка с това Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура пише: мичхе ма̄я̄ра ваше, я̄ччха бхесе', кха̄ччха ха̄буд̣убу, бха̄и – „Защо страдаш? Защо вълните на материалното съществуване ту те заливат, ту те изхвърлят на повърхността?“. Джӣва кр̣ш̣н̣а-да̄са, е вишва̄са, карле та' а̄ра дух̣кха на̄и – „Моля те, проумей, че си слуга на Кр̣ш̣н̣а. Тогава ще се освободиш от всички страдания“. Веднага щом се предаде на Кр̣ш̣н̣а и приеме съвършения еталон за знание, Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, човек се избавя от влиянието на материалните гун̣и и повече не попада в тяхната власт, нито пък губи знанието, което е придобил.

Материальные условия названы в этом стихе гун̣а-права̄ха, потоком трех гун материальной природы. Поэтому в одной из песен Шрилы Бхактивиноды Тхакура есть такие слова: мичхе ма̄йа̄ра ваш́е, йа̄ччха бхеше’, кха̄ччха ха̄буд̣убу, бха̄и — «Почему ты страдаешь? Почему ты то погружаешься в волны материальной природы, то всплываешь на поверхность?» Джӣва кр̣шн̣а-да̄са, э виш́ва̄са, карле та̄’ а̄ра дух̣кха на̄и: «Пожалуйста, пойми, что ты — слуга Кришны. Тогда ты избавишься от всех страданий». Как только человек предается Кришне и получает знание из совершенного источника — «Бхагавад-гиты» такой, как она есть, — он выходит из-под влияния материальных гун и уже никогда не падает и не утрачивает знания.

Наш̣т̣а-прагях̣. Думата прагя значи „съвършено знание“, а нашт̣а-прагя означава „този, който не притежава съвършено знание“. Който няма съвършено знание, има само умозрителни предположения и догадки. Чрез подобни измислици той деградира все повече и повече, докато накрая не стигне до ада. Човек не може да пречисти сърцето си, ако не спазва законите на ша̄стрите. А когато сърцето му не е чисто, той действа под влиянието на трите гун̣и на материалната природа. Дейностите на такава личност са описани подробно в Бхагавад-гӣта̄ (17.1 – 6). В Бхагавад-гӣта̄ (2.45) още четем:

Нашт̣а-праджн̃ах̣. Слово праджн̃а означает «совершенное знание», а нашт̣а-праджн̃а — «лишенный совершенного знания». Если человек не обладает совершенным знанием, он руководствуется в своей жизни только собственными измышлениями и условия его жизни все больше и больше напоминают ад. Тот, кто нарушает изложенные в шастрах законы, никогда не сможет очистить свое сердце. А человек с нечистым сердцем действует под влиянием трех гун материальной природы. Подробное описание этой деятельности содержится в начальных стихах (с первого по шестой) семнадцатой главы «Бхагавад-гиты». В «Бхагавад-гите» (2.45) также сказано:

траигун̣я-виш̣ая̄ веда̄
нистраигун̣ьо бхава̄рджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кш̣ема а̄тмава̄н
траигун̣йа-вишайа̄ веда̄
нистраигун̣йо бхава̄рджуна
нирдвандво нитйа-саттва-стхо
нирйога-кшема а̄тмава̄н

„Главна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, Арджуна. Стани трансцендентален към тях. Освободи се от всички противоположности, от желанията за печалба и сигурност и се съсредоточи върху аза“. Целият свят и цялото материално знание са в обсега на действие на трите материални гун̣и. Човек трябва да се издигне над гун̣ите, но за да постигне тази трансцендентална платформа, за да постигне съвършенство в живота си, той трябва да следва наставленията на Върховната Божествена Личност. В противен случай вълните на трите гун̣и на материалната природа ще го повалят. Това е обяснено по-подробно в Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30), в думите на Прахла̄да Маха̄ра̄джа:

«Веды имеют дело главным образом с тремя гунами материальной природы. Поднимись же над этими гунами, о Арджуна. Стань трансцендентным к ним. Перестань зависеть от противоположностей [этого мира], избавься от всех тревог, связанных со стремлением к наживе и самосохранению, и утвердись в себе». Весь материальный мир и все существующее в нем знание осквернено тремя гунами материальной природы. Человек должен выйти из-под влияния этих гун, а чтобы достичь этого уровня, необходимо следовать наставлениям Верховной Личности Бога и таким образом обрести совершенство. В противном случае нас собьют с ног волны трех гун материальной природы. Более подробно об этом сказано в «Шримад-Бхагаватам» (7.5.30), где Прахлада Махараджа говорит:

матир на кр̣ш̣н̣е паратах̣ свато ва̄
митхо 'бхипадйета гр̣ха-врата̄на̄м
ада̄нта-гобхир вишата̄м̇ тамисрам̇
пунах̣ пунаш чарвита-чарван̣а̄на̄м
матир на кр̣шн̣е паратах̣ свато ва̄
митхо ’бхипадйета гр̣ха-врата̄на̄м
ада̄нта-гобхир виш́ата̄м̇ тамисрам̇
пунах̣ пунаш́ чарвита-чарван̣а̄на̄м

Материалистите, които са твърде увлечени от сетивното наслаждение и не знаят нищо отвъд рамките на непосредствено преживяното, са напълно зависими от капризите на материалната природа. Техният живот е предъвкване на нещо, което вече е било дъвкано хиляди пъти, и те са изцяло във властта на неовладените си сетива. Така материалистите деградират до най-тъмните сфери на ада.

Материалистов, которые поглощены погоней за чувственными удовольствиями и ничего не знают о том, что выходит за рамки их материального опыта, уносят бурные волны материальной природы. Всю жизнь они «жуют пережеванное» и находятся во власти своих необузданных чувств. Так эти люди прокладывают себе путь в самые мрачные области ада.