Шрӣмад бха̄гаватам 4.26.8

В тази строфа има много думи, на които трябва да обърнем внимание. Първата от тях е думата анятха̄, „иначе“ – с нейната употреба се има предвид човекът, който не зачита ведическите норми и правила. Нормите и правилата, съдържащи се във Ведите, се наричат ша̄стра-видхи. Бхагавад-гӣта̄ категорично отсъжда, че който не зачита ша̄стра-видхи (ведическите норми и правила) и действа според собствените си разбирания или подтикван от безпочвена гордост, никога не може да постигне съвършенството на живота, нито постига щастие или пък освобождение от материалния свят.

„Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел“ (Бхагавад-гӣта̄, 16.23). И така, който съзнателно нарушава правилата и предписанията на ша̄стрите, все повече затъва в материално съществуване във властта на трите гун̣и на материалната природа. Ето защо хората трябва да следват ведическите принципи на живот, които са обобщени в Бхагавад-гӣта̄, иначе ще са принудени да останат в материалния свят. Лишените от разум не знаят, че душата минава пред осем милиона и четиристотин хиляди вида живот. Когато чрез постепенна еволюция живото същество най-накрая стигне до човешката форма на съществуване, то трябва да следва правилата и предписанията на Ведите. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва, че от незапомнени времена живото същество е подложено на тристранните страдания в материалния свят заради демоничната си нагласа, т.е. заради своя дух на неподчинение спрямо Върховната Божествена Личност. Кр̣ш̣н̣а утвърждава същото нещо в Бхагавад-гӣта̄ (15.7):

„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“. Всяко живо същество е неразделна частица от Бога. Няма никаква друга причина то да трябва да води жалко съществуване в материалния свят, пълен с тристранни страдания, освен тази, че доброволно е избрало материалното битие, надявайки се, че така ще може да се наслаждава само. За да го спаси от това мъчително положение, Богът в инкарнацията си като Вя̄садева му е дал ведическата литература. Във връзка с това в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 20.117) е казано:

„Тъй като е забравило Кр̣ш̣н̣а, от незапомнени времена живото същество тъне в материализъм. Затова илюзорната енергия на Кр̣ш̣н̣а му причинява различни страдания в материалния свят“.

„Омагьосано от външната енергия, живото същество не може само да възроди изначалното си Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова Кр̣ш̣н̣а милостиво му дава ведическите писания – четирите Веди и осемнайсетте Пура̄н̣и“ (Чайтаня Чарита̄мр̣та, Мадхя, 20.122). Следователно човек трябва да се възползва от наставленията на Ведите, в противен случай няма да има кой да го води и той ще бъде поробен от независимите си действия.

В тази строфа важно значение има и думата ма̄на̄рӯд̣хах̣. Като се правят на велики философи и учени, хората по целия свят следват собствения си ум. Обикновено те не са поклонници на Върховния Бог, защото не зачитат наставленията, които Той е дал на първото живо същество, Брахма̄. Във връзка с това в Бха̄гаватам (5.18.12) се казва:

Който не е предан на Бога, не притежава добродетели, защото следва собствения си ум. Човек, който следва ума си, трябва периодично да коригира своите познания и възгледи. Така ще видим един философ да не се съгласява с друг философ, а един учен да доказва теория, противоречаща на теорията на друг учен. Всичко това произтича от факта, че те се опират на собствения си ум и нямат общоприет еталон за знание. Според наставленията на Ведите обаче съществува еталонно, общоприето знание, макар понякога част от твърденията да изглеждат противоречиви. Самите Веди са еталонът за знание, затова дори понякога да ни се струват противоречиви, трябва да ги приемаме. Човек, който не приема знанието на Ведите, остава в плен на материалните обстоятелства.

В тази строфа материалните обстоятелства са наречени гун̣а-права̄ха – поток, състоящ се от трите гун̣и на материалната природа. Във връзка с това Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура пише: мичхе ма̄я̄ра ваше, я̄ччха бхесе', кха̄ччха ха̄буд̣убу, бха̄и – „Защо страдаш? Защо вълните на материалното съществуване ту те заливат, ту те изхвърлят на повърхността?“. Джӣва кр̣ш̣н̣а-да̄са, е вишва̄са, карле та' а̄ра дух̣кха на̄и – „Моля те, проумей, че си слуга на Кр̣ш̣н̣а. Тогава ще се освободиш от всички страдания“. Веднага щом се предаде на Кр̣ш̣н̣а и приеме съвършения еталон за знание, Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, човек се избавя от влиянието на материалните гун̣и и повече не попада в тяхната власт, нито пък губи знанието, което е придобил.

Наш̣т̣а-прагях̣. Думата прагя значи „съвършено знание“, а нашт̣а-прагя означава „този, който не притежава съвършено знание“. Който няма съвършено знание, има само умозрителни предположения и догадки. Чрез подобни измислици той деградира все повече и повече, докато накрая не стигне до ада. Човек не може да пречисти сърцето си, ако не спазва законите на ша̄стрите. А когато сърцето му не е чисто, той действа под влиянието на трите гун̣и на материалната природа. Дейностите на такава личност са описани подробно в Бхагавад-гӣта̄ (17.1 – 6). В Бхагавад-гӣта̄ (2.45) още четем:

„Главна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, Арджуна. Стани трансцендентален към тях. Освободи се от всички противоположности, от желанията за печалба и сигурност и се съсредоточи върху аза“. Целият свят и цялото материално знание са в обсега на действие на трите материални гун̣и. Човек трябва да се издигне над гун̣ите, но за да постигне тази трансцендентална платформа, за да постигне съвършенство в живота си, той трябва да следва наставленията на Върховната Божествена Личност. В противен случай вълните на трите гун̣и на материалната природа ще го повалят. Това е обяснено по-подробно в Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30), в думите на Прахла̄да Маха̄ра̄джа:

Материалистите, които са твърде увлечени от сетивното наслаждение и не знаят нищо отвъд рамките на непосредствено преживяното, са напълно зависими от капризите на материалната природа. Техният живот е предъвкване на нещо, което вече е било дъвкано хиляди пъти, и те са изцяло във властта на неовладените си сетива. Така материалистите деградират до най-тъмните сфери на ада.