Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 4.26.8

Текст

анятха̄ карма курва̄н̣о
ма̄на̄рӯд̣хо нибадхяте
гун̣а-права̄ха-патито
наш̣т̣а-прагьо враджатй адхах̣

Дума по дума

анятха̄ – иначе; карма – плодоносни дейности; курва̄н̣ах̣ – докато действа; ма̄на-а̄рӯд̣хах̣ – под влияние на измамното самомнение; нибадхяте – човек се обвързва; гун̣а-права̄ха – под влиянието на материалните качества; патитах̣ – паднал; наш̣т̣а-прагях̣ – лишен от всякакъв разум; враджати – така отива; адхах̣ – надолу.

Превод

А този, който действа на своя глава, пропада заради лъжливото си самомнение. Така той става зависим от законите на природата, в чиято основа стоят трите качества (добро, страст и невежество). Живото същество изгубва естествения си разум и потъва завинаги в кръговрата на раждането и смъртта. Така то се издига и отново пропада, от микроб в изпражненията до обитател на най-висшата планета в творението, Брахмалока.

Пояснение

В тази строфа има много думи, на които трябва да обърнем внимание. Първата от тях е думата анятха̄, „иначе“ – с нейната употреба се има предвид човекът, който не зачита ведическите норми и правила. Нормите и правилата, съдържащи се във Ведите, се наричат ша̄стра-видхи. Бхагавад-гӣта̄ категорично отсъжда, че който не зачита ша̄стра-видхи (ведическите норми и правила) и действа според собствените си разбирания или подтикван от безпочвена гордост, никога не може да постигне съвършенството на живота, нито постига щастие или пък освобождение от материалния свят.

ях̣ ша̄стра-видхим утср̣джя
вартате ка̄ма-ка̄ратах̣
на са сиддхим ава̄пноти
на сукхам̇ на пара̄м̇ гатим

„Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел“ (Бхагавад-гӣта̄, 16.23). И така, който съзнателно нарушава правилата и предписанията на ша̄стрите, все повече затъва в материално съществуване във властта на трите гун̣и на материалната природа. Ето защо хората трябва да следват ведическите принципи на живот, които са обобщени в Бхагавад-гӣта̄, иначе ще са принудени да останат в материалния свят. Лишените от разум не знаят, че душата минава пред осем милиона и четиристотин хиляди вида живот. Когато чрез постепенна еволюция живото същество най-накрая стигне до човешката форма на съществуване, то трябва да следва правилата и предписанията на Ведите. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва, че от незапомнени времена живото същество е подложено на тристранните страдания в материалния свят заради демоничната си нагласа, т.е. заради своя дух на неподчинение спрямо Върховната Божествена Личност. Кр̣ш̣н̣а утвърждава същото нещо в Бхагавад-гӣта̄ (15.7):

мамаива̄м̇шо джӣва-локе
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣-ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати

„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“. Всяко живо същество е неразделна частица от Бога. Няма никаква друга причина то да трябва да води жалко съществуване в материалния свят, пълен с тристранни страдания, освен тази, че доброволно е избрало материалното битие, надявайки се, че така ще може да се наслаждава само. За да го спаси от това мъчително положение, Богът в инкарнацията си като Вя̄садева му е дал ведическата литература. Във връзка с това в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 20.117) е казано:

кр̣ш̣н̣а бхули' сеи джӣва ана̄ди-бахирмукха
атаева ма̄я̄ та̄ре дея сам̇са̄ра-дух̣кха

„Тъй като е забравило Кр̣ш̣н̣а, от незапомнени времена живото същество тъне в материализъм. Затова илюзорната енергия на Кр̣ш̣н̣а му причинява различни страдания в материалния свят“.

ма̄я̄-мугдха джӣвера на̄хи сватах̣ кр̣ш̣н̣а-гя̄на
джӣвере кр̣па̄я каила̄ кр̣ш̣н̣а веда-пура̄н̣а

„Омагьосано от външната енергия, живото същество не може само да възроди изначалното си Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова Кр̣ш̣н̣а милостиво му дава ведическите писания – четирите Веди и осемнайсетте Пура̄н̣и“ (Чайтаня Чарита̄мр̣та, Мадхя, 20.122). Следователно човек трябва да се възползва от наставленията на Ведите, в противен случай няма да има кой да го води и той ще бъде поробен от независимите си действия.

В тази строфа важно значение има и думата ма̄на̄рӯд̣хах̣. Като се правят на велики философи и учени, хората по целия свят следват собствения си ум. Обикновено те не са поклонници на Върховния Бог, защото не зачитат наставленията, които Той е дал на първото живо същество, Брахма̄. Във връзка с това в Бха̄гаватам (5.18.12) се казва:

хара̄в абхактася куто махад-гун̣а̄
мано-ратхена̄сати дха̄вато бахих̣

Който не е предан на Бога, не притежава добродетели, защото следва собствения си ум. Човек, който следва ума си, трябва периодично да коригира своите познания и възгледи. Така ще видим един философ да не се съгласява с друг философ, а един учен да доказва теория, противоречаща на теорията на друг учен. Всичко това произтича от факта, че те се опират на собствения си ум и нямат общоприет еталон за знание. Според наставленията на Ведите обаче съществува еталонно, общоприето знание, макар понякога част от твърденията да изглеждат противоречиви. Самите Веди са еталонът за знание, затова дори понякога да ни се струват противоречиви, трябва да ги приемаме. Човек, който не приема знанието на Ведите, остава в плен на материалните обстоятелства.

В тази строфа материалните обстоятелства са наречени гун̣а-права̄ха – поток, състоящ се от трите гун̣и на материалната природа. Във връзка с това Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура пише: мичхе ма̄я̄ра ваше, я̄ччха бхесе', кха̄ччха ха̄буд̣убу, бха̄и – „Защо страдаш? Защо вълните на материалното съществуване ту те заливат, ту те изхвърлят на повърхността?“. Джӣва кр̣ш̣н̣а-да̄са, е вишва̄са, карле та' а̄ра дух̣кха на̄и – „Моля те, проумей, че си слуга на Кр̣ш̣н̣а. Тогава ще се освободиш от всички страдания“. Веднага щом се предаде на Кр̣ш̣н̣а и приеме съвършения еталон за знание, Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, човек се избавя от влиянието на материалните гун̣и и повече не попада в тяхната власт, нито пък губи знанието, което е придобил.

Наш̣т̣а-прагях̣. Думата прагя значи „съвършено знание“, а нашт̣а-прагя означава „този, който не притежава съвършено знание“. Който няма съвършено знание, има само умозрителни предположения и догадки. Чрез подобни измислици той деградира все повече и повече, докато накрая не стигне до ада. Човек не може да пречисти сърцето си, ако не спазва законите на ша̄стрите. А когато сърцето му не е чисто, той действа под влиянието на трите гун̣и на материалната природа. Дейностите на такава личност са описани подробно в Бхагавад-гӣта̄ (17.1 – 6). В Бхагавад-гӣта̄ (2.45) още четем:

траигун̣я-виш̣ая̄ веда̄
нистраигун̣ьо бхава̄рджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кш̣ема а̄тмава̄н

„Главна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, Арджуна. Стани трансцендентален към тях. Освободи се от всички противоположности, от желанията за печалба и сигурност и се съсредоточи върху аза“. Целият свят и цялото материално знание са в обсега на действие на трите материални гун̣и. Човек трябва да се издигне над гун̣ите, но за да постигне тази трансцендентална платформа, за да постигне съвършенство в живота си, той трябва да следва наставленията на Върховната Божествена Личност. В противен случай вълните на трите гун̣и на материалната природа ще го повалят. Това е обяснено по-подробно в Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30), в думите на Прахла̄да Маха̄ра̄джа:

матир на кр̣ш̣н̣е паратах̣ свато ва̄
митхо 'бхипадйета гр̣ха-врата̄на̄м
ада̄нта-гобхир вишата̄м̇ тамисрам̇
пунах̣ пунаш чарвита-чарван̣а̄на̄м

Материалистите, които са твърде увлечени от сетивното наслаждение и не знаят нищо отвъд рамките на непосредствено преживяното, са напълно зависими от капризите на материалната природа. Техният живот е предъвкване на нещо, което вече е било дъвкано хиляди пъти, и те са изцяло във властта на неовладените си сетива. Така материалистите деградират до най-тъмните сфери на ада.