ТЕКСТ 8
VERSO 8
Текст
Texto
ма̄на̄рӯд̣хо нибадхяте
гун̣а-права̄ха-патито
наш̣т̣а-прагьо враджатй адхах̣
mānārūḍho nibadhyate
guṇa-pravāha-patito
naṣṭa-prajño vrajaty adhaḥ
Дума по дума
Sinônimos
анятха̄ – иначе; карма – плодоносни дейности; курва̄н̣ах̣ – докато действа; ма̄на-а̄рӯд̣хах̣ – под влияние на измамното самомнение; нибадхяте – човек се обвързва; гун̣а-права̄ха – под влиянието на материалните качества; патитах̣ – паднал; наш̣т̣а-прагях̣ – лишен от всякакъв разум; враджати – така отива; адхах̣ – надолу.
anyathā — caso contrário; karma — atividades fruitivas; kurvāṇaḥ — ao agir; māna-ārūdhaḥ — pela influência do falso prestígio; nibadhyate — compromete-se; guṇa-pravāha — pela influência das qualidades materiais; patitaḥ — caída; naṣṭa-prajñaḥ — privada de toda a inteligência; vrajati — assim, ela vai; adhaḥ — para baixo.
Превод
Tradução
А този, който действа на своя глава, пропада заради лъжливото си самомнение. Така той става зависим от законите на природата, в чиято основа стоят трите качества (добро, страст и невежество). Живото същество изгубва естествения си разум и потъва завинаги в кръговрата на раждането и смъртта. Така то се издига и отново пропада, от микроб в изпражненията до обитател на най-висшата планета в творението, Брахмалока.
De outro modo, quem age caprichosamente cai devido ao falso prestígio. Deste modo, compromete-se com as leis da natureza, que são compostas de três qualidades [bondade, paixão e ignorância]. Dessa maneira, a entidade viva se vê privada de sua verdadeira inteligência e se perde eternamente no ciclo de nascimentos e mortes. Assim, ela experimenta ascensões e quedas, variando desde um micróbio no excremento até uma posição elevada no planeta Brahmaloka.
Пояснение
Comentário
В тази строфа има много думи, на които трябва да обърнем внимание. Първата от тях е думата анятха̄, „иначе“ – с нейната употреба се има предвид човекът, който не зачита ведическите норми и правила. Нормите и правилата, съдържащи се във Ведите, се наричат ша̄стра-видхи. Бхагавад-гӣта̄ категорично отсъжда, че който не зачита ша̄стра-видхи (ведическите норми и правила) и действа според собствените си разбирания или подтикван от безпочвена гордост, никога не може да постигне съвършенството на живота, нито постига щастие или пък освобождение от материалния свят.
SIGNIFICADO—Há muitas palavras importantes neste verso. A primeira é anyathā, “de outro modo”, a qual indica alguém que não se importa com as regras e regulações védicas. As regras e regulações enunciadas nos Vedas chamam-se śāstra-vidhi. A Bhagavad-gītā afirma claramente que quem não aceita śāstra-vidhi, ou as regras e regulações mencionadas nas escrituras védicas, e age caprichosa ou arrogantemente, com falso orgulho, jamais alcança a perfeição nesta vida, nem alcança a felicidade ou a liberação da condição material.
вартате ка̄ма-ка̄ратах̣
на са сиддхим ава̄пноти
на сукхам̇ на пара̄м̇ гатим
vartate kāma-kārataḥ
na sa siddhim avāpnoti
na sukhaṁ na parāṁ gatim
„Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел“ (Бхагавад-гӣта̄, 16.23). И така, който съзнателно нарушава правилата и предписанията на ша̄стрите, все повече затъва в материално съществуване във властта на трите гун̣и на материалната природа. Ето защо хората трябва да следват ведическите принципи на живот, които са обобщени в Бхагавад-гӣта̄, иначе ще са принудени да останат в материалния свят. Лишените от разум не знаят, че душата минава пред осем милиона и четиристотин хиляди вида живот. Когато чрез постепенна еволюция живото същество най-накрая стигне до човешката форма на съществуване, то трябва да следва правилата и предписанията на Ведите. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва, че от незапомнени времена живото същество е подложено на тристранните страдания в материалния свят заради демоничната си нагласа, т.е. заради своя дух на неподчинение спрямо Върховната Божествена Личност. Кр̣ш̣н̣а утвърждава същото нещо в Бхагавад-гӣта̄ (15.7):
“Aquele que põe de lado os preceitos das escrituras e age conforme os próprios caprichos não alcança a perfeição, a felicidade, nem o destino supremo.” (Bhagavad-gītā 16.23) Assim, quem viola deliberadamente as regras e regulações dos śāstras está simplesmente se envolvendo cada vez mais na existência material, sob a influência dos três modos da natureza material. Portanto, a sociedade humana deve seguir os princípios de vida védicos, que são resumidos na Bhagavad-gītā. De outro modo, a vida na existência material continuará. Os tolos ignoram que a alma passa por 8.400.000 espécies de vida. Através do processo gradual de evolução, quando alguém chega à forma humana de vida, deve seguir as regras e regulações prescritas nos Vedas. Śrī Caitanya Mahāprabhu diz que a entidade viva, desde tempos imemoriais, está sofrendo das três espécies de sofrimentos da natureza material devido à sua atitude demoníaca, que é o seu espírito de revolta contra a Suprema Personalidade de Deus. Kṛṣṇa confirma-o, também, na Bhagavad-gītā (15.7):
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣-ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
jīva-bhūtaḥ sanātanaḥ
manaḥ-ṣaṣṭhānīndriyāṇi
prakṛti-sthāni karṣati
„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“. Всяко живо същество е неразделна частица от Бога. Няма никаква друга причина то да трябва да води жалко съществуване в материалния свят, пълен с тристранни страдания, освен тази, че доброволно е избрало материалното битие, надявайки се, че така ще може да се наслаждава само. За да го спаси от това мъчително положение, Богът в инкарнацията си като Вя̄садева му е дал ведическата литература. Във връзка с това в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 20.117) е казано:
“As entidades vivas neste mundo condicionado são Minhas eternas partes fragmentárias. Por força da vida condicionada, elas empreendem árdua luta com os seis sentidos, entre os quais se inclui a mente.” Todas as entidades vivas são partes integrantes de Deus. O único motivo pelo qual a entidade viva se sujeita às três condições de sofrimento da existência material é que ela aceita voluntariamente a existência material com o falso pretexto de tornar-se um desfrutador. Para salvá-la dessa condição terrível, o Senhor fornece todos os textos védicos em Sua encarnação de Vyāsadeva. Portanto, afirma-se:
атаева ма̄я̄ та̄ре дея сам̇са̄ра-дух̣кха
ataeva māyā tāre deya saṁsāra-duḥkha
„Тъй като е забравило Кр̣ш̣н̣а, от незапомнени времена живото същество тъне в материализъм. Затова илюзорната енергия на Кр̣ш̣н̣а му причинява различни страдания в материалния свят“.
“Esquecendo-se de Kṛṣṇa, a entidade viva se tornou um materialista desde tempos imemoriais. Portanto, a energia ilusória de Kṛṣṇa está lhe proporcionando diversas classes de sofrimento na existência material.” (Cc. Madhya 20.117)
джӣвере кр̣па̄я каила̄ кр̣ш̣н̣а веда-пура̄н̣а
jīvere kṛpāya kailā kṛṣṇa veda-purāṇa
„Омагьосано от външната енергия, живото същество не може само да възроди изначалното си Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова Кр̣ш̣н̣а милостиво му дава ведическите писания – четирите Веди и осемнайсетте Пура̄н̣и“ (Чайтаня Чарита̄мр̣та, Мадхя, 20.122). Следователно човек трябва да се възползва от наставленията на Ведите, в противен случай няма да има кой да го води и той ще бъде поробен от независимите си действия.
“Quando uma entidade viva se encanta com a energia externa, ela não pode reviver sua consciência de Kṛṣṇa original de maneira independente. Devido a tais circunstâncias, Kṛṣṇa amavelmente lhe deu os textos védicos, tais como os quatro Vedas e os dezoito Purāṇas.” (Cc. Madhya 20.122) Todo ser humano, portanto, deve tirar proveito das instruções védicas; caso contrário, será atado por suas atividades caprichosas e não terá um guia.
В тази строфа важно значение има и думата ма̄на̄рӯд̣хах̣. Като се правят на велики философи и учени, хората по целия свят следват собствения си ум. Обикновено те не са поклонници на Върховния Бог, защото не зачитат наставленията, които Той е дал на първото живо същество, Брахма̄. Във връзка с това в Бха̄гаватам (5.18.12) се казва:
A palavra mānārūḍhaḥ também é muito significativa neste verso. Sob o pretexto de se tornarem grandes filósofos e cientistas, os homens em todo o mundo agem na plataforma mental. De um modo geral, tais homens são não-devotos, pois não se importam com as instruções dadas pelo Senhor à primeira criatura viva, o senhor Brahmā. Portanto, o Bhāgavatam (5.18.12) diz:
мано-ратхена̄сати дха̄вато бахих̣
mano-rathenāsati dhāvato bahiḥ
Който не е предан на Бога, не притежава добродетели, защото следва собствения си ум. Човек, който следва ума си, трябва периодично да коригира своите познания и възгледи. Така ще видим един философ да не се съгласява с друг философ, а един учен да доказва теория, противоречаща на теорията на друг учен. Всичко това произтича от факта, че те се опират на собствения си ум и нямат общоприет еталон за знание. Според наставленията на Ведите обаче съществува еталонно, общоприето знание, макар понякога част от твърденията да изглеждат противоречиви. Самите Веди са еталонът за знание, затова дори понякога да ни се струват противоречиви, трябва да ги приемаме. Човек, който не приема знанието на Ведите, остава в плен на материалните обстоятелства.
Quem não é devoto não tem boas qualificações porque age na plataforma mental. Quem age na plataforma mental é obrigado a mudar seu padrão de conhecimento periodicamente. Em consequência disso, observamos que cada filósofo costuma discordar de outro filósofo, e cada cientista costuma apresentar uma teoria que contradiz a teoria de outro cientista. Tudo isso se deve ao fato de eles estarem atuando na plataforma mental, sem um padrão de conhecimento. As instruções védicas, contudo, são aceitas como o padrão de conhecimento, muito embora, às vezes, suas afirmações pareçam ser contraditórias. Uma vez que os Vedas são o padrão de conhecimento, mesmo que pareçam contraditórios, devem ser aceitos. Quem não os aceita permanecerá atado nas condições materiais.
В тази строфа материалните обстоятелства са наречени гун̣а-права̄ха – поток, състоящ се от трите гун̣и на материалната природа. Във връзка с това Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура пише: мичхе ма̄я̄ра ваше, я̄ччха бхесе', кха̄ччха ха̄буд̣убу, бха̄и – „Защо страдаш? Защо вълните на материалното съществуване ту те заливат, ту те изхвърлят на повърхността?“. Джӣва кр̣ш̣н̣а-да̄са, е вишва̄са, карле та' а̄ра дух̣кха на̄и – „Моля те, проумей, че си слуга на Кр̣ш̣н̣а. Тогава ще се освободиш от всички страдания“. Веднага щом се предаде на Кр̣ш̣н̣а и приеме съвършения еталон за знание, Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, човек се избавя от влиянието на материалните гун̣и и повече не попада в тяхната власт, нито пък губи знанието, което е придобил.
Descreve-se neste verso as condições materiais como guṇa-pravāha, o fluxo dos três modos da natureza material. Śrīla Bhaktivinoda Ṭhākura, portanto, diz em uma canção que miche māyāra vaśe, yāccha bhese’, khāccha hābuḍubu, bhāi: “Por que sofres? Por que ora estás mergulhando nas ondas da natureza material, ora vens à superfície?” Jīva kṛṣṇa-dāsa, e viśvāsa, karle ta’ āra duḥkha nāi: “Por favor, concorda em ser um servo de Kṛṣṇa. Então, tu te livrarás de todos os sofrimentos.” Tão logo alguém se renda a Kṛṣṇa e aceite o padrão perfeito de conhecimento, que é a Bhagavad-gītā como ela é, ele transpõe os modos materiais da natureza e não cai nem perde seu conhecimento.
Наш̣т̣а-прагях̣. Думата прагя значи „съвършено знание“, а нашт̣а-прагя означава „този, който не притежава съвършено знание“. Който няма съвършено знание, има само умозрителни предположения и догадки. Чрез подобни измислици той деградира все повече и повече, докато накрая не стигне до ада. Човек не може да пречисти сърцето си, ако не спазва законите на ша̄стрите. А когато сърцето му не е чисто, той действа под влиянието на трите гун̣и на материалната природа. Дейностите на такава личност са описани подробно в Бхагавад-гӣта̄ (17.1 – 6). В Бхагавад-гӣта̄ (2.45) още четем:
Naṣṭa-prajñaḥ. A palavra prajña significa “conhecimento perfeito”, e naṣṭa-prajña significa “aquele que não tem conhecimento perfeito”. A quem não tem conhecimento perfeito, resta apenas a especulação mental. Semelhante especulação mental faz a pessoa se afundar cada vez mais em uma condição infernal de vida. O transgressor das leis prescritas nos śāstras não pode tornar-se puro de coração. Uma pessoa cujo coração não é puro age de acordo com os três modos da natureza material. Essas atividades são muito bem explicadas nos versos de 1 a 6 do décimo sétimo capítulo da Bhagavad-gītā. A Bhagavad-gītā (2.45) explica ainda:
нистраигун̣ьо бхава̄рджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кш̣ема а̄тмава̄н
nistraiguṇyo bhavārjuna
nirdvandvo nitya-sattva-stho
niryoga-kṣema ātmavān
„Главна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, Арджуна. Стани трансцендентален към тях. Освободи се от всички противоположности, от желанията за печалба и сигурност и се съсредоточи върху аза“. Целият свят и цялото материално знание са в обсега на действие на трите материални гун̣и. Човек трябва да се издигне над гун̣ите, но за да постигне тази трансцендентална платформа, за да постигне съвършенство в живота си, той трябва да следва наставленията на Върховната Божествена Личност. В противен случай вълните на трите гун̣и на материалната природа ще го повалят. Това е обяснено по-подробно в Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30), в думите на Прахла̄да Маха̄ра̄джа:
“Os Vedas tratam principalmente do tema dos três modos da natureza material. Ó Arjuna, torna-te transcendental a esses três modos. Liberta-te de todas as dualidades e de todos os anseios advindos da busca de lucro e segurança e estabelece-te no eu.” O mundo inteiro e todo o conhecimento material estão dentro dos três modos da natureza material. É preciso transcender esses modos e, para atingir a plataforma de transcendência, é preciso seguir as instruções da Suprema Personalidade de Deus e, deste modo, alcançar a perfeição da vida. Caso contrário, todos serão derrubados pelas ondas dos três modos da natureza material. Explica-se mais sobre isso no Śrīmad-Bhāgavatam (7.5.30), nas palavras de Prahlāda Mahārāja:
митхо 'бхипадйета гр̣ха-врата̄на̄м
ада̄нта-гобхир вишата̄м̇ тамисрам̇
пунах̣ пунаш чарвита-чарван̣а̄на̄м
mitho ’bhipadyeta gṛha-vratānām
adānta-gobhir viśatāṁ tamisraṁ
punaḥ punaś carvita-carvaṇānām
Материалистите, които са твърде увлечени от сетивното наслаждение и не знаят нищо отвъд рамките на непосредствено преживяното, са напълно зависими от капризите на материалната природа. Техният живот е предъвкване на нещо, което вече е било дъвкано хиляди пъти, и те са изцяло във властта на неовладените си сетива. Така материалистите деградират до най-тъмните сфери на ада.
Os materialistas, estando demasiadamente absortos em gozo material e desconhecendo qualquer coisa que esteja além de suas experiências materiais, deixam-se arrastar pelos caprichos da natureza material. Eles levam uma vida caracterizada como “mastigar o mastigado”, sendo controlados por seus sentidos descontrolados. Assim, descem às mais escuras regiões de vida infernal.