ТЕКСТ 8
Text 8
Текст
Texto
ма̄на̄рӯд̣хо нибадхяте
гун̣а-права̄ха-патито
наш̣т̣а-прагьо враджатй адхах̣
mānārūḍho nibadhyate
guṇa-pravāha-patito
naṣṭa-prajño vrajaty adhaḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
анятха̄ – иначе; карма – плодоносни дейности; курва̄н̣ах̣ – докато действа; ма̄на-а̄рӯд̣хах̣ – под влияние на измамното самомнение; нибадхяте – човек се обвързва; гун̣а-права̄ха – под влиянието на материалните качества; патитах̣ – паднал; наш̣т̣а-прагях̣ – лишен от всякакъв разум; враджати – така отива; адхах̣ – надолу.
anyathā — por el contrario; karma — actividades fruitivas; kurvāṇaḥ — cuando actúa; māna-ārūḍhaḥ — bajo la influencia del falso prestigio; nibadhyate — se enreda; guṇa-pravāha — por la influencia de las cualidades materiales; patitaḥ — caída; naṣṭa-prajñaḥ — privada de toda inteligencia; vrajati — así va; adhaḥ — hacia abajo.
Превод
Traducción
А този, който действа на своя глава, пропада заради лъжливото си самомнение. Така той става зависим от законите на природата, в чиято основа стоят трите качества (добро, страст и невежество). Живото същество изгубва естествения си разум и потъва завинаги в кръговрата на раждането и смъртта. Така то се издига и отново пропада, от микроб в изпражненията до обитател на най-висшата планета в творението, Брахмалока.
Si la persona, por el contrario, actúa caprichosamente, cae debido al falso prestigio. De este modo, se enreda en las leyes de la naturaleza, que están constituidas por las tres cualidades [bondad, pasión e ignorancia]. Con esto, la entidad viviente se ve privada de su verdadera inteligencia y se pierde para siempre en el ciclo de nacimientos y muertes, ascendiendo y descendiendo, desde la posición de microbio en el excremento a una elevada posición en el planeta Brahmaloka.
Пояснение
Significado
В тази строфа има много думи, на които трябва да обърнем внимание. Първата от тях е думата анятха̄, „иначе“ – с нейната употреба се има предвид човекът, който не зачита ведическите норми и правила. Нормите и правилата, съдържащи се във Ведите, се наричат ша̄стра-видхи. Бхагавад-гӣта̄ категорично отсъжда, че който не зачита ша̄стра-видхи (ведическите норми и правила) и действа според собствените си разбирания или подтикван от безпочвена гордост, никога не може да постигне съвършенството на живота, нито постига щастие или пък освобождение от материалния свят.
En este verso hay muchas palabras importantes. La primera es anyathā, «por el contrario», que alude a quien no se preocupa por las reglas y regulaciones de los Vedas. Esas reglas y regulaciones se denominan śāstra-vidhi. El Bhagavad-gītā afirma claramente que quien no acepta śāstra-vidhi, las reglas y regulaciones que se mencionan en las Escrituras védicas, y actúa caprichosamente o con el engreimiento del falso prestigio, nunca alcanza la perfección en esta vida, ni tampoco logra la felicidad ni la liberación del condicionamiento material.
вартате ка̄ма-ка̄ратах̣
на са сиддхим ава̄пноти
на сукхам̇ на пара̄м̇ гатим
vartate kāma-kārataḥ
na sa siddhim avāpnoti
na sukhaṁ na parāṁ gatim
„Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел“ (Бхагавад-гӣта̄, 16.23). И така, който съзнателно нарушава правилата и предписанията на ша̄стрите, все повече затъва в материално съществуване във властта на трите гун̣и на материалната природа. Ето защо хората трябва да следват ведическите принципи на живот, които са обобщени в Бхагавад-гӣта̄, иначе ще са принудени да останат в материалния свят. Лишените от разум не знаят, че душата минава пред осем милиона и четиристотин хиляди вида живот. Когато чрез постепенна еволюция живото същество най-накрая стигне до човешката форма на съществуване, то трябва да следва правилата и предписанията на Ведите. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва, че от незапомнени времена живото същество е подложено на тристранните страдания в материалния свят заради демоничната си нагласа, т.е. заради своя дух на неподчинение спрямо Върховната Божествена Личност. Кр̣ш̣н̣а утвърждава същото нещо в Бхагавад-гӣта̄ (15.7):
«Aquel que hace a un lado las disposiciones de las Escrituras y actúa según sus propios caprichos, no consigue ni la perfección, ni la felicidad, ni el destino supremo» (Bg. 16.23). De modo que aquel que quebranta deliberadamente las reglas y regulaciones de los śāstras lo único que consigue es enredarse cada vez más en la existencia material bajo las tres modalidades de la naturaleza material. Por lo tanto, la sociedad humana debe seguir los principios védicos de la vida, que se encuentran resumidos en el Bhagavad-gītā. De lo contrario, la existencia material continuará sin fin. Las personas necias no saben que el alma pasa a través de 8 400 000 especies de vida. Cuando, mediante el proceso gradual de evolución, llegamos a la forma humana de vida, debemos seguir las reglas y regulaciones que se exponen en los Vedas. Śrī Caitanya Mahāprabhu dice que la entidad viviente está sufriendo las tres miserias de la naturaleza material desde tiempo inmemorial debido a su actitud demoníaca, que consiste en su espíritu de rebeldía contra la Suprema Personalidad de Dios. Esto también lo confirma Kṛṣṇa en el Bhagavad-gītā (15.7):
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣-ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
jīva-bhūtaḥ sanātanaḥ
manaḥ-ṣaṣṭhānīndriyāṇi
prakṛti-sthāni karṣati
„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“. Всяко живо същество е неразделна частица от Бога. Няма никаква друга причина то да трябва да води жалко съществуване в материалния свят, пълен с тристранни страдания, освен тази, че доброволно е избрало материалното битие, надявайки се, че така ще може да се наслаждава само. За да го спаси от това мъчително положение, Богът в инкарнацията си като Вя̄садева му е дал ведическата литература. Във връзка с това в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 20.117) е казано:
«Las entidades vivientes de este mundo condicionado son Mis partes fragmentarias eternas. Debido a la vida condicionada, sostienen una lucha muy dura con los seis sentidos, entre los que se incluye la mente». Toda entidad viviente es parte integral de Dios. La única razón para que la entidad viviente sea puesta en la condición de tres miserias que es la existencia material, es que ella ha aceptado voluntariamente esa existencia material con el falso pretexto de llegar a ser un disfrutador. Para salvarla de ese horrible condicionamiento, el Señor, en Su encarnación como Vyāsadeva, ha dictado todas las Escrituras védicas. Por eso se dice:
атаева ма̄я̄ та̄ре дея сам̇са̄ра-дух̣кха
ataeva māyā tāre deya saṁsāra-duḥkha
„Тъй като е забравило Кр̣ш̣н̣а, от незапомнени времена живото същество тъне в материализъм. Затова илюзорната енергия на Кр̣ш̣н̣а му причинява различни страдания в материалния свят“.
«Habiendo olvidado a Kṛṣṇa, la entidad viviente ha caído en el materialismo desde tiempo inmemorial. Por esa razón, la energía ilusoria de Kṛṣṇa le está dando distintos tipos de sufrimientos en la existencia material» (Cc. Madhya 20.117).
джӣвере кр̣па̄я каила̄ кр̣ш̣н̣а веда-пура̄н̣а
jīvere kṛpāya kailā kṛṣṇa veda-purāṇa
„Омагьосано от външната енергия, живото същество не може само да възроди изначалното си Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова Кр̣ш̣н̣а милостиво му дава ведическите писания – четирите Веди и осемнайсетте Пура̄н̣и“ (Чайтаня Чарита̄мр̣та, Мадхя, 20.122). Следователно човек трябва да се възползва от наставленията на Ведите, в противен случай няма да има кой да го води и той ще бъде поробен от независимите си действия.
«La entidad viviente encantada por la energía externa no puede revivir su conciencia de Kṛṣṇa original por sí sola. En esas circunstancias, Kṛṣṇa, bondadosamente, le ha dado las Escrituras védicas, como los cuatro Vedas y los dieciocho Purāṇas» (Cc. Madhya 20.122). Por lo tanto, todo ser humano debe sacar provecho de las instrucciones de los Vedas; de lo contrario, será un cautivo de sus caprichosas actividades y no tendrá guía.
В тази строфа важно значение има и думата ма̄на̄рӯд̣хах̣. Като се правят на велики философи и учени, хората по целия свят следват собствения си ум. Обикновено те не са поклонници на Върховния Бог, защото не зачитат наставленията, които Той е дал на първото живо същество, Брахма̄. Във връзка с това в Бха̄гаватам (5.18.12) се казва:
En este verso también es muy significativa la palabra mānārūḍhaḥ. Bajo el pretexto de ser grandes filósofos y científicos, muchos hombres en todo el mundo están actuando desde el plano mental. Por lo general, esos hombres son no devotos, pues no tienen en cuenta las instrucciones que el Señor dio a la primera criatura viviente, el Señor Brahmā. En consecuencia, el Bhāgavatam (5.18.12), dice:
мано-ратхена̄сати дха̄вато бахих̣
mano-rathenāsati dhāvato bahiḥ
Който не е предан на Бога, не притежава добродетели, защото следва собствения си ум. Човек, който следва ума си, трябва периодично да коригира своите познания и възгледи. Така ще видим един философ да не се съгласява с друг философ, а един учен да доказва теория, противоречаща на теорията на друг учен. Всичко това произтича от факта, че те се опират на собствения си ум и нямат общоприет еталон за знание. Според наставленията на Ведите обаче съществува еталонно, общоприето знание, макар понякога част от твърденията да изглеждат противоречиви. Самите Веди са еталонът за знание, затова дори понякога да ни се струват противоречиви, трябва да ги приемаме. Човек, който не приема знанието на Ведите, остава в плен на материалните обстоятелства.
El no devoto no tiene buenas cualidades, porque actúa desde el plano mental. Al actuar desde ese plano, cada cierto tiempo tiene que cambiar los presupuestos de su conocimiento. Como consecuencia de ello, vemos que un filósofo desmiente a otro filósofo, y un científico propone una teoría que contradice la teoría de otro científico. Todo esto se debe a que actúan desde el plano mental, sin un conocimiento que sirva de referencia. En las instrucciones védicas, sin embargo, se acepta una norma de conocimiento, a pesar de que a veces puedan encontrarse afirmaciones aparentemente contradictorias. Los Vedas marcan la pauta en conocimiento; por esa razón, aunque puedan parecer contradictorios, deben aceptarse. Quien no los acepte, se verá atado por las condiciones materiales.
В тази строфа материалните обстоятелства са наречени гун̣а-права̄ха – поток, състоящ се от трите гун̣и на материалната природа. Във връзка с това Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура пише: мичхе ма̄я̄ра ваше, я̄ччха бхесе', кха̄ччха ха̄буд̣убу, бха̄и – „Защо страдаш? Защо вълните на материалното съществуване ту те заливат, ту те изхвърлят на повърхността?“. Джӣва кр̣ш̣н̣а-да̄са, е вишва̄са, карле та' а̄ра дух̣кха на̄и – „Моля те, проумей, че си слуга на Кр̣ш̣н̣а. Тогава ще се освободиш от всички страдания“. Веднага щом се предаде на Кр̣ш̣н̣а и приеме съвършения еталон за знание, Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, човек се избавя от влиянието на материалните гун̣и и повече не попада в тяхната власт, нито пък губи знанието, което е придобил.
En este verso, la palabra que se refiere a las condiciones materiales es guṇa-pravāha, «el flujo de las tres modalidades de la naturaleza material». Śrīla Bhaktivinoda Ṭhākura dice, por lo tanto, en una canción: miche māyāra vaśe, yāccha bhese’, khāccha hābuḍubu, bhāi: «¿Por qué sufres? ¿Por qué unas veces te ahogas bajo las olas de la naturaleza material y otras veces sales a la superficie?». Jīva kṛṣṇa-dāsa, e viśvāsa, karle ta’āra duḥkha nāi: «Entonces, por favor, acepta que eres el sirviente de Kṛṣṇa, y te liberarás de todas las miserias». Tan pronto como nos entregamos a Kṛṣṇa, aceptando el conocimiento perfecto, que es el Bhagavad-gītā tal como es, salimos fuera de las modalidades de la naturaleza y ya nunca caemos ni perdemos nuestro conocimiento.
Наш̣т̣а-прагях̣. Думата прагя значи „съвършено знание“, а нашт̣а-прагя означава „този, който не притежава съвършено знание“. Който няма съвършено знание, има само умозрителни предположения и догадки. Чрез подобни измислици той деградира все повече и повече, докато накрая не стигне до ада. Човек не може да пречисти сърцето си, ако не спазва законите на ша̄стрите. А когато сърцето му не е чисто, той действа под влиянието на трите гун̣и на материалната природа. Дейностите на такава личност са описани подробно в Бхагавад-гӣта̄ (17.1 – 6). В Бхагавад-гӣта̄ (2.45) още четем:
Naṣṭa-prajñaḥ. La palabra prajña significa «conocimiento perfecto», y naṣṭa-prajña significa «el que no tiene conocimiento perfecto». El que no tiene conocimiento perfecto solo tiene especulación mental. Llevado por esa especulación, va cayendo cada vez más bajo en una condición infernal de vida. La persona que rompe las leyes que se dan en los śāstras no puede tener el corazón puro, y cuando el corazón no está purificado, se actúa conforme a las tres modalidades materiales de la naturaleza. Esas actividades se explican con mucha claridad en el Bhagavad-gītā, en los versos del 1 al 6 del capítulo 17. Además, el Bhagavad-gītā (2.45) explica también:
нистраигун̣ьо бхава̄рджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кш̣ема а̄тмава̄н
nistraiguṇyo bhavārjuna
nirdvandvo nitya-sattva-stho
niryoga-kṣema ātmavān
„Главна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, Арджуна. Стани трансцендентален към тях. Освободи се от всички противоположности, от желанията за печалба и сигурност и се съсредоточи върху аза“. Целият свят и цялото материално знание са в обсега на действие на трите материални гун̣и. Човек трябва да се издигне над гун̣ите, но за да постигне тази трансцендентална платформа, за да постигне съвършенство в живота си, той трябва да следва наставленията на Върховната Божествена Личност. В противен случай вълните на трите гун̣и на материалната природа ще го повалят. Това е обяснено по-подробно в Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30), в думите на Прахла̄да Маха̄ра̄джа:
«Los Vedas tratan principalmente el tema de las tres modalidades de la naturaleza material. ¡Oh, Arjuna!, debes trascender esas modalidades. Libérate de todas las dualidades y de las ansias de ganancia y seguridad, y establécete en el Ser». El mundo entero, y todo el conocimiento material, están en el ámbito de las tres modalidades de la naturaleza material. Hay que trascender esas modalidades, y para alcanzar el plano trascendental, hay que seguir las instrucciones de la Suprema Personalidad de Dios y lograr de esa forma la perfección en la vida. De lo contrario, las olas de las tres modalidades de la naturaleza material nos harán sucumbir. Las palabras de Prahlāda Mahārāja en el Śrīmad-Bhāgavatam (7.5.30) añaden algo más a esta explicación:
митхо 'бхипадйета гр̣ха-врата̄на̄м
ада̄нта-гобхир вишата̄м̇ тамисрам̇
пунах̣ пунаш чарвита-чарван̣а̄на̄м
mitho ’bhipadyeta gṛha-vratānām
adānta-gobhir viśatāṁ tamisraṁ
punaḥ punaś carvita-carvaṇānām
Материалистите, които са твърде увлечени от сетивното наслаждение и не знаят нищо отвъд рамките на непосредствено преживяното, са напълно зависими от капризите на материалната природа. Техният живот е предъвкване на нещо, което вече е било дъвкано хиляди пъти, и те са изцяло във властта на неовладените си сетива. Така материалистите деградират до най-тъмните сфери на ада.
Las personas materialistas, que están demasiado ocupadas en el disfrute material y no conocen nada aparte de sus experiencias materiales, son arrastradas por los caprichos de la naturaleza material. Llevan una vida que se caracteriza por masticar lo ya masticado, y están bajo el control de sus descontrolados sentidos. De este modo, descienden a las regiones más oscuras de la vida infernal.