ТЕКСТ 18
Text 18
Текст
Texto
а̄нанда-ба̄ш̣па-калая̄ мухур ардяма̄нах̣
виклидяма̄на-хр̣даях̣ пулака̄чита̄н̇го
на̄тма̄нам асмарад аса̄в ити мукта-лин̇гах̣
ānanda-bāṣpa-kalayā muhur ardyamānaḥ
viklidyamāna-hṛdayaḥ pulakācitāṅgo
nātmānam asmarad asāv iti mukta-liṅgaḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
бхактим – с предано служене; харау – на Хари; бхагавати – Върховната Божествена Личност; правахан – постоянно зает; аджасрам – винаги; а̄нанда – блажен; ба̄ш̣па-калая̄ – поток от сълзи; мухух̣ – отново и отново; ардяма̄нах̣ – обзет; виклидяма̄на – размекнато; хр̣даях̣ – сърцето му; пулака – настръхване на космите; а̄чита – покрито; ан̇гах̣ – тялото му; на – не; а̄тма̄нам – тяло; асмарат – помнеше; асау – той; ити – така; мукта-лин̇гах̣ – освободен от финото тяло.
bhaktim — servicio devocional; harau — a Hari; bhagavati — la Suprema Personalidad de Dios; pravahan — ocuparse constantemente en; ajasram — siempre; ānanda — de bienaventuranza; bāṣpa-kalayā — con un torrente de lágrimas; muhuḥ — una y ora vez; ardyamānaḥ — abrumado; viklidyamāna — fundirse; hṛdayaḥ — su corazón; pulaka — con los vellos erizados; ācita — cubierto; aṅgaḥ — su cuerpo; na — no; ātmānam — cuerpo; asmarat — recordaba; asau — él; iti — de este modo; mukta-liṅgaḥ — libre del cuerpo sutil.
Превод
Traducción
От очите му бликнаха сълзи на трансцендентално блаженство, сърцето му се размекна, той целият затрепери и космите по тялото му настръхнаха. Преобразен от транса на предаността, Дхрува Маха̄ра̄джа напълно забрави за съществуването на тялото си и така неусетно се освободи от всичко, което го привързваше към материалния свят.
Debido a la bienaventuranza trascendental, de sus ojos fluían lágrimas sin cesar, se le derretía el corazón, le temblaba todo el cuerpo, y los vellos del cuerpo se le erizaban. Con estas transformaciones, en el trance del servicio devocional, Dhruva Mahārāja olvidó por completo su existencia física y de inmediato se liberó del cautiverio material.
Пояснение
Significado
Когато човек постоянно извършва някой от деветте вида предано служене – слушане за Бога, възпяване на Бога, помнене на Бога, обожаване на мӯртите и т.н., – в тялото му настъпват различни промени. Осемте телесни признака, които показват, че вътре в себе си преданият е постигнал освобождение, се наричат аш̣т̣а-са̄ттвика-вика̄ра. Преданият е освободен, когато напълно забрави за съществуването на тялото си. Той повече не е пленник на тялото. В писанията е даден пример с кокосовия орех – когато той напълно изсъхне, плодът в него се отделя от черупката. Ако разклатим такъв кокосов орех, по звука можем да разберем, че плодът вътре вече се е отделил от черупката. По същия начин, когато живото същество е изцяло погълнато от предано служене, то напълно се отделя от двете си материални обвивки – от финото и от грубото тяло. Дхрува Маха̄ра̄джа постигнал това състояние, като постоянно отдавал предано служене. Както вече посочихме, той бил маха̄-бха̄гавата, чист предан от най-висша класа, защото описаните симптоми могат да се наблюдават само у най-издигнатите предани. В пълната си степен тези трансцендентални телесни симптоми са проявявани от Бог Чайтаня, Т̣ха̄кура Харида̄са и други чисти предани като тях. Тези симптоми не могат да бъдат имитирани. Те се появяват сами, когато човек постигне значим духовен напредък; тогава става ясно, че преданият се е освободил от всичко материално. Разбира се, преданото служене още от самото начало открива пътя към освобождението, както кокосовият орех, който е откъснат от дървото, веднага започва да съхне – човек просто трябва да изчака нужното време, докато плодът се отдели от черупката.
La ocupación constante en el servicio devocional —escuchar, cantar, recordar, adorar a la Deidad, etc., en un total de nueve maneras establecidas— provoca la aparición de ciertos signos en el cuerpo del devoto. Las ocho transformaciones físicas que indican que el devoto, en su interior, ya está liberado se denominan aṣṭa-sāttvika-vikāra. Cuando un devoto se olvida por completo de su existencia corporal, debe entenderse que está liberado. Ya no está enjaulado en el cuerpo. Se da el ejemplo del coco completamente seco, cuya pulpa está separada por completo de la cáscara que la contiene y de la cubierta exterior. Si movemos ese coco seco, oiremos la pulpa, que ya no está pegada ni a la cáscara ni a la cubierta. De manera similar, la persona completamente absorta en servicio devocional está desconectada por completo de las dos cubiertas exteriores, los cuerpos denso y sutil. Dhruva Mahārāja alcanzó de hecho esa etapa de la vida mediante el desempeño constante de servicio devocional. Se le ha descrito ya como mahā-bhāgavata, pues esas señales solo pueden verse en un devoto puro del nivel más elevado, es decir, en un mahā-bhāgavata. El Señor Caitanya manifestó todas esas características, que también se manifestaron en Ṭhākura Haridāsa y muchos otros devotos puros. Esas características no deben imitarse, sino que se manifiestan cuando hay verdadero avance. Cuando eso ocurre, debemos concluir que el devoto está liberado de la materia. Por supuesto, las puertas de la liberación están abiertas desde el mismo comienzo del servicio devocional, como el coco que se comienza a secar desde el mismo momento en que se toma del árbol; que la pulpa y la cáscara se separen es simplemente cuestión de tiempo.
В тази строфа важна роля играе думата мукта-лин̇гах̣. Мукта значи „освободен“, а лин̇га – „фино тяло“. В мига на смъртта човек напуска грубото си тяло, но финото му тяло, състоящо се от ум, интелигентност и его, го отвежда в ново грубо тяло. А докато той пребивава в грубото тяло, същото фино тяло, благодарение на развитието на съзнанието, осъществява прехода му от един етап на живот към друг (например от детство към юношество). Съзнанието на малкото бебе се различава от съзнанието на момчето, на свой ред съзнанието на момчето се различава от съзнанието на младия мъж, а съзнанието на младия мъж – от съзнанието на стареца. Когато настъпи смъртта, смяната на грубото тяло се осъществява пак от финото тяло: умът, интелигентността и егото отвеждат душата в следващото ѝ грубо тяло. Това се нарича прераждане на душата. Има обаче състояние, при което живото същество се освобождава дори от финото си материално тяло. Тогава то е напълно подготвено да замине за трансценденталния, духовния свят.
Una palabra importante en este verso es mukta-liṅgaḥ. Mukta significa «liberado», y liṅga significa «el cuerpo sutil». Cuando un hombre muere, abandona el cuerpo denso, pero el cuerpo sutil, hecho de mente, inteligencia y ego, le lleva a un nuevo cuerpo. Mientras existimos en nuestro cuerpo actual, ese mismo cuerpo sutil nos lleva de una etapa de la vida a otra (por ejemplo, de la niñez a la juventud) por medio de la evolución de la mente. Las características de la mente de un bebé son distintas de las de un niño, y estas son distintas de las de un joven, que, a su vez, son diferentes de las de un anciano. A la hora de la muerte, el cambio de cuerpo se produce por la acción del cuerpo sutil; mente, inteligencia y ego llevan al alma de un cuerpo denso a otro. Ese proceso se denomina transmigración del alma. Pero existe otra etapa, en que nos liberamos incluso del cuerpo sutil; en ese entonces, la entidad viviente tiene la capacidad y la preparación necesarias para elevarse hasta el mundo trascendental, el mundo espiritual.
От описанието на симптомите в тялото на Шрӣ Дхрува Маха̄ра̄джа става ясно, че той бил напълно готов да замине за духовния свят. Всъщност човек лесно, от собствен опит може да разбере как финото тяло се отделя от грубото – когато спим, грубото ни тяло лежи в постелята, а през това време финото тяло отвежда душата, живото същество, в съвсем други измерения. Но тъй като грубото тяло трябва да продължи да действа, финото тяло се връща и отново заема своето място в него. Ето защо човек трябва да се освободи не само от грубото, но и от финото си тяло. Това освобождение се нарича мукта-лин̇га.
De la descripción de los signos manifestados en el cuerpo de Śrī Dhruva Mahārāja se desprende que era perfectamente apto para ser elevado al mundo espiritual. La diferencia entre los cuerpos denso y sutil es algo que se puede percibir a diario; cuando soñamos, el cuerpo denso reposa en la cama, mientras el cuerpo sutil lleva al alma, la entidad viviente, a otra atmósfera. Pero, debido a que el cuerpo denso tiene que continuar viviendo, el cuerpo sutil regresa y se establece en el cuerpo denso actual. Por lo tanto, también hay que liberarse del cuerpo sutil. Esa libertad recibe el nombre de mukta-liṅga.