Шрӣмад бха̄гаватам 4.12.18
Текст
а̄нанда-ба̄ш̣па-калая̄ мухур ардяма̄нах̣
виклидяма̄на-хр̣даях̣ пулака̄чита̄н̇го
на̄тма̄нам асмарад аса̄в ити мукта-лин̇гах̣
Дума по дума
бхактим – с предано служене; харау – на Хари; бхагавати – Върховната Божествена Личност; правахан – постоянно зает; аджасрам – винаги; а̄нанда – блажен; ба̄ш̣па-калая̄ – поток от сълзи; мухух̣ – отново и отново; ардяма̄нах̣ – обзет; виклидяма̄на – размекнато; хр̣даях̣ – сърцето му; пулака – настръхване на космите; а̄чита – покрито; ан̇гах̣ – тялото му; на – не; а̄тма̄нам – тяло; асмарат – помнеше; асау – той; ити – така; мукта-лин̇гах̣ – освободен от финото тяло.
Превод
От очите му бликнаха сълзи на трансцендентално блаженство, сърцето му се размекна, той целият затрепери и космите по тялото му настръхнаха. Преобразен от транса на предаността, Дхрува Маха̄ра̄джа напълно забрави за съществуването на тялото си и така неусетно се освободи от всичко, което го привързваше към материалния свят.
Пояснение
Когато човек постоянно извършва някой от деветте вида предано служене – слушане за Бога, възпяване на Бога, помнене на Бога, обожаване на мӯртите и т.н., – в тялото му настъпват различни промени. Осемте телесни признака, които показват, че вътре в себе си преданият е постигнал освобождение, се наричат аш̣т̣а-са̄ттвика-вика̄ра. Преданият е освободен, когато напълно забрави за съществуването на тялото си. Той повече не е пленник на тялото. В писанията е даден пример с кокосовия орех – когато той напълно изсъхне, плодът в него се отделя от черупката. Ако разклатим такъв кокосов орех, по звука можем да разберем, че плодът вътре вече се е отделил от черупката. По същия начин, когато живото същество е изцяло погълнато от предано служене, то напълно се отделя от двете си материални обвивки – от финото и от грубото тяло. Дхрува Маха̄ра̄джа постигнал това състояние, като постоянно отдавал предано служене. Както вече посочихме, той бил маха̄-бха̄гавата, чист предан от най-висша класа, защото описаните симптоми могат да се наблюдават само у най-издигнатите предани. В пълната си степен тези трансцендентални телесни симптоми са проявявани от Бог Чайтаня, Т̣ха̄кура Харида̄са и други чисти предани като тях. Тези симптоми не могат да бъдат имитирани. Те се появяват сами, когато човек постигне значим духовен напредък; тогава става ясно, че преданият се е освободил от всичко материално. Разбира се, преданото служене още от самото начало открива пътя към освобождението, както кокосовият орех, който е откъснат от дървото, веднага започва да съхне – човек просто трябва да изчака нужното време, докато плодът се отдели от черупката.
В тази строфа важна роля играе думата мукта-лин̇гах̣. Мукта значи „освободен“, а лин̇га – „фино тяло“. В мига на смъртта човек напуска грубото си тяло, но финото му тяло, състоящо се от ум, интелигентност и его, го отвежда в ново грубо тяло. А докато той пребивава в грубото тяло, същото фино тяло, благодарение на развитието на съзнанието, осъществява прехода му от един етап на живот към друг (например от детство към юношество). Съзнанието на малкото бебе се различава от съзнанието на момчето, на свой ред съзнанието на момчето се различава от съзнанието на младия мъж, а съзнанието на младия мъж – от съзнанието на стареца. Когато настъпи смъртта, смяната на грубото тяло се осъществява пак от финото тяло: умът, интелигентността и егото отвеждат душата в следващото ѝ грубо тяло. Това се нарича прераждане на душата. Има обаче състояние, при което живото същество се освобождава дори от финото си материално тяло. Тогава то е напълно подготвено да замине за трансценденталния, духовния свят.
От описанието на симптомите в тялото на Шрӣ Дхрува Маха̄ра̄джа става ясно, че той бил напълно готов да замине за духовния свят. Всъщност човек лесно, от собствен опит може да разбере как финото тяло се отделя от грубото – когато спим, грубото ни тяло лежи в постелята, а през това време финото тяло отвежда душата, живото същество, в съвсем други измерения. Но тъй като грубото тяло трябва да продължи да действа, финото тяло се връща и отново заема своето място в него. Ето защо човек трябва да се освободи не само от грубото, но и от финото си тяло. Това освобождение се нарича мукта-лин̇га.