Утешавайки съпругата си, Кардама Муни ѝ казал, че няма основание да се отчайва или да мисли, че е злочеста, тъй като много скоро от тялото ѝ щял да се появи под формата на инкарнация самият Бог, Върховната Личност.

За да напредва в духовния живот и да получи милостта на Бога, човек трябва да се научи да се владее, т.е. трябва да се въздържа от сетивно наслаждение и да следва всички религиозни принципи с техните правила и ограничения. Ако не извършва отречения, не съблюдава обети и не жертва богатствата си, човек не може да постигне милостта на Върховния Бог. Кардама Муни съветва съпругата си: „Трябва да извършваш реално предано служене, като поемаш отречения, изпълняваш обети, следваш религиозните принципи и раздаваш пожертвования. Тогава Върховният Бог ще бъде удовлетворен от теб и ще дойде като твой син“.

Когато Богът, Върховната Личност, идва в материалния свят, за да разпространи духовно знание за благото на човечеството, Той обикновено се появява като син на някой свой предан, който го е удовлетворил с преданото си служене. Върховният Бог е баща на всички живи същества. Следователно никой не е и не може да бъде негов баща. Ала въпреки това с помощта на непостижимата си енергия Той прави така, че някои предани да му станат родители и потомци. Тук се казва, че духовното знание разсича възела в сърцето на живото същество. Материята и духът са свързани чрез лъжливото его. Отъждествяването с материята, наречено хр̣дая-грантхи, е присъщо на всички обусловени души и колкото по-силно те са привързани към половия живот, толкова по-силно се затяга възелът в сърцето им. Когато обяснявал тези истини на синовете си, Бог Р̣ш̣абха казал, че всичко в материалния свят се основава на взаимното влечение между мъжкото и женското начало. Това влечение приема формата на възел в сърцето, който материалните привързаности затягат все по-силно и по-силно. У хората, които жадуват материални богатства, положение в обществото, приятелство и любов, възелът на привързаностите се затяга толкова здраво, че единствено брахма-бха̄вана – наставленията, които дават духовно знание – са в състояние да го разсекат. Тук са безсилни всякакви материални средства; само истинските духовни наставления могат да разсекат този възел в сърцето. Кардама Муни казал на съпругата си Девахӯти, че Богът ще се появи под формата на неин син и ще донесе духовно знание, за да разсече в сърцата на хората възела на материалното отъждествяване.

Такъв е процесът на духовното себепознание – човек преди всичко трябва да получи наставления от истински духовен учител. Кардама Муни бил съпруг на Девахӯти, но като ѝ показал пътя към духовното съвършенство, с това той станал и неин духовен учител. Известни са много примери, в които съпругът е приемал ролята на духовен учител на съпругата си. Шива също е духовен учител на своята съпруга Па̄рватӣ. Съпругът трябва да притежава достатъчно духовно знание, за да може да стане духовен учител на съпругата си и да ѝ помогне да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание. В по-честия случай стрӣ, жените, са по-малко интелигентни от мъжете, затова ако мъжът е достатъчно мъдър, жената получава ценна възможност за постигане на духовно знание.

Тук ясно е казано (самяк шраддха̄я), че човек трябва да приема с огромна вяра знание от духовния си учител и да му служи с огромна вяра. В коментара си върху Бхагавад-гӣта̄ Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура особено силно подчертава ролята на наставленията на духовния учител. За ученика те трябва да станат смисъл на живота му. Независимо дали е постигнал освобождение или не, той трябва да ги следва с огромна вяра. Освен това тук се казва, че Богът се намира в сърцето на всекиго. Не е нужно човек да го търси някъде другаде, Богът вече е вътре в сърцето му. Затова човек просто трябва да го обожава с непоколебима вяра, следвайки наставленията на истински духовен учител, и усилията му ще се увенчаят с успех. Очевидно е също така, че Върховната Божествена Личност не се ражда като обикновено дете. Богът се появява в своята изначална форма. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Той идва в материалния свят чрез вътрешната си енергия, а̄тма-ма̄я̄. По какъв начин се осъществява появата му? – Богът идва, когато е удовлетворен от служенето на предания си. Преданият може да се обърне към него с молитва Той да му стане син. Богът вече се намира в сърцето на живото същество, така че когато се появява от утробата на своята предана, това не значи, че тя му става майка в буквалния смисъл на думата. Той винаги се е намирал у нея, но за да я зарадва, сега е дошъл като неин син.

Тук ясно е казано, че Богът винаги си остава Върховната Божествена Личност – Той бил такъв дори когато се появил като син на Кардама Муни. Огънят вече се намира в дървата, но при определени условия се разпалва и става видим. По подобен начин и Богът е вездесъщ. Той се намира навсякъде и може да се появи от всичко. В случая Той се появил от семето на своя предан. Както обикновеното живо същество се ражда, като влиза в семето на друго живо същество, така Върховният Бог влиза в семето на свой предан и се ражда като негов син. В това се проявява пълната му свобода да действа така, както сам пожелае. Не бива да мислим, че Богът е принуден да се роди от една или друга утроба, както са принудени обикновените живи същества. Бог Нр̣сим̇ха се появил от колоната в двореца на Хиран̣якашипу, Бог Вара̄ха се появил от ноздрата на Брахма̄, а Бог Капила се родил от семето на Кардама, но това не означава, че ноздрата на Брахма̄, колоната в двореца или семето на Кардама Муни са източник на Върховния Бог. Богът винаги си остава Бог. Бхагава̄н мадхусӯданах̣ – Той унищожава всевъзможни демони и винаги си остава Бог, дори когато се появява като син на някой предан. Особено внимание заслужава думата ка̄рдамам, която показва, че между Бога, от една страна, и Кардама и Девахӯти, от друга, съществували отношения на любов и преданост, т.е. отношения, възникващи в процеса на отдаването на предано служене. Но не бива да се заблуждаваме и да мислим, че като влязъл в семето на Кардама и заедно с него – в утробата на Девахӯти, Богът се родил така, както се раждат обикновените живи същества.

От тази строфа става ясно, че във висшите небесни владения има живи същества, които могат да пътуват свободно в пространството, без да срещат никакви препятствия. Ние също можем да пътуваме в космоса, но, за разлика от тях, сме принудени да преодоляваме много трудности. От Шрӣмад Бха̄гаватам научаваме, че жителите на планетата Сиддхалока могат безпрепятствено да пътуват из космоса от една планета на друга. Когато се появил Бог Капила, синът на Кардама, те обсипали цялата земя с цветя.

Брахма̄ се нарича Сваямбхӯ, защото няма материални баща и майка. Той е първото живо същество във вселената и е роден от лотоса, израснал от корема на Върховната Божествена Личност Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Затова едно от имената му е Сваямбхӯ – „самороденият“.

В петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ се казва, че съставител на Веда̄нта сӯтра е самият Бог и че Той е най-добрият познавач на нейната философия. Философията са̄н̇кхя също е изложена от Върховния Бог, който дошъл в образа на Капила. Има и един самозванец Капила, който също проповядвал философска система, наречена са̄н̇кхя, но той няма нищо общо с Капила, инкарнацията на Бога. В своята философска система са̄н̇кхя Капила, синът на Кардама Муни, обяснява много подробно не само материалния, но и духовния свят. Брахма̄ разбирал всичко това, защото е свара̄т̣, практически независим в придобиването на знание. За да получи знание, Брахма̄ не трябва да ходи на училище или в колеж. На него всичко му се открива отвътре и затова той се нарича свара̄т̣. Тъй като бил първото живо същество във вселената, Брахма̄ нямал учител. Негов учител станал самият Върховен Бог, който се намира в сърцето на всяко живо създание. Богът вложил знанието направо в сърцето на Брахма̄, затова Брахма̄ е известен като свара̄т̣ и аджа.

В тази строфа е отбелязан и един друг важен момент. Саттвена̄м̇шена – когато се появява в материалния свят, Върховната Божествена Личност носи със себе си всички свои атрибути от Вайкун̣т̣ха. Затова името на Бога, неговата форма, качества, притежания и обкръжение принадлежат на трансценденталния свят. Истинското добро се среща само в трансценденталния свят. Тук, в материалния свят, качеството добро не съществува в чист вид. В материалния свят има добро, но то неизбежно е примесено с нюанси от страст и невежество. В духовния свят обаче цари непримесено с нищо добро, което се нарича шуддха-саттва, или чисто добро. Другото наименование на шуддха-саттва е васудева, защото Богът се родил от Васудева. Това означава също така, че когато изцяло се установи в качеството добро, живото същество може да разбере формата, името, качествата, атрибутите и обкръжението на Върховната Божествена Личност. А думата ам̇шена показва, че Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, се появил в образа на Капиладева като част от своя част. Експанзиите на Бога се делят на кала̄ и ам̇ша. Ам̇ша означава „непосредствена експанзия“, а кала̄ – „експанзия от експанзията“. Между експанзията, експанзията от експанзията и самата Върховна Божествена Личност няма принципна разлика, както няма разлика между горящите свещи, но въпреки това свещта, от която са запалени останалите свещи, се нарича първоначална. Затова Кр̣ш̣н̣а се нарича Парабрахман – изначалният Бог и причината на всички причини.

В четвърта глава на Бхагавад-гӣта̄ се обяснява, че всеки, който е разбрал трансценденталната природа на дейностите, появяването и напускането на Върховната Божествена Личност, трябва да бъде смятан за освободен. Следователно Брахма̄ е освободена душа. Въпреки че управлява материалния свят, той не е обикновено живо същество. Тъй като е освободен от повечето недостатъци на обикновените същества, той знаел за появата на Върховната Божествена Личност и затова възславил дейностите на Бога. Със сърце, изпълнено с радост, той отдал възхвала и на Кардама Муни, защото самата Върховна Божествена Личност в образа си на Капила се била появила в образа на негов син. Несъмнено този, който получава възможност да стане баща на Върховната Божествена Личност, е много велик предан. Един бра̄хман̣а някога съставил шлока, в която казва, че не знае какво представляват Ведите и Пура̄н̣ите, но въпреки че другите се интересуват от тях, той самият е привлечен повече от Нанда Маха̄ра̄джа, който е станал баща на Кр̣ш̣н̣а. Бра̄хман̣ът искал да обожава Нанда Маха̄ра̄джа, защото Върховният Бог пълзял като дете из двора на неговия дом. Такива чувства изпитват преданите. Кой би могъл да отдаде достойна възхвала на великия предан, който е заслужил да стане баща на Върховната Божествена Личност! Затова Брахма̄ обожавал не само инкарнацията на Бога в образа му на Капила, но и неговия баща – Кардама Муни.

Като първото живо същество във вселената, Брахма̄ е духовен учител на всички живи същества, нещо повече – той е техен баща и създател. Кардама Муни е един от Праджа̄патите, или родоначалниците на живите същества, и син на Брахма̄. Брахма̄ го възхвалява, защото той изпълнил докрай наставленията на духовния си учител, без да го подвежда и мами. Един от недостатъците на обусловената душа в материалния свят е склонността ѝ да мами. Обусловените живи същества притежават четири недостатъка: те неизбежно допускат грешки, изпадат в заблуда, склонни са да мамят другите и сетивата им са несъвършени. Но този, който изпълнява повелите на духовен учител, принадлежащ към ученическа последователност (парампара̄), преодолява споменатите четири несъвършенства. Следователно знанието, получено от истински духовен учител, не е измама, за разлика от знанието, което е плод на размишленията на обусловени души. Брахма̄ знаел, че Кардама Муни точно е изпълнил всичките му наставления, с което е изразил дълбоката си почит към своя духовен учител. Да се почита духовния учител, означава стриктно да се следват всички негови наставления.

Две думи в тази строфа заслужават особено внимание: едната е питари, а другата е гурох̣. Синът и ученикът трябва безпрекословно да се подчиняват на думите на своя духовен учител или баща. Те трябва да приемат без възражения всяка тяхна повеля: „Да, господарю“. Ученикът или синът нямат право да казват: „Това не е вярно. Не мога да направя това“. Който дръзва да говори така, е паднал човек. Бащата и духовният учител стоят на едно равнище, защото духовният учител ни е втори баща. Представителите на висшите класи се наричат двиджа, два пъти родени. Всяко раждане предполага наличието на баща. Първото раждане е възможно благодарение на действителния баща, а второто си раждане човек дължи на своя духовен учител. Бащата и духовният учител могат да бъдат едно и също лице, но могат да бъдат и различни хора. Но във всички случаи повелите на бащата и на духовния учител трябва да се приемат без колебание и да се изпълняват безпрекословно. Те не бива да се оспорват или подлагат на съмнение. Само това служене за бащата и за духовния учител може да се нарече истинско. Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура е казал, че повелята на духовния учител трябва да стане смисъл на живота за учениците. Както човек не може да отдели живота от тялото си, така ученикът не може да отдели повелята на духовния си учител от своя живот. Човек, който следва наставленията на духовния си учител по този начин, непременно ще постигне съвършенство. Потвърждение на това намираме в Упаниш̣адите: смисълът на ведическото знание се открива единствено пред този, който има твърда вяра във Върховната Божествена Личност и в духовния си учител. Дори в материален смисъл някой да е неграмотен или невеж, ако има дълбока вяра в духовния си учител и във Върховната Божествена Личност, пред него веднага се открива целият смисъл на свещените писания.

В началото на сътворението Брахма̄ бил загрижен най-вече за това, как да увеличи населението, и когато видял, че Кардама Муни вече е създал девет красиви момичета, се изпълнил с надежда, че дъщерите му на свой ред ще родят много деца, които ще започнат да изпълняват съзидателни функции в материалния свят. Затова като ги видял, той много се зарадвал. Думата сумадхяма̄ означава „добра дъщеря на красива жена“. Красотата на жената е в тънката ѝ снага. Всички дъщери на Кардама Муни имали тънка снага и били много красиви.

Деветимата главни р̣ш̣и, или мъдреци, са Марӣчи, Атри, Ан̇гира̄, Пуластя, Пулаха, Крату, Бхр̣гу, Васиш̣т̣ха и Атхарва̄. Те играят много важна роля във вселената и Брахма̄ искал деветте дъщери на Кардама Муни да бъдат дадени именно на тях. Тук две думи заслужават голямо внимание – ятха̄-шӣлам и ятха̄-ручи. Кардама трябвало да даде дъщерите си на мъдреците, но не произволно, а като се съобрази с характера и склонностите им. Подбирането на съпружеска двойка е цяло изкуство. Мъжът и жената не бива да се събират единствено заради секса. При сключването на брак трябва да се вземат предвид и много други съображения, сред които особено важни са особеностите на характера и склонностите на бъдещите съпрузи. Ако мъжът и жената имат различни характери и вкусове, съвместният им живот няма да бъде щастлив. Само преди четирийсет години в Индия най-напред сравняваха характерите и вкусовете на момчето и на момичето и чак след това им позволяваха да се оженят. За всичко това се грижеха родителите. С помощта на астролог те определяха характера и наклонностите на младите и ако те се оказваха съвместими, двамата ставаха съпруг и съпруга: „Този младеж и тази девойка си подхождат, затова трябва да се оженят“. Останалите съображения не бяха толкова важни. В началото на творението Брахма̄ се придържал към същия принцип: „Дъщерите ти трябва да бъдат дадени на р̣ш̣и, които им подхождат по характер и склонности“.

В зависимост от астрологичните изчисления хората биват благочестиви или демонични по характер. На основата на това се избират съпружеските двойки. Благочестивата девойка трябва да бъде дадена на благочестив младеж, а девойката с демоничен характер трябва да бъде дадена на младеж със същите качества. Само тогава те ще бъдат щастливи. Ако девойката е демонична, а младежът – благочестив, бракът им никога няма да бъде щастлив. В днешно време, когато се женят, младежите и девойките не се съобразяват с природата и характерите си и затова повечето бракове са несполучливи и завършват с развод.

В Дванайсета песен на Бха̄гаватам е предсказано, че в епохата на Кали хората ще встъпват в брак единствено на основата на половото влечение; ако момичето и момчето се чувстват удовлетворени от физическата си близост, ще се женят, а когато половите им отношения престанат да ги задоволяват, ще се развеждат. Това не е истински брак, а съюз на мъже и жени, които се съвкупляват като котки и кучета. Затова и децата, които се раждат в съвременната епоха, не са истински хора. Един истински човек трябва да се роди два пъти. Детето се ражда най-напред от благочестивите си родители, а после духовният учител и Ведите му дават второ раждане. Родните му баща и майка са причина за появата му на този свят, а след това духовният учител и Ведите му стават втори баща и майка. Във ведическите времена, когато браковете се сключвали с цел създаване на деца, всички мъже и жени притежавали духовно знание и когато встъпвали в брак, за да родят дете, всичко било обмислено много внимателно и на действителна научна основа.

В тази строфа са употребени думите пуруш̣ам аватӣрн̣ам̇ сва-ма̄яя̄. Върховната Божествена Личност винаги си остава пуруш̣а, господарят и наслаждаващият се, и когато се появява в материалния свят, никога не приема нищо от материалната енергия. Духовният свят е проявление на личната, вътрешната енергия на Бога, а материалният свят е проявление на неговата материална, или обособена енергия. Думата сва-ма̄яя̄ – „чрез вътрешната си енергия“ – посочва, че винаги когато слиза в този свят, Върховната Божествена Личност идва чрез собствената си енергия. Той може да приеме тяло на човек, но то няма да е материално. Затова в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че само глупаците и негодниците, мӯд̣хите, смятат тялото на Кр̣ш̣н̣а за тяло на обикновен човек. Думата шевадхим означава, че Богът е изначалната личност, която задоволява всички жизнени потребности на живите същества. Във Ведите се казва, че Той е главното живо същество и дарява останалите живи същества с всичко, което им е необходимо. Той се нарича Бог, защото удовлетворява потребностите на всички останали. Върховният също е живо същество; не бива да мислим, че Той е нещо безличностно. Както ние сме индивидуалности, така и Върховният Бог е индивидуалност, но Той е върховното същество, върховната индивидуалност. Това е разликата между Бога и обикновените живи същества.

Тази строфа описва много добре дейностите и външните черти на Капила Муни. Тя предсказва деянията, които Бог Капила ще извърши: Той ще изложи философията са̄н̇кхя по такъв начин, че като я изучават, хората ще могат да се освободят от дълбоко вкорененото в сърцето им желание за карма, дейности, извършвани заради резултатите от тях. Всички в материалния свят се стремят да получат плодовете от работата си. Човек се опитва да постигне щастие, като честно се труди и се наслаждава на плодовете от собствения си труд, но по този начин все повече и повече се заплита в последиците от дейността си. Той може да се измъкне от тези мрежи единствено ако има съвършено знание, т.е. ако отдава предано служене.

Тези, които се опитват да се измъкнат от материалния плен чрез философско познание на истината, също вървят в правилна посока, ала във ведическите писания се казва, че оня, който поеме пътя на преданото служене за Бога в Кр̣ш̣н̣а съзнание, много лесно може да изтръгне от сърцето си дълбоко вкорененото желание за плодоносни дейности. Именно с тази цел Капила Муни щял да разпространява философията са̄н̇кхя. Дадената строфа описва и външните му особености. Гя̄на няма нищо общо с обикновената изследователска работа. Гя̄на означава получаване на знание от писанията с помощта на духовен учител, който принадлежи към ученическата последователност. В днешно време хората са склонни да търсят истината чрез размишления и хипотези. Но този, който размишлява, забравя, че е подвластен на четири недостатъка: свойствено му е да греши, сетивата му са несъвършени, склонен е да изпада в заблуда и да мами другите. Ако човек не притежава съвършено знание, получено по веригата на ученическата последователност, той е в състояние единствено да измисля теории, плод на собствения му размисъл, и с това просто да мами другите. Гя̄на означава знание от свещените писания, получено по веригата на ученическата последователност, а вигя̄на се нарича практическото приложение на това знание. Философската система са̄н̇кхя, изложена от Капила Муни, се основава на гя̄на и вигя̄на.

Тук особено внимание заслужава думата авидя̄. Авидя̄ означава да забравиш истинската си същност. Ние всички сме души, но сме забравили това и си мислим: „Аз съм това тяло“. Точно това се нарича авидя̄. Сам̇шая-грантхи означава „съмнения“. Възелът на съмненията се затяга, когато душата се отъждествява с материалния свят. Този възел се нарича още ахан̇ка̄ра – точката, в която се срещат материята и духа. Когато по веригата на ученическата последователност човек получи автентичното знание на писанията и правилно го приложи на практика, той може да се освободи от този възел на материята и духа. Брахма̄ уверява Девахӯти, че нейният син ще ѝ даде това знание, след което ще обиколи целия свят, разпространявайки философската система са̄н̇кхя.

Думата сам̇шая означава „съмнително знание“. Спекулативната философия и мнимата йога са съмнителни от начало до край. Съвременната псевдойога се основава на представата, че като въздейства върху различни участъци от тялото си, човек може да осъзнае, че е Бог. По подобен начин разсъждават и умозрителните философи, но всичките им схващания са съмнителни. Истинското знание е изложено в Бхагавад-гӣта̄: „Просто стани осъзнат за Кр̣ш̣н̣а. Просто обожавай Кр̣ш̣н̣а и бъди негов предан“. Такова е истинското знание и всеки, който следва неговия път, непременно постига съвършенство.

Философията са̄н̇кхя е онази философска система, чийто основоположник е Капила, синът на Девахӯти. Другият Капила, който не е син на Девахӯти, е просто самозванец. Така утвърждава Брахма̄ с думите си и ние, които принадлежим към неговата ученическа последователност, трябва да приемем твърдението му, че истинският Капила е синът на Девахӯти, а истинската философия са̄н̇кхя е философската система, изложена от него и призната от а̄ча̄риите, авторитети в духовната наука. Думата сусаммата означава „призната от тези, чието мнение се смята за авторитетно“.

В тази строфа особено важни са думите хам̇сена я̄нена. Хам̇са-я̄на, въздушният кораб, с който Брахма̄ пътува из космоса, прилича на лебед. Брахма̄ също се нарича Хам̇са, защото умее да вниква в същината на нещата. Неговата обител се нарича три-дха̄ма-парамам. Вселената се дели на три части – висши, средни и низши планетарни системи, – но обителта на Брахма̄ се намира отвъд дори Сиддхалока, най-висшата планетарна система. Брахма̄ се завърнал на своята планета с четиримата Кума̄ри и На̄рада, тъй като те нямало да се женят. Марӣчи, Атри и другите р̣ш̣и, които дошли заедно с него, останали, защото трябвало да се оженят за дъщерите на Кардама, докато останалите синове на Брахма̄ – Санат, Санака, Санандана, Сана̄тана и На̄рада – се върнали заедно с него на въздушния му кораб във формата на лебед. Четиримата Кума̄ри и На̄рада са наиш̣т̣хика-брахмача̄рӣ. Наиш̣т̣хика-брахмача̄рӣ е този, който никога не е губил семето си. Те не бивало да присъстват на сватбената церемония на Марӣчи и на другите си братя мъдреци и затова се върнали обратно с баща си Хам̇са.

Бог Виш̣н̣у се нарича три-юга. Той се появява в материалния свят във всяка от трите юги – Сатя, Трета̄ и Два̄пара. В Кали юга Той не идва в този свят. Но от молитвите на Прахла̄да Маха̄ра̄джа узнаваме, че в Кали юга Богът се явява в облика на предан. Този предан е Бог Чайтаня. Кр̣ш̣н̣а дошъл на Земята в облика на предан и въпреки че не се разкривал пред никого, Рӯпа Госва̄мӣ веднага го разпознал, защото Богът не може да се скрие от своя чист предан. Рӯпа Госва̄мӣ разпознал Бог Чайтаня още когато за пръв път му отдавал почитания. Той знаел, че пред него стои самият Кр̣ш̣н̣а и затова когато се поклонил, произнесъл следните думи: „Отдавам смирената си почит на Кр̣ш̣н̣а, който сега се е появил в образа на Бог Чайтаня“. Това потвърждава и Прахла̄да Маха̄ра̄джа в молитвите си: в Кали юга Богът не идва като самия Бог, а като предан. Затова Виш̣н̣у се нарича три-юга. Името три-юга има и друго значение – то показва, че Богът притежава три двойки божествени качества: могъщество и богатство, благочестие и слава, мъдрост и безпристрастност. Според Шрӣдхара Сва̄мӣ трите двойки достояния на Бога са съвършено богатство и съвършена сила, съвършена слава и съвършена красота, съвършена мъдрост и съвършена отреченост. Независимо от различните интерпретации на смисъла на думата три-юга, всички ерудирани учени са единодушни, че тя обозначава Виш̣н̣у. Когато Кардама Муни разбрал, че синът му Капила е самият Виш̣н̣у, той поискал да му изрази почитта си. Затова щом двамата останали насаме, той му се поклонил и открил мислите си пред него.

Материалният свят е място на страдания, чиято причина са греховете на обусловените души, неговите обитатели. Страданията на обусловените души не се стоварват върху тях под диктата на някаква външна сила; те сами ги предизвикват с действията си. Горският пожар избухва от само себе си. Никой не отива в гората да я подпали. Пожарът избухва сам заради триенето между дърветата. Когато пожарът, бушуващ в гората на материалния свят, се разгори твърде силно и топлината му стане непоносима, разтревожените полубогове, предвождани от Брахма̄, се обръщат към Върховния Бог, Върховната Божествена Личност, с молба да облекчи страданията им. И в отговор на тези техни молитви Върховната Божествена Личност идва в материалния свят. С други думи, когато полубоговете загубят покой заради нещастията на обусловените души, те се обръщат към Бога и го молят да облекчи участта им. Тогава Божествената Личност идва. Когато Богът дойде в този свят, всички полубогове ликуват, ето защо Кардама Муни казал: „Най-после, след много, много години на човешки страдания, всички полубогове са щастливи, защото тук е дошъл Капиладева, инкарнацията на Бога“.

Тук са споменати някои много важни моменти, свързани с йога. Баху-джанма-випаквена означава „след много, много животи, посветени на практикуване на йога“. А самяг-йога-сама̄дхина̄ означава „чрез съвършената практика на йога“. Съвършената практика на йога е бхакти йога. Докато човек не достигне равнището на бхакти йога, т.е. докато не се предаде на Върховната Божествена Личност, заниманията му с йога не могат да се нарекат съвършени. Същото се утвърждава и в Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄: бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте – след много, много животи гя̄нӣте, които са постигнали зрелост в трансценденталното знание, се отдават на Върховната Божествена Личност. Кардама Муни на свой ред повтаря същите думи. След много години и много животи, посветени на зряло практикуване на йога в уединено място, един йогӣ може да види лотосовите нозе на Върховния Бог. Никой не може да постигне съвършенство просто като овладее няколко седящи пози. За да стане съвършен йогӣ, човек трябва да практикува йога дълго време – „много, много животи“ – и на усамотено място. Той не може да се занимава с йога в големия град или в някой обществен парк и да твърди, че е станал Бог, защото е платил еди-колко си долара. Всичко това е лъжлива пропаганда. Истинските йогӣ медитират на уединено място и след много, много животи постигат успех, ако се отдадат на Върховната Божествена Личност. Това е съвършенството на йога.

Преданите изпитват такава силна обич към Божествената Личност, че Богът, който не се явява дори пред онези, които в продължение на много, много животи практикуват йога на уединено място, се съгласява да дойде в дома на семейните, които му отдават предано служене, без да се занимават с материална йога практика. С други думи, методът на преданото служене е толкова прост, че дори един семеен може да види Върховния Бог, който заради него става член на семейството му, например негов син, както било в случая с Кардама Муни. Въпреки че бил йогӣ, Кардама Муни бил семеен, ала независимо от този факт Капила, инкарнацията на Върховната Божествена Личност, му станал син.

Преданото служене е толкова могъщ трансцендентален процес, че превъзхожда всички останали методи за трансцендентално себепознание. Затова Богът казва, че живее не на Вайкун̣т̣ха и не в сърцето на йогӣте, а там, където чистите му предани постоянно възпяват неговата слава. Върховната Божествена Личност се нарича бхакта-ватсала. Никъде Богът не е наречен гя̄ни-ватсала или йоги-ватсала. Той винаги носи името бхакта-ватсала, защото се отнася към своите предани с по-голяма благосклонност, отколкото към другите трансценденталисти. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че само преданият може да разбере Бога такъв, какъвто Той е. Бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти – „Човек може да ме разбере само чрез предано служене и по никакъв друг начин“. Това е единственият истински път на познанието, защото гя̄нӣте, умозрителните философи, могат да осъзнаят само сиянието от тялото на Върховната Божествена Личност, йогӣте могат да осъзнаят само частичното проявление на Върховния, докато бхактите не само осъзнават Бога такъв, какъвто е, но и непосредствено общуват със самата Върховна Божествена Личност.

Когато Кардама Муни постигнал зрелост в практикуването на йога, Богът се появил пред него и му обещал, че ще стане негов син. И за да изпълни обещанието си, Той дошъл в този свят в образа на син на Кардама Муни. Появата му имала и друга цел – чикӣрш̣ур бхагава̄н гя̄нам – разпространяването на знание. Затова Богът се нарича бхакта̄на̄м̇ ма̄на-вардханах̣ – „Този, който постоянно увеличава славата на своите предани“. Разпространявайки философията са̄н̇кхя, Бог Капила щял да утвърди величието на преданите. Следователно философската система са̄н̇кхя не е сбор от абстрактни философски построения. Тя е наука за преданото служене. Ако целта на са̄н̇кхя не беше преданото служене, как проповядването на тази философия би могло да утвърди величието на преданите? Преданите не се интересуват от умозрително знание. Затова философията, изложена от Капила Муни, има за цел да помогне на хората да поемат твърдо по пътя на преданото служене. Истинското знание и истинското освобождение означават отдаване на Върховната Божествена Личност и извършване на предано служене.

В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Богът е единният Абсолют; Той е един, но има безброй много форми (ананта). Адвайтам ачютам ана̄дим ананта-рӯпам. Богът е изначалната форма, но в същото време притежава безброй много форми. Всички безбройни форми на Бога са трансцендентални и Той ги проявява в зависимост от предпочитанията на многобройните си предани. Веднъж Ханума̄н, великият предан на Бог Ра̄мачандра, казал, че знае, че На̄ра̄ян̣а (съпругът на Лакш̣мӣ) и Ра̄ма (съпругът на Сӣта̄) са една и съща личност, и знае, че между Лакш̣мӣ и Сӣта̄ няма разлика, но въпреки това обича Бог Ра̄ма като никого другиго. По същия начин други предани обожават изначалната форма на Бога – Кр̣ш̣н̣а. Когато казваме Кр̣ш̣н̣а, имаме предвид всички форми на Бога – не само Кр̣ш̣н̣а, но и Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Вара̄ха, На̄ра̄ян̣а и т.н. Всички тези многообразни трансцендентални форми на Бога съществуват едновременно. Това се утвърждава и в Брахма сам̇хита̄: ра̄ма̄ди-мӯртиш̣у… на̄на̄вата̄рам. Богът съществува в безкрайно множество от форми, но нито една от тях не е материална. Шрӣдхара Сва̄мӣ пояснява, че арӯпин̣ах̣, „лишен от форма“, означава „лишен от материална форма“. Богът със сигурност притежава форма, в противен случай тук нямаше да бъде казано: та̄нй ева те 'бхирӯпа̄н̣и рӯпа̄н̣и бхагавам̇с тава – „Ти имаш форми, но те не са материални. Ти нямаш материална форма, но притежаваш огромно множество духовни, трансцендентални форми“. Философите ма̄я̄ва̄дӣ не могат да разберат трансценденталните форми на Върховния Бог и разочаровани от усилията си, твърдят, че Той е безличностен. Но това не е истина. Щом има форма, значи има и личност. На много места във ведическите произведения Богът е наричан пуруш̣а, което означава „изначалната форма, изначалният наслаждаващ се“. И така, Богът няма материална форма, но според желанията на различните предани съществува едновременно в безброй много форми: Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Вара̄ха, На̄ра̄ян̣а и Мукунда. Тези форми са стотици хиляди, но всички те са виш̣н̣у-таттва, Кр̣ш̣н̣а.

Тези, които се стремят да постигнат Абсолютната Истина, трябва да приемат подслон в лотосовите нозе на Върховния Бог и да го обожават. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а многократно призовава Арджуна да му се предаде, особено в края на девета глава: ман-мана̄ бхава мад-бхактах̣ – „Ако искаш да постигнеш съвършенство, винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитанията си. По този начин ще ме разбереш – мен, Божествената Личност – и накрая ще се върнеш вкъщи, обратно при мен“. Защо е така? Богът притежава в тяхната пълнота шестте достояния, които са изброени в тази строфа: богатство, отреченост, слава, знание, сила и красота. Думата пӯртам означава „в пълна степен“. Никой не може да заяви, че притежава всички богатства в света, но Кр̣ш̣н̣а може да твърди това, защото Той наистина притежава всичките богатства в света. По същия начин Той притежава цялото знание, цялото отречение, цялата сила и цялата красота. Той владее всичко и никой не може да го превъзхожда. Едно от имената на Кр̣ш̣н̣а е асамаурдхва, което значи, че никой не му е равен и никой не го превъзхожда.

Когато нарича сина си Капила Муни парам, Кардама Муни има предвид шестте достояния на Бога – богатство, сила, слава, красота, знание и отреченост. Думата парам е употребена и в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам, в словосъчетанието парам̇ сатям, което посочва „суммум бонум“, Върховната Божествена Личност. Значението на думата парам се разкрива по-пълно от следващата дума, прадха̄нам, която означава „главата, началото, източникът на всичко“, или сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам – „причината на всички причини“. Върховната Божествена Личност не е безформена. Богът е пуруш̣а, т.е. наслаждаващият се и изначалната личност. Той е елементът време и е всезнаещ. Той знае всичко – миналото, настоящето и бъдещето, – както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄, където Богът казва: „Аз зная всичко – настоящето, миналото и бъдещето – във всяко кътче на вселената“. Материалният свят, който е под властта на трите гун̣и на природата, също е проявление на неговата енергия. Пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте – всичко, което виждаме, е резултат от взаимодействието на енергиите на Бога (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.8). Парася брахман̣ах̣ шактис татхедам акхилам̇ джагат – се казва във Виш̣н̣у Пура̄н̣а. Ние знаем, че всичко около нас е резултат от взаимодействието на трите гун̣и на материалната природа, но всъщност всичко е резултат от взаимодействието на енергиите на Бога. Лока-па̄лам – Той е действителният хранител на живите същества. Нитьо-нитя̄на̄м – Той е главният сред всичките живи същества; Той е един, но обезпечава съществуването на безброй много живи същества. Богът се грижи за поддържането на всички живи същества, но самият Той не се нуждае от ничия поддръжка и грижи. Така се проявява неговата сваччханда-шакти – Той не зависи от никого и от нищо. Човек може да нарича себе си независим, но в действителност винаги зависи от някого другиго. Божествената Личност обаче е абсолютна. Няма никой, който да е равен на Бога или да го превъзхожда.

Капила Муни се появил в този свят в ролята на син на Кардама Муни, но тъй като бил инкарнация на Върховната Божествена Личност, Кардама Муни отдал смирените си поклони и му се подчинил напълно. В тази строфа е употребена и една друга дума, която е много важна: а̄тма̄нубхӯтя̄нугата-прапан̃чам. Богът идва в материалния свят в образа на Капила, Ра̄ма, Нр̣сим̇ха или Вара̄ха, но всички форми, които приема, са проявления на личната му вътрешна енергия. Те не са изградени от материална енергия. Обикновените живи същества, които идват в материалния свят, получават тела, създадени от материалната енергия, но когато в материалния свят идва самият Кр̣ш̣н̣а, негова експанзия или частично проявление на някоя негова експанзия, техните тела не са материални, въпреки че изглеждат такива. Тялото на Бога винаги е трансцендентално. Но глупаците и негодниците, наречени мӯд̣ха, смятат Бога за подобен от тях и затова му се подиграват. Тъй като не са в състояние да разберат Кр̣ш̣н̣а, те отказват да го приемат за Върховна Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва: аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄х̣ – „негодниците и глупаците ми се присмиват“. Когато Богът се появява в една или друга форма, това не означава, че Той приема форма с помощта на материалната енергия. Той всъщност проявява своята духовна форма, в която съществува в духовната си обител.

В действителност сання̄са, или животът в отречение от материалния семеен живот, изисква пълно потапяне в Кр̣ш̣н̣а съзнание и вглъбяване в духовното аз. Човек не приема сання̄са – обета за отречение, който го освобождава от семейните грижи, – за да създаде ново семейство или да върши срамни измами под маската на сання̄сӣ. Един сання̄сӣ няма право да се обгражда с вещи или да печели пари от доверчивостта на хората. Неговото богатство е това, че вътре в себе си той постоянно мисли за Кр̣ш̣н̣а. Разбира се, има два вида предани на Бога. Едните се наричат гош̣т̣хй-а̄нандӣ и са проповедници, които имат много последователи, за да могат да разпространяват славата на Бога; те живеят сред последователите си и организират мисионерските дейности. Другите са а̄тма̄нандӣ, или такива, които черпят удовлетворение вътре в себе си, и не поемат риска на проповядването. Те остават насаме с Бога. Кардама Муни принадлежал към втората категория предани. Той искал да се освободи от всички светски тревоги и да остане сам с Върховната Божествена Личност в сърцето си. Паривраджа означава „странстващ отшелник“. Странстващият сання̄сӣ не бива да остава да живее на едно място повече от три дена. Той трябва постоянно да пътува, защото негов дълг е да обикаля от врата на врата и да дарява хората със светлината на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Кардама Муни искал да напусне семейството си, за да се посвети изцяло на служене за Бога. Но защо той се канел да напусне дома си в търсене на духовно познание и на прозрение за Бога, щом знаел, че самият Бог в образа на Капила се е явил в дома му като негов собствен син? Ако самият Бог бил дошъл в неговия дом, защо трябвало той да заминава? Възможно е някой да си зададе този въпрос. Но в дадената строфа се утвърждава, че всичко, което е казано във Ведите, и всичко, което се прави в съответствие с наставленията им, в обществото трябва да бъде смятано за неоспорима истина. Ведите постановяват, че след петдесетата си година семейният трябва да напусне дома си. Пан̃ча̄шордхвам̇ ванам̇ враджет – когато стане на петдесет години, човек трябва да остави семейството си и да се оттегли в гората. Такава е авторитетната препоръка на Ведите, произтичаща от системата, която разделя обществото на четири съсловия с четири категории дейности – брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са.

Преди да се ожени, Кардама Муни съблюдавал брахмачаря и се занимавал с йога много стриктно, в резултат на което постигнал такова могъщество и мистична сила, че баща му Брахма̄ му заповядал да се ожени и да създаде поколение. Кардама сторил и това – създал девет хубави дъщери и един син, Капила Муни. Така той съвестно изпълнил и своя семеен дълг, след което трябвало да напусне дома си. Въпреки че самата Върховна Божествена Личност станала негов син, той бил длъжен да се подчини на авторитета на Ведите. Това е много важен урок за всеки от нас. Дори ако самият Бог се появи в дома ни и стане наш син, ние пак сме длъжни да следваме ведическите предписания. Казано е: маха̄джано йена гатах̣ са пантха̄х̣ – човек трябва да върви по пътя, начертан от великите личности.

Примерът на Кардама Муни е много поучителен: въпреки че Върховната Божествена Личност станала негов син, той напуснал дома си, за да изпълни ведическите предписания. Тук Кардама Муни посочва главната цел на заминаването си – като странства по целия свят и живее от подаяния, в сърцето си той постоянно ще помни Върховната Божествена Личност и така ще се освободи от всички тревоги на материалното битие. В епохата на Кали е забранено да се приема сання̄са, защото в тази епоха всички се раждат шӯдри и не могат да следват строгите правила и ограничения на сання̄са. Много често човек може да види как тъй наречени сання̄сӣ са пристрастени към всякакви грехове и дори влизат в интимни връзки с жени. Такава е отблъскващата реалност на днешната епоха. Въпреки че се кичат с дрехата на сання̄сӣ, те не могат да превъзмогнат четирите принципа на греховния живот: незаконния полов живот, месоядството, употребата на упойващи и опияняващи средства и хазарта. Подобни сання̄сӣ не са се освободили от четирите порока и затова просто мамят хората, когато се представят за сва̄мӣ.

Ведите постановяват, че в Кали юга никой не бива да приема сання̄са. Разбира се, онези, които действително следват всички правила и ограничения, трябва да приемат сання̄са. Но в обикновения случай хората не са в състояние да водят такъв живот и затова Чайтаня Маха̄прабху подчертава: калау на̄стй ева на̄стй ева на̄стй ева гатир анятха̄. В тази епоха няма друг път, няма друг път, няма друг път освен повтарянето на святото име на Бога: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе. Главната цел на приемането на сання̄са е човек постоянно да общува с Върховния Бог, като мисли за него вътре в сърцето си или слуша за него. В тази епоха слушането играе по-важна роля от размишлението, защото мисълта всеки миг може да бъде прекъсната от неспокойния ум, докато ако човек слуша съсредоточено, той волно или неволно е принуден да общува със звуковата вибрация на името „Кр̣ш̣н̣а“. Между Кр̣ш̣н̣а и звукът „Кр̣ш̣н̣а“ няма разлика, затова когато човек произнася на глас „Харе Кр̣ш̣н̣а“, той съвсем спонтанно си спомня Кр̣ш̣н̣а. Повтарянето на святите имена е най-подходящият метод за постигане на себепознание в тази епоха, затова Бог Чайтаня толкова настойчиво го разпространявал навсякъде за благото на цялото човечество.

Тук особено внимание заслужава думата дура̄шая̄т. Дур означава „неприятности, безпокойства“ или дух̣кха, страдания. А̄шая̄т означава „от убежището“. Ние, обусловените души, сме потърсили убежище в материалното тяло, което е източник на всякакви страдания и безпокойства. Глупаците не могат да разберат това и състоянието, в което се намират, се нарича невежество, илюзия или влияние на ма̄я̄. Хората трябва сериозно да се замислят и да осъзнаят, че източник на всички страдания в живота е тялото. Смята се, че съвременната цивилизация върви по пътя на научния прогрес, но що за прогрес е това? Негова единствена цел е създаването на телесни удобства; хората не разбират, че независимо какви удобства предлагат на тялото си, то няма да съществува вечно. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: антаванта име деха̄х̣ – материалното тяло е обречено да загине. Нитясьокта̄х̣ шаририн̣ах̣ е живата душа, или жизнената искра вътре в тялото. Тя е вечна, а тялото е тленно. Тялото ни е нужно, за да можем да действаме; без тяло, без сетивни органи не може да има дейности. Но хората не се замислят дали не е възможно да постигнат вечни тела. Всъщност те искат да имат вечни тела, защото сетивното наслаждение, към което са така силно привързани, има начало и край, а те искат да се наслаждават безкрайно, но не знаят как да постигнат това. Ето защо Капиладева казва, че философската система са̄н̇кхя е таттва̄на̄м. Тя дава възможност на хората да постигнат същинската истина. И какво представлява същинската истина? Тя е знанието за това, как да се освободим от материалното тяло, източника на всичките ни страдания. С такава цел – да даде на хората това знание – Богът дошъл в образа на Бог Капила. Това е казано съвсем ясно в настоящата строфа.

Философията са̄н̇кхя не е нова философска система, въведена от Капила, за разлика от новите теории, които философите материалисти въвеждат, за да оборят чуждите философски теории. На материално равнище всеки, и особено умозрителният философ, се опитва да стане по-изтъкнат от останалите. Умът е полето на действие на спекулаторите. Човек може да възбужда ума по безброй начини. Умът може да бъде възбуждан до безкрайност и с негова помощ човек може да строи безброй теории. Философията са̄н̇кхя не е такава умозрителна спекулация. Тя е истинска, но по времето на Капила се била изгубила.

С течение на времето дадено знание може да се загуби или да бъде забравено, защото такава е природата на материалния свят. Бог Кр̣ш̣н̣а казва същото в Бхагавад-гӣта̄: са ка̄ленеха махата̄ його наш̣т̣ах̣ – „С течение на времето йога системата, описана в Бхагавад-гӣта̄, се изгуби“. Това знание се предавало по парампара̄, ученическата последователност, но след известно време се загубило. Факторът време е толкова неумолим, че с годините всичко в материалния свят деградира или изчезва. По времето, когато Кр̣ш̣н̣а се срещнал с Арджуна, йога системата, описана в Бхагавад-гӣта̄, вече била забравена. Затова Кр̣ш̣н̣а отново изложил тази древна наука на йога пред Арджуна, който бил в състояние да разбере истинския смисъл на Бхагавад-гӣта̄. Капила също казва, че философската система са̄н̇кхя не е създадена от него. Тя съществувала и много преди това, но с течение на времето загадъчно изчезнала и Той се появил, за да я даде отново на хората. Това е целта на Бога, когато Той идва в материалния свят. Яда̄ яда̄ хи дхармася гла̄нир бхавати бха̄рата. Дхарма е истинската функция на живото същество. Когато вечните задължения на живото същество бъдат забравени, Богът идва и ги възстановява. Всяка уж религиозна система, която не е свързана с предано служене, се нарича адхарма-сам̇стха̄пана. Когато хората забравят вечните си взаимоотношения с Бога и вместо да се посветят на предано служене, се занимават с други неща, дейностите им се наричат безбожни. Философията са̄н̇кхя учи човека как да се освободи от страданията на материалното съществуване и Богът сам идва, за да обясни това възвишено знание.

Тук е формулирана целта на философията са̄н̇кхя. Ако човек иска да постигне истински, вечен живот, той трябва да се занимава с предано служене за Бога, с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Да се освободиш от раждането и смъртта, не е никак лесно. Раждането и смъртта са естествено присъщи на материалното тяло. Судурджаям означава „много трудно преодолим“. Съвременните псевдоучени не са в състояние да разберат раждането и смъртта и да открият начин за преодоляването им. Затова те съзнателно пренебрегват този проблем, като си дават вид, че той не съществува. Вместо това те се занимават единствено с проблемите, свързани с тленното материално тяло, което така или иначе е обречено да загине.

В действителност човешкият живот е предназначен да победим неумолимия кръговрат на раждането и смъртта. И в тази строфа Бог Капила обяснява как да направим това. Ма̄м̇ бхаджа – трябва да се занимаваме с предано служене. В Бхагавад-гӣта̄ Богът също казва: ман-мана̄ бхава мад-бхактах̣ – „Просто стани мой предан и ме обожавай“. Но глупавите псевдоучени заявяват, че обект на нашето поклонение и на предаността ни трябва да бъде не Кр̣ш̣н̣а, а нещо друго. Без милостта на Кр̣ш̣н̣а никой не може да разбере философията са̄н̇кхя или която и да е друга философия, предназначена за постигане на освобождение. Ведите потвърждават, че живото същество попада в капана на материалния живот само от невежество и затова само чрез постигане на истинско знание то може да се освободи от материалното робство. Философията са̄н̇кхя е именно това истинско знание, което помага на хората да се измъкнат от плена на материята.

Хората се опитват да разберат Абсолютната Истина по различни начини – чрез осъзнаването на брахмаджьоти, или сиянието Брахман, чрез медитация и чрез философски разсъждения. Но Капиладева използва думата ма̄м, за да подчертае, че най-висшият аспект на Абсолютната Истина е Божествената Личност. В Бхагавад-гӣта̄ Богът, Върховната Личност, навсякъде казва ма̄м, „на мен“, но негодниците изопачават ясния смисъл на думите му. Ма̄м означава „на Върховната Божествена Личност“. Ако човек разбира, че Върховният Бог се явява под формата на различни инкарнации, и осъзнава, че Той не приема материално тяло, а идва в своята вечна духовна форма, тогава той може да разбере природата на Божествената Личност. Неинтелигентните хора не са в състояние да проумеят тази истина и затова свещените писания я повтарят отново и отново. Като гледаме формата на Бога, в която Той чрез вътрешната си енергия се представя пред нас в образа на Кр̣ш̣н̣а, Ра̄ма или Капила, ние непосредствено виждаме и брахмаджьоти, защото брахмаджьоти не е нищо друго освен сияние от тялото на Бога. Слънчевата светлина е сияние на слънцето, затова когато гледа слънцето, човек вижда и светлината му. По аналогичен начин, като гледа Върховната Божествена Личност, живото същество едновременно с това вижда и осъзнава аспекта Парама̄тма̄ и безличностния аспект, Брахман.

В Бха̄гаватам вече се каза, че Абсолютната Истина присъства в три аспекта: първо, като безличностен Брахман, после като Парама̄тма̄ в сърцето на всяко живо същество и, накрая, като Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност, която е висшето проявление на Абсолютната Истина. Този, който вижда Върховната Личност, по естествен начин осъзнава и останалите аспекти на Бога – Парама̄тма̄ и Брахман. В настоящата строфа са употребени думите вишоко 'бхаям р̣ччхаси. Като вижда Божествената Личност, човек проумява същността на всички неща, в резултат на което се освобождава от скръбта и страха. Това равнище може да се постигне единствено чрез предано служене за Божествената Личност.

Когато се готвел да напусне дома си, Кардама Муни се тревожел за вярната си съпруга Девахӯти, затова неговият достоен син обещал, че не само Кардама Муни ще се освободи от материалния плен, но благодарение на неговите наставления и Девахӯти ще постигне освобождение. Примерът, който виждаме тук, е много поучителен: съпругът приема сання̄са, за да се посвети на себепознание, и напуска дома си, но неговият представител, синът, който не му отстъпва по знания, остава вкъщи, за да освободи майка си от материалното съществуване. Когато напуска дома си, един сання̄сӣ няма право да взема със себе си и своята съпруга. На жизненото стъпало ва̄напрастха, което е преходно между семейния живот и живота в отречение, човек може да продължи да общува със съпругата си, без да има интимни отношения с нея, но когато приеме сання̄са, той няма право да бъде заедно със съпругата си. В противен случай Кардама Муни би взел жена си със себе си, без това да му пречи по пътя към себепознанието.

Кардама Муни изпълнил ведическото предписание, което изисква когато приеме сання̄са, човек да прекъсне всичките си взаимоотношения с жени. Но каква е съдбата на съпругата, изоставена от съпруга си? Тя остава на грижите на сина си и негов дълг е да я освободи от плена на материалния живот. Жената не може да приеме сання̄са. В някои псевдодуховни общества, появяващи се в днешно време, дори жените получават сання̄са, въпреки че ведическите писания не разрешават това. Ако беше позволено, Кардама Муни щеше да вземе съпругата си със себе си и да ѝ даде сання̄са. Жената трябва да си остане у дома. В нейния живот има само три степени: в детството тя е под опеката на баща си, в младостта – под покровителството на своя съпруг, а в старостта остава на грижите на възрастния си син, както било в случая с Капила. Когато жената остарее, нейното духовно развитие зависи изцяло от порасналите ѝ синове. Съвършеният син Капила Муни уверил баща си, че ще помогне на майка си да постигне освобождение, за да може той спокойно да замине от къщи, без да се тревожи за съдбата на вярната си съпруга.

Всеки в края на живота си трябва да се оттегли в гората. Това не е развлекателно пътуване, на което човек може да отиде или да не отиде – според желанието си. Всеки е длъжен да се оттегли в гората, поне като ва̄напрастха. Заминаването за гората означава приемане на пълно убежище при Върховния Бог, както Прахла̄да Маха̄ра̄джа обяснява в разговора с баща си. Сада̄ самудвигна-дхия̄м (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.5). Хората, които са се въплътили във временно, материално тяло, са постоянно пълни с тревоги. Затова човек не бива да се привързва към материалното тяло, напротив – трябва да се опита да стане свободен. За да постигне освобождение, той най-напред трябва да отиде в гората, т.е. да прекъсне връзките със семейството си и изцяло да се посвети на дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е целта на оттеглянето в гората; иначе гората е само място, в което живеят маймуни и диви животни. Да се оттеглиш в гората, не значи да се превърнеш в маймуна или в хищник, а да се оставиш изцяло в ръцете на Върховната Божествена Личност и докрай да се отдадеш на служене за Бога. Всъщност в наши дни дори не е необходимо да се ходи в гората. За съвременния човек, който е прекарал целия си живот в големия град, подобно нещо е напълно противопоказно. Но както казва Прахла̄да Маха̄ра̄джа (хитва̄тма-па̄там̇ гр̣хам андха-кӯпам), човек не бива до края на живота си да остава погълнат от семейни дела, защото семейният живот без Кр̣ш̣н̣а съзнание е като скрит сред тревата кладенец. Ако човек излезе сам из полето и падне в такъв кладенец, няма кой да го спаси. Той може с години да плаче и да вика за помощ, но никой няма да го види, нито някой ще чуе виковете му. Такъв човек е обречен на смърт. Хората, които са забравили вечните си отношения с Върховния Бог, са паднали в слепия кладенец на семейния живот и положението, в което се намират, е много страшно. Прахла̄да Маха̄ра̄джа ни призовава да се измъкнем по някакъв начин от този кладенец и да се заемем с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да разкъсаме веригите на материалното съществуване, което ни носи само вечни безпокойства и страдания.

В тази строфа особено внимание заслужават думите анагнир аникетанах̣. Един сання̄сӣ трябва да живее без огън и без собствено жилище. Гр̣хастхите използват огъня за извършване на жертвоприношения или за готвене, но сання̄сӣте са свободни от тези две задължения. Те не са длъжни да готвят храна или да правят огнени жертви; те постоянно са заети в Кр̣ш̣н̣а съзнание и затова се смята, че вече са извършили всички религиозни обреди и ритуали. Аникетанах̣ означава „без дом“. Сання̄сӣте не могат да имат собствен дом; за прехраната и за подслона си те трябва да зависят единствено от Върховния Бог и предали се изцяло на волята му, да странстват по света.

Мауна означава „мълчание“. Докато човек не замълчи, той не може да се потопи напълно в мисли за забавленията и дейностите на Бога. Човек дава обет за мауна не защото е глупак и не може да се изразява добре. Той става мълчалив, за да не го безпокоят другите. Ала речта е проверка за човека. Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита казва, че глупакът изглежда много умен, докато не проговори. Мълчанието на един сва̄мӣ имперсоналист показва, че той просто няма какво да каже и единственото, което иска, е милостиня. Но мълчанието на Кардама Муни било различно. Той престанал да говори, за да се спаси от безсмислени разговори. Муни се нарича този, който е сдържан и никога не говори безсмислици. Много добър пример за това е Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а – той говорел само за забавленията на Бога. Мауна означава човек да спре да участва в безсмислени разговори и да използва речта си само за да описва забавленията на Бога. По този начин той непрекъснато може да слави Бога и да слуша за него и така да усъвършенства живота си. Вратам означава човек да приеме обет по начина, обяснен в Бхагавад-гӣта̄: ама̄нитвам адамбхитвам, т.е. без да се стреми към слава и почит и без да се гордее с положението си. Ахим̇са̄ означава ненасилие. Има осемнайсет принципа, с чиято помощ човек може да постигне знание и съвършенство, и като дал обет за мълчание, Кардама Муни овладял всички тези принципи на себепознанието.

Там, където има бхакти, винаги присъстват три неща: предан, преданост и Бог. Без тези три елемента – бхакта, бхакти и Бхагава̄н – думата бхакти е лишена от смисъл. Кардама Муни съсредоточил ума си върху Върховния Брахман и го осъзнал чрез бхакти, предано служене. Това показва, че той съсредоточил ума си върху личностния аспект на Бога, защото човек не може да се занимава с бхакти, ако не е осъзнал личностния аспект на Абсолютната Истина. Гун̣а̄вабха̄се – Богът е отвъд трите гун̣и на материалната природа, но в същото време е причината за тяхното проявяване. С други думи, въпреки че материалната енергия произлиза от Върховния Бог, Той, за разлика от нас, не е подчинен на влиянието на материалните гун̣и. Ние сме обусловени от материалната енергия, но Той не е подвластен на нея, въпреки че е неин източник. Той е върховното живо същество и никога не може да попадне под влиянието на ма̄я̄, докато ние сме зависими, нищожно малки живи същества и сме склонни да попадаме под ограничаващото ѝ въздействие. Но ако живото същество постоянно общува с Върховния Бог, като му отдава предано служене, то също се освобождава от влиянието на ма̄я̄. Потвърждение за това намираме в Бхагавад-гӣта̄: са гун̣а̄н саматӣтяита̄н. Оня, който действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, бързо се освобождава от въздействието на трите гун̣и на материалната природа. С други думи, когато обусловената душа се занимава с предано служене, тя става свободна като самия Бог.

Когато умът на човека е погълнат от Кр̣ш̣н̣а съзнание, а самият той е изцяло зает с предано служене за Бога, той става като океан, в който няма вълнение. Същият пример е даден и в Бхагавад-гӣта̄ – човек трябва да стане като океана. В него се вливат хиляди реки, милиони тонове вода се изпаряват и се превръщат в облаци, но той остава неизменен и невъзмутим. По подобен начин законите на природата не оказват влияние върху този, който се е установил в преданото служене в лотосовите нозе на Бога, защото той е вглъбен в себе си. Неговият взор е обърнат не към материалната природа вън от него, а към духовната природа на собственото му битие. Със спокоен и невъзмутим ум такъв човек просто служи на Бога. Така той осъзнава своето истинско аз, спира да се отъждествява с материята и се освобождава от привързаността към материалната собственост. Такъв велик предан никога не създава проблеми във взаимоотношенията си с другите, защото възприема всички от позициите на духовното знание и е в състояние да оцени правилно както себе си, така и останалите.

Като се занимава с трансцендентално предано служене за Бога, човек разбира, че е индивидуална душа, чиято истинска природа е да бъде вечен слуга на Върховния Бог Ва̄судева. Да се постигне себепознание, не означава индивидуалната душа да стане равна на Върховната Душа, тъй като и двете имат духовна природа. Индивидуалната душа е склонна да попада в обусловено състояние, докато Върховната Душа никога не може да бъде обусловена. Когато обусловената душа осъзнае, че е подчинена на Върховната Душа, тя достига равнището лабдха̄тма̄, себепознание, или мукта-бандхана, освобождение от материалните замърсявания. Материалните замърсявания остават дотогава, докато човек се мисли за равен или еднакъв с Върховния Бог. Тези представи са последният капан на ма̄я̄. Ма̄я̄ винаги упражнява въздействието си върху обусловената душа. Ако човек продължава да мисли, че е равен на Върховния Бог дори след като е посветил много години на медитация и философски размишления, това означава, че си остава под влиянието на ма̄я̄, пленник на последния ѝ капан.

В тази строфа особено важна е думата парен̣а. Пара означава „трансцендентален, недокоснат от материалните замърсявания“. Когато човек напълно съзнава, че е вечен слуга на Бога, съзнанието му се нарича пара̄ бхакти. Но ако той продължава да се отъждествява с материални неща и се занимава с предано служене заради постигането на една или друга материална цел, служенето му се отнася към категорията виддха̄ бхакти, замърсена бхакти. Човек може да постигне истинско освобождение, като изпълнява единствено пара̄ бхакти.

Тук е употребена и думата сарва-гйе. Свръхдушата, която се намира в сърцето ни, е всезнаеща. Тя знае всичко. Когато сменям тялото си, аз мога да забравя онова, което съм вършил в предишния си живот, но Върховният Бог, намиращ се в сърцето ми в образа на Парама̄тма̄, помни всичко и по този начин аз получавам резултатите от миналата си карма, т.е. от дейностите, които съм вършил в миналото. Аз може и да не си спомням, но Богът ми дава цялото страдание и цялото наслаждение, което съм заслужил с лошите и с добрите си дела в миналия си живот. Човек не бива да мисли, че като забрави за постъпките си от миналото, се освобождава от отговорността, която носи за тях. Той ще трябва да се разплаща за всичко, което е вършил, а какви да бъдат последствията, решава Свръхдушата, свидетел на всичките ни деяния.

Фактът, че всеки се намира у Върховната Божествена Личност, не означава, че всеки е Бог. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄: всичко съществуващо почива у него, у Върховния Бог, но това не значи, че Върховният Бог лично е навсякъде. Това тайнство може да бъде разбрано само от най-извисените предани. Има три вида предани – начинаещи, средно напреднали и напреднали. Начинаещите не разбират всички правила и принципи на преданото служене, те просто служат на мӯртите в храма; средно напредналите разбират кой е Богът, различават кой е предан, кой не е и кой е невинен и съответно се държат с тези категории хора по различен начин. Но този, който вижда, че Богът под формата на Парама̄тма̄ се намира във всяко сърце, и разбира, че всичко съществува благодарение на трансценденталната енергия на Върховния Бог, заема най-висшата позиция в преданото служене.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек може да разбере трансценденталната природа на Върховния Бог само чрез предано служене, а когато разбере до съвършенство трансценденталната позиция на Върховния, става достоен да влезе в царството му. Процесът, чрез който човек се издига до Божието царство, се нарича три-па̄да-бхӯти-гати, или път към къщи, обратно към Бога, път, водещ към крайната цел на живота. Чрез съвършеното си знание и предано служене Кардама Муни постигнал именно тази крайна цел, наречена още бха̄гаватӣ гатих̣.