В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че с помощта на благочестивите дейности човек може да се издигне до най-висшите планетарни системи, дори и до Брахмалока, но когато последиците от тези благочестиви дейности се изчерпят, той отново се връща на Земята, за да започне нов живот и нови дейности. По такъв начин дори ако човек стигне до най-висшите планети, където ще може да живее дълго и да се отдава на наслаждения, той не е в състояние да остане там вечно. Но що се отнася до преданите, техните постижения – преданото служене и богатствата на Вайкун̣т̣ха, които са достъпни още на тази планета – са нетленни. В тази строфа Капиладева нарича майка си ша̄нта-рӯпа̄, с което подчертава, че достоянията на преданите, вечно пребиваващи в атмосферата на Вайкун̣т̣ха, са постоянни. Атмосферата на Вайкун̣т̣ха се нарича ша̄нта-рӯпа, защото в нея цари гун̣ата на чистото добро, неосквернено от гун̣ите на страстта и невежеството. Когато човек се е установил твърдо в преданото служене, никой не може да го лиши от възможността да продължи да се занимава с трансцендентално служене и блаженството и желанието за служене на такъв предан постоянно нарастват. Дори времето няма власт над преданите, които действат в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в атмосферата на Вайкун̣т̣ха. В материалния свят под влиянието на времето всичко търпи унищожение, но на планетите във Вайкун̣т̣ха времето и полубоговете са безсилни, защото там те просто не съществуват. Тук всичките ни дейности са управлявани от полубогове, без чието позволение не можем дори да си помръднем ръцете и краката. Но в света на Вайкун̣т̣ха няма нито полубогове, нито време и затова там няма място за унищожение. Там, където действа факторът време, всичко е обречено на разруха, но там, където няма минало, настояще и бъдеще, всичко е вечно. Затова в тази строфа са употребени думите на нан̇кш̣янти, които подчертават нетленността на трансценденталните богатства.

Тук се обяснява и коя е причината за липсата на унищожение. Преданите приемат Върховния Бог като най-скъпата за тях личност и могат да се намират с него в различни отношения. Едни приемат Върховната Божествена Личност за свой най-скъп приятел, други – за свой роднина, трети – за син, за учител, за покровител или за обект на обожание. Богът е вечен, затова и нашите взаимоотношения с него са вечни. Тук ясно е казано, че тези отношения са неподвластни на унищожение, следователно и благата, които те носят на предания, са неунищожими. Всяко живо същество изпитва потребност да обича някого. Ако не намерим човек, достоен за любовта ни, ние я насочваме към котките и кучетата. По такъв начин вечната потребност на живите същества да обичат някого постоянно търси място, в което да намери подслон. От тази строфа научаваме, че можем да насочим любовта си към Бога, Върховната Личност, и да го обичаме като свой приятел, син, учител или благодетел, без да изпитваме никакъв страх, че Той ще ни измами или ще ни напусне. Ние вечно ще се наслаждаваме на отношенията с Върховния Бог в различните им проявления. Важен момент в тази строфа е, че Върховният Бог е наречен върховен учител. Бхагавад-гӣта̄ била изговорена от самия Върховен Бог, който Арджуна приел като гуру, духовен учител. Следвайки този пример, ние също трябва да приемем Кр̣ш̣н̣а като най-висшия авторитет и духовен учител.

Кр̣ш̣н̣а, разбира се, означава Кр̣ш̣н̣а и неговите доверени предани; Кр̣ш̣н̣а никога не е сам. „Кр̣ш̣н̣а“ означава Кр̣ш̣н̣а с неговото име, форма, качества, обител и спътници. Кр̣ш̣н̣а никога не е сам, защото преданите му не са имперсоналисти. Царят например винаги е заобиколен от секретари, военачалници, слуги и придворни. Ако приемем Кр̣ш̣н̣а и неговите спътници за свои учители, никакви сили няма да са в състояние да унищожат знанието ни. Знанието, което получаваме в материалния свят, се променя под влиянието на времето, но заключенията на Бхагавад-гӣта̄, изречена от самия Върховен Бог Кр̣ш̣н̣а, остават неизменни. Няма смисъл да интерпретираме Бхагавад-гӣта̄, защото тя е вечна.

Човек трябва да вижда у Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, най-добрия приятел. Кр̣ш̣н̣а никога няма да измами. Той винаги ще дава приятелски съвети и покровителство на своите предани. Ако човек приеме Кр̣ш̣н̣а като свой син, той ще има син, който никога няма да умре. В материалния свят родителската любов кара майката и бащата постоянно да се тревожат: „О, дано нашият син не умре!“ Но Кр̣ш̣н̣а никога няма да умре. Затова онези, които приемат Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, за свой син, никога няма да загубят детето си. Много често преданите се отнасят към мӯртито като към свой син. Особено много такива случаи има в Бенгал, където след смъртта на предания мӯртито дори извършва обред шра̄ддха за своя баща. Отношенията между Бога и предания никога не се унищожават. Хората са привикнали да се кланят на различни полубогове, но Бхагавад-гӣта̄ осъжда подобен манталитет. Човек трябва да бъде достатъчно интелигентен и да обожава само Върховната Божествена Личност в разнообразните ѝ форми, такива като Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а, Сӣта̄-Ра̄ма и Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а. Тогава той никога няма да бъде измамен. Като обожава полубоговете, човек може да се издигне до висшите планети, но щом настъпи унищожението на материалния свят, тези планети заедно с управляващите ги полубогове също ще бъдат унищожени. Ала който обожава Върховната Божествена Личност, се издига до планетите във Вайкун̣т̣ха, където времето, унищожението и разрухата са безсилни. От всичко казано дотук следва, че времето няма власт над преданите, които са приели Върховната Божествена Личност като смисъл на съществуването си.