Skip to main content

ВІРШ 25

ТЕКСТ 25

Текст

Текст

іда̄нім̇ дгарма па̄дас те
сатйам̇ нірвартайед йатах̣
там̇ джі
ґгр̣кшатй адгармо ’йам
анр̣тенаідгітах̣ каліх̣
ида̄нӣм̇ дхарма па̄дас те
сатям̇ нирвартайед ятах̣

там̇ джигхр̣кш̣атй адхармо 'ям
анр̣тенаидхитах̣ калих̣

Послівний переклад

Дума по дума

іда̄нім—ось тепер; дгарма—о уособлення релігії; па̄дах̣—нога ; те  —  твоя; сатйам  —  правдивість; нірвартайет  —  тримаєшся; йатах̣—чим; там—те; джіґгр̣кшаті—намагається знищити; адгармах̣—уособлення безбожности; айам —  це; анр̣тена—облудою; едгітах̣—процвітає; каліх̣—  уособлення чвар.

ида̄нӣм – в днешно време; дхарма – о, олицетворение на религията; па̄дах̣ – крак; те – на теб; сатям – честност; нирвартайет – куцукайки по някакъв начин; ятах̣ – чрез; там – това; джигхр̣кш̣ати – опитвайки се да унищожи; адхармах̣ – олицетворението на безбожието; аям – това; анр̣тена – чрез измама; едхитах̣ – процъфтяване; калих̣ – олицетворението на раздорите.

Переклад

Превод

Тепер у тебе лишилася тільки одна нога    —    правдивість, і ти якось тримаєшся на ній. Але уособлення чвар [Калі], що черпає сили в облуді, старається зламати і цю ногу.

Сега стоиш само на един крак, олицетворяващ честността, и успяваш някак си да куцукаш с него. Но олицетворението на раздорите (Кали), което преуспява чрез измамите, се опитва да счупи и този крак.

Коментар

Пояснение

За основу засадам релігії правлять не якісь догми чи формули, створені від людей    —    засади релігії спираються на чотири принципи, що впорядковують життя: аскетизм, чистоту, милосердя і правдивість. Треба вчити людський загал жити за цими принципами від самого дитинства. Аскетизм означає добровільно приймати щось, можливо, не дуже приємне для тіла, але сприятливе для духовного поступу, постити, наприклад. Постити два чи чотири рази на місяць    —    це певна аскеза, яку можна добровільно прийняти задля духовного усвідомлення, але ні в якому разі не задля якоїсь іншої    —    політичної чи ще якоїсь    —    мети . В «Бгаґавад-ґіті» (17.5–6) засуджений будь-який піст, якщо мета його інакша, як поступ у духовному усвідомленні. Крім того, тілові й розуму потрібна чистота. Чистота тіла певною мірою допомагає, однак потрібна й чистота розуму, а вона приходить, якщо уславлювати Верховного Господа. Вичистити з розуму бруд, що нагромадився там, можна тільки за допомогою уславлення Верховного Господа. Безбожне суспільство очистити свого розуму не на силі, тому що в ньому відсутня сама ідея Бога, і через цю просту причину люди в такому суспільстві попри всі свої матеріальні набутки не можуть посідати ніяких добрих якостей. Складати всьому ціну слід за наслідками. Наслідок, до якого призводить діяльність цивілізації епохи Калі    —    це незадоволення, і тому кожний шукає засобів заспокоїти розум. За Сат’я-юґи, коли всі люди посідали вищезгадані якості, розум людей був досконало вмиротворений. З часом, проте, ці якості занепадали: у Трета-юґу від них лишилося три чверті, у Двапара- юґу    —    половина, а за Калі-юґи ми маємо лише чверть, та й вона через поширення брехливости поступово сходить внівець. Гординя, є їй підстави чи ні, знищує наслідки аскез, надмірна прив’язаність до жінок та їхнього товариства знищує чистоту, вживання дурманних засобів знищує милосердя, а поширення брехливої пропаґанди знищує правдивість. Врятувати людство, не дати йому пасти жертвою усіх вищезгаданих лихих явищ можна, якщо відродити бгаґавата- дгарму.

Законите на религията се основават не на догми или на правила, измислени от човека, а на четири главни регулиращи принципа: отреченост, чистота, състрадание и честност. Хората трябва да се възпитават в дух на следване на тези принципи още от най-ранно детство. Отреченост означава доброволно да се приемат неща, които може да не са много приятни за тялото, но подпомагат духовното развитие; такова например е постенето. Да се пости два или четири пъти в месеца, е един вид отречение, което може да се следва доброволно, но в името единствено на духовното себепознание, а не заради постигането на политически или на някакви други цели. В Бхагавад-гӣта̄ (17.5 – 6) се осъждат постите, които са насочени към постигането не на себепознание, а на някакви други цели. Чистотата също е необходима – както за ума, така и за тялото. Ако се поддържа чисто само тялото, това би помогнало до известна степен, но още по-необходима е чистотата на ума, а тя се постига, като се възхвалява Върховният Бог. Никой не може да изчисти натрупалата се в ума мръсотия, без да възхвалява Върховния Бог. Безбожната цивилизация не може да помогне на човека да пречисти ума си, защото няма никаква представа за Бога; заради това хората на такава цивилизация не могат да имат добри качества, колкото и осигурени в материално отношение да са. За дейностите трябва да съдим по плодовете, които те дават. Развитието на човешката цивилизация в епохата на Кали е довело до пълна и всеобща неудовлетвореност, затова всички търсят начини да постигнат спокойствие за ума си. В Сатя юга умовете на хората били напълно спокойни, защото тогава човешките същества притежавали гореспоменатите качества. В Трета̄ юга тези качества намалели с една четвърт, в Два̄пара от тях останали само половината, а в епохата на Кали – само една четвърт, която също бавно намалява заради разпространението на безчестието. Гордостта, основателна или неоснователна, унищожава склонността към отречения, прекалената привързаност към общуването с жени унищожава чистотата, пристрастеността към опияняващи средства унищожава милосърдието, а прекомерната лъжлива пропаганда изкоренява честността. Само възраждането на бха̄гавата дхарма може да спаси човешката цивилизация от всички злини.