Шрӣмад Бха̄гаватам 1.17.25
Деванагари
इदानीं धर्म पादस्ते सत्यं निर्वर्तयेद्यत: ।
तं जिघृक्षत्यधर्मोऽयमनृतेनैधित: कलि: ॥ २५ ॥
तं जिघृक्षत्यधर्मोऽयमनृतेनैधित: कलि: ॥ २५ ॥
Стих
ида̄нӣм̇ дхарма па̄дас те
сатям̇ нирвартайед ятах̣
там̇ джигхр̣кш̣атй адхармо 'ям
анр̣тенаидхитах̣ калих̣
сатям̇ нирвартайед ятах̣
там̇ джигхр̣кш̣атй адхармо 'ям
анр̣тенаидхитах̣ калих̣
Дума по дума
ида̄нӣм — в днешно време; дхарма — о, олицетворение на религията; па̄дах̣ — крак; те — на теб; сатям — честност; нирвартайет — куцукайки по някакъв начин; ятах̣ — чрез; там — това; джигхр̣кш̣ати — опитвайки се да унищожи; адхармах̣ — олицетворението на безбожието; аям — това; анр̣тена — чрез измама; едхитах̣ — процъфтяване; калих̣ — олицетворението на раздорите.
Превод
Сега стоиш само на един крак, олицетворяващ честността, и успяваш някак си да куцукаш с него. Но олицетворението на раздорите (Кали), което преуспява чрез измамите, се опитва да счупи и този крак.
Пояснение
Законите на религията се основават не на догми или на правила, измислени от човека, а на четири главни регулиращи принципа: отреченост, чистота, състрадание и честност. Хората трябва да се възпитават в дух на следване на тези принципи още от най-ранно детство. Отреченост означава доброволно да се приемат неща, които може да не са много приятни за тялото, но подпомагат духовното развитие; такова например е постенето. Да се пости два или четири пъти в месеца, е един вид отречение, което може да се следва доброволно, но в името единствено на духовното себепознание, а не заради постигането на политически или на някакви други цели. В Бхагавад-гӣта̄ (17.5 – 6) се осъждат постите, които са насочени към постигането не на себепознание, а на някакви други цели. Чистотата също е необходима – както за ума, така и за тялото. Ако се поддържа чисто само тялото, това би помогнало до известна степен, но още по-необходима е чистотата на ума, а тя се постига, като се възхвалява Върховният Бог. Никой не може да изчисти натрупалата се в ума мръсотия, без да възхвалява Върховния Бог. Безбожната цивилизация не може да помогне на човека да пречисти ума си, защото няма никаква представа за Бога; заради това хората на такава цивилизация не могат да имат добри качества, колкото и осигурени в материално отношение да са. За дейностите трябва да съдим по плодовете, които те дават. Развитието на човешката цивилизация в епохата на Кали е довело до пълна и всеобща неудовлетвореност, затова всички търсят начини да постигнат спокойствие за ума си. В Сатя юга умовете на хората били напълно спокойни, защото тогава човешките същества притежавали гореспоменатите качества. В Трета̄ юга тези качества намалели с една четвърт, в Два̄пара от тях останали само половината, а в епохата на Кали – само една четвърт, която също бавно намалява заради разпространението на безчестието. Гордостта, основателна или неоснователна, унищожава склонността към отречения, прекалената привързаност към общуването с жени унищожава чистотата, пристрастеността към опияняващи средства унищожава милосърдието, а прекомерната лъжлива пропаганда изкоренява честността. Само възраждането на бха̄гавата дхарма може да спаси човешката цивилизация от всички злини.