Шрӣмад Бха̄гаватам 1.17.24
Деванагари
तप: शौचं दया सत्यमिति पादा: कृते कृता: ।
अधर्मांशैस्त्रयो भग्ना: स्मयसङ्गमदैस्तव ॥ २४ ॥
अधर्मांशैस्त्रयो भग्ना: स्मयसङ्गमदैस्तव ॥ २४ ॥
Стих
тапах̣ шаучам̇ дая̄ сатям
ити па̄да̄х̣ кр̣те кр̣та̄х̣
адхарма̄м̇шаис трайо бхагна̄х̣
смая-сан̇га-мадаис тава
ити па̄да̄х̣ кр̣те кр̣та̄х̣
адхарма̄м̇шаис трайо бхагна̄х̣
смая-сан̇га-мадаис тава
Дума по дума
тапах̣ — отречение; шаучам — чистота; дая̄ — милост; сатям — честност; ити — така; па̄да̄х̣ — крака; кр̣те — в епохата Сатя; кр̣та̄х̣ — установени; адхарма — безбожие; ам̇шаих̣ — от частите; траях̣ — трите заедно; бхагна̄х̣ — счупени; смая — гордост; сан̇га — прекалено общуване с жени; мадаих̣ — опиянение; тава — твоите.
Превод
В епохата Сатя (честност) четирите ти крака бяха стъпили здраво благодарение на четирите принципа – отреченост, чистота, състрадание и честност. Но сега трите ти крака са прекършени заради неимоверно разпространилото се безбожие, което се проявява под формата на гордост, похот към жените и пиянство.
Пояснение
Заблуждаващата енергия, т.е. материалната природа, може да въздейства върху живите същества до такава степен, до каквато те стават жертви на измамната привлекателност на ма̄я̄. Ярката светлина привлича пеперудите и те стават жертви на огъня. По същия начин заблуждаващата енергия постоянно пленява обусловените души и те стават жертви на огъня на заблудата. Ведическите писания ги призовават да не попадат в плен на илюзията, а да се освободят от нея. Ведите ни предупреждават да не поемаме пътя към мрака на невежеството, а да тръгнем по пътя на духовното извисяване и светлината. Самият Бог също предупреждава, че заблуждаващата сила на материалната енергия е прекалено могъща, за да може да бъде преодоляна; и все пак този, който се отдаде на Бога, лесно може да направи това. Но да се отдадеш в лотосовите нозе на Бога, не е толкова лесно. Това могат да направят личности, на които са присъщи отречеността, чистотата, състраданието и честността. Тези четири принципа на развитата цивилизация били характерни за епохата Сатя. Тогава всички хора наистина били учени и издигнати бра̄хман̣и, а от гледна точка на степените в духовния живот били парамахам̇си, т.е. личности, постигнали най-висшето равнище на живота в отречение. Благодарение на възпитанието и образованието, което получавали, човешките същества не попадали под влиянието на заблуждаващата енергия. Тези хора имали силни характери и били в състояние да се отскубнат от ноктите на ма̄я̄. Но постепенно с упадъка на основните принципи на брахминската култура – отречеността, чистотата, състраданието и честността – и с разпространяването на гордостта, привързаността към жените и пиянството, човешкото общество се отклонило непоправимо много, непоправимо далече от пътя на освобождението и трансценденталното блаженство. С напредването на епохата на Кали хората стават все по-горди и по-привързани към жените и към пиянството. Под влиянието на епохата на Кали дори просякът се гордее с грошовете си, жените се обличат предизвикателно, за да покорят мъжките умове, а мъжете са пристрастени към алкохола, цигарите, чая, дъвченето на тютюн и пр. Всички тези навици, т.е. така нареченият „прогрес“ на цивилизацията, са основната причина за безбожието, и затова не могат да бъдат спрени корупцията, подкупите и протекционизмът. Хората не могат да изкоренят това зло нито със законодателни актове, нито с помощта на полицейски надзор. Но те могат да излекуват тази болест на ума с истинския лек – разпространяването и следването на принципите на брахминската култура: отреченост, чистота, състрадание и честност. Съвременната цивилизация и развитието на икономиката създават нова ситуация: нищета и глад, а в резултат на това и изнудване заради жизнени блага. Ако ръководителите и богатите хора в обществото великодушно предоставят половината от средствата си за благото на заблудените хора, за да ги възпитават в съзнание за Бога и да ги учат на науката на Бха̄гаватам, тогава епохата на Кали ще бъде победена и няма да плени в капана си обусловените души. Винаги трябва да помним, че неоснователната гордост, т.е. прекаленото величаене на собствените ни житейски ценности, прекалената привързаност към жените или към общуването с тях и употребата на опияняващи средства, ще отклонят човешката цивилизация от пътя на мира, колкото и да се призовава за мир по целия свят. Проповядването на принципите на Бха̄гаватам само ще направи хората въздържани, чисти външно и вътрешно, милостиви към страдащите и честни в делничния живот. Това е пътят за изкореняване на пороците от човешкото общество, които намират толкова ясен израз в днешно време.