Има различни хора и сред многото хиляди един може би ще търси трансцендентално познание, за да се опита да разбере какво е себето, тялото и Абсолютната Истина. Обикновено хората са заети с животинските наклонности – ядене, спане, защита и съвкупление, и рядко някой проявява интерес към трансцендентално знание. Първите шест глави на Бхагавад-гӣта̄ са предназначени за тези, които се интересуват от трансценденталното знание, от разбиране на себето, Свръхсебето, процеса за себепознание чрез гя̄на йога и дхя̄на йога и от разграничаване на себето от материята. Обаче Кр̣ш̣н̣а може да бъде опознат само от личностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Останалите трансценденталисти могат да постигнат осъзнаване на безличностния Брахман, което е по-лесно от разбирането на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е Върховната Личност, но в същото време е отвъд знанието за Брахман и Парама̄тма̄. Йогӣте и гя̄нӣте се объркват в опитите си да разберат Кр̣ш̣н̣а. Въпреки че най-великият сред имперсоналистите, Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, признава в своя коментар към Гӣта̄, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, последователите му не приемат Кр̣ш̣н̣а по този начин, защото е много трудно да познаеш Кр̣ш̣н̣а – дори да си постигнал трансцендентално осъзнаване на безличностния Брахман.

Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, предвечният Бог Говинда. Ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣ / ана̄дир а̄дир говиндах̣ сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам. Много е трудно без преданост да се опознае Кр̣ш̣н̣а. Макар да твърдят, че пътят на бхакти, т.е. преданото служене, е много лесен, хората, които нямат преданост, не могат да го следват. Ако пътят на бхакти беше толкова лесен, както те заявяват, защо ще поемат по трудния път? Всъщност пътят на бхакти йога не е лесен. Лесен може да изглежда т.нар. път на бхакти, следван от неавторитетни личности без знание за бхакти, но когато бхакти йога се практикува наистина според правилата, философстващите учени и мислители отпадат от пътя. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ пише в Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.101):

„Преданото служене на Бога, което пренебрегва авторитета на ведическите писания, като Упаниш̣адите, Пура̄н̣ите и На̄рада Пан̃чара̄тра, просто внася ненужен смут в обществото.“

Не е възможно за имперсоналиста, осъзнал Брахман, и за йогӣ, осъзнал Парама̄тма̄, да разберат Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, като син на майка Яшода̄ или като колесничар на Арджуна. Дори великите полубогове понякога се объркват по отношение на Кр̣ш̣н̣а (мухянти ят сӯраях̣). Ма̄м̇ ту веда на кашчана – „Никой не ме познава такъв, какъвто съм“ – казва Господ. И ако някой наистина го познава, са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣ – „Такава велика душа се среща много рядко“. Затова, ако не практикува предано служене на Бога, човек не може да опознае Кр̣ш̣н̣а такъв, какъвто е (таттватах̣), дори да е голям учен или философ. Само чистите предани могат да знаят нещо за невъобразимите трансцендентални качества на Кр̣ш̣н̣а – за това, че Той е причината на всички причини, за неговото всемогъщество и съвършенство, за неговото богатство, слава, сила, красота, знание и отречение – тъй като Кр̣ш̣н̣а е благоразположен към тях. Кр̣ш̣н̣а е последният етап в осъзнаването на Брахман и само преданите могат да го разберат такъв, какъвто е. Ето защо се казва:

„Никой не може да разбере Кр̣ш̣н̣а такъв, какъвто е с помощта на грубите материални сетива. Но Той сам се разкрива пред преданите си, удовлетворен от трансценденталното им любовно служене“ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.234).