Тук се казва, че Свръхдушата, която винаги съпровожда индивидуалната душа, е проявление на Върховния Бог. Тя не е обикновено живо същество. Понеже философите монисти приемат, че съществува само един познавач на тялото, те мислят, че няма разлика между Свръхдушата и индивидуалната душа. За да изясни това, Бог казва, че Той се намира в тялото на всекиго като Парама̄тма̄. Той се различава от индивидуалната душа; Той е пара, трансцендентален. Индивидуалната душа се наслаждава на дейностите на определено поле, докато Парама̄тма̄ не е нито ограничен наслаждаващ се, нито е съпричастен към дейностите на тялото. Свръхдушата присъства в тялото като свидетел, съдник и върховен наслаждаващ се. Наречен е Парама̄тма̄, а не а̄тма̄; Той е трансцендентален. Съвършено ясно е, че а̄тма̄ и Парама̄тма̄ се различават. Свръхдушата, Парама̄тма̄, има крака и ръце навсякъде, докато индивидуалната душа няма. И понеже Парама̄тма̄ е Върховният Бог, Той присъства в сърцето на индивидуалната душа и позволява изпълнението на желанията ѝ за материално наслаждение. Без разрешението на Върховната Душа индивидуалната душа не може да направи нищо. Индивидът е бхукта, поддържаният, а Бог е бхокта – поддържащият. Има безброй много живи същества и Той присъства като приятел във всяко едно от тях.

В действителност всяко индивидуално живо същество е вечна, неразделно свързана с Върховния Бог частица, и те двамата са в много близки приятелски отношения. Но живото същество е склонно да пренебрегва волята на Върховния Бог и да действа независимо, като се опитва да господства над природата. Понеже притежава тази склонност, то е наречено междинна енергия на Бога. Живото същество може да се намира или в материалната, или в духовната енергия. Докато е обусловено от материалната енергия, Върховният Бог – приятелят му под формата на Свръхдуша – остава с него, за да го накара да се завърне към духовната енергия. Бог винаги силно желае да го върне в духовния свят, но живото същество поради малката си независимост непрекъснато отблъсква общуването с духовната светлина. Тази злоупотреба с независимостта е причина за неговата материална борба в обусловения живот. Затова Бог винаги дава напътствия – както отвътре, така и отвън. Отвън Той ни наставлява с думите си в Бхагавад-гӣта̄, а отвътре се опитва да убеди живото същество, че дейностите му в материалното поле не водят до истинско щастие. „Просто остави това и насочи вярата си към мен. Тогава ще бъдеш щастлив“ – казва Той. По такъв начин интелигентната личност, насочила вярата си към Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност, започва да напредва по пътя към вечния, изпълнен с блаженство и знание живот.