Sedmi verz
Текст седми
Besedilo
Текст
pittopatapta-rasanasya na rocikā nu
kintv ādarād anudinaṁ khalu saiva juṣṭā
svādvī kramād bhavati tad-gada-mūla-hantrī
питтопатапта-расанася на рочика̄ ну
кинтв а̄дара̄д анудинам̇ кхалу саива джуш̣т̣а̄
сва̄двӣ крама̄д бхавати тад-гада-мӯла-хантрӣ
Synonyms
Дума по дума
syāt — je; kṛṣṇa — Gospoda Kṛṣṇe; nāma — sveto ime; carita-ādi — značaj, zabave in tako naprej; sitā — kandis sladkor; api — čeprav; avidyā — nevednosti; pitta — zaradi žolča; upatapta — bolnemu; rasanasya — jeziku; na — ne; rocikā — okusno; nu — kako je čudovito; kintu — toda; ādarāt — pozorno; anudinam — vsak dan oziroma štiriindvajset ur na dan; khalu — naravno; sā — ta (sladkor svetega imena); eva — vsekakor; juṣṭā — z okušanjem oziroma petjem; svādvī — okusen; kramāt — postopoma; bhavati — postane; tat-gada — te bolezni; mūla — korenine; hantrī — uničevalec.
ся̄т – е; кр̣ш̣н̣а – на Бог Кр̣ш̣н̣а; на̄ма – святото име; чарита-а̄ди – характер, забавления и т.н.; сита̄ – захарен бонбон; апи – въпреки че; авидя̄ – на невежеството; питта – от жлъчката; упатапта – измъчван; расанася – на езика; на – не; рочика̄ – апетитен; ну – о, колко е прекрасно; кинту – но; а̄дара̄т – внимателно; анудинам – всеки ден, или денонощно; кхалу – естествено; са̄ – този (сладък бонбон на святото име); ева – със сигурност; джуш̣т̣а̄ – приет или повтарян; сва̄двӣ – вкусен; крама̄т – постепенно; бхавати – става; тат-гада – на тази болест; мӯла – от корена; хантрӣ – унищожителят.
Translation
Превод
Kṛṣṇovo sveto ime, značaj, zabave in dejanja so duhovno sladki kot kandis. Človek, ki ima zlatenico avidye (nevednosti), ne more okušati ničesar sladkega, čudovito pa je, da z vsakodnevnim pozornim petjem teh sladkih imen obudi naravno zmožnost okušanja in postopoma izkorenini bolezen.
Святото име, характер, забавления и дейности на Кр̣ш̣н̣а са трансцендентално сладки като захарен бонбон. Въпреки че езикът на човек, страдащ от жълтеницата на авидя̄ (невежеството), не усеща нищо сладко, прекрасно е, че просто с внимателно всекидневно повтаряне на тези сладки имена естественият вкус постепенно се възстановява и болестта напълно изчезва.
Purport
Пояснение
KOMENTAR: Sveto ime Gospoda Kṛṣṇe, Njegove lastnosti, zabave in vse drugo imajo naravo absolutne resnice, lepote in blaženosti. Sami po sebi so zelo sladki, tako kot kandis, ki je všeč vsakomur. Nevednost pa je kot zlatenica, ki jo povzroči moten odtok žolča. Zlatenični bolnik ne more uživati v okusu sladkorja. Ravno nasprotno, sladke jedi se mu zdijo zelo grenke. Tako nam tudi avidyā (nevednost) preprečuje okušanje Kṛṣṇovih duhovno sladkih imen, lastnosti, podob in zabav. Če pa se bomo kljub tej bolezni zelo pozorno posvetili razvijanju zavesti Kṛṣṇe, tako da bomo peli sveto ime in poslušali o Kṛṣṇovih duhovnih zabavah, se bo naša nevednost razpršila in bomo lahko okušali sladkost Njegove duhovne narave in vsega drugega, kar je povezano z Njim. Tako duhovno ozdravitev lahko dosežemo le z rednim razvijanjem zavesti Kṛṣṇe.
Святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а, неговите качества и забавления имат природата на абсолютна истина, красота и блаженство. По своята същност те са много сладки, като захарен бонбон, който се харесва на всички. Незнанието се сравнява с жълтеницата, причинявана от жлъчните секрети. Езикът на болния от жълтеница човек не може да се наслади на вкусния захарен бонбон. Той усеща сладкото като много горчиво. По същия начин авидя̄ (невежеството) изкривява способността ни да се наслаждаваме на трансценденталните имена, качества, форми и забавления на Кр̣ш̣н̣а. Въпреки болестта, ако някой много грижовно и внимателно приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание, повтаря святото име и слуша за трансценденталните забавления на Кр̣ш̣н̣а, невежеството му ще бъде унищожено и той ще може да изпита сладостта на трансценденталната природа на Кр̣ш̣н̣а и на всичко, свързано с него. Възстановяването на духовното здраве е възможно само чрез правилното развиване на Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Ljudje, ki v materialnem svetu raje živijo posvetno kot pa zavestno Kṛṣṇe, veljajo za bolne. Za živo bitje je naravno, da je Kṛṣṇov večni služabnik (jīvera ’svarūpa’ haya – kṛṣṇera ’nitya-dāsa’). Ko pa zaradi privlačnosti do Kṛṣṇove zunanje energije māye pozabi Nanj, ni več v zdravem stanju. Svet māye je durāśraya, kar pomeni lažno oziroma slabo zavetje. Kdor zaupa v durāśrayo, je v brezupnem položaju. V materialnem svetu bi vsi radi našli srečo, vendar zaradi nevednosti kljub neštetim neuspelim posvetnim poskusom ne razumejo svojih napak in jih poskušajo popraviti z novimi napakami. To je boj za obstanek v materialnem svetu. Ko pa ljudem v takem položaju svetujemo, naj stopijo na pot zavesti Kṛṣṇe in postanejo srečni, ne sprejmejo naših napotkov.
Когато един човек в материалния свят се интересува повече от материалистическия начин на живот, отколкото от Кр̣ш̣н̣а съзнание, смята се, че състоянието му е болестно. Нормалното ни състояние е да бъдем вечни слуги на Бога (джӣвера сварӯпа хая – кр̣ш̣н̣ера нитя-да̄са). Здравето се загубва, когато живото същество забравя Кр̣ш̣н̣а поради това, че е привлечено от външните черти на ма̄я̄, енергията на Кр̣ш̣н̣а. Светът на ма̄я̄ се нарича дура̄шрая, което значи „лъжливо, лошо убежище“. Този, който влага вярата си в дура̄шрая, таи напразни надежди. В материалния свят всички се стремят към щастие и въпреки че постоянните им опити се провалят, поради незнание, те не могат да разберат грешките си. Хората се опитват да поправят една грешка, като вършат друга. Това представлява борбата за съществуване в материалния свят. Когато кажете на човек в такова състояние да се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание и да бъде щастлив, той не приема съвета ви.
Gibanje za zavest Kṛṣṇe širimo po vsem svetu samo zato, da bi ljudi ozdravili te velike nevednosti. Množice zavajajo slepi družbeni voditelji – politiki, filozofi in znanstveniki. Slepi so, ker se ne zavedajo Kṛṣṇe. Bhagavad-gītā pravi, da so grešni ničvredneži in najnižji med ljudmi, saj jih je brezbožno življenje oropalo vsega pravega znanja.
Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се разпространява из целия свят, за да излекува това грубо невежество. Хората са заблуждавани от слепи водачи. Лидерите на човешкото общество – политици, философи и учени – са слепи, защото не са Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Според Бхагавад-гӣта̄ те всъщност са грешни негодници и най-низшите измежду хората, защото атеистичният им начин на живот напълно ги е лишил от истинско знание.
prapadyante narādhamāḥ
māyayāpahṛta jñānā
āsuraṁ bhāvam āśritāḥ
прападянте нара̄дхама̄х̣
ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄
а̄сурам̇ бха̄вам а̄шрита̄х̣
»Tisti brezbožniki, ki so skrajno neumni, ki so najnižji med ljudmi, ki jim je iluzija ukradla znanje in ki imajo ateistično demonsko naravo, se Mi ne predajo.« (Bhagavad-gītā, 7.15)
„Поразително глупавите безбожници, най-низшите сред хората, тези, чието знание е отнето от илюзията и тези с атеистична природа на демони, никога не ми се отдават“ (Бхагавад-гӣта̄ 7.15).
Taki ljudje se nikoli ne predajo Kṛṣṇi in nasprotujejo tistim, ki se hočejo zateči k Njemu. Ko takšni brezbožniki postanejo družbeni voditelji, je celotno ozračje nasičeno z nevednostjo. Ljudje v takem stanju niso ravno navdušeni nad gibanjem za zavest Kṛṣṇe, tako kot zlatenični bolniki ne uživajo v okusu sladkorja. Vedeti pa moramo, da je sladkor edino pravo zdravilo za zlatenico. Edino zdravilo, ki lahko pomaga zmedenemu sodobnemu človeštvu in svet spravi na pravi tir, pa je zavedanje Kṛṣṇe, petje Gospodovega svetega imena – Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare / Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare. Čeprav bolnikov z materialno boleznijo zavest Kṛṣṇe morda ne mika najbolj, jim Śrīla Rūpa Gosvāmī vseeno svetuje, naj se ji pozorno posvetijo, če hočejo ozdraveti. Zdravljenje človeka, ki je pod vplivom materije, se začne s petjem Gospodovega svetega imena, mahā-mantre Hare Kṛṣṇa, saj se s tem osvobodi vseh zmotnih predstav (ceto-darpaṇa-mārjanam). Avidyā je temelj ahaṅkāre oziroma lažnega jaza v srcu in pomeni, da ne razumemo svoje duhovne narave.
Такива хора никога не се отдават на Кр̣ш̣н̣а и се противопоставят на желаещите да приемат подслон при него. Когато подобни атеисти започнат да ръководят обществото, цялата атмосфера се пренасища с невежество. В такава обстановка хората не приемат твърде въодушевено движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, както болният, който страда от жълтеница, не се наслаждава на вкусния захарен бонбон. Но трябва да знаем, че единственият лек срещу жълтеницата е захарният бонбон. По подобен начин единственото средство за спасение на човечеството от безизходицата, в която е попаднало, е Кр̣ш̣н̣а съзнание – възпяването на святите имена на Бога: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Макар че Кр̣ш̣н̣а съзнание може да не е много приятно за болния, Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ съветва: ако иска да се излекува от болестта на материализма, човек трябва да го приеме с много грижа и внимание. Лечението започва с Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата, защото като повтаря святото име на Бога, той се освобождава от всички погрешни схващания на обусловеното от материята състояние (чето-дарпан̣а-ма̄рджанам). Авидя̄, неразбирането на духовната същност, създава в сърцето ахан̇ка̄ра, лъжливото его.
Resnično bolezen nosimo v srcu. Ko pa očistimo um in zavest, postanemo odporni proti materialni bolezni. Da bi iz misli in srca pregnali vse zgrešene predstave, moramo peti mahā-mantro Hare Kṛṣṇa. To je preprosto in koristno. S petjem Gospodovega svetega imena se takoj rešimo iz plamtečega ognja materialnega obstoja.
Истинската болест е в сърцето. Но ако пречисти ума си, ако пречисти съзнанието си, човек няма да страда от болестта на материализма. За да пречисти ума и сърцето си от цялото неразбиране, човек трябва да започне да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата. Това е лесно и благотворно. Като повтаря святото име на Бога, той се спасява от бушуващия пожар на материалното съществуване.
Obstajajo tri stopnje petja ali mantranja Gospodovega svetega imena: žaljivo, vse manj žaljivo in čisto petje. Začetnik mantro Hare Kṛṣṇa navadno poje žaljivo. Če se izogiba desetim osnovnim žalitvam, lahko preide na stopnjo med žaljivim in čistim petjem. Ko pa doseže raven čistega petja, se takoj osvobodi. To se imenuje bhava-mahā-dāvāgni-nirvāpanam. Takoj ko se iztrgamo iz plamtečega ognja materialnega obstoja, lahko okusimo transcendentalno življenje.
В повтарянето на святото име на Бога има три етапа: оскърбителен етап, етап с намаляване на оскърбленията и съвършен етап. Когато един начинаещ започне да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата, обикновено той допуска много оскърбления. Има десет основни оскърбления и ако преданият ги избягва, той може да достигне следващия етап намиращ се между възпяването с оскърбления и съвършеното възпяване. Когато достигне съвършения етап, човек веднага постига освобождение. Това се нарича бхава-маха̄-да̄ва̄гни-нирва̄панам. Когато се освободи от бушуващия пожар на материалното съществуване, той може да се наслади на вкуса на трансценденталния живот.
Končni sklep je, da moramo za ozdravitev od materialne bolezni peti mantro Hare Kṛṣṇa. Gibanje za zavest Kṛṣṇe je še posebej namenjeno ustvarjanju okolja, ki ljudi spodbuja k petju te mantre. Človek mora najprej imeti vero in ko jo s petjem še okrepi, lahko postane član naše skupnosti. Povsod po svetu pošiljamo skupine saṅkīrtane, in njihova izkušnja je, da mahā-mantra Hare Kṛṣṇa k nam privablja na tisoče ljudi celo na najbolj odročnih koncih sveta, kjer ničesar ne vedo o Kṛṣṇi. Ponekod ljudje začnejo posnemati bhakte, tako da si obrijejo glavo in pojejo mahā-mantro Hare Kṛṣṇa že nekaj dni potem, ko jo prvič slišijo. Morda je to le oponašanje, ampak zaželeno je oponašati kaj dobrega. Nekateri posnemovalci si sčasoma zaželijo, da bi jih posvetil duhovni učitelj in ga zaprosijo za to.
Изводът е, че за да се освободим от материалната болест, трябва да започнем да повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е специално предназначено да създаде атмосфера, в която хората могат да започнат да повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата. Човек трябва да започне с вяра и когато в процеса на повтаряне вярата му укрепне, той може да стане член на Обществото. Ние изпращаме групи за сан̇кӣртана по целия свят и те виждат, че дори в най-отдалечените части на света, където няма знание за Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата привлича при нас хиляди хора. Понякога хората подражават на преданите, като само след няколко дена си обръсват главите и започват да повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата. Наистина, това е подражателство, но подражанието на нещо хубаво е желателно. Постепенно някои от подражателите пожелават да получат посвещение от духовен учител.
Kdor je iskren, prejme posvetitev, in ta stopnja se imenuje bhajana-kriyā. Takrat začne zares služiti Gospodu, tako da vsak dan izgovarja šestnajst krogov mahā-mantre Hare Kṛṣṇa in se vzdržuje zunajzakonske spolnosti, opojnih sredstev, uživanja mesa in iger na srečo. Z bhajana-kriyo se reši nečistega posvetnega življenja. Ne hodi več v restavracije in hotele, da bi užival tako imenovane okusne jedi iz mesa in čebule, pa tudi cigarete, čaj in kava ga ne mikajo več. Ne vzdržuje se le zunajzakonskih spolnih odnosov, temveč se spolnosti v celoti izogiba. Noče pa niti zapravljati časa z denarnim špekuliranjem ali igrami na srečo. To kaže, da se očiščuje vseh nezaželenih navad (anartha-nivṛtti). Beseda anartha pomeni nezaželene reči, ki jih človek premaga, ko se poveže z gibanjem za zavest Kṛṣṇe.
Ако човек е искрен, той получава посвещение; този етап се нарича бхаджана крия̄. Тогава той наистина започва да служи на Бога, като редовно повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата по шестнадесет кръга дневно, въздържа се от забранен секс, интоксиканти, месоядство и хазарт. Чрез бхаджана крия̄ човек се освобождава от замърсяването на материалистическия живот. Той вече не ходи по ресторанти и хотели да се храни с така наречените „пикантни ястия“, сготвени с месо и лук, нито пък пуши и пие чай или кафе. Той не само се въздържа от извънбрачния секс, но и напълно избягва половото общуване. Нито пък си губи времето със спекулации или хазарт. По този начин се пречиства от нежеланите неща (анартха нивр̣тти). С думата анартха се назовават нежеланите неща. Анартхите са преодолени, когато човек се привърже към движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Ko se rešimo nezaželenih stvari, začnemo stanovitno služiti Kṛṣṇi. Navežemo se na vdano služenje in ob njem doživljamo zanos. To je bhāva, začetek prebujanja speče ljubezni do Boga. Tako se pogojena duša osvobodi materialnega obstoja in izgubi zanimanje za telesno pojmovanje življenja, med drugim tudi za gmotno obilje, posvetno znanje in raznovrstne zemeljske privlačnosti. Takrat lahko razume, kdo je Vsevišnji Gospod in kaj je Njegova māyā.
Когато се освободи от нежеланите неща, той става установен в изпълнението на дейностите си в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всъщност той се привързва към тези дейности и изпитва екстаз, когато отдава предано служене. Това се нарича бха̄ва, предварително пробуждане на спящата любов към Бога. Така обусловената душа се освобождава от материалното съществуване и загубва интерес към телесното разбиране за живота, включително към материалното богатство, материалното знание, към всякакво материално привличане. Тогава човек може да разбере кой е Богът, Върховната Личност и какво представлява неговата ма̄я̄.
Bhakte, ki je na ravni bhāve, māyā ne more vznemiriti, saj pozna njeno pravo vlogo. Zavest Kṛṣṇe in māyā, pozaba Kṛṣṇe, stojita druga ob drugi kot svetloba in senca. Kdor je v senci, ne more uživati koristi, ki jo ponuja svetloba, kdor pa je na svetlobi, ga tema sence ne more vznemiriti. Tisti, ki stopi na pot zavedanja Kṛṣṇe, se postopoma osvobodi in ostane na svetlobi. Teme se niti dotakne več ne. To potrjuje Caitanya-caritāmṛta (Madhya 22.31):
Въпреки че ма̄я̄ винаги присъства, ако преданият достигне бха̄ва, тя не може да го безпокои – той вижда истинската ѝ позиция. Ма̄я̄ означава забрава на Кр̣ш̣н̣а, а забравата на Кр̣ш̣н̣а и съзнанието за Кр̣ш̣н̣а са като сянката и светлината. Ако остане в сянката, човек не може да се наслаждава на удобствата, предлагани от светлината, а ако остане в светлината, тъмната сянка не го смущава. Приемайки Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек постепенно се освобождава и остава при светлината. Всъщност той дори не докосва тъмнината. Както се потвърждава в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.31):
yāhāṅ kṛṣṇa, tāhāṅ nāhi māyāra adhikāra
я̄ха̄н̇ кр̣ш̣н̣а, та̄ха̄н̇ на̄хи ма̄я̄ра адхика̄ра
»Kṛṣṇa je kot sonce, māyā pa kot tema. Kjer sije sonce, ne more biti teme. Takoj ko začnemo razvijati zavest Kṛṣṇe, se tema iluzije – vpliv zunanje energije – razblini.«
„Кр̣ш̣н̣а е сравняван със слънчевата светлина, а ма̄я̄ – с тъмнината. Там, където е слънчевата светлина, не може да има тъмнина. Щом човек приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание, тъмнината на илюзията, въздействието на външната енергия незабавно изчезва.“