Skip to main content

Šesti verz

Текст шести

Besedilo

Текст

dṛṣṭaiḥ svabhāva-janitair vapuṣaś ca doṣair
na prākṛtatvam iha bhakta-janasya paśyet
gaṅgāmbhasāṁ na khalu budbuda-phena-paṅkair
brahma-dravatvam apagacchati nīra-dharmaiḥ
др̣ш̣т̣аих̣ свабха̄ва-джанитаир вапуш̣аш ча
дош̣аир
на пра̄кр̣татвам иха бхакта-джанася пашйет
ганга̄мбхаса̄м на кхалу будбуда-пхена-панкаир
брахма-драватвам апагаччхати нӣра-дхармаих̣

Synonyms

Дума по дума

dṛṣṭaiḥ — opaženih s posvetnega vidika; svabhāva-janitaiḥ — prirojenih; vapuṣaḥ — telesnih; ca — in; doṣaiḥ — zaradi pomanjkljivosti; na — ne; prākṛtatvam — materialno stanje; iha — v tem svetu; bhakta-janasya — čistega bhakte; paśyet — smemo videti; gaṅgā-ambhasām — vode Gangesa; na — ne; khalu — vsekakor; budbuda-phena-paṅkaiḥ — z mehurčki, peno in blatom; brahma-dravatvam — duhovna narava; apagacchati — se onesnaži; nīra-dharmaiḥ — značilnosti vode.

др̣ш̣т̣аих̣ видяно чрез обикновено зрение; свабха̄ва-джанитаих̣ родено от собствената ни природа; вапуш̣ах̣ на тялото; ча и; дош̣аих̣ чрез грешките; на не; пра̄кр̣татвам материално състояние; иха в този свят; бхакта-джанася на един чист предан; пашйет трябва да виждаме; ганга̄-амбхаса̄м на водите на Ганг; на не; кхалу сигурно; будбуда-пхена-панкаих̣ с мехурчета, пяна и кал; брахма-драватвам трансценденталната природа; апагаччхати замърсява се; нӣра-дхармаих̣ характеристиките на водата.

Translation

Превод

Čisti bhakta je na izvorni ravni zavedanja Kṛṣṇe in se neenači s telesom. Nanj ne smemo gledati s posvetnimi očmi. Prezreti moramo njegovo morebitno nižje poreklo, slabo kožo, telesne napake, bolezen ali onemoglost. Telo čistega bhakte se kljub navideznim pomanjkljivostim, ki so lahko zelo opazne, ne more onesnažiti. Tako je tudi z reko Ganges, ki je v deževnem obdobju včasih polna mehurčkov, pene in blata, vendar se ne onesnaži. Duhovno napredni ljudje se ne glede na njeno stanje kopajo v njej.

Заел изначалната си Кр̣ш̣н̣а осъзната позиция, чистият предан не се отъждествява с тялото си. На такъв предан не бива да се гледа от материална гледна точка. Човек не трябва да обръща внимание, че преданият може да е роден в низше семейство, с лош цвят на кожата, с деформирано, болно или недъгаво тяло. Тези телесни несъвършенства може и да изпъкват за обикновеното зрение, но въпреки привидните дефекти, тялото на чистия предан не може да се замърси. То е като водите на Ганг, които понякога по време на дъждовния сезон са пълни с кал, пяна и мехурчета. Но водите на Ганг не се замърсяват. Тези, които са духовно напреднали, ще се окъпят в Ганг, без да обръщат внимание на състоянието на водата.

Purport

Коментар

KOMENTAR: Śuddha-bhakti oziroma transcendentalno služenje Gospodu z ljubeznijo je duši naravna dejavnost, ki jo opravljamo v osvobojenem stanju. V Bhagavad-gīti (14.26) piše:

Шуддха бхакти, естествено присъщата на душата дейност, с други думи, отдаването на трансцедентално любящо служене на Бога, се извършва в освободено състояние. В Бхагавад-гӣта̄ (14.26) се казва:

māṁ ca yo ’vyabhicāreṇa
bhakti-yogena sevate
sa guṇān samatītyaitān
brahma-bhūyāya kalpate
ма̄м ча йо 'вябхича̄рен̣а
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате

»Kdor Mi služi s čisto vdanostjo in v nobenih okoliščinah ne zaide s te poti, se pri priči dvigne nad guṇe materialne narave in doseže raven Brahmana.«

„Този, който изцяло се е отдал на предано служене, който не пада при никакви обстоятелства, веднага преодолява влиянието на материалната природа и се издига до нивото на Брахман.“

Avyabhicāriṇī bhakti pomeni čisto vdanost. Kdor vdano služi Kṛṣṇi, ne sme imeti posvetnih namenov. V gibanju za zavest Kṛṣṇe moramo spremeniti svojo zavest. Če jo usmerjamo v materialno uživanje, je posvetna, če pa jo usmerjamo v služenje Kṛṣṇi, ji pravimo zavest Kṛṣṇe. Predana duša služi Kṛṣṇi brez materialnih nagibov (anyābhilāṣitā-śūnyam). Jñāna-karmādy-anāvṛtam: čisto vdano služenje, ki je nad telesnimi in umskimi dejavnostmi, kot sta jñāna (filozofska spekulacija) in karma (delovanje z željo po posvetnih sadovih), se imenuje čista bhakti-yoga. Bhakti-yoga je prava dejavnost duše, in ko s čisto vdanostjo služimo Gospodu, smo že osvobojeni (sa guṇān samatītyaitān). Kṛṣṇov bhakta ni podrejen materialnim okoliščinam, čeprav se morda zdi, da so značilnosti njegovega telesa materialno pogojene. Zato na čistega bhakto ne bi smeli gledati s posvetnimi očmi. Kdor ni zares bhakta, ne more videti drugega bhakte v pravi luči. V prejšnjem verzu smo pojasnili, da so tri vrste bhaktkaniṣṭha-adhikārī, madhyama-adhikārī in uttama-adhikārī. Kaniṣṭha-adhikārī ne loči med bhakto in abhakto. Zanima ga le tempeljsko čaščenje Božanstev. Madhyama-adhikārī pa zna razločiti bhakto od abhakte in bhakto od Gospoda, zato se do vsakogar vede drugače.

Авябхича̄рин̣ӣ бхакти означава чиста преданост. Когато отдаваш предано служене, не трябва да имаш материални мотиви. В движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание човек трябва да промени съзнанието си. Ако съзнанието е насочено към материалното наслаждение, то е материално, а ако е насочено към служене на Кр̣ш̣н̣а, то е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Отдадената душа служи на Кр̣ш̣н̣а без материални съображения (аня̄бхила̄шита̄-шӯням). Гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там – чистото предано служене, което е отвъд дейностите на тялото и ума, такива като гя̄на (умозрителни разсъждения) и карма (плодоносна работа), се нарича чиста бхакти йога. Бхакти йога е естествено присъщата на душата дейност и когато човек наистина започне да отдава чисто, незамърсено предано служене, той е вече освободен (са гун̣а̄н саматӣтяита̄н). Преданият на Кр̣ш̣н̣а не е подчинен на материалното обуславяне, макар че телесните му черти може да изглеждат обусловени от материята. Затова не трябва да гледаме на чистите предани от материална позиция. Ако човек не е истински предан, не може да види по съвършен начин друг предан. Както беше обяснено в предишния стих, има три вида предани: каниш̣т̣ха адхика̄рӣ, мадхяма адхика̄рӣ и уттама адхика̄рӣ. Каниш̣т̣ха адхика̄рӣ не може да различи предан от непредан. Той се интересува само от обожанието на Божеството в храма. Мадхяма адхика̄рӣ обаче може да различава предания от неотдадения, а също така и предания от Бога. Затова се отнася по различни начини с Върховната Божествена Личност, с предания и с неотдадения.

Telesnih pomanjkljivosti čistega bhakte ne smemo kritizirati, temveč jih moramo spregledati. Pomembna nam mora biti le glavna naloga duhovnega učitelja – čisto vdano služenje Vsevišnjemu Gospodu. Bhagavad-gītā (9.30) pravi:

Никой не трябва да критикува телесните недостатъци на чистия предан. Дори да има такива недостатъци, човек не трябва да им обръща внимание. Трябва да се съсредоточим върху основното занимание на духовния учител – преданото служене, чистото служене на Върховния Бог. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.30):

api cet sudurācāro
bhajate mām ananya-bhāk
sādhur eva sa mantavyaḥ
samyag vyavasito hi saḥ
апи чет судура̄ча̄ро
бхаджате ма̄м ананя-бха̄к
са̄дхур ева са мантавях̣
самяг вявасито хи сах̣

Bhakto moramo imeti za sādhuja, svetnika, tudi če se zdi, da je zagrešil kaj nizkotnega, saj v resnici živi za ljubeče služenju Gospodu. Z drugimi besedami, ne smemo ga videti kot navadnega človeka.

Дори да изглежда, че преданият върши отвратителни дейности, той трябва да бъде считан за са̄дху, свят човек, защото истинската му същност е заета с любящо служене на Бога. С други думи, той не трябва да бъде смятан за обикновено човешко същество.

Če čisti bhakta, ki vdano služi Gospodu, ni rojen v družini brāhmaṇ ali gosvāmījev, ga ne smemo podcenjevati. Družine gosvāmījev, ki bi temeljila na materialnih merilih, kasti ali dednosti, sploh ni. Naziv gosvāmī je pravzaprav izključna pravica čistih bhakt. Zato govorimo o šestih gosvāmījih. Vodila sta jih Rūpa Gosvāmī in Sanātana Gosvāmī, ki sta bila tako rekoč muslimana in sta se preimenovala v Dabiro Khāso in Sākaro Malliko. Śrī Caitanya Mahāprabhu pa ju je sam povzdignil v gosvāmīja. Naziv gosvāmī ni deden. Beseda gosvāmī označuje tistega, ki obvladuje čute oziroma je njihov gospodar. Bhakta ni pod oblastjo čutov, temveč jih ima v oblasti. Zato mu moramo reči svami ali gosvāmī, tudi če ni rojen v družini gosvāmījev.

Дори ако чистият предан не е роден в семейство на бра̄хман̣а или госва̄мӣ, щом отдава служене на Бога, не трябва да бъде пренебрегван. В действителност, не може да съществува семейство на госва̄мӣ, основаващо се на каквито и да било материални съображения, касти или наследственост. Титлата госва̄мӣ е притежание на чистите предани, затова говорим за шестимата Госва̄мӣ, начело с Рӯпа Госва̄мӣ и Сана̄тана Госва̄мӣ. Всъщност Рӯпа Госва̄мӣ и Сана̄тана Госва̄мӣ на практика били станали мохамедани и носели имената Дабира Кха̄са и Са̄кара Маллика, но самият Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ги е направил госва̄мӣ. Затова титлата госва̄мӣ не е наследствена. Думата госва̄мӣ се отнася до този, който може да владее сетивата си, който е господар на сетивата. Преданият не е подчинен на сетивата си, а им е господар. Затова той трябва да се нарича сва̄мӣ или госва̄мӣ, дори и да не е роден в семейство на госва̄мӣ.

Po tem merilu so gosvāmīji, ki so nasledniki Śrī Nityānande Prabhuja in Śrī Advaite Prabhuja, vsekakor bhakte, ne smemo pa zapostavljati bhakt iz drugih družin. Bhakte iz družin prejšnjih ācārij in navadnih družin moramo obravnavati enako. Ne smemo podcenjevati ameriških gosvāmījev ali poveličevati nityānanda-vaṁśa-gosvāmījev. Nekateri potiho negodujejo, ker v gibanju za zavest Kṛṣṇe ameriškim vaiṣṇavam podeljujemo naslov gosvāmī. Včasih jim kdo kar naravnost pove, da njihova sannyāsa in naziv gosvāmī nista verodostojna. Po besedah Śrīla Rūpe Gosvāmīja v tem verzu pa med ameriškim gosvāmījem in gosvāmījem iz družine ācārij ni nobene razlike.

Според това определение госва̄мӣте, потомци на Шрӣ Нитя̄нанда Прабху и Шрӣ Адваита Прабху, несъмнено са предани, но не трябва да пренебрегваме преданите, произхождащи от други семейства. Всъщност, независимо дали преданите, произлизат от семейства на предишни а̄ча̄рии или от обикновени семейства, следва да гледаме на тях по еднакъв начин. Не трябва да отхвърляме някого, мислейки: „О, това е американски госва̄мӣ“, нито пък да мислим: „О, това е нитя̄нанда-вамша-госва̄мӣ!“. Има негласен протест срещу това, че даваме титлата госва̄мӣ на американските ваиш̣н̣ави от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Понякога хората категорично заявяват на американските предани, че тяхната саняса или пък титлата им госва̄мӣ са неавторитетни. Обаче според твърдението на Рӯпа Госва̄мӣ в този стих, между един американски госва̄мӣ и един госва̄мӣ от семейство на а̄ча̄рии няма разлика.

Po drugi strani pa se bhakta ne sme prevzeti, češ da je postal gosvāmī, če dobi ta naziv kljub temu, da njegov oče ni brāhmaṇa ali gosvāmī iz družine Nityānande ali Advaite Prabhuja. Ves čas se mora zavedati, da materialni napuh povzroči takojšen duhovni padec. Gibanje za zavest Kṛṣṇe uči duhovno znanost in v njem ni prostora za nevoščljivost. Namenjeno je paramahaṁsam, ki v sebi nimajo niti kančka zavisti (paramaṁ nirmatsarāṇām). Nihče ne bi smel biti nevoščljiv, ne glede na to, ali je rojen v družini gosvāmījev ali pa so mu naslov gosvāmī podelili. Takoj ko se nas polasti zavist, pademo z ravni paramahaṁse.

От друга страна, предан, постигнал титлата госва̄мӣ, без да е роден от баща бра̄хман̣а или от госва̄мӣ от рода на Нитя̄нанда и Адваита Прабху, не бива да се възгордява, че е станал госва̄мӣ. Той постоянно трябва да помни, че ако се главозамае, ще пропадне. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е трансцендентална наука и няма място за завист. То е предназначено за парамахамси, които са напълно свободни от завистта (парамам нирматсара̄н̣а̄м). Човек не трябва да завижда нито ако е роден в семейство на госва̄мӣ, нито ако му е дадена титлата госва̄мӣ. Щом някой започне да завижда, той пада от нивото парамахамса.

Zavedati se moramo, da žalimo lotosova stopala vaiṣṇav, če se oziramo na njihove telesne napake. Taka žalitev je zelo resna. Śrī Caitanya Mahāprabhu jo je poimenoval hātī-mātā oziroma žalitev ponorelega slona. Takšen slon lahko povzroči razdejanje, še posebej če prilomasti v lepo urejen vrt. Zelo moramo torej paziti, da ne žalimo vaiṣṇav. Vsak vaiṣṇava mora poslušati napotke naprednejših, ti pa naj bi manj naprednim pomagali v vseh pogledih. Vaiṣṇava je napreden ali manj napreden glede na to, koliko ima razvito zavest Kṛṣṇe. Na ravnanje čistega vaiṣṇave ne smemo gledati s posvetnega vidika. To je še posebej škodljivo za začetnike. Zato ne smemo soditi čistega bhakte po zunanjosti, ampak se raje osredotočimo na njegovo notranjost in poskušajmo razumeti, kako s transcendentalno ljubeznijo služi Gospodu. Tako ga ne bomo videli s posvetnimi očmi in bomo lahko postopoma tudi sami postali čisti bhakte.

Ако обръщаме внимание на телесните недостатъци на ваиш̣н̣авите, извършваме оскърбление в лотосовите им нозе. Оскърблението в лотосовите нозе на ваиш̣н̣авите е много сериозно нещо. Всъщност, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху описва тази грешка като ха̄тӣ ма̄та̄, оскърблението на побеснелия слон. Побеснелият слон предизвиква огромни опустошения, особено ако влезе в някоя хубаво поддържана градина. Затова трябва много да внимаваме да не извършваме никакви оскърбления срещу ваиш̣н̣ава. Всеки предан трябва да е готов да приема съветите на по-напредналите ваиш̣н̣ави, а напредналите ваиш̣н̣ави да са готови да помагат с всичко на начинаещите. Човек заема по-висша или по-низша позиция според духовния си напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не бива дейностите на чистия ваиш̣н̣ава да се преценяват от материална гледна точка. Да преценява чистия предан от материална гледна точка е особено вредно за начинаещия. Затова трябва да избягваме да гледаме повърхностно на чистия предан; трябва да се опитаме да видим скритите му черти и да разберем как отдава трансцендентално и изпълнено с любов служене на Бога. По такъв начин човек може да избегне да оценява предания от материална позиция, и така сам постепенно да стане чист предан.

Tisti, ki mislijo, da je zavest Kṛṣṇe omejena na določeno skupino ljudi oziroma bhakt ali na določeno območje, so navadno nagnjeni k temu, da bhakte sodijo po zunanjosti. Taki začetniki ne znajo ceniti vzvišenega služenja naprednega bhakte, mahā-bhāgavate, zato ga skušajo potegniti na svojo raven. S takimi težavami se spopadamo pri širjenju zavesti Kṛṣṇe po vsem svetu. Žal nas obkrožajo nezreli bratje po Bogu, ki ne cenijo teh izjemnih dejavnosti. Radi bi nas zvlekli na svojo raven in nas vsepovprek kritizirajo. Zelo nam je žal zaradi njihovega otročjega ravnanja in skromnega znanja. Zaupnega Gospodovega služabnika, ki ima duhovno moč, ne smemo imeti za navadnega človeka, saj sveti spisi pravijo, da brez Kṛṣṇove odobritve nihče ne more razširiti zavesti o Njem po vsem svetu.

Тези, които си мислят, че Кр̣ш̣н̣а съзнание е предназначено само за определена част от хората, за определени предани или за определена територия, всъщност са предразположени да виждат само външните характеристики. Подобни начинаещи не могат да оценят възвишеното служене на напредналия предан, а се опитват да принизят маха̄ бха̄гаватите до собственото си ниво. При разпространяването на Кр̣ш̣н̣а съзнание по света понякога се сблъскваме с такива трудности. За съжаление, обкръжени сме от начинаещи духовни събратя, които не оценяват колко изключително е разпространението на Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят. Те просто се опитват да ни поставят на собственото си ниво и се стремят да ни критикуват по всякакви начини. Изпитваме съжаление към наивните им дейности и бедните им знания. На една боговдъхновена личност, отдадена на най-поверително служене на Бога, не трябва да се гледа като на обикновено човешко същество, защото е казано, че ако не е упълномощен от Кр̣ш̣н̣а, човек не може да разпространява движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят.

Kritiziranje čistega bhakte je žalitev (vaiṣṇava-aparādha). Ta je zelo zaviralna in nevarna za tiste, ki hočejo razvijati zavest Kṛṣṇe. Žalitev lotosovih stopal vaiṣṇav nas prikrajša za vse duhovne koristi. Zato moramo skrbno paziti, da ne zavidamo śuddha-vaiṣṇavi oziroma vaiṣṇavi, ki mu je Kṛṣṇa dal duhovno moč. Žaljivo je tudi, če mislimo, da lahko takega vaiṣṇavo discipliniramo, in če mu hočemo svetovati ali ga popravljati. Naprednega vaiṣṇavo in začetnika lahko ločimo po dejanjih. Prvi je vedno na položaju duhovnega učitelja, drugi pa je vedno njegov učenec. Učenci ne bi smeli dajati nasvetov duhovnemu učitelju, ta pa tudi ni dolžan upoštevati napotkov tistih, ki niso njegovi učenci. To je bistvo sporočila Śrīla Rūpe Gosvāmīja v šestem verzu.

Когато някой критикува чист предан, извършва оскърбление (ваиш̣н̣ава апара̄дха); това е много опасно и е голяма пречка за напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не можем да постигнем никакво духовно развитие, ако извършваме оскърбление в лотосовите нозе на един ваиш̣н̣ава. Всеки трябва да е много внимателен и да не завижда на упълномощения ш̣уддха ваиш̣н̣ава. Оскърбление е също да смятаме упълномощения ваиш̣н̣ава за обект на наказание. Оскърбително е да се опитваме да го съветваме или да го поправяме. Начинаещият ваиш̣н̣ава и напредналият ваиш̣н̣ава се различават по дейностите си. Напредналият ваиш̣н̣ава е винаги в положението на духовен учител, а начинаещият винаги е негов ученик. Духовният учител не е длъжен да се подчинява на съветите на ученика си, нито пък е задължен да приема наставления от онези, които не са негови ученици. Това е същината на съвета на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ в шестия стих.