VERZ 62
ТЕКСТ 62
Besedilo
Текст
sarva-bhāvena bhārata
tat-prasādāt parāṁ śāntiṁ
sthānaṁ prāpsyasi śāśvatam
сарва-бха̄вена бха̄рата
тат-праса̄да̄т пара̄м̇ ша̄нтим̇
стха̄нам̇ пра̄псяси ша̄шватам
Synonyms
Дума по дума
tam – Njemu; eva – vsekakor; śaraṇam gaccha – predaj se; sarva-bhāvena – v vseh pogledih; bhārata – o Bharatov potomec; tat-prasādāt – po Njegovi milosti; parām – transcendentalni; śāntim – mir; sthānam – prebivališče; prāpsyasi – boš dosegel; śāśvatam – večno.
там – на него; ева – със сигурност; шаран̣ам гаччха – отдай се; сарва-бха̄вена – във всяко отношение; бха̄рата – о, сине на Бхарата; тат-праса̄да̄т – по негова милост; пара̄м – трансцендентален; ша̄нтим – мир; стха̄нам – обителта; пра̄псяси – ще получиш; ша̄шватам – вечно.
Translation
Превод
O Bharatov potomec, popolnoma se Mu predaj. Po Njegovi milosti boš dosegel transcendentalni mir in najvišje, večno prebivališče.
О, потомъко на Бхарата, отдай му се напълно. С неговата милост ще постигнеш трансцендентален мир и върховната вечна обител.
Purport
Пояснение
Živo bitje se mora predati Vsevišnji Božanski Osebnosti, ki prebiva v vsakem srcu, in tako se bo rešilo vsega trpljenja, ki spremlja življenje v materialnem svetu. Kdor se preda Gospodu, se ne bo zgolj osvobodil trpljenja, temveč bo na koncu odšel k Vsevišnjemu Gospodu. Vede opisujejo duhovni svet z besedami tad viṣṇoḥ paramaṁ padam (Ṛg Veda 1.22.20). Glede na to, da je celotno stvarstvo Božje kraljestvo, je vse materialno v resnici duhovno, toda besedi paramaṁ padam posebej označujeta Gospodovo večno prebivališče, ki mu pravimo duhovno nebo ali Vaikuṇṭha.
Живото същество трябва да се отдаде на Върховния Бог, който е в сърцето на всекиго, и това ще го освободи от страданията на материалното съществуване. Така човек не само ще се избави от всички неволи в този живот, но накрая ще достигне Бога. Във ведическата литература (Р̣г Веда, 1.22.20) трансценденталният свят е описан като тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам. Тъй като цялото творение е царство на Бога, всичко материално всъщност е духовно, но парамам̇ падам се отнася специално за вечната обител, наречена духовно небе, Ваикун̣т̣ха.
V petnajstem poglavju Bhagavad-gīte je rečeno: sarvasya cāhaṁ hṛdi sanniviṣṭaḥ – Gospod prebiva v srcu vsakega živega bitja. Predati se Nadduši v srcu, kakor svetuje ta verz, torej pomeni predati se Vsevišnji Božanski Osebnosti, Kṛṣṇi. Arjuna je Kṛṣṇo že priznal za Vsevišnjega, in sicer v desetem poglavju, ko Ga je naslovil z besedami paraṁ brahma paraṁ dhāma. Priznal Ga je za Vsevišnjo Božansko Osebnost in najvišje prebivališče vseh živih bitij, ne zgolj na podlagi lastnih izkušenj, temveč tudi na podlagi mnenj velikih modrecev, kot so Nārada, Asita, Devala in Vyāsa.
В петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ се казва: сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣ах̣ – Бог се намира в сърцето на всекиго. Тоест препоръката да се отдаде на Свръхдушата, която се намира в него, означава, че човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Арджуна вече е приел Кр̣ш̣н̣а за Върховния. В десета глава той приема Кр̣ш̣н̣а като парам̇ брахма парам̇ дха̄ма. Арджуна приема Кр̣ш̣н̣а като Бог, Върховната Личност и върховна обител на всички живи същества, основавайки се не само на личния си опит, но и на сведенията на велики авторитети като На̄рада, Асита, Девала и Вя̄са.