В На̄рада пан̃чара̄тра преданото служене за Бога е сравнено с царица. Когато царицата дава аудиенция, винаги я придружават много придворни дами. Слугите, които следват царицата на преданото служене, са материалното богатство, освобождението и мистичните сили. Кармӣте са силно привързани към материалното наслаждение, гя̄нӣте се стремят с цената на всичко да се освободят от материалното робство, а йогӣте искат да постигнат осемте мистични съвършенства. От На̄рада пан̃чара̄тра узнаваме, че човек, който постигне равнището на чистото предано служене, се сдобива и с всички ценности и блага, резултат от плодоносните дейности, емпиричното философстване и мистичната йога. Затова в Кр̣ш̣н̣а карн̣а̄мр̣та Шрӣла Билваман̇гала Т̣ха̄кура казва: „О, Господи, ако постигна неотклонна преданост към тебе, Ти лично ще се явиш пред мен, а резултатите от плодоносните дейности и философските търсения – благочестието, материалното процъфтяване, сетивното наслаждение и освобождението – ще ми станат слуги, които покорно ще стоят пред мене в очакване на моите заповеди“. Смисълът на тези думи е в това, че гя̄нӣте, които се стремят към брахма-видя̄ (духовно знание), полагат неимоверни усилия да се изтръгнат от плена на материалната природа, докато преданият по естествен начин се освобождава от привързаността си към материалното тяло благодарение на напредъка си в преданото служене. И когато духовното му тяло постепенно започне да се проявява, преданият започва да действа на трансцендентално равнище.

В момента ние имаме материално тяло, материален ум и материална интелигентност, но когато се освободим от материалните обусловености, се проявява духовното ни тяло, духовният ни ум и духовната ни интелигентност. На това трансцендентално равнище преданият получава всички блага, които се постигат с карма, гя̄на и йога. Въпреки че никога не се е занимавал с плодоносни дейности или философски търсения, нито с мистична йога, в процеса на своето служене той по естествен начин придобива всички мистични сили. Преданият не се стреми към никакви материални богатства, но те сами идват при него, без той да полага конкретни усилия. Занимавайки се с предано служене, той спонтанно става брахма-бхӯта. Това е потвърдено в следната строфа от Бхагавад-гӣта̄ (14.26), която вече цитирахме:

„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“.

Благодарение на това че непрекъснато отдава предано служене, преданият става трансцендентален. Понеже умът му е напълно одухотворен, той не може да мисли за нищо друго освен за лотосовите нозе на Бога. Това е смисълът на думите сам̇смаран̣а-анупӯртя̄. И тъй като постоянно мисли за нозете на Бога, преданият веднага се издига до шуддха-саттва. Шуддха-саттва е равнището отвъд гун̣ите на материалната природа, отвъд дори гун̣ата на доброто. В материалния свят гун̣ата на доброто е смятана за най-висшето съвършенство, но преданият трябва да се издигне дори над гун̣ата на доброто и да достигне равнището шуддха-саттва, чистото добро, където трите качества на материалната природа вече не действат.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура дава следния пример: ако човек има добро храносмилане, след ядене в стомаха му веднага се разгаря храносмилателният огън, който смила всичката приета храна, така че не е нужно човекът да взема лекарства, които да подпомагат храносмилането му. По същия начин, огънят на преданото служене е толкова силен, че няма нужда преданият да полага допълнителни усилия, за да постигне съвършено знание и да се освободи от привързаността към материалния свят. Гя̄нӣте могат да се освободят от материалните привързаности с помощта на продължителни теософски дискусии и по такъв начин накрая да постигнат равнището брахма-бхӯта, но за предания не е нужно да минава през толкова трудности. Просто като отдава предано служене, той неизбежно постига равнището брахма-бхӯта – това е несъмнен факт. Йогӣте и гя̄нӣте винаги се съмняват в истинската си същност, затова у тях възниква погрешната представа, че трябва да се слеят с Върховния. Но у предания, който е възстановил отношенията си с Върховния Бог, не остава и сянка на съмнение – той знае, че е вечен слуга на Бога. Гя̄нӣте и йогӣте, които нямат преданост към Бога, могат да се мислят за освободени, но тяхната интелигентност всъщност не е чиста като интелигентността на преданите. С други думи, гя̄нӣте и йогӣте не могат да постигнат истинско освобождение, докато не се издигнат до положението на предани.

Гя̄нӣте и йогӣте могат да стигнат до най-висшата степен в духовното себепознание и да осъзнаят Брахман, но понеже не се отдават в лотосовите нозе на Бога, те отново се връщат в материалния свят. Затова гя̄на и йога не трябва да бъдат смятани за процеси, с които може да се постигне истинско освобождение. Като отдавал предано служене, Маха̄ра̄джа Пр̣тху с лекота се издигнал над всички равнища, които могат да се постигнат с гя̄на и йога. Той бил шактя̄веша-авата̄ра на Върховния Бог и не било нужно да прави каквото и да е, за да постигне освобождение. Той дошъл от света на Вайкун̣т̣ха, от духовното небе, за да изпълни тук, на Земята, волята на Върховния Бог. Следователно той щял да се върне в духовния свят и без да се занимава с гя̄на, йога и карма. Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил вечен чист предан на Бога, и въпреки това той следвал процеса на преданото служене, за да покаже на обикновените хора кой е верният път, по който могат да изпълнят отредения им дълг и накрая да се върнат вкъщи, при Бога.