Skip to main content

Предыстория «Бхагавад-гиты»

Описание на обстановката

Хотя «Бхагавад-гита» издается и читается как самостоятельное произведение, изначально она является частью «Махабхараты», древнего эпоса, написанного на санскрите. «Махабхарата» повествует о событиях, предшествовавших наступлению века Кали, эпохи, в которую мы живем. Эта эпоха началась около пяти тысяч лет назад, в тот самый момент, когда Господь Кришна поведал «Бхагавад-гиту» Своему другу и почитателю Арджуне.

Въпреки че Бхагавад-гӣта̄ е често публикувана и много четена, всъщност тя е само епизод от Маха̄бха̄рата, епичната санскритска история от древния свят. В Маха̄бха̄рата се разказва за събития, които предшестват настоящата епоха на Кали. В началото на тази епоха, преди около петдесет века, Бог Кр̣ш̣н̣а изговаря Бхагавад-гӣта̄ пред своя приятел и предан Арджуна.

Их беседа, представляющая собой один из величайших философских и религиозных диалогов в истории человечества, состоялась перед началом первого сражения в великой братоубийственной войне между сотней сыновей Дхритараштры с одной стороны и их двоюродными братьями, Пандавами, сыновьями Панду, — с другой.
Два брата, Дхритараштра и Панду, принадлежали к династии Куру и были потомками царя Бхараты, который некогда правил всей землей. От его имени возникло название «Махабхарата» («Великая история потомков Бхараты»). Поскольку Дхритараштра, старший из двух братьев, родился слепым, царский трон, уготованный ему, перешел к младшему брату, Панду.

Техният разговор е един от най-големите философски и религиозни диалози, които човечеството познава и се провежда непосредствено преди започването на една братоубийствена война. Тази война е резултат от големия конфликт между стоте сина на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и техните братовчеди – Па̄н̣д̣авите, синовете на Па̄н̣д̣у.

Случилось так, что Панду умер молодым, и его пятеро сыновей — Юдхиштхира, Бхима, Арджуна, Накула и Сахадева — остались на попечении Дхритараштры, который после смерти брата временно занял престол. Поэтому сыновья Дхритараштры и сыновья Панду росли и воспитывались вместе при царском дворе. И тех, и других обучал военному искусству многоопытный Дрона и наставлял почитаемый всеми старейшина клана, «дед» Бхишма.

Па̄н̣д̣у умира млад и неговите пет деца – Юдхиш̣т̣хира, Бхӣма, Арджуна, Накула и Сахадева са поверени на грижите на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, който по това време става цар. По тази причина синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Па̄н̣д̣у израстват в едно и също царско семейство. И едните, и другите са обучавани във военни изкуства от опитния Дрон̣а и са напътствани от уважавания старейшина на рода Бхӣш̣ма. Но синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, особено най-големият, Дурьодхана, мразят Па̄н̣д̣авите и им завиждат. В същото време слепият и злонамерен Дхр̣тара̄ш̣т̣ра желае неговите синове, а не синовете на Па̄н̣д̣у да наследят трона.

Однако сыновья Дхритараштры, в особенности старший из них, Дурьйодхана, ненавидели Пандавов и завидовали им. А слепой и слабовольный Дхритараштра хотел, чтобы его собственные дети, а не сыновья Панду, унаследовали царский престол.

Тогда Дурьйодхана с согласия Дхритараштры замыслил убить юных сыновей Панду. И только благодаря покровительству их дяди, Видуры, и защите их двоюродного брата, Господа Шри Кришны, ни одно из покушений на жизнь Пандавов не увенчалось успехом.

Дурьодхана, подкрепян от Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, крои планове как да убие младите синове на Па̄н̣д̣у. Само благодарение на грижите и покровителството на чичо им Видура и братовчед им Бог Кр̣ш̣н̣а, Па̄н̣д̣авите успяват да избегнат опитите да бъдат убити.

Господь Кришна был не обыкновенным человеком, а Самим Верховным Господом, который воплотился на земле в образе царевича одного из царских родов того времени. Играя роль царевича рода Яду, Он приходился племянником жене Панду, Кунти, или Притхе, матери братьев-Пандавов. Поэтому и как их родственник, и как вечный защитник религии, Кришна покровительствовал добродетельным сыновьям Панду и всегда их защищал.

Бог Кр̣ш̣н̣а не е обикновен човек, а самият Върховен Бог, дошъл на Земята в ролята на принц в една от тогавашните династии. В тази роля Той е и племенник на съпругата на Па̄н̣д̣у – Кунтӣ, или Пр̣тха̄, майката на Па̄н̣д̣авите. Като техен роднина и вечен поддръжник на религията, Кр̣ш̣н̣а облагодетелства и покровителства благочестивите синове на Па̄н̣д̣у.

В конце концов коварный Дурьйодхана вынудил Пандавов сыграть партию в кости. Во время рокового поединка Дурьйодхана и его братья выиграли Драупади, добродетельную и верную жену Пандавов, и, издеваясь над ней, попытались раздеть ее на глазах у всех собравшихся царей и царевичей. Благодаря божественному заступничеству Кришны Драупади была спасена, однако Кауравы, ведя нечестную игру, обманом лишили Пандавов царства и вынудили их провести тринадцать лет в изгнании.

По някакъв начин хитрият Дурьодхана предизвиква Па̄н̣д̣авите да играят хазарт. В този съдбоносен турнир Дурьодхана и братята му спечелват Драупадӣ, целомъдрената и предана съпруга на Па̄н̣д̣авите и я унижават, като се опитват да я разсъблекат пред събраните там принцове и царе. Божествената намеса на Кр̣ш̣н̣а я спасява, но нечестната игра лишава Па̄н̣д̣авите от царство и става причина за тринайсетгодишното им изгнание.

Возвратившись из ссылки, Пандавы потребовали у Дурьйодханы вернуть по праву принадлежавшее им царство, но тот наотрез отказался. Будучи кшатриями, Пандавы должны были править и таким образом служить обществу, поэтому они сократили свое требование и попросили отдать им хотя бы пять деревень. Но Дурьйодхана дерзко ответил, что не уступит им и клочка земли, куда можно было бы воткнуть иголку.

Когато се завръщат от изгнание, Па̄н̣д̣авите напълно основателно искат царството си от Дурьодхана, но той безцеремонно отказва да го върне. Обвързани от дълга на принцовете да управляват, петимата Па̄н̣д̣ави свеждат искането си до пет села. Дурьодхана нагло отговаря, че няма да им отстъпи земя дори колкото да забият игла в нея.

До этого момента Пандавы терпеливо сносили все оскорбления, однако после такого отказа у них не оставалось другого выхода, кроме войны.

Въпреки всичко Па̄н̣д̣авите остават търпеливи и снизходителни. Но войната изглежда неизбежна. Царете по света се разделят на две, едните застават на страната на Па̄н̣д̣авите, а другите – на страната на синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Самият Кр̣ш̣н̣а приема роля на парламентьор и от името на Па̄н̣д̣авите отива в лагера на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, за да моли за мир. След като и неговият апел е отхвърлен, става ясно, че сражението е неизбежно.

И тем не менее, когда правители всех государств разделились, встав на сторону сыновей Дхритараштры или примкнув к Пандавам, Кришна Сам выступил в роли посланника Пандавов и отправился ко двору Дхритараштры с миссией мира. Однако Его призывы не были услышаны, и тогда окончательно стало ясно, что войны не избежать.

Добродетельные и благочестивые Пандавы, в отличие от сыновей Дхритараштры, признавали Кришну Верховной Личностью Бога. И все же Кришна согласился участвовать в битве, считаясь с желанием каждой из враждующих сторон. Он предложил обеим сторонам выбор: будучи Богом, Он не станет сражаться лично, но противники по желанию могут получить либо армию Кришны, либо Его Самого в качестве советника и помощника. Дурьйодхана, которого считали хорошим политиком, с радостью выбрал армию Кришны, а Пандавы столь же уверенно выбрали Самого Кришну.

За разлика от неблагочестивите синове на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, Па̄н̣д̣авите са нравствено издигнати и разпознават в Кр̣ш̣н̣а Бога, Върховната Личност. Кр̣ш̣н̣а предлага да участва във войната според желанието на противниците. Като Бог, Той не би се сражавал лично, но всяка от страните може да се възползва или от армията му, или от него самия като съветник и помощник. Дурьодхана, гениалният политик, предпочита да се възползва от въоръжените сили на Кр̣ш̣н̣а, докато Па̄н̣д̣авите желаят самия Кр̣ш̣н̣а.

Так Кришна стал колесничим Арджуны и взял в Свои руки бразды легендарной колесницы великого лучника. Это подводит нас к тому моменту, с которого начинается «Бхагавад-гита»: две армии стоят друг против друга, готовые к сражению, и Дхритараштра с волнением вопрошает своего секретаря Санджаю: «Что они стали делать, собравшись на поле боя?»

Така Кр̣ш̣н̣а става колесничар на Арджуна и приема да кара легендарната колесница на стрелеца. Всичко това ни води до момента, в който започва Бхагавад-гӣта̄ – двете армии са готови за сражение и Дхр̣тара̄ш̣т̣ра тревожно пита секретаря си Сан̃джая какво става на бойното поле.

Итак, участники событий расставлены по местам.Нам осталось сказать лишь несколько слов о настоящем переводе «Гиты» и комментариях к нему.

Това е описанието на обстановката. Ето и някои кратки пояснения за този превод и коментара към него.

До сих пор все переводчики «Бхагавад-гиты» на английский действовали по одной схеме. Они отодвигали в сторону Кришну, освобождая место для изложения собственных взглядов и философских представлений. Содержание «Махабхараты» было принято считать набором увлекательных мифов, а Кришна был в глазах толкователей «Бхагавад-гиты» вымышленной фигурой, литературным приемом для изложении идей некого безымянного гения или, в лучшем случае, второстепенным историческим персонажем.

Традиционните преводачи на Бхагавад-гӣта̄ на английски език в повечето случаи пренебрегват Кр̣ш̣н̣а като личност, за да предадат собствените си възгледи и философски идеи. Те приемат историята на Маха̄бха̄рата за необикновена митология, а Кр̣ш̣н̣а се превръща в поетичен израз на идеите на някакъв неизвестен гений или в най-добрия случай е второстепенна историческа личност. Но личността на Кр̣ш̣н̣а е целта и съдържанието на Бхагавад-гӣта̄, както става ясно от самата нея.

Однако личность Кришны является одновременно целью и смыслом «Бхагавад-гиты», если судить по тому, что говорит сама «Гита».

Поэтому данный перевод, равно как и сопровождающие его комментарии, ставят своей целью привести читателя к Кришне, а не увести его в сторону. Такой подход делает «Бхагавад-гиту» до конца последовательным и понятным произведением. Всего за несколько лет с момента выхода в свет первого издания «Бхагавад- гиты как она есть» она стала наиболее популярным переводом «Гиты» и получила широкое признание. Поскольку Кришна является и рассказчиком «Гиты», и ее конечной целью, «Бхагавад-гита как она есть», бесспорно, представляет эту великую книгу мудрости в истинном свете.

Този превод и съпътстващите го коментари имат за цел да доближат читателя до Кр̣ш̣н̣а, а не да го отдалечат от него. Поради това Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е представлява логично и изчерпателно произведение. Тъй като Кр̣ш̣н̣а изговаря Гӣта̄ и в същото време е крайната ѝ цел, този превод представя великото писание в истинската му светлина.

Издатели

Издателите