VERSO 55
ТЕКСТ 55
Texto
Текст
cittaṁ niyaccha hṛdi karṇa-dhunīṁ ca citte
jahy aṅganāśramam asattama-yūtha-gāthaṁ
prīṇīhi haṁsa-śaraṇaṁ virama krameṇa
читтам̇ нияччха хр̣ди карн̣а-дхунӣм̇ ча читте
джахй ан̇гана̄шрамам асаттама-йӯтха-га̄тхам̇
прӣн̣ӣхи хам̇са-шаран̣ам̇ вирама крамен̣а
Sinônimos
Дума по дума
saḥ — essa mesma pessoa; tvam — tu; vicakṣya — considerando; mṛga-ceṣṭitam — as atividades do veado; ātmanaḥ — do eu; antaḥ — dentro; cittam — consciência; niyaccha — fixa; hṛdi — no coração; karṇa-dhunīm — recepção auditiva; ca — e; citte — à consciência; jahi — renuncia; aṅganā-āśramam — vida familiar; asat-tama — muito abominável; yūtha-gātham — cheia de histórias de homem e mulher; prīṇīhi — simplesmente aceita; haṁsa-śaraṇam — o refúgio de almas liberadas; virama — desapega-te; krameṇa — aos poucos.
сах̣ – същият този човек; твам – ти; вичакш̣я – замисляйки се; мр̣га-чеш̣т̣итам – поведението на елена; а̄тманах̣ – на аза; антах̣ – вътре; читтам – съзнание; нияччха – съсредоточи; хр̣ди – в сърцето; карн̣а-дхунӣм – слухово възприятие; ча – и; читте – в съзнанието; джахи – откажи се; ан̇гана̄-а̄шрамам – от семейния живот; асат-тама – възможно най-отвратителен; йӯтха-га̄тхам – пълен с истории за мъже и жени; прӣн̣ӣхи – просто приеми; хам̇са-шаран̣ам – подслона на освободените души; вирама – освободи се от привързаностите; крамен̣а – постепенно.
Tradução
Превод
Meu querido rei, simplesmente tenta compreender o significado alegórico do veado. Sê plenamente consciente de ti mesmo e abandona o prazer de ouvir sobre a promoção aos planetas celestiais mediante atividades fruitivas. Abandona a vida familiar, que é cheia de sexo, bem como histórias sobre tais assuntos, e refugia-te na Suprema Personalidade de Deus através da misericórdia das almas liberadas. Dessa maneira, por favor, abandona tua atração pela existência material.
Скъпи царю, опитай се да разбереш смисъла на алегорията с елена. Постигни пълно съзнание за истинската си същност и се откажи от удоволствието да слушаш как чрез плодоносните дейности човек се издига до райското царство. Остави семейния живот, който е целият пропит от секс и разговори за любовни истории, и чрез милостта на освободените души приеми подслон при Върховната Божествена Личност. Направи това, моля те, и се отърси от влечението към материалното битие.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—Em uma de suas canções, Śrīla Narottama Dāsa Ṭhākura escreve:
В една от песните на Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура ще открием следните стихове:
amṛta baliyā yebā khāya
nānā yoni sadā phire, kadarya bhakṣaṇa kare,
tāra janma adhaḥ-pāte yāya
амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я
на̄на̄ йони сада̄ пхире, кадаря бхакш̣ан̣а каре,
та̄ра джанма адхах̣-па̄те я̄я
“As atividades fruitivas e a especulação mental são simplesmente taças de veneno. Qualquer pessoa que as beba, julgando-as néctar, é obrigada a lutar muito arduamente, vida após vida, em diferentes espécies de corpos. Uma pessoa assim come toda sorte de besteiras e se condena por suas atividades de dito gozo dos sentidos.”
„Плодоносните дейности и философските търсения са съдове, пълни с отрова. Който пие от тях, мислейки, че са пълни с нектар, е принуден живот след живот да води тежка борба в различни тела. Такъв човек яде най-различни противни неща и сам се обрича, като се отдава на сетивни наслади“.
De um modo geral, todos estão enamorados dos resultados fruitivos de atividades mundanas e da especulação mental. Geralmente, eles desejam ser promovidos aos planetas celestiais, fundir-se na existência de Brahman ou manter-se no meio familiar, encantados pelos prazeres da língua e dos órgãos genitais. O grande sábio Nārada instrui claramente o rei Barhiṣmān a não permanecer toda a sua vida no gṛhastha-āśrama. Estar no gṛhastha-āśrama significa estar sob o controle da esposa. É preciso abandonar tudo isso e ingressar no āśrama de paramahaṁsa, isto é, colocar-se sob o controle do mestre espiritual. O paramahaṁsa-āśrama é o āśrama da Suprema Personalidade de Deus, à sombra de quem o mestre espiritual se refugia. As características do mestre espiritual fidedigno são descritas no Śrīmad-Bhāgavatam (11.3.21):
Хората са като омагьосани от резултатите на светските дейности и философските търсения. В най-честия случай те желаят да се издигнат до райските планети, да се слеят с битието на Брахман или да останат сред дебрите на семейното съществуване, изцяло пленени от удоволствията на езика и гениталиите. В наставленията си великият мъдрец На̄рада настойчиво съветва цар Бархиш̣ма̄н да не остава цял живот в гр̣хастха-а̄шрама. Докато е в гр̣хастха-а̄шрама, човек е във властта на жена си. Той трябва да отхвърли това и да приеме парамахам̇са-а̄шрама, т.е. да стане зависим от духовния си учител. Парамахам̇са-а̄шрамът е а̄шрамът на Върховната Божествена Личност, при която е намерил подслон духовният учител. Признаците на истинския духовен учител са описани в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.3.21):
jijñāsuḥ śreya uttamam
śābde pare ca niṣṇātaṁ
brahmaṇy upaśamāśrayam
джигя̄сух̣ шрея уттамам
ша̄бде паре ча ниш̣н̣а̄там̇
брахман̣й упашама̄шраям
“Quem quer que deseje seriamente alcançar a verdadeira felicidade deve procurar um mestre espiritual fidedigno e refugiar-se nele através da iniciação. A qualificação de mestre espiritual consiste em que ele compreendeu as conclusões das escrituras através da deliberação e de argumentos, sendo, assim, capaz de convencer outros sobre essas conclusões. Essas grandes personalidades, tendo se refugiado completamente na Divindade Suprema e deixado de lado todas as considerações materiais, devem ser tidas como mestres espirituais fidedignos.”
„Който иска да постигне истинско щастие, трябва да намери достоен духовен учител и да приеме подслон при него чрез посвещение. От духовния учител се иска да е осъзнал крайното заключение и смисъла на писанията, като ги е обмислял и дискутирал, и да е способен да убеди и другите в правотата на Ведите. Такива велики личности, които са приели убежище при Върховния Бог, отхвърляйки всички материални съображения, са истински духовни учители“.
Um paramahaṁsa é aquele que se refugiou no Parabrahman, a Suprema Personalidade de Deus. Se alguém se refugiar no mestre espiritual paramahaṁsa, aos poucos, através do treinamento e da instrução, ele se desapegará da vida mundana e finalmente voltará ao lar, voltará ao Supremo. A menção específica de aṅganāśramam asattama-yūtha-gātham é muito interessante. O mundo inteiro está nas garras de māyā, sendo controlado pela mulher. Um homem não é apenas controlado pela mulher que é sua esposa, mas também é controlado por muitos livros eróticos. Essa é a causa de ele ficar enredado no mundo material. Não é possível alguém abandonar essa associação abominável através de seu próprio esforço, mas, refugiando-se em um mestre espiritual fidedigno, que seja um paramahaṁsa, ele aos poucos se elevará à plataforma da vida espiritual.
Парамахам̇са е този, който е намерил убежище при Парабрахман, Върховната Божествена Личност. Ако човек приеме подслон при духовен учител парамахам̇са, тогава, наставляван и възпитаван от него, постепенно ще загуби влечение към светското съществуване и накрая ще се върне обратно при Бога. В тази строфа е интересен изразът ан̇гана̄шрамам асат-тама-йӯтха-га̄тхам. Целият свят е в капана на ма̄я̄, защото е подчинен на жените. Човек е във властта не само на своята собствена съпруга, но и на всякаква любовна литература. Това е причината за робството му в материалния свят. Човек не е в състояние със собствени сили да сложи край на подобно мерзко и пошло общуване, но ако приеме убежище при духовен учител, който е истински парамахам̇са, той постепенно ще се издигне до равнището на духовното съществуване.
As palavras agradáveis dos Vedas que inspiram as pessoas a se elevarem aos planetas celestiais ou a fundirem-se na existência do Supremo destinam-se aos menos inteligentes, descritos na Bhagavad-gītā como māyayāpahṛta-jñānāḥ (pessoas cujo conhecimento foi roubado pela energia ilusória). Verdadeiro conhecimento significa compreender a condição dolorosa da vida material. Todos devem refugiar-se em uma alma liberada genuína, um mestre espiritual, e, aos poucos, elevar-se à plataforma espiritual, desapegando-se, assim, do mundo material. Segundo Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura, haṁsa-śaraṇam refere-se à cabana na qual vivem as pessoas santas. De um modo geral, uma pessoa santa vive em lugares remotos na floresta ou em uma humilde cabana. Contudo, devemos observar que os tempos mudaram. Pode ser benéfico para o interesse próprio de uma pessoa santa ir à floresta e viver em uma cabana, mas, se alguém se torna um pregador, especialmente nos países ocidentais, ele precisa convidar muitas classes de homens acostumados a viver em apartamentos confortáveis. Portanto, nesta era, uma pessoa santa deve tomar as devidas providências para receber as pessoas e atraí-las à mensagem da consciência de Kṛṣṇa. Śrīla Bhaktisiddhānta Sarasvatī Ṭhākura, talvez pela primeira vez, introduziu automóveis e palácios para a residência de pessoas santas apenas para atrair o público em geral das grandes cidades. O fato principal é que todos devem associar-se com pessoas santas. Nesta era, as pessoas não saem à procura de santos na floresta, logo os santos e sábios devem dirigir-se às grandes cidades para receber ali as pessoas em geral, as quais estão habituadas às amenidades modernas da vida material. Pouco a pouco, essas pessoas aprenderão que palácios ou apartamentos confortáveis não são necessários de modo algum. A verdadeira necessidade é livrar-se do cativeiro material de qualquer maneira. Segundo as ordens de Śrīla Rūpa Gosvāmī:
Думите на Ведите, които ласкаят слуха и приканват човека да се издигне до райските планети или да се слее с битието на Върховния, са предназначени за не особено интелигентните хора, наречени в Бхагавад-гӣта̄ ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣ („чието знание е похитено от илюзорната енергия“). Истинско знание има този, който разбира колко жалко е материалното съществуване. Човек трябва да приеме подслон при освободена душа, при духовен учител, да се издигне постепенно на духовно равнище и така да се освободи от привързаността си към материалния свят. Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура хам̇са-шаран̣ам се нарича колибата, в която живеят светците. Те обикновено се усамотяват нейде в горската пустош или в някоя скромна колиба. Но не бива да забравяме, че сега времената са други. Отшелническият живот в бедна горска колиба е благотворен за самите светци, но ако някой е проповедник, особено в западните страни, той трябва да привлича най-широк кръг от хора, които са свикнали на удобен и лесен живот в апартаменти. Затова в наши дни святият човек е длъжен да посреща хората по подходящ начин – така, че те да бъдат заинтригувани от посланието на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура бе първият, който започна да използва автомобили и богати, внушителни сгради, само и само да привлече жителите на големите градове. В крайна сметка това, което е важно, е хората да общуват със свята личност. Днес никой не би отишъл в гората, за да търси светец, затова светците и мъдреците сами трябва да отидат в градовете и да създадат там условия, в които да посрещат хората, привикнали към съвременни материални удобства. А с течение на времето хората сами ще проумеят, че разкошните сгради и удобните апартаменти не са нужни. Това, което е наистина необходимо, е по някакъв начин да се освободим от материалното робство. Наставлението на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ по този повод гласи:
yathārham upayuñjataḥ
nirbandhaḥ kṛṣṇa-sambandhe
yuktaṁ vairāgyam ucyate
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
“Quem uma pessoa não está apegada a nada, mas, ao mesmo tempo, aceita tudo que tenha em relação com Kṛṣṇa, está corretamente situada acima de todo senso de posse.” (Bhakti-rasāmṛta-sindhu 1.2.255)
„Когато човек не е привързан към нищо, но в същото време приема всичко заради Кр̣ш̣н̣а, той се е издигнал над чувството за собственост“ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.255).
Ninguém deve apegar-se à opulência material, mas pode-se aceitar a opulência material no movimento para a consciência de Kṛṣṇa de modo a facilitar a propagação do movimento. Em outras palavras, pode-se aceitar a opulência material como sendo yukta-vairāgya, isto é, visando à renúncia.
Човек не бива да е привързан към материалното богатство, но може да се възползва от него, за да подпомогне разпространението на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. С други думи, той може да използва материалното богатство в името на аскетизма – това се нарича юкта-ваира̄гя.