VERSO 44
ТЕКСТ 44
Texto
Текст
dehi bhāgavatārcitam
rūpaṁ priyatamaṁ svānāṁ
sarvendriya-guṇāñjanam
дехи бха̄гавата̄рчитам
рӯпам̇ приятамам̇ сва̄на̄м̇
сарвендрия-гун̣а̄н̃джанам
Sinônimos
Дума по дума
darśanam — visão; naḥ — nossa; didṛkṣūṇām — desejoso de ver; dehi — por favor, mostrai; bhāgavata — dos devotos; arcitam — como é adorada por eles; rūpam — forma; priya-tamam — a mais querida; svānām — de Vossos devotos; sarva-indriya — todos os sentidos; guṇa — qualidades; añjanam — muito agradáveis.
даршанам – зрение; нах̣ – наше; дидр̣кш̣ӯн̣а̄м – желаещ да види; дехи – моля те, покажи; бха̄гавата – на преданите; арчитам – почитан от тях; рӯпам – образ; прия-тамам – най-скъп; сва̄на̄м – на твоите предани; сарва-индрия – всички сетива; гун̣а – качества; ан̃джанам – носещи радост.
Tradução
Превод
Meu querido Senhor, desejo ver-Vos exatamente sob a forma que Vossos queridos devotos adoram. Vós tendes muitas outras formas, mas desejo ver Vossa forma que é especialmente apreciada pelos devotos. Por favor, tende misericórdia de mim e mostrai-me essa forma, pois somente essa forma adorada pelos devotos pode satisfazer perfeitamente todas as exigências dos sentidos.
О, Господи, искам да те виждам в този образ, пред който се прекланят най-скъпите Ти предани. Ти имаш много други въплъщения, но аз искам да виждам този твой образ, който преданите най-много обичат. Моля те, бъди милостив и ми покажи този облик, защото само той може да утоли всички копнежи на сетивата.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO––No śruti, ou veda-mantra, afirma-se que a Suprema Verdade Absoluta é sarva-kāmaḥ sarva-gandhaḥ sarva-rasaḥ, ou, em outras palavras, Ele é conhecido como raso vai saḥ, ou a fonte de todas as agradáveis relações (rasas). Temos vários sentidos – as capacidades de ver, saborear, cheirar, tocar etc. – e todas as propensões de nossos sentidos podem ser satisfeitas quando ocupamos os sentidos em servir ao Senhor. Hṛṣīkeṇa hṛṣīkeśa-sevanaṁ bhaktir ucyate. “Bhakti significa ocupar todos os sentidos a serviço do Senhor dos sentidos, Hṛṣīkeśa.” (Nārada-pañcarātra) Esses sentidos materiais, contudo, não podem ocupar-se a serviço do Senhor; portanto, é preciso libertar-se de todas as designações. Sarvopādhi-vinirmuktaṁ tatparatvena nirmalam: todos devem livrar-se de todas as designações, ou do falso egotismo, e assim se tornarem puros. Ao ocuparmos nossos sentidos a serviço do Senhor, podemos satisfazer perfeitamente os desejos ou as inclinações dos sentidos. Portanto, o senhor Śiva deseja ver o Senhor sob uma forma que é inconcebível para os filósofos bauddhas, ou seja, os budistas.
В шрути (още веда-мантра) се казва, че Върховната Абсолютна Истина е сарва-ка̄мах̣ сарва-гандхах̣ сарва-расах̣. С други думи, Върховният Бог е расо ваи сах̣, източникът на всички блажени отношения (раси). Ние имаме различни сетива, чрез които виждаме, възприемаме вкусове, миризми, допир и т.н. Всички потребности на нашите сетива могат да бъдат задоволени, когато сетивата ни служат на Бога. Хр̣ш̣ӣкен̣а хр̣ш̣ӣкеша-севанам̇ бхактир учяте – „Бхакти означава да използваме всичките си сетива в служене на господаря на сетивата, Хр̣ш̣ӣкеша“ (На̄рада пан̃чара̄тра). Но материалните сетива не могат да бъдат използвани в служене на Бога. Следователно човек трябва да се освободи от материалните обозначения. Сарвопа̄дхи-винирмуктам̇ тат-паратвена нирмалам. Човек трябва да се освободи от всички обозначения и неверни отъждествявания и по този начин да се пречисти. Когато със сетивата си служим на Бога, може да задоволим по съвършен начин техните желания и потребности. Следователно Шива иска да вижда Бога в образ, който е недостижим за последователите на будизма.
Os impersonalistas e os niilistas também são obrigados a ver a forma do Absoluto. Nos templos budistas, existem formas do senhor Buddha em meditação, mas elas não são adoradas como as formas do Senhor em templos vaiṣṇavas (formas como Rādhā-Kṛṣṇa, Sītā-Rāma, Lakṣmī-Nārāyaṇa). Entre as diferentes sampradāyas (seitas vaiṣṇavas), adora-se Rādhā-Kṛṣṇa ou Lakṣmī-Nārāyaṇa. O senhor Śiva deseja ver essa forma perfeitamente, assim como os devotos desejam vê-la. As palavras rūpaṁ priyatamaṁ svānām são especificamente mencionadas aqui, indicando que o senhor Śiva deseja ver aquela forma que é muito querida pelos devotos. A palavra svānām é especialmente significativa porque somente os devotos são muitíssimo queridos pela Suprema Personalidade de Deus. Os jñānīs, yogīs e karmīs não são particularmente queridos, pois os karmīs só desejam ver a Suprema Personalidade de Deus como o provedor de suas demandas. Os jñānīs desejam vê-lO para se tornarem unos com Ele, e os yogīs desejam vê-lO parcialmente representado dentro de seus corações como Paramātmā – em contraste, os bhaktas, ou os devotos, desejam vê-lO em Sua perfeição total. Como se afirma na Brahma-saṁhitā (5.30):
Имперсоналистите и будистите също могат да видят образа на Абсолюта. В будистките храмове има статуи на медитиращия Буда, но за тях не се извършва богослужение, както за изображенията на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а, Сӣта̄-Ра̄ма или Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а във ваиш̣н̣авските храмове. Всички ваиш̣н̣авски сампрада̄и (духовни школи) обожават или Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а, или Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а. Шива, като всички предани, иска да вижда в цялото му съвършенство именно този образ на Бога. Думите рӯпам̇ приятамам̇ сва̄на̄м, които Шива използва, подчертават, че той иска да види образа, който е най-любим на преданите. Особено важна в случая е думата сва̄на̄м, защото само преданите са толкова свидни на Бога, Върховната Личност. Гя̄нӣте, йогӣте и кармӣте не са му толкова скъпи, защото кармӣте искат от него само да изпълнява желанията им, гя̄нӣте искат да го постигнат, за да се слеят с него, а йогӣте искат да виждат частичното му проявление Парама̄тма̄, намиращо се в сърцата им. Но бхактите, преданите, искат да виждат Бога в неговия най-съвършен облик. В Брахма сам̇хита̄ (5.30) се казва:
barhāvataṁsam asitāmbuda-sundarāṅgam
kandarpa-koṭi-kamanīya-viśeṣa-śobhaṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
барха̄ватам̇сам асита̄мбуда-сундара̄н̇гам
кандарпа-кот̣и-каманӣя-вишеш̣а-шобхам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
“Eu adoro Govinda, o Senhor primordial, que é exímio tocador de flauta, cujos olhos são viçosos como pétalas de lótus, cuja cabeça está enfeitada com penas de pavão, cuja beleza adquire o matiz de nuvens azuis e cuja amabilidade singular encanta milhões de Cupidos.” Assim, o desejo do senhor Śiva é ver a Suprema Personalidade de Deus como se descreve acima – isto é, ele deseja vê-lo como Ele aparece para os bhāgavatas, os devotos. A conclusão é que o senhor Śiva deseja vê-lO em perfeição total, e não à maneira do impersonalista ou niilista. Embora o Senhor seja uno em Suas diversas formas (advaitam acyutam anādim), ainda assim, Sua forma como o jovem desfrutador das gopīs e companheiro dos vaqueirinhos (kiśora-mūrti) é a forma mais perfeita. Logo, os vaiṣṇavas aceitam a forma do Senhor em Seus passatempos de Vṛndāvana como Sua forma principal.
„Прекланям се пред Говинда, извечния Бог с очи като разцъфнали лотоси и с пауново перо в косите, който изкусно свири на флейта. Неговият прелестен образ е обагрен със синевата на облаците, а неповторимото му очарование покорява милиони богове на любовта“. Шива иска да вижда Върховната Божествена Личност именно в този образ. С други думи, той иска да вижда Бога в образа, в който Той се явява пред своите предани, бха̄гаватите. И така, Шива иска да вижда Бога в пълното му съвършенство, а не по начина, по който го възприемат имперсоналистите и будистите. В многообразните си форми Богът остава един (адваитам ачютам ана̄дим), но въпреки това обликът му на юноша, който се забавлява с гопӣте и е приятел на пастирчетата (кишора-мӯрти), е най-съвършен. Затова ваиш̣н̣авите смятат този образ на Бога, в който Той извършва забавленията си във Вр̣нда̄вана, за най-главен.