VERSO 13
ТЕКСТ 13
Texto
Текст
indriyārthārtha-vedinām
vyasanāvāpa etasmin
patitānāṁ sva-karmabhiḥ
индрия̄ртха̄ртха-ведина̄м
вясана̄ва̄па етасмин
патита̄на̄м̇ сва-кармабхих̣
Sinônimos
Дума по дума
kaccit — se; naḥ — nossa; kuśalam — boa fortuna; nāthāḥ — ó mestres; indriya-artha — gozo dos sentidos como a meta última da vida; artha-vedinām — pessoas que só entendem de gozo dos sentidos; vyasana — doença; āvāpe — contraíram; etasmin — nesta existência material, patitānām – aqueles que são caídos; sva-karmabhiḥ — por sua própria capacidade.
каччит – дали; нах̣ – наша; кушалам – добра участ; на̄тха̄х̣ – о, господари; индрия-артха – сетивното наслаждение като най-висшата цел на живота; артха-ведина̄м – хората, които знаят само сетивното наслаждение; вясана – болест; а̄ва̄пе – получили; етасмин – в материалното съществуване; патита̄на̄м – падналите; сва-кармабхих̣ – заради собствените си дейности.
Tradução
Превод
Pṛthu Mahārāja indagou dos sábios acerca das pessoas enredadas nesta perigosa existência material devido a suas ações anteriores; tais pessoas, cuja única meta é o gozo dos sentidos, poderiam ser abençoadas com alguma boa fortuna?
Пр̣тху Маха̄ра̄джа попита мъдреците каква е съдбата на хората, които заради миналите си дейности са попаднали в мрежите в материалното съществуване, пълно с опасности. Могат ли такива хора, чиято единствена цел е сетивното наслаждение, някога да постигнат добра участ и да станат щастливи?
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—Mahārāja Pṛthu não perguntou aos Kumāras sobre a boa fortuna deles, pois os Kumāras são sempre auspiciosos em virtude de sua vida de celibato. Por estarem sempre ocupados no caminho da liberação, para eles não havia possibilidade de má fortuna. Em outras palavras, os brāhmaṇas e vaiṣṇavas que seguem estritamente o caminho do avanço espiritual são sempre afortunados. Pṛthu Mahārāja fez a pergunta em seu próprio benefício, uma vez que ele estava na posição de gṛhastha e era encarregado da autoridade real. Os reis não são apenas gṛhasthas, que de um modo geral estão absortos no gozo dos sentidos, senão que, às vezes, ocupam-se em matar animais na caça porque devem praticar a arte de matar, ou lhes seria muito difícil lutar contra seus inimigos. Semelhantes coisas não são auspiciosas. Quatro espécies de atividades pecaminosas – associar-se com uma mulher para fazer sexo ilícito, comer carne, intoxicar-se e jogar – são permitidas para os kṣatriyas. Por razões políticas, às vezes, eles precisam praticar essas atividades pecaminosas. Os kṣatriyas não se abstêm de jogos de azar. Exemplo vívido disso são os Pāṇḍavas. Ao serem desafiados pelo grupo oposto, encabeçado por Duryodhana, a jogar e apostar seu reino, os Pāṇḍavas não puderam deixar de fazê-lo e, naquele jogo, perderam seu reino, e sua esposa foi insultada. Da mesma forma, os kṣatriyas não conseguem abster-se de lutar caso desafiados pelo grupo oposto. Portanto, Pṛthu Mahārāja, levando em consideração todos esses fatos, perguntou se existe algum caminho auspicioso. A vida de gṛhastha é inauspiciosa porque gṛhastha significa consciência de gozo dos sentidos, e a posição de quem se entrega ao gozo dos sentidos é sempre cheia de perigos. Afirma-se que este mundo material é padaṁ padaṁ yad vipadāṁ na teṣām, perigoso a cada passo. (Śrīmad-Bhāgavatam 10.14.58) Todos neste mundo material lutam arduamente em troca de gozo dos sentidos. Esclarecendo todos esses pontos, Mahārāja Pṛthu indagou dos quatro Kumāras acerca das caídas almas condicionadas que apodrecem neste mundo material devido a suas atividades passadas más ou inauspiciosas. Há alguma possibilidade de elas terem uma vida espiritual auspiciosa? Neste verso, a palavra indriyārthārtha-vedinām é muito significativa, pois indica pessoas cuja única meta é satisfazer os sentidos. Elas também são descritas como patitānām, ou caídas. Apenas quem descontinua todas as atividades de gozo dos sentidos é considerado elevado. Outra palavra significativa é sva-karmabhiḥ. Uma pessoa torna-se caída em virtude de suas más atividades passadas. Todos são responsáveis por sua condição caída devido a suas próprias atividades. Quando as atividades de alguém se transformam em serviço devocional, sua vida auspiciosa começa.
Маха̄ра̄джа Пр̣тху не попитал Кума̄рите за тяхното добруване, защото знаел, че в резултат на въздържанието си те винаги са щастливи. Те неотклонно следвали пътя на освобождението, затова нищо не можело да помрачи добрата им участ. С други думи, бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите, които неотклонно вървят по пътя на духовния напредък, винаги са щастливи. Задавайки този въпрос, Пр̣тху Маха̄ра̄джа имал предвид себе си, защото бил гр̣хастха, който освен всичко друго държал в ръцете си и царската власт. Царете са не само гр̣хастхи, затънали в сетивни наслади, но освен това са принудени да ходят на лов и да убиват животни, защото ако не се упражняват в изкуството да убиват, няма да могат да се сражават с враговете си. Подобни занимания никак не са благоприятни. На кш̣атриите им е разрешено да вършат четири вида греховни дейности: да имат извънбрачни връзки с жени, да ядат месо, да приемат опиати и алкохол и да играят хазарт. Понякога от политически съображения те са принудени да се отдават на тези пороци. Например кш̣атриите никога не отказват участие в хазартни игри. Показателен пример в това отношение са Па̄н̣д̣авите. Когато Дурьодхана, техният съперник, ги предизвикал, като им предложил да играят на зарове и да заложат цялото си царство, те не могли да откажат и така не само загубили царството си, но станали свидетели и на поругаването на собствената им съпруга. По подобен начин, кш̣атриите нямат право да откажат да се сражават, когато са предизвикани от противника. Като вземал предвид всичко това, Пр̣тху Маха̄ра̄джа попитал Кума̄рите дали за него има някаква надежда да бъде спасен. Животът на гр̣хастхите крие много опасности, защото тяхното съзнание е обсебено от сетивното наслаждение, а човек, който си позволява материални наслади, винаги се намира в рисковано положение. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.14.58) материалният свят е описан с думите падам̇ падам̇ яд випада̄м̇ на теш̣а̄м – място, в което на всяка крачка ни дебнат опасности. В материалния свят всички отчаяно се борят за сетивни наслади. Като имал предвид всичко това, Маха̄ра̄джа Пр̣тху попитал Кума̄рите за падналите обусловени души, които гният в материалния свят заради миналите си неблагочестиви или греховни дела. Имат ли те някакъв шанс да поемат по благотворния път на духовното просветление? В тази строфа много важна е думата индрия̄ртха̄ртха-ведина̄м. С нея са назовани хората, чиято единствена цел е да удовлетворяват сетивата си. Тези хора са наречени още патита̄на̄м, паднали. Само този, който е спрял да върши дейности за сетивна наслада, може да бъде смятан за възвишена личност. Друга дума, която трябва да отбележим, е думата сва-кармабхих̣. Човек деградира заради собствените си лоши дела. Всеки сам носи отговорност за падението си, защото то е резултат от собствените му постъпки. Но когато човек промени дейностите си и започне да отдава на Бога предано служене, пред него се открива пътят към щастието.