VERSO 2
ТЕКСТ 2
Texto
Текст
etau tau pārṣadau mahyaṁ
jayo vijaya eva ca
kadarthī-kṛtya māṁ yad vo
bahv akrātām atikramam
етау тау па̄рш̣адау махям̇
джайо виджая ева ча
кадартхӣ-кр̣тя ма̄м̇ яд во
бахв акра̄та̄м атикрамам
Sinônimos
Дума по дума
śrī-bhagavān uvāca — a Suprema Personalidade de Deus disse; etau — esses dois; tau — eles; pārṣadau — assistentes; mahyam — Meus; jayaḥ — chamado Jaya; vijayaḥ — chamado Vijaya; eva — certamente; ca — e; kadarthī-kṛtya — por ignorarem; mām — Me; yat — que; vaḥ — contra vós; bahu — grande; akrātām — cometeram; atikramam — ofensa.
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; етау – тези двамата; тау – те; па̄рш̣адау – служители; махям – мои; джаях̣ – на име Джая; виджаях̣ – на име Виджая; ева – несъмнено; ча – и; кадартхӣ-кр̣тя – пренебрегвайки; ма̄м – мен; ят – което; вах̣ – срещу вас; баху – голямо; акра̄та̄м – извършиха; атикрамам – оскърбление.
Tradução
Превод
A Personalidade de Deus disse: Esses Meus assistentes, Jaya e Vijaya, cometeram uma grande ofensa contra vós por Me ignorarem.
Божествената Личност каза: тези мои служители, Джая и Виджая, извършиха тежко оскърбление срещу вас, защото ме пренебрегнаха.
Comentário
Пояснение
Cometer uma ofensa aos pés de um devoto do Senhor é um grande erro. Mesmo quando uma entidade viva é promovida a Vaikuṇṭha, ainda há possibilidade de ela cometer ofensas, mas a diferença é que, quando alguém está num planeta Vaikuṇṭha, mesmo que acidentalmente cometa uma ofensa, é protegido pelo Senhor. Esse é um fato notável nos relacionamentos entre o Senhor e o servo, como se vê neste incidente relativo a Jaya e Vijaya. A palavra atikramam usada nesta passagem indica que quem ofende um devoto negligencia o próprio Senhor Supremo.
Да се извършват оскърбления в нозете на предан на Бога, е голям грях. Дори когато живото същество се е издигнало до Вайкун̣т̣ха, пак съществува възможността то да извърши оскърбление. Разликата е само в това, че на Вайкун̣т̣ха то е под Божията закрила дори когато случайно е допуснало такава грешка. Това е важна особеност в отношенията между Бога и неговия слуга, пример за която е произшествието с Джая и Виджая. Думата атикрамам, която е използвана тук, означава, че когато оскърбява някой предан, човек пренебрегва самия Върховен Бог.
Por erro, os porteiros impediram os sábios de entrar em Vaikuṇṭhaloka, mas, como estavam ocupados no transcendental serviço ao Senhor, os devotos avançados não acreditavam que eles seriam aniquilados. A presença do Senhor no local foi muito agradável aos corações dos devotos. O Senhor compreendeu que o motivo daquele incômodo era que os sábios não tinham conseguido ver Seus pés de lótus, e por isso Ele quis satisfazê-los indo pessoalmente ali. O Senhor é tão misericordioso que, ainda que surja algum obstáculo para o devoto, Ele próprio faz os arranjos de tal maneira que o devoto não fique privado de obter a audiência de Seus pés de lótus. Há um ótimo exemplo disso na vida de Haridāsa Ṭhākura. Quando Caitanya Mahāprabhu morava em Jagannātha Purī, Haridāsa Ṭhākura, que nascera em família muçulmana, estava com Ele. Nos templos hindus, especialmente naquela época, ninguém além dos hindus tinha permissão de entrar. Embora Haridāsa Ṭhākura fosse o maior de todos os hindus em seu comportamento, ele considerava-se um maometano e não entrava no templo. O Senhor Caitanya podia compreender sua humildade, e, já que Haridāsa não frequentava o templo, o próprio Senhor Caitanya, que não é diferente de Jagannātha, costumava vir sentar-se com Haridāsa Ṭhākura, diariamente. Aqui no Śrīmad-Bhāgavatam também encontramos este mesmo comportamento da parte do Senhor. Seus devotos foram proibidos de ver Seus pés de lótus, mas o próprio Senhor veio vê-los, caminhando sobre os mesmos pés de lótus aos quais eles aspiravam. É significativo, também, que Ele foi acompanhado pela deusa da fortuna. Embora a deusa da fortuna não possa ser vista por pessoas comuns, o Senhor bondosamente apareceu ante os devotos com ela, mesmo sem eles pretenderem semelhantes honra.
Пазачите сгрешили, като не допуснали мъдреците да влязат във Вайкун̣т̣халока, но понеже отдавали на Бога трансцендентално служене, напредналите предани знаели, че те няма да бъдат погубени. Присъствието на Бога изпълнило с радост сърцата на всички предани. Богът знаел, че всички неприятности са произтекли от факта, че мъдреците били лишени от възможност да видят лотосовите му нозе, и затова поискал да ги зарадва, като сам дойде при тях. Богът е толкова милостив, че дори когато преданите се натъкват на препятствия, Той прави така, че да им даде възможност да виждат лотосовите му нозе. Много подходящ пример във връзка с това е животът на Харида̄са Т̣ха̄кура. Когато Чайтаня Маха̄прабху се установил в Джаганна̄тха Пурӣ, там заживял и Харида̄са Т̣ха̄кура, мюсюлманин по рождение. В индийските храмове, и особено в ония дни, можели да влизат само индуси. Макар че с делата си Харида̄са Т̣ха̄кура бил по-велик от всеки индус, той скромно смятал себе си за мюсюлманин и не смеел да влезе в храма. Бог Чайтаня познавал смирението му и като виждал, че Харида̄са Т̣ха̄кура не посещава храма, Той самият, който не се различава от Джаганна̄тха, всеки ден лично ходел при него. В дадения случай Богът отново постъпил по същия начин. Когато преданите му не били допуснати да видят лотосовите му нозе, Той сам дошъл при тях, със същите тези лотосови нозе, към които те се стремели. Важно е да отбележим също така, че Богът бил придружаван от богинята на щастието. За обикновените хора тя е невидима, но Той бил толкова великодушен, че макар преданите му да не се стремели към подобна чест, се явил пред тях заедно с нея.