VERSO 26
ТЕКСТ 26
Texto
Текст
yathā-varṇaṁ yathāśramam
vairāgya-rāgopādhibhyām
āmnātobhaya-lakṣaṇān
ятха̄-варн̣ам̇ ятха̄шрамам
ваира̄гя-ра̄гопа̄дхибхя̄м
а̄мна̄тобхая-лакш̣ан̣а̄н
Sinônimos
Дума по дума
puruṣa — o ser humano; sva-bhāva — por suas próprias qualidades adquiridas; vihitān — prescritas; yathā — de acordo com; varṇam — classificação de castas; yathā — de acordo com; āśramam — ordens de vida; vairāgya — desapego; rāga — apego; upādhibhyām — dentre essas designações; āmnāta — sistematicamente; ubhaya — ambos; lakṣaṇān — sintomas.
пуруш̣а – човешкото същество; сва-бха̄ва – чрез собствените си придобити качества; вихита̄н – предписан; ятха̄ – според; варн̣ам – разделянето на касти; ятха̄ – според; а̄шрамам – начини на живот; ваира̄гя – непривързаност; ра̄га – привързаност; упа̄дхибхя̄м – отвъд такива обозначения; а̄мна̄та – последователно; убхая – и двата; лакш̣ан̣а̄н – признаци.
Tradução
Превод
Diante da pergunta de Mahārāja Yudhiṣṭhira, Bhīṣmadeva primeiramente definiu todas as classificações de castas e ordens de vida em função das qualificações individuais. Depois, ele descreveu sistematicamente, em duas partes, a neutralização através do desapego e a interação através do apego.
В отговор на въпроса на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира Бхӣш̣мадева най-напред описа всички касти и всички начини на живот според качествата на личността. След това от две различни гледни точки му описа противодействието, оказвано чрез непривързаността, и взаимодействието чрез привързаността.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—A concepção de quatro castas e quatro ordens de vida, como planejadas pelo próprio Senhor (Bhagavad-gītā 4.13), destina-se a acelerar as qualidades transcendentais da pessoa individual para que ela possa compreender gradualmente sua identidade espiritual e, assim, agir de modo adequado, para livrar-se do cativeiro material, ou da vida condicionada. Em quase todos os Purāṇas, o tema é descrito no mesmo espírito, e assim também no Mahābhārata ele é mais elaboradamente descrito por Bhīṣmadeva no Śānti-parva, a partir do sexagésimo capítulo.
Системата от четири касти и четири начина на живот, както е замислена от самия Бог (Бхагавад-гӣта̄, 4.13), е предназначена да ускори развиването на трансценденталните качества у човека, за да може той постепенно да осъзнае духовната си същност, да започне да действа в съответствие с нея и да се освободи от материалното робство, т.е. от обусловения живот. В почти всички Пура̄н̣и тази система е описана по еднакъв начин, а Бхӣш̣мадева я обяснява по-подробно в Маха̄бха̄рата, като се започне от шейсетата глава на Ша̄нти-парва.
O varṇāśrama-dharma é prescrito para o ser humano civilizado simplesmente como meio para treiná-lo a que termine exitosamente a vida humana. A autorrealização se distingue da vida dos animais inferiores ocupados em comer, dormir, temer e acasalar-se. Bhīṣmadeva aconselhou para todos os seres humanos nove qualificações: (1) não ficar irado, (2) não mentir, (3) distribuir a riqueza igualmente, (4) perdoar, (5) gerar filhos apenas com sua esposa legítima, (6) ser puro na mente e asseado no corpo, (7) não ser hostil com ninguém; (8) ser simples e (9) manter sempre seus servos ou subordinados. Uma pessoa não pode ser chamada de civilizada sem adquirir as qualidades preliminares mencionadas acima. Além dessas qualidades, os brāhmaṇas (homens inteligentes), os homens administrativos, a comunidade mercantil e a classe trabalhadora devem adquirir qualidades especiais de acordo com os deveres ocupacionais mencionados em todas as escrituras védicas. Para os homens inteligentes, controlar os sentidos é a qualificação mais essencial. Nisso se baseia toda a moralidade. A indulgência sexual, mesmo com a esposa legítima, também deve ser controlada, e, desse modo, o controle familiar acontecerá automaticamente. Um homem inteligente abusa de suas grandes qualificações se não segue o modo de vida védico. Isso significa que ele deve fazer seriamente um estudo das literaturas védicas, especialmente do Śrīmad-Bhāgavatam e da Bhagavad-gītā. Para aprender o conhecimento védico, é preciso aproximar-se de alguém que esteja cem por cento ocupado no serviço devocional. Não se deve fazer coisas que são proibidas nos śāstras. Uma pessoa não pode ser um mestre se fuma ou bebe. No sistema moderno de educação, a qualificação acadêmica do professor é levada em consideração sem se avaliar sua vida moral. Portanto, o resultado da educação é o abuso da inteligência de muitas maneiras.
Варн̣а̄шрама дхарма е предвидена за цивилизования човек, за да го научи как достойно да завърши живота си. Животът, посветен на себепознание, се отличава от живота на низшите животни, които се занимават единствено с ядене, спане, самозащита и размножаване. Бхӣш̣мадева посъветвал всички хора да развият девет качества: 1) да не се гневят, 2) да не лъжат, 3) да раздават богатствата справедливо, 4) да прощават, 5) да зачеват деца само със законната си съпруга, 6) да пазят ума и тялото си чисти, 7) да не се отнасят враждебно към никого, 8) да бъдат скромни и 9) да се грижат за слугите и подчинените си. Един човек не може да бъде наречен цивилизован, ако не притежава гореспоменатите качества; те са предварителното условие за това. Освен тях бра̄хман̣ите (интелектуалците), управниците, търговците и работниците трябва да развият специални качества, които съответстват на предписаните им дейности, споменати във ведическите писания. Най-важното качество на интелектуалците е да могат да контролират сетивата си. Това стои в основата на нравствеността. Необходимо е да се ограничават половите отношения дори със собствената съпруга; по този начин проблемът с контрола върху раждаемостта ще се реши по един напълно естествен начин. Ако не следва начина на живот, препоръчан във Ведите, интелигентният човек злоупотребява с добрите си качества. За да може да следва този начин на живот, той трябва да изучи много задълбочено ведическите писания, особено Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄. А за да може да овладее ведическото знание, трябва да се обърне към някой, който напълно се е отдал на преданото служене и не се занимава с дейности, които са забранени от ша̄стрите. Един човек, който пие и пуши, не може да бъде учител. В съвременната система на образование се взема под внимание само академическата квалификация на учителя и никой не се интересува от моралните му качества и начина му на живот. Резултатът от подобно образование е, че хората използват развития си интелект по неправилен начин.
O kṣatriya, o membro da classe administrativa, é especialmente aconselhado a dar caridade e a não aceitar caridade em nenhuma circunstância. Os administradores modernos angariam votos para ascender a certos postos políticos, mas nunca dão caridade aos cidadãos em nenhuma função estatal. Isso é justamente o inverso dos preceitos dos śāstras. A classe administrativa deve ser bem versada nos śāstras, mas não deve exercer a profissão de mestre. Os administradores nunca devem fingir tornar-se não violentos e, por conseguinte, irem para o inferno. Quando Arjuna quis tornar-se um covarde não violento no Campo de Batalha de Kurukṣetra, ele foi severamente repreendido pelo Senhor Kṛṣṇa. O Senhor rebaixou Arjuna, naquele momento, ao status de homem incivilizado, por causa de sua confessa aceitação do culto da não-violência. A classe administrativa deve ser pessoalmente treinada na educação militar. Os covardes não devem ser elevados ao trono presidencial unicamente por causa de número de votos. Os monarcas eram, todos, personalidades cavalheirescas, e, portanto, a monarquia deve ser mantida contanto que o monarca seja regularmente treinado nos deveres ocupacionais de um rei. Na luta, o rei ou o presidente nunca deve voltar para casa sem ter sido ferido pelo inimigo. O assim chamado rei de hoje em dia nunca visita o campo de batalha. Ele é muito hábil em encorajar artificialmente as forças armadas na esperança de falso prestígio nacional. Assim que a classe administradora se converte numa gangue de mercadores e operários, toda a maquinaria do governo torna-se corrupta.
На кш̣атриите, представителите на управниците, настоятелно се препоръчва да дават подаяния, но да не приемат подаяния при никакви обстоятелства. Съвременните държавници с помощта на подписки събират средства за различни политически мероприятия, но на нито една официална церемония не са раздавали подаяния на гражданите. Това е в пълна противоположност с наставленията на ша̄стрите. Управниците трябва да познават ша̄стрите добре, но не за да стават професионални учители. Управляващите никога не трябва да се обявяват за привърженици на ненасилието, защото това ще ги отведе право в ада. Когато на бойното поле Курукш̣етра Арджуна поискал да стане страхливец, който не приема насилието, Кр̣ш̣н̣а сурово го упрекнал. Той открито го нарекъл нецивилизован човек за това, че Арджуна искал да приеме обет за ненасилие. Всеки управник трябва да е преминал през много сериозно военно обучение. Президентското кресло не трябва да заемат страхливци само защото са спечелили изборите. В ония времена всички царе били борбени и героични личности. Това означава, че монархията трябва да се поддържа само ако царят преминава през подходящо обучение и знае задълженията си. Царят или президентът не трябва да напускат бойното поле, ако не са ранени от врага. А днешните „царе“ дори не се показват на бойното поле. За сметка на това те много добре умеят да разпалват бойния дух на войниците, залагайки на измисления патриотизъм. Щом управляващата класа се превърне в сбирщина от търговци и работници, целият механизъм на управление рухва.
Os vaiśyas, ou membros das comunidades mercantis, são especialmente aconselhados a proteger as vacas. Proteção às vacas significa aumentar os produtos do leite, ou seja, coalhada e manteiga. Agricultura e distribuição de alimentos são os deveres primários da comunidade mercantil, apoiada pela educação no conhecimento védico e treinada a dar caridade. Assim como os kṣatriyas recebiam o encargo da proteção aos cidadãos, os vaiśyas encarregavam-se da proteção aos animais. Os animais nunca devem ser mortos. A matança de animais é sintoma de uma sociedade bárbara. Para um ser humano, os produtos agrícolas, frutas e leite são alimentos suficientes e compatíveis. A sociedade humana deveria dar mais atenção à proteção aos animais. A energia produtiva do trabalhador é mal usada quando ele é ocupado em empreendimentos industriais. As indústrias de várias espécies não podem produzir as necessidades essenciais do homem, a saber, arroz, trigo, grãos, leite, frutas e vegetais. A produção de máquinas operatrizes e ferramentas aumenta o modo de vida artificial de uma classe de proprietários interessados e mantém milhares de homens à mingua e na inquietação. Esse não deve ser o padrão da civilização.
На вайшите, представителите на търговската класа, се препоръчва преди всичко да пазят кравите. Това осигурява непрекъснато увеличаване на млечните произведения – извара и масло. Грижите за селското стопанство и раздаването на храна са главните задължения на вайшите, които трябва добре да владеят ведическото знание и да са научени да дават подаяния. Вайшите трябва да пазят животните, а кш̣атриите трябва да защитават гражданите. Животните не трябва да бъдат убивани. Убиването на животни е присъщо на варварското общество. Селскостопанските произведения, плодовете и млякото са достатъчна и пълноценна храна за човека. Човешкото общество трябва да отделя повече внимание на защитата на животните. Производителната сила на работниците напразно се пропилява в промишлените предприятия. Нито един отрасъл на промишлеността не може да произведе главното, от което се нуждаят хората: ориз, пшеница, зърно, мляко, плодове и зеленчуци. Производството на машини и машинни части задоволява неестествено разрасналите се потребности на хората с големи банкови сметки и оставя хиляди други гладни и неудовлетворени. Не такъв трябва да бъде моделът на цивилизацията.
A classe śūdra é menos inteligente e não deve ter independência. Eles se destinam a prestar serviço sincero aos três setores superiores da sociedade. A classe śūdra pode alcançar todos os confortos da vida simplesmente prestando serviço às classes superiores. Prescreve-se especialmente que um śūdra nunca deve acumular dinheiro. Tão logo os śūdras acumulem riquezas, elas serão mal utilizadas para atividades pecaminosas, como vinho, mulheres e jogos. Vinho, mulheres e jogos de azar indicam que a população está degradada a uma qualidade inferior à do śūdra. As castas superiores devem sempre zelar pela manutenção dos śūdras, e devem fornecer-lhes roupas velhas e usadas. Um śūdra não deve deixar seu senhor quando ele esteja velho e inválido, e o senhor deve manter os servos satisfeitos sob todos os aspectos. Os śūdras devem, em primeiro lugar, ser satisfeitos com alimentação suntuosa e roupas, antes da execução de qualquer sacrifício. Nesta era, muitas cerimônias são feitas com gastos milionários, mas o pobre trabalhador não é alimentado suntuosamente nem recebe caridade, roupas, etc. Assim, os trabalhadores ficam insatisfeitos e, desse modo, promovem agitação.
Шӯдрите като класа не притежават развит интелект и затова не трябва да им се предоставя независимост. Тяхно задължение е да служат всеотдайно на трите по-висши подразделения на обществото. Шӯдрите могат да получат всичко, от което се нуждаят, просто като служат на по-висшите класи. Специално се подчертава, че шӯдрите не трябва да трупат пари. Щом съберат малко пари, те ще ги пръснат за всякакви греховни дейности: за пиянство, наслаждение с жени и хазарт. Употребата на алкохол, сексът и хазартът показват, че човечеството пропада и качествата на хората са по-низши и от качествата на шӯдрите. Висшите касти трябва да се грижат за шӯдрите и да им дават износените си дрехи. Шӯдрите не трябва да напускат господарите си, когато те остареят, а господарите винаги трябва да се грижат слугите им да са удовлетворени във всяко едно отношение. Преди началото на всяко жертвоприношение шӯдрите трябва да получават достатъчно количество храна и дрехи. В тази епоха се организират разточителни церемонии, за които се харчат милиони, но на бедните работници никога не са се раздавали храна, средства, дрехи и пр. по същия разточителен начин. Затова те са неудовлетворени и предизвикват размирици.
Os varṇas são, por assim dizer, a classificação de diferentes ocupações, e o āśrama-dharma é o progresso gradual no caminho da autorrealização. Ambos estão interrelacionados, e um é dependente do outro. O principal propósito do āśrama-dharma é despertar conhecimento e desapego. O brahmacārī-āśrama é a base de treinamento para candidatos em perspectiva. Nesse āśrama, aprende-se que este mundo material não é o lar verdadeiro do ser vivo. As almas condicionadas sob o cativeiro material são prisioneiras da matéria, de modo que a autorrealização é a meta derradeira da vida. Todo o sistema de āśrama-dharma é um meio de desapego. Aquele que não consegue assimilar esse espírito de desapego recebe a permissão de assumir a vida familiar com o mesmo espírito de desapego. Portanto, aquele que obtém desapego pode de imediato adotar a quarta ordem, ou seja, a renunciada, e assim viver unicamente de caridade, não para acumular riqueza, mas apenas para manter-se vivo para a realização última. A vida familiar é para quem está apegado, e as ordens de vida vānaprastha e sannyāsa são para aqueles que são desapegados da vida material. O brahmacārī-āśrama destina-se especialmente a treinar tanto o apegado quanto o desapegado.
Може да се каже, че варн̣ите са класификация на хората според различните видове дейности, а а̄шрама дхарма е постепенният им напредък по пътя на себепознанието. Те са взаимносвързани и зависими. Основната цел на а̄шрама дхарма е да пробуди у човека знанието и да го научи на непривързаност. Брахмача̄рӣ-а̄шрамът дава на желаещия да поеме този път най-основните познания. В този а̄шрам той научава, че материалният свят не е истинският дом на живото същество. Обусловените души, които се намират в материалното робство, са пленници на материята, затова крайната цел на живота трябва да бъде себепознанието. Цялата система а̄шрама дхарма е призвана да развие у човека непривързаност. Този, който не е успял да развие този дух на отречение, може да започне семеен живот, но пак в дух на отречение. А този, който е постигнал пълна непривързаност, в името на висшето духовно познание веднага може да приеме четвъртата степен – живота в отречение – и да живее само от подаяния, да не трупа богатство, а да удовлетворява само най-насъщните си потребности. Семейният живот е предназначен за тези, които са привързани към материалния живот, а степените ва̄напрастха и сання̄са са за тези, които не са привързани към него. Брахмача̄рӣ-а̄шрамът е предназначен за обучението както на привързаните, така и на непривързаните.