Aštuoniolikta mantra
Мантра осемнадесета
Tekstas
Текст
viśvāni deva vayunāni vidvān
yuyodhy asmaj juhurāṇam eno
bhūyiṣṭhāṁ te nama-uktiṁ vidhema
вишва̄ни дева ваюна̄ни видва̄н
юйодхй асмадж джухура̄н̣ам ено
бхӯйиш̣т̣ха̄м̇ те нама уктим̇ видхема
Synonyms
Дума по дума
agne — o Viešpatie, galingas kaip ugnis; naya — vesk; supatha — teisingu keliu; raye — kad ateitume pas Tave; asmān — mus; viśvāni — visus; deva — o Viešpatie; vayunāni — veiksmus; vidvān — pažįstantis subjekte; yuyodhi — malonėk pašalinti; asmat — mūsų; juhurāṇam — visas kliūtis kelyje; enaḥ — visas ydas; bhūyiṣṭhām — gausias; te — Tau; namaḥ-uktim — nuolankumo kupinus žodžius; vidhema — aš sakau.
агне – о, Господи, могъщ като огъня; ная – милостиво ме изведи; супатха̄ – на верния път; ра̄йе – за да те достигна; асма̄н – нас; вишва̄ни – всички; дева – о, Господи; ваюна̄ни – дейности; видва̄н – знаещият; юйодхи – освободи; асмат – нас; джухура̄н̣ам – всички препятствия по пътя; енах̣ – всички грехове; бхӯйиш̣т̣ха̄м – многобройни; те – на теб; намах̣ уктим – думи на почит; видхема – отдавам.
Translation
Превод
O Viešpatie, galingas kaip ugnis, visagali. Su didžiausia pagarba puolu Tau po kojų. O Viešpatie, veski mane teisingu keliu, kad ateičiau pas Tave. Kadangi Tu žinai viską, ką esu padaręs praeityje, išvaduoki mane nuo praeities nuodėmių pasekmių – tenebus man kliūčių tobulėti.
О, Господи, могъщ като огъня, о, всесилна личност, сега ти отдавам цялата си почит, падайки на земята в нозете ти. О, Господи, моля те, води ме по верния път, който ще ме изведе при теб. Ти знаеш всичко, което съм извършил в миналото. Затова те моля, освободи ме от последиците на моите грехове, така че да няма пречки за напредъка ми.
Purport
Пояснение
Atsiduodamas Viešpačiui ir melsdamas Jo nepriežastinės malonės, bhaktas gali eiti į priekį savęs pažinimo keliu. Šioje mantroje į Viešpatį kreipiamasi kaip į ugnį, nes Jis gali pelenais paversti viską, taip pat ir Jam atsidavusios sielos nuodėmes. Ankstesnėse mantrose jau buvo kalbėta, kad Dievo Asmuo yra tikrasis ir aukščiausias Absoliuto aspektas. O Jo beasmenio brahmajyoti aspektas – tai akinančios šviesos skraistė, gaubianti Jo veidą. Karminė veikla, arba karma-kāṇḍa, – tai žemiausia savęs pažinimo forma. Kai karminė veikla nors truputį nukrypsta nuo Vedų nustatytų reguliatyviųjų principų, ji virsta vikarma – veikla, priešinga paties veikiančiojo interesams. Iliuzijos suklaidinta gyvoji esybė atlieka tokią veiklą dėl jausminių malonumų, ir jos veiksmai tampa kliūtimi savęs pažinimo kelyje.
Преданият напредва по пътя на себепознанието, като се отдава на Бога и го моли за безпричинната му милост. Тук Бог е сравнен с огъня, защото може да изпепели всичко, включително и греховете на отдалата се душа. Както бе обяснено в предишните мантри, Личността на Бога е истинският, изначалният аспект на Абсолюта. Безличностният му аспект брахма-джьоти е едно ослепително було, което покрива лицето му. Плодоносната дейност, пътят за постигане на себепознание чрез карма-ка̄н̣д̣а, е най-ниското стъпало в това начинание. Веднага щом се отклони дори съвсем незначително, от регулиращите принципи на Ведите, тази дейност се превръща във викарма, т.е. насочена срещу интересите на действащия. Заблуденото живо същество извършва викарма единствено за да задоволява сетивата си. Така дейността му се превръща в препятствие по пътя към себепознанието.
Pažinti save tegalima turint žmogaus, o ne kitokią gyvybės formą. Yra net 8 400 000 rūšių arba gyvybės formų, iš kurių tik žmogus, išauklėtas pagal brahmaniškosios kultūros normas, turi galimybę pažinti Transcendenciją. Brahmaniškoji kultūra – tai visų pirma teisingumas, jausmų valdymas, savitramda, paprastumas, geras išmanymas ir visiškas tikėjimas Dievu. Tai neturi nieko bendra su didžiavimusi savo aukšta kilme. Kaip vaikas, gimęs gydytojo šeimoje, turi geresnes galimybes tapti gydytoju, taip ir vaikas, gimęs brāhmaṇo šeimoje, turi geresnes galimybes tapti brāhmaṇu. Tačiau toks aukštos kilmės pranašumas dar ne viskas – būtina pačiam išsiugdyti brāhmaṇo ypatybes. Kai tik brāhmaṇo sūnus ima didžiuotis savo kilme ir neigti būtinumą ugdyti brāhmaṇo ypatybes, jis bemat degraduoja ir išklysta iš savęs pažinimo kelio, o misija, kuri gulė ant jo pečių, jam gimus žmogumi, lieka neįgyvendinta.
Себепознанието е постижимо само в човешката форма на живот. Има 8 400 000 вида или форми на живот, от които човешката форма, притежаваща брахмински качества, е единствената възможност за получаване на трансцендентално знание. Брахминската култура включва честност, контрол над сетивата, търпение, простота, пълно знание и пълна вяра в Бога. Знатният произход не е повод за гордост. Синовете на бра̄хман̣ите имат възможност да станат бра̄хман̣и, както и синовете на високопоставените хора имат възможност да станат високопоставени. Това наследство, получено с раждането, не е всичко; човек сам трябва да развие у себе си брахмински качества. Ако се възгордее със своя произход и пренебрегне постигането на истинските брахмински качества, той деградира и отпада от пътя на себепознанието; по този начин проваля мисията на човешкия си живот.
„Bhagavad-gītoje“ (6.41–42) Viešpats patikina, kad yoga-bhraṣṭos ar išklydusios iš savęs pažinimo kelio sielos turi galimybę pasitaisyti, kai gimsta dorų brāhmaṇų ar turtingų prekijų šeimose. Tokia kilmė sudaro daugiau galimybių pažinti save. Tačiau jei iliuzijos paveiktas žmogus ima tuo piktnaudžiauti, jis praleidžia puikią progą, kurią jam suteikė visagalis Viešpats.
В Бхагавад-гӣта̄ (6.41-42) Кр̣ш̣н̣а ни уверява, че йога-бхраш̣т̣a – душите, отпаднали от пътя на себепознанието, получават възможност да поправят грешката си, като се родят в семейства на достойни бра̄хман̣и или на богати търговци. Такова раждане благоприятства постигането на себепознание. Ако заблуденото човешко същество пропусне и този шанс, то се лишава от добрата възможност на човешкия живот, предоставен му от Всемогъщия Бог.
Reguliatyviųjų principų laikymasis padeda žmogui pakilti nuo karminės veiklos lygio iki transcendentinio žinojimo. Po daugybės gimimų pasiekęs transcendentinio žinojimo lygmenį, žmogus visiškai atsiduoda Viešpačiui ir tampa tobulas. Toks yra įprastas tobulėjimo kelias. Tačiau tas, kuris iš pat pradžių atsiduoda Viešpačiui ir tarnauja Jam, kaip rekomenduoja ši mantra, iš karto įveikia visas palaipsnio tobulėjimo stadijas. Kaip nurodoma „Bhagavad-gītoje“ (18.66), Viešpats išsyk ima globoti atsidavusią sielą ir išlaisvina ją nuo nuodėmių pasekmių. Karma-kāṇḍos praktikoje yra labai daug nuodėmingų veiksmų. Jñāna-kāṇḍos, filosofinio tobulėjimo, kelyje nusidedama mažiau. Tuo tarpu atsidavimo tarnystės Viešpačiui, arba bhakti, praktikoje galimybių nusidėti beveik nėra. Viešpaties bhaktas išsiugdo ne tik brāhmaṇo, bet ir pačias tauriausias Paties Viešpaties ypatybes. Bhaktas nebūtinai turi būti gimęs brāhmaṇų šeimoje – jis savaime įgyja patyrusio, turinčio teisę atlikti aukas brāhmaṇo ypatybes. Tokia yra Viešpaties visagalybė. Gimusį brāhmaṇo šeimoje žmogų Jis gali padaryti tokiu pat puolusiu, koks yra šunėdis iš žemiausių kastų, o žemos kilmės šunėdį gali iškelti iki patyrusio brāhmaṇo lygio – tereikia, kad šis su atsidavimu tarnautų Viešpačiui.
Този, който следва регулиращите принципи, се издига от равнището на плодоносните дейности до равнището на трансценденталното знание. След много, много раждания и натрупване на трансцендентално знание, човек постига съвършенство, като се отдаде на Бога. Това е обичайният път. Но тази мантра посочва, че ако се отдаде още от самото начало, той прескача наведнъж всички стъпала в развитието просто с отношението си на преданост. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.66), Бог веднага поема грижата за тази отдала се душа и я освобождава от последиците на греховните ѝ действия. Дейностите по пътя на карма-ка̄н̣д̣а водят след себе си много греховни последици; при гяна-ка̄н̣д̣а, пътя на философското развитие, греховните последствия са по-малко. Но в преданото служене на Бога, пътя на бхакти, всъщност няма никакви греховни последици. Преданият постига всички добри качества на самия Бог, какво да говорим за брахмински качества. Дори и да не произхожда от семейство на бра̄хман̣и, той постига качествата на опитен бра̄хман̣а. Такова е могъществото на Бога: Той може да срине човек с брахмински произход по-долу и от нисшите кучеядци, а само със силата на преданото служене – да издигне кучеядците по-високо и от най-достойните бра̄хман̣и.
Visagalis Viešpats glūdi visų širdyse, todėl Savo nuoširdiems bhaktams nurodo, kaip išeiti į teisingą kelią. Tokius nurodymus Jis duoda net tada, kai mes trokštame visai ko kito. Ypač Dievas globoja bhaktus. O visiems kitiems Jis leidžia veikti savo pačių atsakomybe. Tačiau bhaktui Viešpats vadovauja ir padeda niekada nesuklysti. „Śrīmad-Bhāgavatam“ (11.5.42) pasakyta:
Всемогъщият Бог, намиращ се във всяко сърце, дава на искрените си предани указания, които ги извеждат на верния път. Преданите получават такива наставления дори когато желаят нещо друго. На останалите Върховният дава разрешение да вършат нещата на свой риск. Но когато става дума за предан, Бог го напътства по такъв начин, че той никога да не действа погрешно. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.42) се казва:
tyaktānya-bhāvasya hariḥ pareśaḥ
vikarma yac cotpatitaṁ kathañcid
dhunoti sarvaṁ hṛdi sanniviṣṭaḥ
тякта̄ня-бха̄вася харих̣ парешах̣
викарма яч чотпатитам̇ катхан̃чид
дхуноти сарвам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣ах̣
„Viešpats labai maloningas Savo bhaktui, kuris visiškai atsidavė Jo lotoso pėdoms, ir net tada, kai jis susipainioja vikarmos pinklėse (veikia priešingai, negu nurodo Vedos), Viešpats, būdamas bhakto širdyje, tučtuojau ištaiso jo padarytas klaidas, nes Viešpačiui Jo bhaktai labai brangūs.“
„Господ е толкова милостив към предания, отдаден на лотосовите му нозе, че дори ако понякога той се оплете в мрежите на викарма – дейности против наставленията на Ведите – Бог веднага поправя грешките отвътре, от сърцето, защото преданият му е много скъп.“
Šioje „Śrī Īśopaniṣados“ mantroje bhaktas meldžiasi Viešpačiui, kuris yra Jo širdyje, ir prašo Jo ištaisyti klaidas. Klysti žmogiška. Sąlygota siela labai dažnai suklysta, ir vienintelė patikima priemonė išvengti tokių netikėtų nuodėmių – nusilenkti Viešpaties lotoso pėdoms ir atsiduoti Jam, kad Jis nurodytų, kaip nepakliūti į tokius spąstus. Viešpats globoja Jam visiškai atsidavusias sielas, todėl, atsidavus Viešpačiui ir paklūstant Jo nurodymams, išsisprendžia visos problemos. Šie nurodymai pasiekia nuoširdų bhaktą dviem keliais: per šventus žmones, šventraščius bei dvasinį mokytoją ir per Patį Viešpatį, glūdintį kiekvieno širdyje. Taip bhaktas įgyja tobulą Vedų žinojimą ir tampa visapusiškai apsaugotas.
В тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад преданият се моли на Бога да пречисти сърцето му. Да се греши е човешко. Обусловената душа много често е склонна да допуска грешки. Единственото средство срещу такива непредумишлени грехове е човек да се отдаде в лотосовите нозе на Бога, защото тогава Той ще го води. Господ поема грижата за отдадената душа; така всички трудности се отстраняват просто с отдаденост и действие съгласно наставленията на Бога. Искреният предан получава подобни наставления по два начина: единият е чрез святите личности, писанията и духовния учител; а другият е чрез самия Бог, който се намира във всяко сърце. По този начин преданият, просветлен от ведическо знание, е защитен от всички страни.
Vedų žinios transcendentinės, ir jų negalima gauti tais metodais, kokiais paprastai naudojamasi, siekiant mokslo. Perprasti Vedų mantras padeda Viešpaties ir dvasinio mokytojo malonė (yasya deve parā bhaktir yathā deve tathā gurau). Jei žmogus suranda tikro dvasinio mokytojo prieglobstį, vadinasi, jis patyrė Viešpaties malonę. Viešpats apsireiškia bhaktui dvasinio mokytojo pavidalu. Taigi dvasinis mokytojas, Vedų nurodymai ir Pats Viešpats, glūdintis bhakto širdyje, teikia bhaktui nurodymus ir būtiniausią paramą. Todėl bhaktui negresia pavojus vėl nupulti į materialios iliuzijos liūną. Jis gerai apsaugotas ir tikrai pasieks aukščiausią tobulumą. Šioje mantroje apie bhakto tobulėjimo kelią tėra trumpai užsiminta, o „Śrīmad-Bhāgavatam“ (1.2.17–20) kalba apie tai plačiau:
Ведическото знание е трансцендентално и не може да бъде получено с методите на материалното светско образование. Човек може да разбере ведическите мантри единствено по милостта на Бога и на духовния си учител (ясе деве пара̄ бхактир ятха̄ деве татха̄ гурау). Ако някой приеме подслон при истински духовен учител, то той е получил милостта на Бога. За предания Бог се явява под формата на духовния учител. Така духовният учител, ведическите наставления и самият Бог отвътре заедно ръководят предания. Ето защо той не е застрашен от опасността отново да затъне в тресавището на материалната илюзия. Защитен от всички страни, той без съмнение ще достигне крайната съвършена цел. В настоящата мантра този процес е само загатнат, а в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.17-20) са дадени по-подробни обяснения.
„Viešpaties šlovinimas giesmėmis ir tų giesmių klausymasis savaime yra pamaldus darbas. Viešpats visoms gyvoms būtybėms linki gero, todėl Jis nori, kad visi klausytųsi ir giedotų apie Jo šlovę. Šlovindamas Viešpatį ir klausydamasis pasakojimų apie Jo šlovę, žmogus apsivalo nuo nepageidaujamų dalykų, ir jo atsidavimas Viešpačiui nepaprastai sutvirtėja. Sutvirtėjus atsidavimui, bhaktas įgyja brahmaniškų ypatybių, ir žemesniosios guṇos (aistra bei neišmanymas) jo nebeveikia. Atsidavimo tarnystės dėka bhaktas patiria prašviesėjimą. Jis išvysta kelią pas Viešpatį ir suvokia, kaip juo eiti. Visos abejonės išsisklaido, ir jis tampa tyras bhaktas.“
„Слушането на разказите за Бога и възпяването на величието му са сами по себе си благочестива дейност. Бог иска всеки да прави това, защото е доброжелател на живите същества. Като слуша и възпява величието на Бога, човек се пречиства от нежеланите неща и предаността му към Бога укрепва. На това равнище той постига брахмински качества, а въздействието на нисшите проявления на природата (страст и невежество) изчезва. Чрез преданото служене той получава пълно просветление и научава пътя към Бога и начина, по който да го достигне. Съмненията се разсейват и човек става чист предан“.
Taip Bhaktivedanta baigia komentuoti „Śrī Īśopaniṣadą“, kurioje išdėstytos tiesos, priartinančios žmogų prie Aukščiausiojo Dievo Asmens, Kṛṣṇos.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху Шрӣ Ӣшопаниш̣ад – знанието, което доближава човек до Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност.