Skip to main content
Library » Bhagavad-gītā kakva jest

SEDAMNAESTO POGLAVLJE

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Vrste vjere

Видовете вяра

STIH 1:
Arjuna upita: O Kṛṣṇa, kakav je položaj onih koji ne slijede načela spisa, već obožavaju po vlastitu nahođenju? Jesu li u vrlini, strasti ili neznanju?
ТЕКСТ 1:
Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, какво е положението на тези, които не следват принципите на писанията, а отдават почит според собственото си въображение? Дали те са в добро, в страст или в невежество?
STIH 2:
Svevišnja Božanska Osoba reče: Ovisno o guṇama prirode koje je stekla, utjelovljena duša može imati tri vrste vjere – u vrlini, strasti i neznanju. Počuj sada o tome.
ТЕКСТ 2:
Върховната Божествена Личност каза: В съответствие с гун̣ите на природата, придобити от въплътената душа, вярата може да бъде три вида: в добро, в страст или в невежество. Сега чуй за това.
STIH 3:
O Bharatin sine, ovisno o svom postojanju pod utjecajem različitih guṇa prirode živo biće razvija određenu vrstu vjere. Smatra se da ima određenu vjeru prema guṇama koje je steklo.
ТЕКСТ 3:
О, сине на Бхарата, под влияние на различните гун̣и на природата живото същество развива определен вид вяра. Тя отговаря на придобитите от него гун̣и.
STIH 4:
Ljudi u guṇi vrline obožavaju polubogove, ljudi u guṇi strasti obožavaju demone, a ljudi u guṇi neznanja obožavaju sablasti i duhove.
ТЕКСТ 4:
Хората в гун̣ата на доброто обожават полубоговете, в гун̣ата на страстта – демоните; а тези, в гун̣ата на невежеството, обожават призраци и духове.
STIHOVI 5-6:
Oni koji se podvrgavaju oštrim strogostima i pokorama koje nisu preporučene u spisima i vrše ih iz ponosa i sebičnosti, gonjeni požudom i vezanošću, koji su budalasti i muče materijalne elemente u tijelu, kao i Nad-dušu koja u tijelu prebiva, poznati su kao demoni.
ТЕКСТОВЕ 5 – 6:
Тези, които от гордост и егоизъм се подлагат на тежки въздържания и аскетизъм, непрепоръчани в писанията; които са подтиквани от похот и привързаност; които са глупави и измъчват материалните елементи на тялото, както и Свръхдушата в него, следва да бъдат приемани за демони.
STIH 7:
Ovisno o tri guṇe materijalne prirode, postoje tri vrste omiljene hrane, žrtvovanja, strogosti i milostinje. Počuj sada o njihovim razlikama.
ТЕКСТ 7:
Дори храната, която всеки предпочита, е три вида, според трите гун̣и на материалната природа. Същото се отнася и за жертвоприношенията, въздържанията и благотворителността. Сега чуй за разликата между тях.
STIH 8:
Hrana koja je draga osobama u guṇi vrline produžava život, pročišćava postojanje i daje snagu, zdravlje, sreću i zadovoljstvo. Takva je hrana sočna, masna i zdrava i godi srcu.
ТЕКСТ 8:
Храните, ценени от хората в гун̣ата на доброто, увеличават продължителността на живота, пречистват съществуването и дават сила, здраве, щастие и задоволство. Тези храни са сочни, мазни, пълноценни и приятни за сърцето.
STIH 9:
Hrana koja je previše gorka, kisela, slana, ljuta, oštra, suha i vruća draga je osobama u guṇi strasti. Takva hrana uzrokuje nesreću, bijedu i bolest.
ТЕКСТ 9:
Храни, които са твърде горчиви, твърде кисели, солени, люти, пикантни, сухи или горещи, се ценят от хората в гун̣ата на страстта. Такива храни причиняват нещастие, страдание и болест.
STIH 10:
Hrana koja je pripremljena više od tri sata prije jela, hrana koja je bezukusna, trula i smrdljiva i hrana koja se sastoji od ostataka i nedodirljivih stvari draga je osobama u guṇi tame.
ТЕКСТ 10:
Храна, приготвена повече от три часа, преди да бъде ядена; храна безвкусна, разлагаща се и воняща; храна, съставена от остатъци и продукти, които не бива да се докосват, е приятна за хората в гун̣ата на невежеството.
STIH 11:
Žrtvovanje koje prema odredbama spisa, iz dužnosti, vrše oni koji ne žele nagradu ima prirodu vrline.
ТЕКСТ 11:
От жертвоприношенията това, което се извършва като дълг в съответствие с наставленията на писанията от личности, които не желаят награда, е в природата на доброто.
STIH 12:
O vođo Bhārata, znaj da je žrtvovanje koje se vrši radi stjecanja materijalne dobrobiti ili zbog ponosa u guṇi strasti.
ТЕКСТ 12:
О, пръв сред Бха̄ратите, трябва да знаеш, че жертвоприношението, извършвано за материална изгода или от гордост, е в гун̣ата на страстта.
STIH 13:
Smatra se da je svako žrtvovanje u kojem se zanemaruju odredbe spisa, u kojem se ne dijeli prasādam [duhovna hrana], u kojem se ne recitiraju vedske himne i ne nagrađuju svećenici i koje se vrši bez vjere, u guṇi neznanja.
ТЕКСТ 13:
Всяко жертвоприношение, изпълнено против правилата на писанията, без да се раздава праса̄дам (духовна храна), без да се пеят ведически химни, без възнаграждение за свещениците и без вяра, се определя в гун̣ата на невежеството.
STIH 14:
Obožavanje Svevišnjeg Gospodina, brāhmaṇa, duhovnog učitelja i nadređenih, kao što su otac i majka, čistoća, jednostavnost, celibat i nenasilje predstavljaju strogosti tijela.
ТЕКСТ 14:
Въздържанието на тялото предполага обожание на Бога, почитане на бра̄хман̣ите, духовния учител и висшестоящите, като бащата и майката; също и чистота, простота, целомъдрие и ненасилие.
STIH 15:
Izgovaranje ugodnih, istinitih riječi koje pružaju dobrobit i ne uznemiruje druge te redovito recitiranje vedskih spisa predstavljaju strogosti govora.
ТЕКСТ 15:
Въздържанието на речта се състои в употреба на думи, които са правдиви, приятни, полезни и не безпокоят хората, а също и в редовно позоваване на ведическата литература.
STIH 16:
Zadovoljstvo, jednostavnost, ozbiljnost, samoovladanost i pročišćenje postojanja, strogosti su uma.
ТЕКСТ 16:
Удовлетворение, простота, мълчаливост, себеконтрол и пречистване на съществуването – това е въздържанието на ума.
STIH 17:
Ova trostruka strogost, koju s transcendentalnom vjerom vrše ljudi koji ne očekuju materijalne dobrobiti, već djeluju samo radi Svevišnjeg, naziva se strogošću u vrlini.
ТЕКСТ 17:
Това тристранно въздържание, извършвано с трансцендентална вяра от хора, които не очакват материална изгода, а го правят единствено заради Върховния, се нарича въздържание в доброто.
STIH 18:
Kaže se da je pokora izvršena iz ponosa, radi stjecanja poštovanja, ugleda i obožavanja, u guṇi strasti. Takva pokora nije ni postojana niti stalna.
ТЕКСТ 18:
Въздържание, извършено от гордост и с цел да се спечели внимание, почит и преклонение, е в гун̣ата на страстта. То е непостоянно.
STIH 19:
Kaže se da je pokora učinjena iz ludosti, kojom osoba muči samu sebe kako bi uništila ili povrijedila druge, u guṇi neznanja.
ТЕКСТ 19:
Въздържанието, извършено от глупост, чрез себеизтезание или за да се наранят и унищожат другите, се определя в гун̣ата на невежеството.
STIH 20:
Smatra se da je milostinja koju osoba daje iz dužnosti, u pravo vrijeme i na pravom mjestu, dostojnoj osobi, bez očekivanja nečega za uzvrat, milostinja u guṇi vrline.
ТЕКСТ 20:
Милостинята, която се дава от чувство за дълг, без очакване на нещо в замяна, в подходящо време и място и на достойна личност, е в гун̣ата на доброто.
STIH 21:
Za milostinju koja se daje nerado, s očekivanjem nečega za uzvrat ili sa željom za plodonosnim rezultatima, kaže se da je milostinja u guṇi strasti.
ТЕКСТ 21:
Благотворителност, извършена за да се получи нещо в замяна, с очакване на резултати или с неохота, се определя в гун̣ата на страстта.
STIH 22:
Za milostinju koja se daje na nečistom mjestu, u pogrešno vrijeme, nedostojnim osobama, bez pravog obzira i poštovanja, kaže se da je u guṇi neznanja.
ТЕКСТ 22:
А милостинята, дадена на нечисто място, в неподходящо време, на недостойни личности или без подходящо внимание и уважение, е в гун̣ата на невежеството.
STIH 23:
Od početka kreacije, tri riječi – oṁ tat sat – koriste se za upućivanje na Vrhovnu Apsolutnu Istinu. Ta su tri simbola koristili brāhmaṇe dok su recitirali vedske himne i vršili žrtvovanja za zadovoljstvo Svevišnjeg.
ТЕКСТ 23:
От началото на сътворението трите думи ом̇ тат сат се използват за обозначаване на Върховната Абсолютна Истина. Тези думи-символи се употребяват от бра̄хман̣ите във ведическите химни и по време на жертвоприношенията за удовлетворение на Върховния.
STIH 24:
Stoga transcendentalisti koji vrše žrtvovanja i pokore i daju milostinju u skladu s propisima spisa uvijek na početku izgovaraju oṁ, kako bi dostigli Svevišnjeg.
ТЕКСТ 24:
Ето защо, когато извършват жертвоприношения, въздържания или благотворителност в съответствие с правилата на писанията, трансценденталистите започват с ом̇, за да достигнат Върховния.
STIH 25:
Čovjek treba, bez želje za plodonosnim rezultatima, vršiti razne vrste žrtvovanja i pokora i davati milostinju, izgovarajući riječ „tat". Svrha je takvih transcendentalnih djelatnosti oslobođenje od materijalne zapletenosti.
ТЕКСТ 25:
Различните жертвоприношения, въздържания и благотворителност трябва да се извършват с думата „тат“, без желание за материални резултати. Целта на тези трансцендентални дейности е освобождение от материалното оплитане.
STIHOVI 26-27:
Riječ „sat" upućuje na Apsolutnu Istinu, koja je cilj žrtvovanja s predanošću. Vršitelj takvog žrtvovanja također se naziva „sat", kao i sve žrtve, milostinje i pokore koje se, u skladu s apsolutnom prirodom, vrše za zadovoljstvo Vrhovne Osobe, o Pṛthin sine.
ТЕКСТОВЕ 26 – 27:
О, сине на Пр̣тха̄! Абсолютната Истина е целта на преданото жертвоприношение и това се посочва с думата „сат“. „Сат“ се нарича също и неговият извършител; както и самите жертвоприношения, въздържания и благотворителност, които в съответствие с абсолютната им природа се извършват за удовлетворение на Върховната Личност.
STIH 28:
O Pṛthin sine, svako žrtvovanje, milostinja ili pokora koji se vrše bez vjere u Svevišnjeg su prolazni. Nazivaju se „asat" i beskorisni su i u ovom i u sljedećem životu.
ТЕКСТ 28:
О, сине на Пр̣тха̄, жертвоприношения, въздържания или благотворителност без вяра във Върховния са нещо временно. Те се наричат „асат“ и са безполезни както в този, така и в следващия живот.