STIH 5
ТЕКСТ 5
Tekst
Текст
avyaktāsakta-cetasām
avyaktā hi gatir duḥkhaṁ
dehavadbhir avāpyate
авякта̄сакта-четаса̄м
авякта̄ хи гатир дух̣кхам̇
дехавадбхир ава̄пяте
Synonyms
Дума по дума
kleśaḥ – mučan; adhika-taraḥ – vrlo; teṣām – njihovi; avyakta – za neočitovano; āsakta – vezani; cetasām – umovi; avyaktā – prema neočitovanom; hi – zacijelo; gatiḥ – napredak; duḥkham – teško; deha-vadbhiḥ – utjelovljeni; avāpyate – postižu.
клешах̣ – затруднение; адхика-тарах̣ – много; теш̣а̄м – от тях; авякта – към непроявеното; а̄сакта – привързан; четаса̄м – тези, чиито умове; авякта̄ – към непроявеното; хи – несъмнено; гатих̣ – напредък; дух̣кхам – с трудност; деха-вадбхих̣ – от въплътените; ава̄пяте – се достига.
Translation
Превод
Oni čiji su umovi vezani za neočitovani, neosobni vid Svevišnjega s velikom mukom napreduju. Za utjelovljena bića uvijek je teško napredovati u tom procesu.
За тези, чиито умове са привързани към непроявения, безличностен аспект на Върховния, прогресът е свързан с множество проблеми. Напредъкът по този път е винаги труден за въплътените.
Purport
Пояснение
SMISAO: Transcendentalisti koji slijede put nepojmljivog, neočitovanog, neosobnog Svevišnjeg Gospodina nazivaju se jñāna-yogīji, a osobe koje su potpuno svjesne Kṛṣṇe i koje predano služe Gospodina nazivaju se bhakti-yogīji. Ovdje je jasno opisana razlika između jñāna-yoge i bhakti-yoge. Proces jñāna-yoge vrlo je težak, premda na kraju dovodi osobu do istoga cilja, dok je put bhakti-yoge, izravnog služenja Svevišnje Božanske Osobe, lakši i prirodan za utjelovljenu dušu. Individualna je duša od davnina utjelovljena. Za nju je vrlo teško čak i teorijski shvatiti da nije tijelo. Zato bhakti-yogī obožava Božanstvo Kṛṣṇe, jer tako može iskoristiti tjelesno shvaćanje uvriježeno u njegovu umu. Naravno, obožavanje Svevišnjega Gospodina u Njegovu obliku u hramu nije idolopoklonstvo. Prema vedskim spisima, postoje dva načina obožavanja Svevišnjega: saguṇa (s odlikama) i nirguṇa (bez odlika). Obožavanje Božanstva u hramu naziva se saguṇa obožavanjem, jer Gospodina predstavljaju materijalni elementi. No premda je Gospodinov oblik načinjen od materijalnih sastojaka, kao što su kamen, drvo ili uljena slika, nije materijalan. To je apsolutna priroda Svevišnjega Gospodina.
Трансценденталистите, стремящи се към осъзнаване на невъобразимия, непроявения, безличностен аспект на Върховния Бог, се наричат гя̄на-йогӣ, а личностите, които са в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и се посвещават на предано служене на Бога, се наричат бхакти йогӣ. Тук ясно се посочва разликата между гя̄на йога и бхакти йога. Техниката на гя̄на йога, въпреки че накрая води до същата цел, е свързана с много трудности, докато пътят на бхакти йога, непосредственото служене на Бога, Върховната Личност, е по-лесен и естествен за въплътената душа. Индивидуалната душа е въплътена от незапомнени времена и за нея е много трудно дори теоретично да разбере, че не е това тяло. Затова практикуващият бхакти йога почита изображението на Кр̣ш̣н̣а, прилагайки съществуващата в ума концепция за телесна форма. Разбира се, обожанието на Бога, Върховната Личност, във формата, която се намира в храма, не е идолопоклонничество. Според ведическата литература Върховният може да бъде обожаван като сагун̣а (притежаващ качества) и ниргун̣а (без качества). Почитането на храмовата форма се нарича сагун̣а обожание, защото Бог е представен чрез материални елементи. Но образът на Бога, макар и проявен от камък, дърво или маслени бои, всъщност не е материален. Такава е абсолютната природа на Върховния.
Ovdje možemo navesti jednostavan primjer. Na ulici možemo vidjeti poštanske sandučiće i ako u njih ubacimo pisma, ona će prirodno bez problema stići na svoje odredište. No bilo koji stari sandučić ili imitacija sandučića, kojeg nije postavila pošta, neće pomoći. Slično tome, oblik Božanstva ovlašteno je Božje očitovanje koje se naziva arcā-vigraha. Ta je arcā-vigraha inkarnacija Svevišnjega Gospodina. Bog će prihvatiti službu kroz taj oblik. Gospodin je svemoguć, svemoćan. Stoga u Svojoj arcā-vigraha inkarnaciji može prihvatiti službu bhakte, samo da bi čovjeku u uvjetovanu životu olakšao proces.
В тази връзка ето един прост пример. Ако пуснем писмо в истинска пощенска кутия, то ще достигне местоназначението си, но всяка друга кутия, непоставена от пощенската служба, няма да ни свърши работа. По подобен начин арча̄-виграха, формата на Бога в храма, го представя авторитетно в този свят. Арча̄-виграха е въплъщение на Върховния Бог. Посредством тази форма Той приема служене. Бог е всемогъщ и може да се прояви като арча̄-виграха, за да приема служенето на преданите, ставайки достъпен за обусловените живи същества.
Tako bhakta može odmah, bez poteškoća, izravno prići Svevišnjem, ali put je sljedbenika impersonalističke škole duhovne spoznaje težak. Oni moraju shvatiti neočitovani vid Svevišnjega kroz vedske spise poput Upaniṣada, naučiti jezik, shvatiti nepojmljive osjećaje i spoznati sve te procese. To nije baš lako za obična čovjeka. Osoba u svjesnosti Kṛṣṇe koja predano služi veoma lako spoznaje Svevišnju Božansku Osobu samo zahvaljujući vodstvu vjerodostojna duhovnog učitelja, odavanju poštovanja Božanstvu u skladu s propisima, slušanju Gospodinovih slava i jedenju ostataka hrane ponuđene Gospodinu. Impersonalisti nedvojbeno nepotrebno prihvaćaju težak put, izlažući se opasnosti da na kraju ne spoznaju Apsolutnu Istinu. No personalisti, bez ikakve opasnosti, problema ili poteškoća, neposredno prilaze Vrhovnoj Osobi. Sličan odlomak nalazimo u Śrīmad-Bhāgavatamu. Ondje je rečeno da osoba koja se na kraju mora predati Svevišnjoj Božanskoj Osobi (taj proces predavanja naziva se bhakti), ali umjesto toga nastoji shvatiti što jest, a što nije Brahman, i u tome provede čitav svoj život, ostvaruje rezultat uz težak napor. Zato nam Gospodin u ovom stihu savjetuje da ne prihvatimo težak put samospoznaje, jer krajnji rezultat nije osiguran.
За предания е лесно да се приближи до Върховния бързо и непосредствено, но за тези, които се опитват да реализират безличностния Абсолют, пътят на духовното осъзнаване е труден. За да постигнат непроявения аспект на Върховния, те трябва да изучават ведически произведения като Упаниш̣адите, да боравят с езика на тези писания, да анализират чувствата отвъд сетивността и да овладеят до съвършенство въпросните процеси. За обикновения човек това не е никак лесно. Но този, който извършва предано служене под ръководството на авторитетен духовен учител просто като отдава редовно почитания на храмовата форма, слуша за величието на Бога и яде от предложената му храна, с лекота развива Кр̣ш̣н̣а съзнание и постига Върховния. Няма съмнение, че имперсоналистите ненужно следват по-труден път с риск накрая да не достигнат Абсолютната Истина. Но персоналистът влиза в преки взаимоотношения с Върховната Личност без всякакъв риск, безпокойства или трудности. В Шрӣмад Бха̄гаватам има подобно твърдение. Там се казва, че в края на краищата човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност (процеса, наречен бхакти), но ако вместо това той се мъчи да разбере какво е Брахман и какво не е Брахман, и прекарва така целия си живот, ще постигне само разочарования. Затова Кр̣ш̣н̣а не препоръчва този труден път на себепознание, тъй като не е сигурно какъв ще е крайният резултат.
Živo je biće vječno individualna duša i ako se želi stopiti s duhovnom cjelinom, može spoznati dva obilježja svoje prirode, vječnost i znanje, ali ne i blaženstvo. Milošću bhakte takav veoma učeni transcendentalist u procesu jñāna-yoge može doći do bhakti-yoge, predanog služenja. Tada dugotrajno bavljenje impersonalizmom također postaje izvor problema, jer ne može ostaviti tu ideju. Tako utjelovljena duša uvijek ima problema s neočitovanim, i u vrijeme slijeđenja procesa i u vrijeme spoznaje. Svaka je živa duša djelomično neovisna i treba znati da se spoznaja neočitovanog protivi prirodi njezina duhovno blaženog jastva. Ne bismo trebali prihvatiti taj proces. Najbolji put za svako živo biće je proces svjesnosti Kṛṣṇe, koji zahtijeva potpunu posvećenost predanom služenju. Želi li zanemariti predano služenje, postoji opasnost od okretanja k ateizmu. Tako nikada, osobito u ovom dobu, ne bismo trebali ohrabrivati ljude da prihvate proces usredotočivanja na ono što je neočitovano, nepojmljivo i iznad dosega osjetila, kao što je objašnjeno u ovom stihu. Gospodin Kṛṣṇa to ne savjetuje.
Живото същество е вечна индивидуална душа. Ако някой иска да се слее с духовното цяло, ще реализира аспектите вечност и знание на изначалната си природа, но няма да постигне блаженство. Получавайки милостта на предан на Бога, такъв трансценденталист, изучил добре метода на гя̄на йога, може да се заеме с бхакти йога, предано служене. Но тогава дългогодишният стремеж към безличностния Абсолют ще се превърне в пречка за него, защото ще му е трудно да изостави имперсоналната идея. Реализирането на непроявеното е винаги изпълнено с трудности за обусловената душа – и на етапа на практикуване, и на етапа на съвършенство. Всяка душа притежава частична независимост. Човек трябва да знае със сигурност, че осъзнаването на непроявеното е против природата на неговата блажена духовна същност и затова не трябва да поема по този път. За всяко живо същество най-добрият метод за духовна реализация е практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание, тоест пълното посвещаване на предано служене. Този, който отхвърля преданото служене, рискува да стане атеист. Методът на съсредоточаване върху непроявеното, неосезаемото и невъобразимото, обяснен в този стих, не бива да се поощрява, особено в тази епоха. Бог Кр̣ш̣н̣а не го препоръчва.