STIH 1
ТЕКСТ 1
Tekst
Текст
dharma-kṣetre kuru-kṣetre
samavetā yuyutsavaḥ
māmakāḥ pāṇḍavāś caiva
kim akurvata sañjaya
дхарма-кш̣етре куру-кш̣етре
самавета̄ юютсавах̣
ма̄мака̄х̣ па̄н̣д̣ава̄ш чаива
ким акурвата сан̃джая
Synonyms
Дума по дума
dhṛtarāṣṭraḥ uvāca – kralj Dhṛtarāṣṭra reče; dharma-kṣetre – na mjestu hodočašća; kuru-kṣetre – na mjestu zvanom Kurukṣetra; samavetāḥ – okupljeni; yuyutsavaḥ – željni borbe; māmakāḥ – moji (sinovi); pāṇḍavāḥ – sinovi Pāṇḍua; ca – i; eva – zacijelo; kim – što; akurvata – učinili su; sañjaya – o Sañjaya.
дхр̣тара̄ш̣т̣рах̣ ува̄ча – цар Дхр̣тара̄ш̣т̣ра каза; дхарма-кш̣етре – на мястото за поклонение; куру-кш̣етре – в местността, наречена Курукш̣етра; самавета̄х̣ – се събраха; юютсавах̣ – с желание да се сражават; ма̄мака̄х̣ – моите хора (синове); па̄н̣д̣ава̄х̣ – синовете на Па̄н̣д̣у; ча – и; ева – несъмнено; ким – какво; акурвата – направиха; сан̃джая – о, Сан̃джая.
Translation
Превод
Dhṛtarāṣṭra reče: O Sañjaya, okupivši se na mjestu hodočašća, Kurukṣetri, što su učinili moji sinovi i sinovi Pāṇḍua, željni borbe?
Дхр̣тара̄ш̣т̣ра каза: О, Сан̃джая, какво правят моите синове и синовете на Па̄н̣д̣у, събрали се на мястото за поклонение Курукш̣етра, изпълнени с желание да се сражават?
Purport
Пояснение
SMISAO: Bhagavad-gītā je teističko naučavanje, čitano u svim dijelovima svijeta. U Gītā-māhātmyi (Hvalospjevu Gīti), u kojem je sažeto izložen sadržaj Gīte, čitatelju se savjetuje da Bhagavad-gītu pomno proučava uz pomoć Śrī Kṛṣṇina bhakte i pokuša je shvatiti bez osobno motiviranih tumačenja. Primjer pravilna razumijevanja ovog nauka postavio je u samoj Gīti Arjuna, koji je Gītu čuo od samoga Gospodina. Ako netko, zahvaljujući sreći, shvati Bhagavad-gītu u nizu učeničkog naslijeđa, bez motivirana tumačenja, nadilazi proučavanje vedske mudrosti i svih svetih spisa. U Bhagavad-gīti čitatelj će naći sve što se nalazi u drugim svetim spisima, ali i ono što se u njima ne može naći. To je posebno odličje Gīte. Ona je savršeno teističko naučavanje, jer ju je izgovorila sama Svevišnja Božanska Osoba, Gospodin Śrī Kṛṣṇa.
Бхагавад-гӣта̄ е широко разпространено и четено теистично произведение, обобщено в Гӣта̄ ма̄ха̄тмя (Възхвала на Гӣта̄). Там се казва, че човек трябва да чете Бхагавад-гӣта̄ много внимателно с помощта на учител, предан на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, и да се опита да я разбере без тълкувания, продиктувани от лични мотиви. Пример за правилното ѝ разбиране присъства в самата Бхагавад-гӣта̄. Това е начинът, по който Арджуна разбира учението, след като чува Гӣта̄ непосредствено от Бога. Ако някой има щастието да разбере Бхагавад-гӣта̄ в тази безпристрастна ученическа приемственост, той ще постигне цялата мъдрост на Ведите и другите свещени писания по света. В Бхагавад-гӣта̄ читателят ще намери всичко, което се съдържа в останалите писания, но ще открие и неща, които не могат да бъдат намерени никъде другаде. В това се състои уникалността на Гӣта̄. Тя е съвършено теистично учение, защото е изговорена непосредствено от Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност.
Razgovor između Dhṛtarāṣṭre i Sañjaye opisan u Mahābhārati tvori temelj ove velike filozofije. Smatra se da je ova filozofija bila izložena na bojnom polju Kurukṣetri, koje je još od davnih vremena vedske kulture sveto mjesto hodočašća. Izgovorio ju je Gospodin kada je osobno boravio na ovom planetu kako bi čovječanstvu pružio vodstvo.
Обсъжданите между Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Сан̃джая теми, описани в Маха̄бха̄рата, оформят основният принцип на тази велика философия. Беседата протича на бойното поле Курукш̣етра – свято място за поклонение от незапомнени ведически времена. Учението е изговорено от Бога, Върховната Личност, когато Той лично присъства на тази планета, за да даде напътствия на човечеството.
Riječ dharma-kṣetra (mjesto na kojem se vrše religijski obredi) je značajna, jer je Svevišnja Božanska Osoba bila nazočna na bojnom polju Kurukṣetri na strani Arjune. Otac Kurua, Dhṛtarāṣṭra, sumnjao je u mogućnost konačne pobjede svojih sinova. Tako je obuzet dvojbom upitao svoga tajnika Sañjayu: „Što su učinili?" Bio je uvjeren da su se njegovi sinovi i sinovi njegova mlađeg brata Pāṇḍua okupili na bojnom polju Kurukṣetri radi odlučna ratovanja. Ipak, njegovo je pitanje važno. On nije htio da se rođaci i braća nagode. Htio je biti siguran u sudbinu svojih sinova na bojnom polju. Budući da se bitka trebala voditi na Kurukṣetri, koja je u Vedama opisana kao mjesto obožavanja čak i za stanovnike raja, jako se plašio utjecaja sveta mjesta na ishod bitke. Znao je vrlo dobro da će ono povoljno utjecati na Arjunu i sinove Pāṇḍua, koji su po prirodi bili puni vrlina. Sañjaya je bio Vyāsin učenik. Njegovom milošću mogao je vidjeti bojno polje čak i dok se nalazio u Dhṛtarāṣṭrinoj sobi. Zato ga je Dhṛtarāṣṭra upitao o situaciji na bojnom polju.
Думата дхарма-кш̣етра (място, където се извършват религиозни ритуали) е важна, защото Върховната Божествена Личност присъства на бойното поле Курукш̣етра на страната на Арджуна. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, бащата на рода Куру, не е сигурен дали синовете му ще спечелят крайната победа. Обзет от съмнение, той пита секретаря си Сан̃джая: „Какво направиха?“. Той е наясно, че синовете му и синовете на по-малкия му брат, Па̄н̣д̣у, са се събрали в местността Курукш̣етра, твърдо решени да се сражават. Все пак запитването му е важно. Той не желае споразумение между братовчедите, но се безпокои за съдбата на синовете си и за изхода на битката. Тъй като сражението ще се води на Курукш̣етра, според Ведите място, почитано дори от небесните обитатели, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра се бои от влиянието, което святото място може да окаже върху изхода на сражението. Той знае много добре, че това ще повлияе благоприятно на Арджуна и другите синове на Па̄н̣д̣у, защото по природа те са благочестиви. Сан̃джая е ученик на Вя̄са и по милостта на Вя̄са, дори от стаята на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, той може да вижда Курукш̣етра. По тази причина Дхр̣тара̄ш̣т̣ра го пита какво е положението на бойното поле.
I Pāṇḍave i Dhṛtarāṣṭrini sinovi pripadaju istoj obitelji, ali Dhṛtarāṣṭra ovdje otkriva svoj um. Namjerno izjavljuje da su samo njegovi sinovi Kurui i izdvaja Pāṇḍuove sinove iz obiteljskog naslijeđa. Tako možemo shvatiti njegov stav prema vlastitim nećacima, sinovima Pāṇḍua. Kao što se s rižina polja čupaju nepotrebne biljke, tako se od samoga početka ove pripovijesti očekuje da će na religijskom polju Kurukṣetri, na kojem je bio nazočan sam otac religije, Śrī Kṛṣṇa, biti iščupane nepoželjne biljke, poput Dhṛtarāṣṭrina sina Duryodhane i drugih, i da će Gospodin na čelo postaviti istinski pobožne ljude, predvođene Yudhiṣṭhirom. To je značaj riječi dharma-kṣetre i kuru-kṣetre, uz njihov povijesni i vedski značaj.
Синовете на Па̄н̣д̣у и синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра принадлежат към една и съща династия, но въпросът на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра разкрива начина му на мислене. Той съзнателно причислява към рода Куру само синовете си, като изолира синовете на Па̄н̣д̣у от семейното наследство. Това показва особеното отношение на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра към племенниците му, синовете на Па̄н̣д̣у. Но още от самото начало става ясно, че както се плеви оризище, така на свещеното поле Курукш̣етра, където присъства бащата на религията, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, ще бъдат изкоренени всички бурени (сина на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра – Дурьодхана и други) и че победа по милостта на Бога ще удържат истински благочестивите личности начело с Юдхиш̣т̣хира. Това е смисълът на думите дхарма-кш̣етре и куру-кш̣етре в допълнение към тяхното ведическо и историческо значение.