TEXT 1
ТЕКСТ 1
Texte
Текст
idaṁ tu te guhya-tamaṁ
pravakṣyāmy anasūyave
jñānaṁ vijñāna-sahitaṁ
yaj jñātvā mokṣyase ’śubhāt
идам̇ ту те гухя-тамам̇
правакш̣я̄мй анасӯяве
гя̄нам̇ вигя̄на-сахитам̇
ядж гя̄тва̄ мокш̣ясе 'шубха̄т
Synonyms
Дума по дума
śrī-bhagavān uvāca: Dieu, la Personne Suprême, dit; idam: cette; tu: mais; te: à toi; guhya-tamam: les plus confidentielles; pravakṣyāmi: J’énonce; anasūyave: à celui qui n’est pas envieux; jñānam: la connaissance; vijñāna: la connaissance réalisée; sahitam: avec; yat: lesquelles; jñātvā: sachant; mokṣyase: tu seras soulagé; aśubhāt: de cette misérable existence matérielle.
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховният Бог каза; идам – това; ту – но; те – на теб; гухя-тамам – най-поверително; правакш̣я̄ми – Аз изричам; анасӯяве – на независтливия; гя̄нам – знание; вигя̄на – осъществено знание; сахитам – със; ят – което; гя̄тва̄ – като знаеш; мокш̣ясе – ще се освободиш; ашубха̄т – от мизерното материално съществуване.
Translation
Превод
Dieu, la Personne Suprême, dit: Mon cher Arjuna, parce que jamais tu ne Me jalouses, Je vais te donner la connaissance la plus secrète et la réalisation la plus confidentielle. Ainsi seras-tu soulagé des souffrances de l’existence matérielle.
Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, понеже никога не ми завиждаш, ще ти предам най-поверителното знание и мъдрост. Когато проникнеш в тях, ще се освободиш от страданията на материалното съществуване.
Purport
Пояснение
Plus le dévot entend parler des gloires du Seigneur, et plus sa vision spirituelle grandit. Un tel processus est ainsi recommandé dans le Śrīmad-Bhāgavatam: « Le message de Dieu, la Personne Suprême, est omnipotent, et l’on réalise sa puissance lorsqu’on s’entretient du Seigneur en compagnie de dévots. » Ni les érudits, ni les penseurs spéculatifs ne peuvent être d’aucune aide, car il s’agit d’un savoir qui doit être réalisé.
Колкото повече един предан слуша за Върховния, толкова по-просветен става. Методът на слушане се препоръчва в Шрӣмад Бха̄гаватам: „Посланията на Върховната Божествена Личност са изключително могъщи и тяхната сила може да се усети, когато темите за Върховния Бог се разискват между предани“. Това не се случва чрез общуване със спекулативни философи или с академични учени, защото е осъществено знание.
Le dévot est constamment absorbé dans le service du Seigneur Suprême. C’est pourquoi, conscient de l’état d’esprit et de la sincérité de celui qui a adopté la conscience de Kṛṣṇa, Dieu lui donne l’intelligence de comprendre la science divine, en compagnie d’autres dévots. Le fait de s’entretenir de Kṛṣṇa possède en soi un si grand pouvoir que ceux qui ont la bonne fortune de participer à de tels échanges en s’efforçant d’en assimiler le contenu, sont assurés de progresser sur la voie de la réalisation spirituelle. Aussi, dans ce neuvième chapitre, Kṛṣṇa révèle-t-Il à Arjuna une connaissance plus secrète encore que tout ce qu’Il a dévoilé jusqu’ici pour l’encourager à s’élever toujours davantage dans la pratique de Son service tout-puissant.
Преданите постоянно служат на Върховния Бог. Той знае мислите и искреността на всяко живо същество в Кр̣ш̣н̣а съзнание и му дава интелигентност, за да разбере науката за Кр̣ш̣н̣а в общество на предани. Разговорите за Кр̣ш̣н̣а притежават огромна енергия и ако някой, щастлив да има такова общуване, проникне в това знание, той със сигурност върви към духовно съвършенство. За да окуражи Арджуна да продължава издигането си в преданото служене, в настоящата девета глава Бог Кр̣ш̣н̣а разисква въпроси, по-поверителни от всичко дотук.
Le premier chapitre de la Bhagavad-gītā est en quelque sorte une introduction au reste de l’ouvrage. Les deuxième et troisième chapitres dévoilent un savoir spirituel dit confidentiel. Les septième et huitième chapitres, traitant tout particulièrement du service de dévotion, nous éclairent sur la conscience de Kṛṣṇa et sont donc considérés plus confidentiels encore. Mais ce neuvième chapitre, qui décrit la dévotion pure, sans mélange, est le plus confidentiel, le plus secret de tous. Et celui qui possède cette connaissance la plus haute de Kṛṣṇa se situe naturellement au niveau transcendantal. Bien qu’il vive encore dans l’univers matériel, il n’en connaît plus les souffrances. Le Bhakti-rasāmṛta-sindhu enseigne qu’un être animé du désir sincère de servir le Seigneur Suprême avec amour doit être vu comme libéré, même s’il subit encore le conditionnement de l’existence matérielle. La Bhagavad-gītā confirme également dans le dixième chapitre que quiconque prend part au service d’amour du Seigneur est un être libéré.
Самото начало на Бхагавад-гӣта̄, първата глава, е до известна степен въведение към останалата част на книгата, а описаното във втора и трета глава духовно знание, се нарича поверително. Темите, обсъждани в седма и осма глава, са насочени специално към преданото служене и понеже водят до просветление в Кр̣ш̣н̣а съзнание, се наричат по-поверителни. Но нещата, които се описват в девета глава, се отнасят до чистата преданост. Затова тази глава е наречена най-поверителна. Проникналият в най-поверителното знание за Кр̣ш̣н̣а по природа е трансцендентален. Той не изпитва материална болка, въпреки че е в материалния свят. Бхакти-раса̄мр̣та синдху посочва, че ако някой има искрено желание да служи с любов на Върховния Бог, дори в обусловеното положение на материалното съществуване трябва да бъде считан за освободен. В десета глава на Бхагавад-гӣта̄ също ще открием, че всеки, който действа по този начин, е освободена личност.
Il faut accorder une importance particulière au premier verset de ce chapitre. Les mots idaṁ jñānam (ce savoir) renvoient au pur service de dévotion, qui comprend neuf activités: écouter les propos qui se rapportent au Seigneur, Le glorifier, se rappeler de Lui, Le servir, L’adorer, Lui adresser des prières, Lui obéir, se lier d’amitié avec Lui et tout Lui abandonner. Ces neuf pratiques dévotionnelles nous élèvent jusqu’à la conscience spirituelle, la conscience de Kṛṣṇa. Ce n’est qu’au moment où le cœur est purifié de toute souillure matérielle qu’il devient possible de comprendre la science de Kṛṣṇa. Il ne suffit pas de comprendre que l’être n’est pas matériel. Il s’agit certes là du début de la réalisation spirituelle; mais il faut encore savoir distinguer les activités matérielles liées au corps des activités spirituelles de celui qui comprend qu’il est distinct du corps.
Този първи стих има особено значение. Думите идам̇ гя̄нам („това знание“) се отнасят до чистото предано служене, включващо девет различни дейности: слушане, възпяване, помнене, служене, обожание, молитва, подчинение, приятелство и пълно отдаване. Практиката на тези девет елемента на преданото служене води до духовно съзнание – Кр̣ш̣н̣а съзнание. С така пречистено от материалното замърсяване сърце, може да се овладее науката за Кр̣ш̣н̣а. Разбирането, че живото същество не е материално, е недостатъчно. То може да бъде начало на духовното осъзнаване, но би трябвало да се прави разлика между дейности на тялото и духовните дейности на този, който знае, че не е това тяло.
Dans le septième chapitre, nous avons traité de la puissance de Dieu, la Personne Suprême, de Ses différentes énergies (les natures inférieure et supérieure) ainsi que de l’entière manifestation matérielle. Ce neuvième chapitre à présent va dépeindre les gloires du Seigneur.
В седма глава вече говорихме за огромното могъщество на Върховния Бог, за неговите различни енергии, за нисшата и висшата природа и за цялото материално проявление. Сега, в девета глава, величието на Бога ще бъде описано по-подробно.
Arrêtons-nous, dans ce verset, sur la signification du mot sanskrit anasūyave, « celui qui n’envie pas les autres ». En général, les commentateurs de la Bhagavad-gītā, même les plus érudits, sont envieux de Kṛṣṇa, la Personne Suprême, et commentent le texte de manière tout à fait erronée. Parce qu’ils éprouvent de l’envie à l’égard de Kṛṣṇa, leurs observations sont dénuées de toute valeur. Par contre, les commentaires faits par les dévots du Seigneur sont, eux, tout à fait authentiques. Car nul, s’il est malveillant, ne peut expliquer la Bhagavad-gītā ou transmettre parfaitement la connaissance de Kṛṣṇa. Quiconque, d’ailleurs, critique Kṛṣṇa sans même Le connaître ne peut être qu’un insensé. Il faut donc soigneusement éviter de lire de tels commentaires. Mais qui comprend que Kṛṣṇa est Dieu, la Personne Suprême pure et absolue, pourra bénéficier pleinement de ces chapitres.
Санскритската дума анасӯяве е също много важна в този стих. Обикновено коментаторите даже много образованите завиждат на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Дори големи ерудити разясняват Бхагавад-гӣта̄ крайно неточно. Понеже завиждат на Кр̣ш̣н̣а, коментарите им са безполезни. А поясненията, направени от предани на Бога, са авторитетни. Никой не може да обяснява Бхагавад-гӣта̄ и да дава съвършено знание за Кр̣ш̣н̣а, ако завижда. Оня, който търси недостатъци в характера на Кр̣ш̣н̣а, без да го познава, е глупак. Така че такива коментари трябва внимателно да се избягват. За всеки който разбира, че Кр̣ш̣н̣а е Бог, Върховната Личност, чистата и трансцендентална Личност, тези глави ще бъдат много полезни.