TEXT 34
ТЕКСТ 34
Texte
Текст
pramāthi balavad dṛḍham
tasyāhaṁ nigrahaṁ manye
vāyor iva su-duṣkaram
прама̄тхи балавад др̣д̣хам
тася̄хам̇ ниграхам̇ манйе
ва̄йор ива су-душ̣карам
Synonyms
Дума по дума
cañcalam: mouvant; hi: certes; manaḥ: le mental; kṛṣṇa: ô Kṛṣṇa; pramāthi: impétueux; bala-vat: très fort; dṛḍham: obstiné; tasya: sa; aham: je; nigraham: soumission; manye: pense; vāyoḥ: du vent; iva: comme; su-duṣkaram: difficile.
чан̃чалам – трепкащ; хи – несъмнено; манах̣ – ум; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; прама̄тхи – като възбужда; бала-ват – силен; др̣д̣хам – упорит; тася – него; ахам – аз; ниграхам – да бъде подчинен; манйе – мисля; ва̄йох̣ – на вятъра; ива – подобно; су-душ̣карам – трудно.
Translation
Превод
Le mental, ô Kṛṣṇa, est mouvant, impétueux, puissant et obstiné; le subjuguer me semble plus ardu que maîtriser le vent.
О, Кр̣ш̣н̣а, умът е неспокоен, необуздан, упорит и много силен и аз мисля, че покоряването му е по-трудно от контролирането на вятъра.
Purport
Пояснение
Le mental est si puissant et si obstiné, qu’il domine parfois l’intelligence, quand il devrait toujours lui être subordonné. Pour l’homme d’aujourd’hui, confronté dans la vie quotidienne à tant d’éléments contraires, il s’avère très difficile de soumettre le mental. Il peut se montrer superficiellement impartial envers ami et ennemi, mais au vrai, nul matérialiste ne possède un tel équilibre mental, plus difficile à obtenir que de maîtriser un vent déchaîné.
Les Écrits védiques (Kaṭha Upaniṣad 1.3.3–4) proposent l’analogie suivante:
Умът е толкова силен и упорит, че понякога побеждава интелигентността, макар и да се намира в нейно подчинение. За практичния човек, който трябва да се бори с толкова много враждебни сили, овладяването на ума несъмнено е много трудна задача. Изкуствено може и да се установи някакво равновесие в ума, като се отнасяме еднакво към приятели и врагове, но в края на краищата никой светски човек не постъпва така, защото това е по-трудно, отколкото да се овладеят поривите на силния вятър. Във ведическата литература (Кат̣ха-Упаниш̣ад, 1.3.3 – 4) се казва:
śarīraṁ ratham eva ca
buddhiṁ tu sārathiṁ viddhi
manaḥ pragraham eva ca
шарӣрам̇ ратхам ева ча
буддхим̇ ту са̄ратхим̇ виддхи
манах̣ праграхам ева ча
viṣayāṁs teṣu gocarān
ātmendriya-mano-yuktaṁ
bhoktety āhur manīṣiṇaḥ
виш̣ая̄м̇с теш̣у го-чара̄н
а̄тмендрия-мано-юктам̇
бхоктетй а̄хур манӣш̣ин̣ах̣
« L’âme est le passager, le corps matériel, le char. L’intelligence est le cocher, le mental, les rênes, et les sens, les chevaux. Ainsi, l’âme jouit ou souffre par l’intermédiaire du mental et des sens. Telle est la vision des grands penseurs. »
Le mental, bien évidemment, doit être dirigé par l’intelligence, mais les rôles sont souvent inversés tant il a de puissance et d’obstination. Il est un peu comme l’infection pernicieuse qui l’emporte parfois sur le remède. En principe, le yoga doit nous permettre de diriger le mental, mais comme il s’avère que ce système n’était pas praticable pour un homme plongé dans les affaires du monde, pour un homme comme Arjuna, il le sera encore moins pour l’homme moderne. La comparaison dans ce verset entre le mental et le vent est tout à fait juste, car on ne peut contenir un vent violent. Et il est plus malaisé encore de juguler le mental. Toutefois, Caitanya Mahāprabhu nous a donné le moyen le plus simple d’y parvenir: chanter ou réciter humblement Hare Kṛṣṇa, le grand mantra de la délivrance. La méthode prescrite est: sa vai manaḥ kṛṣṇa-padāravindayoḥ – il faut pleinement absorber son mental en Kṛṣṇa. Alors seulement sera-t-on affranchi de tout ce qui peut agiter le mental.
„Индивидуалната душа е пътник в колесницата на материалното тяло, а интелигентността е колесничарят. Умът е юздата, а сетивата са конете. По този начин аз-ът се наслаждава или страда от общуването си с ума и сетивата. Това е мнението на великите мислители.“ Предполага се, че интелигентността управлява ума, но умът е толкова силен и упорит, че често той я управлява; както се случва една остра инфекция да надвие лечебните свойства на лекарството. Силният ум може да бъде контролиран чрез йога практика, но тя не е подходяща за светска личност като Арджуна. А какво да кажем за днешните хора? Сравнението, използвано тук, е много подходящо – човек не може да спре поривите на вятъра, а още по-трудно е да победи необуздания ум. Най-лесният начин да се овладее умът е предложен от Бог Чайтаня: много смирено да се повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, великата мантра на освобождението. Предписаният метод е: са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣ – умът трябва да бъде напълно завладян от мисли за Кр̣ш̣н̣а. Само тогава няма да останат дейности, които да го възбуждат.