TEXT 23
ТЕКСТ 23
Texte
Текст
nainaṁ dahati pāvakaḥ
na cainaṁ kledayanty āpo
na śoṣayati mārutaḥ
наинам̇ дахати па̄ваках̣
на чаинам̇ кледаянтй а̄по
на шош̣аяти ма̄рутах̣
Synonyms
Дума по дума
na: jamais; enam: cette âme; chindanti: ne peuvent tailler en pièces; śastrāṇi: les armes; na: jamais; enam: cette âme; dahati: ne brûle; pāvakaḥ: le feu; na: jamais; ca: aussi; enam: cette âme; kledayanti: ne mouille; āpaḥ: l’eau; na: jamais; śoṣayati: ne dessèche; mārutaḥ: le vent.
на – никога; енам – тази душа; чхинданти – може да разреже; шастра̄н̣и – оръжия; на – никога; енам – тази душа; дахати – изгаря; па̄ваках̣ – огън; на – никога; ча – също; енам – тази душа; кледаянти – се мокри; а̄пах̣ – вода; на – никога; шош̣аяти – изсъхва; ма̄рутах̣ – вятър.
Translation
Превод
Aucune arme ne peut fendre l’âme, ni le feu la brûler. L’eau ne peut la mouiller, ni le vent la dessécher.
Душата не може да бъде нарязана на парчета с никакво оръжие, нито изгорена от огън, нито намокрена от вода или изсушена от вятър.
Purport
Пояснение
Aucune arme ne peut détruire l’âme, qu’il s’agisse de sabres ou d’armes produisant feu, pluie, tornade ou autres phénomènes. Ce verset laisse entendre qu’on utilisait à l’époque d’Arjuna, non seulement des armes à feu comparables aux nôtres, mais encore des armes à base de terre, d’eau, d’air et d’éther. Les bombes nucléaires d’aujourd’hui font partie des armes à base de feu. Or, pour riposter à de telles armes, on se servait en ces temps d’un arsenal dont la science moderne n’a aucune idée. Contre les armes à feu, on utilisait l’eau comme élément actif. Il y avait des « armes-tornades » dont la science ignore également tout. Néanmoins, quel que soit le degré d’avancement de la science, aucune arme ne pourra jamais ni couper l’âme en morceaux, ni l’anéantir.
Никакво оръжие, било то меч или оръжие, използващо енергията на огъня, дъжда, урагана и т.н., не може да унищожи вечната душа. Очевидно в онези времена освен огнестрелното оръжие, известно на съвременните хора, са съществували и други видове оръжия, направени от земя, вода, въздух, етер и др. Дори ядрените оръжия на настоящия век са класифицирани като огнени, но в миналото е имало и много други, използващи различните материални елементи. На огнените оръжия се е противодействало с водни, непознати на съвременната наука. Съвременните учени не знаят нищо и за оръжията, основани на силата на урагана. Във всички случаи душата не може да бъде разрязана или унищожена дори от най-могъщото оръжие.
Les māyāvādīs ne peuvent nous donner une explication satisfaisante avec leur théorie qui veut que l’âme distincte ne serait venue à l’existence que par l’action de l’ignorance et, par conséquent, serait maintenant recouverte par l’énergie illusoire. Il n’est pas possible non plus que l’âme individuelle ait été coupée à un moment donné de l’Âme Suprême originelle. Bien au contraire, les âmes spirituelles sont éternellement distinctes, séparées de l’Âme Suprême. Parce qu’elles sont éternellement (sanātana) infinitésimales et individuelles, l’énergie illusoire peut les recouvrir, et ainsi les couper du contact avec le Seigneur Suprême, tout comme les étincelles, pourtant semblables au feu en qualité, s’éteignent lorsqu’elles en sont séparées.
Dans le Varāha Purāṇa, mais également dans la Bhagavad-gītā, on décrit les êtres vivants comme étant des fragments du Seigneur, éternellement distincts de Lui. Kṛṣṇa indique en termes clairs dans Ses enseignements à Arjuna que, même libéré du joug de l’illusion, l’être vivant garde son individualité. Arjuna obtint la libération après avoir reçu de Kṛṣṇa la connaissance, mais jamais il ne se fondit en Lui pour ne plus faire qu’un.
Ма̄я̄ва̄дӣте не могат да обяснят как индивидуалната душа възниква просто от невежество и впоследствие бива покрита от илюзорната енергия. Не е възможно някога индивидуалните души да са били отрязани от изначалната Върховна Душа; по-скоро душите са вечно отделени частици от Върховната Душа. Тъй като са вечни индивидуални души (сана̄тана), те са склонни да попадат под влияние на илюзорната енергия и така да се лишат от общуване с Върховния Бог – както искрите на пламъка, които, въпреки че са огън, угасват, излитайки от него. Във Вара̄ха Пура̄н̣а живите същества са описани като отделени от Върховния частици. И според Бхагавад-гӣта̄ те остават такива вечно. Дори и освободено от илюзията, живото същество съхранява своята индивидуалност, както става ясно от наставленията на Бога към Арджуна. Благодарение на знанието, получено от Кр̣ш̣н̣а, Арджуна постига освобождение, но никога не става едно с Кр̣ш̣н̣а.