Text 32
ТЕКСТ 32
Devanagari
Деванагари (азбука)
जीवस्य न व्यवच्छेद: स्याच्चेत्तत्तत्प्रतिक्रिया ॥ ३२ ॥
Text
Текст
daiva-bhūtātma-hetuṣu
jīvasya na vyavacchedaḥ
syāc cet tat-tat-pratikriyā
даива-бхӯта̄тма-хетуш̣у
джӣвася на вяваччхедах̣
ся̄ч чет тат-тат-пратикрия̄
Synonyms
Дума по дума
duḥkheṣu — in the matter of distresses; ekatareṇa — from one kind; api — even; daiva — providence; bhūta — other living entities; ātma — the body and mind; hetuṣu — on account of; jīvasya — of the living entity; na — never; vyavacchedaḥ — stopping; syāt — is possible; cet — although; tat-tat — of those miseries; pratikriyā — counteraction.
дух̣кхеш̣у – по отношение на страданията; екатарен̣а – от един вид; апи – дори; даива – провидението; бхӯта – други живи същества; а̄тма – тялото и ума; хетуш̣у – от страна на; джӣвася – живото същество; на – никога; вяваччхедах̣ – спиране; ся̄т – е възможно; чет – макар че; тат-тат – на тези страдания; пратикрия̄ – противодействие.
Translation
Превод
The living entities are trying to counteract different miserable conditions pertaining to providence, other living entities or the body and mind. Still, they must remain conditioned by the laws of nature, despite all attempts to counter these laws.
Живите същества се опитват да противодействат на страданията, идващи от съдбата, от други живи същества или от тялото и ума. Но въпреки опитите си да превъзмогнат законите на природата, те са принудени да остават в тяхната власт.
Purport
Пояснение
Just as a dog wanders here and there for a piece of bread or punishment, the living entity perpetually wanders about trying to be happy and planning in so many ways to counteract material misery. This is called the struggle for existence. We can actually see in our daily lives how we are forced to make plans to drive away miserable conditions. To get rid of one miserable condition, we have to put ourselves in another kind of miserable condition. A poor man suffers for want of money, but if he wants to become rich, he has to struggle in so many ways. Actually that is not a valid counteracting process but a snare of the illusory energy. If one does not endeavor to counteract his situation but is satisfied with his position, knowing that he has obtained his position through past activities, he can instead engage his energy to develop Kṛṣṇa consciousness. This is recommended in all Vedic literature:
Както кучето ходи от врата на врата и получава ту парче хляб, ту ритник, така и живото същество в стремежа си към щастие постоянно се скита из материалния свят и непрекъснато търси начини да противостои на материалните страдания. Това се нарича борба за съществуване. Дори всекидневният ни опит показва, че сме принудени да измисляме начини, как да си спестим неприятните изживявания. В опита си да избегнем едно нещастие обаче ние неминуемо се натъкваме на друго. Беднякът страда, защото няма пари, но ако иска да забогатее, трябва да мине през много други страдания. Всъщност това не е начин да се избегне страданието, а е просто клопка на заблуждаващата енергия. Ако човек не си хаби напразно труда в опити да промени положението си, а просто се задоволява с това, което му е отредено, защото разбира, че го е заслужил с миналите си дейности, тогава той може да впрегне цялата си енергия, за да развива своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е препоръчано и във ведическите писания:
na labhyate yad bhramatām upary adhaḥ
tal labhyate duḥkhavad anyataḥ sukhaṁ
kālena sarvatra gabhīra-raṁhasā
на лабхяте яд бхрамата̄м упарй адхах̣
тал лабхяте дух̣кхавад анятах̣ сукхам̇
ка̄лена сарватра габхӣра-рам̇хаса̄
“Persons who are actually intelligent and philosophically inclined should endeavor only for that purposeful end which is not obtainable even by wandering from the topmost planet [Brahmaloka] down to the lowest planet [Pātāla]. As far as happiness derived from sense enjoyment is concerned, it can be obtained automatically in course of time, just as in course of time we obtain miseries even though we do not desire them.” (Bhāg. 1.5.18) One should simply try to develop his Kṛṣṇa consciousness and not waste his time trying to improve his material condition. Actually the material condition cannot be improved. The process of improvement means accepting another miserable condition. However, if we endeavor to improve our Kṛṣṇa consciousness, the distresses of material life will disappear without extraneous endeavor. Kṛṣṇa therefore promises, kaunteya pratijānīhi na me bhaktaḥ praṇaśyati: “O son of Kuntī, declare it boldly that My devotee never perishes.” (Bg. 9.31) One who takes to the path of devotional service will never be vanquished, despite all miseries of the body and mind and despite all misery brought about by other living entities and providence, miseries which are beyond our control.
„Хората, които са наистина мъдри и философски настроени, трябва да се стремят единствено към тази заветна цел, която не може да бъде постигната никъде в тази вселена, дори ако я пребродим цялата от най-висшата планета (Брахмалока) до най-низшата (Па̄та̄ла). Що се отнася до щастието на сетивното наслаждение, когато му дойде времето, то идва само, както неканени идват и всички страдания, макар че не ги искаме“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.5.18). Човек просто трябва да развива своето Кр̣ш̣н̣а съзнание и да не си губи времето с опити да подобри положението си в материалния свят. Такова подобрение е невъзможно. Когато се опитваме да избегнем една неприятност, неминуемо се натъкваме на друга. Но ако се стремим да развием своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще се спасим от страданията на материалното битие, без да полагаме за това нарочни усилия. Ето защо Кр̣ш̣н̣а обещава: каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – „О, сине на Кунтӣ, можеш смело да заявиш, че мой предан никога не загива“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.31). Човек, който следва пътя на преданото служене, никога няма да претърпи поражение въпреки всички страдания, произтичащи от тялото и ума, причинявани от други живи същества или от провидението – страдания, които не сме в състояние да избегнем.